Гордост

ГЛАВА 12

С това непоколебимо решение Лорън тръгна на работа в понеделник.

Другите секретарки я поканиха да отиде с тях след работа в едно заведение, за да пийнат по нещо, и тя с радост прие. Когато се върна от обяд, телефонът на бюрото и звънеше. Остави чантата си, погледна през рамо към празния кабинет на Джим и вдигна слушалката.

— Госпожице Данър? — Чу гласа на господин Уедърби — Моля ви веднага да се явите при мен в отдел „Личен състав“.

— Не разполагаме с много време, затова ще бъда кратък — каза господин Уедърби пет минути по-късно, когато Лорън седна в неговия кабинет. — Първо, нека да ви обясня, че информацията, която се съдържа в заявлението за работа на всеки наш служител, автоматично се вкарва в компютрите на „Глобал Индъстрис“. След което, появи ли се работа, изискваща човек със специални умения или способности, ние уведомяваме за това в „Личен състав“ и те правят преглед на компютърните данни за откриване на подходящи хора. Тази сутрин директорът на отдел „Личен състав“ получи изключително спешната задача да открие опитна, способна секретарка с перфектно владеене на италиански. Компютърът е посочил именно вас. Всъщност досега с подобна задача се е справяла Лучия Палермо, но в момента е в отпуск по болест.

Това означава, че през следващите три седмици в следобедните часове вие ще трябва да напускате сегашното си работно място. Аз ще уведомя господин Уилямс за вашето преназначение, когато той се върне от обяд, и ще уредя да му намерят друга секретарка, която да ви замества в следобедните часове, докато вие се занимавате с тази задача.

Лорън понечи да възрази:

— Но аз все още се уча как да се справям с настоящата си работа, пък и Джим… господин Уилямс… няма да остане никак доволен от…

— Това няма значение — прекъсна я хладно той. — Не знам каква точно е същността на работата, която изисква вашето перфектно владеене на италиански, но определено знам, че става дума за нещо много важно и поверително. — Той се изправи. — Сега трябва незабавно да се явите в кабинета на господин Синклер.

— Какво-о-о? — Тя зяпна от изненада и уплашено скочи на крака. — Господин Синклер знае ли, че аз съм човекът, когото ще му изпратят за тази работа?

Уедърби й отправи смразяващ поглед:

— Господин Синклер в момента е на заседание и неговата секретарка не сметна за редно да го прекъсва заради подобна незначителна промяна.

Обзета от силно напрежение, Лорън вървеше по дебелия килим към кръглото бюро пред частната приемна зала на Ник.

— Името ми е Лорън Данър — съобщи тя на секретарката пред входа, една красива брюнетка. — Господин Синклер е изискал секретарка с чужд език и от „Личен състав“ изпращат мен.

Жената погледна през рамо точно когато вратите на кабинета се отвориха и оттам излязоха шестима мъже.

— Ще уведомя господин Синклер, че сте тук — каза любезно тя. Тъкмо когато се пресегна към телефона, той… почна да звъни и тя го вдигна. После тихо каза на Лорън:

— Можете да влезете. Господин Синклер ви очаква.

„Не — помисли си тя нервно, — не мен очаква, а Лучия Палермо.“

Вратата от палисандрово дърво беше леко открехната — той стоеше прав зад бюрото си с гръб към нея и разговаряше с някого по телефона. Поемайки дълбоко дъх Лорън пристъпи в огромното помещение и тихичко затвори вратите зад себе си.

— Добре — каза Ник по телефона след кратка пауза Обади се в нашето управление във Вашингтон и кажи на екипа за връзки с работниците, че ги искам довечера и „Глобал Ойл“ в Далас.

Той стисна телефонната слушалка между рамото и ухото си, взе някаква папка от бюрото си и започна да чете от нея. Беше свалил сакото си и докато гледаше широките му, мускулести рамене, тя си припомни тяхната любовна нощ.

Рязко отмести погледа си и се опита да се овладее. От лявата й страна бяха трите канапета, разположени около ниската маса. Точно там беше клекнал Ник, за да погледне глезена й през онази нощ, когато се запозна с него…

— Уведомете и рафинерията в Оклахома, че също може да си имат някои проблеми, докато не се изясни тази работа — каза Ник по телефона с равен и спокоен тон. Последва кратка пауза. — Много добре. Върни се обратно тук веднага щом се срещнеш с екипа в Далас.

Той затвори телефона и прелисти още една страница от папката, която държеше.

Лорън се чудеше как да му съобщи за присъствието си. Не можеше да го нарече Ник, но пък и в никакъв случаи не желаеше да се обърне към него със смиреното и почтително „господин Синклер“. Затова се приближи към бюрото му и заяви:

— Твоята секретарка ми каза да вляза.

Ник рязко се обърна. После небрежно подхвърли папката върху бюрото си, пъхна ръце в джобовете на панталоните си и се загледа изпитателно в нея. Изчака, докато тя застана точно пред него от другата страна на бюрото, и едва тогава спокойно изрече:

— Избрала си доста неподходящо време за извинения, Лорън. След пет минути излизам, защото за обяд имам уговорена среща.

Тя беше поразена от наглостта му, но запази самообладание и любезно се усмихна:

— Съжалявам, че ще те разочаровам, но не съм дошла да се извинявам. Господин Уедърби от „Личен състав“ ме изпрати тук.

Ник стисна зъби.

— И защо?

— За да помагам при някаква специална работа, за която се изисква допълнителна секретарка през следващите три седмици.

— В такъв случай само ми губиш времето — отвърна й жлъчно. — Първо, ти нямаш нито необходимата квалификация, нито необходимия опит, за да работиш на подобно ниво. И второ, аз не желая да те виждам тук.

Неговото пренебрежение разпали гнева й и тя не можа да се сдържи да не го уязви.

— Прекрасно! — Отстъпи крачка назад. — Ще бъдеш ли така добър да се обадиш на господин Уедърби и да му го кажеш? Аз вече изразих несъгласие да работя при теб, но той настоя.

Ник рязко натисна бутона на вътрешния телефон.

— Свържете ме с Уедърби — отсече той, след което погледът му отново се насочи към Лорън. — И какви по-точно са били твоите „възражения“?

— Заявих му — излъга ядосано тя, — че ти си един нагъл, надут развратник и че по-скоро бих умряла, отколкото да работя за теб.

— Казала си това на Уедърби? — попита той със заплашителен тон.

Лорън отвърна с усмивка:

— Ами да.

— И какво ти отговори той?

— О, каза ми, че сигурно много жени, с които си спал имат същото мнение за теб, но че трябва да поставя задълженията си към компанията над моето разбираемо отвращение от теб.

— Лорън — меко изрече Ник, — ти си уволнена.

Макар че бе обзета от гняв, болка и страх, тя запази самообладание. Гордо изправи глава и каза:

— Бях сигурна, че ти също няма да искаш да работя с теб, и се опитах да кажа и това на господин Уедърби. Тръгна към вратата. — Но той смяташе, че щом разбере че владея езика, ще си промениш мнението.

— Да владееш езика? — изсмя се презрително Ник.

Тя се обърна.

— Мога да ти кажа точно какво мисля за теб на перфектен италиански. — Видя как той стисна зъби и добави: Но ще бъде далеч по-добре, ако ти го кажа на английски: ти си мръсен кучи син!

Отвори със замах вратата и гордо премина през луксозната приемна. Вече натискаше бутона за асансьора, когато Ник я сграбчи за китката и нареди:

— Върни се веднага в моя кабинет.

— Махни си ръката от мен! — прошепна вбесено тя.

— Гледат ни четирима души — предупреди я той. — Или ще влезеш сама в кабинета ми, или ще те влача дотам пред очите на всички.

— Хайде де, опитай! Ще те дам под съд за физическо насилие, а четиримата ще ги призова за свидетели!

Заплахата й изтръгна от него една неохотна усмивка.

— Имаш невероятни, изключително красиви очи. Когато си ядосана, те…

— Спести си го! — изсъска Лорън и рязко дръпна ръката си.

— Опитах — продължи със закачлив, многозначителен тон.

— И не ми говори по такъв начин… не желая да те гледам дори!

— Малка лъжкиня. Желаеш, и то не просто да ме гледаш, а много повече от това.

Неговата самоувереност сломи съпротивата й. Тя се облегна на мраморната стена и го погледна умолително:

— Ник, моля те, остави ме да си вървя.

— Не мога. — Намръщи се той. — Не съм в състояние да те оставя.

— Ти ме уволни!

— Току-що те назначих отново — ухили се Ник.

Изтощена от бурните емоции, тя вече не можеше да издържа неговата усмивка, освен това ужасно се нуждаеше от работата си. Сърдито се отдели от стената и го последва до стаята на неговата секретарка.

— Мери — каза той на жената, която моментално вдигна очи, — това е Лорън Данър. Ще работи върху проекта „Роси“. Докато аз обядвам, ти я настани тук на свободното бюро. Нека се заеме с превода на писмото от Роси. — Той се обърна към Лорън: — С теб ще трябва да си поговорим, когато се върна.

Мери Калахан, както беше изписано върху табелката с името на бюрото й, явно не изглеждаше много доволна от присъствието на Лорън в кабинета й.

— Доста сте млада, госпожице Данър — отбеляза тя.

— Вече остарявам бързо — отвърна Лорън.

Без да обръща внимание на изпитателния поглед на възрастната жена, тя се настани на секретарското бюро в големия кабинет, което се намираше точно срещу бюрото на Мери.

В един и половина телефонът иззвъня и Лорън стана от бюрото си, за да го вдигне.

— Мери? — неуверено попита някакъв възпитан женски глас.

— Не, на телефона е Лорън Данър — отвърна тя. — Госпожа Калахан излезе. Мога ли да й предам нещо?

— О, Лорън, здравей — възкликна жената изненадано. Ерика Моран се обажда. Не искам да безпокоя Ник, би ли му предала, че утре ще пристигна от Ню Йорк с черния самолет? Кажи му, че от летището ще отида направо в Рисес Клъб. Нека да ме чака там в седем часа.

Лорън остана удивена от факта, че Ерика очевидно помнеше. Същевременно се ядоса, че трябва да предаде съобщения от приятелката на Ник.

— Той още не се е върнал от обяд, но ще му предам — обеща тя. После затвори телефона, а той моментално иззвъня отново.

Този път беше жена с нисък, пресипнал, провлечен южняшки говор. Тя попита:

— Ники?

Лорън така силно стисна слушалката, че усети болка в ръката си, но въпреки това любезно отвърна:

— Съжалявам, но в момента не е тук. Мога ли да му предам нещо?

— По дяволите! — изсумтя похотливият глас. — Обажда се Вики. Той не ми каза дали партито в събота вечер е официално или не и аз не знам как да се облека. Ще му се обадя довечера вкъщи.

„Обаждай му се, където искаш!“ — помисли Лорън и почти затръшна телефона.

Но когато Ник се върна от обяд, тя вече се беше успокоила. Даде си дума, че през следващите три седмици ще се придържа към първоначалния си план и ще се отнася към него също както и към останалите си колеги.

Вътрешният телефон на бюрото й избръмча и Ник каза:

— Лорън, би ли дошла при мен, моля те?

Очевидно, че вече беше готов да проведат техния „дълъг разговор“. Тя взе бележките с телефонните съобщения, които трябваше да му предаде, и влезе в кабинета му.

Ник се бе настанил на бюрото си със скръстени на гърдите ръце.

— Ела насам — каза й.

Лорън се приближи, но застана на безопасно разстояние от него.

— Не си достатъчно близо — заяви той.

— Напротив, повече от достатъчно е.

В очите му блеснаха пламъчета.

— Ще трябва да изясним някои лични въпроси между нас двамата. Защо не го направим довечера?

В Лорън любезно отвърна:

— Съжалявам, но вече имам среща.

— Добре, какво ще кажеш тогава за утре? — попита той и протегна ръка.

Тя пъхна телефонните съобщения в протегнатата му длан.

— Вече имаш среща за утре — с госпожица Моран в седем часа в Рисес Клъб.

Ник не обърна никакво внимание на думите й.

— В сряда заминавам за Италия…

— Приятно пътуване — прекъсна го тя.

— Връщам се в събота — продължи той с раздразнение. — Можем да отидем…

— Съжалявам — изрече с дяволита усмивчица, с която искаше да го ядоса, — но в събота съм заета, зает си също и ти. Обади се Вики, за да пита дали партито в събота вечер е официално или не. — И тъй като й достави удоволствие да наблюдава неговата безпомощност, добави с ослепителна усмивка: — Тя те нарича Ники. Идеално: Вики и Ники.

— Ще отменя тази среща — заяви той.

— Да, но аз няма да отменя моята. Е, има ли още нещо?

— Да, по дяволите, има. Обидих те и съжалявам…

— Приемам извинението ти. Както и да е, наранена беше единствено гордостта ми.

Изгледа я с присвити очи:

— Лорън, опитвам се да ти се извиня, за да…

— Вече се извини — прекъсна го тя.

— За да можем оттук нататък да продължим на чисто — довърши той. После добави: — За доброто и на двамата ни трябва да бъдем дискретни, за да избегнем клюките в корпорацията, но смятам, че ако сме достатъчно предпазливи, може да се справим.

Лорън се изчерви от гняв, но във въпроса й прозвуча само учудване:

— Да се справим с какво? С една пошла авантюра?

— Лорън — изрече Ник, — аз те желая, знам, че и ти ме желаеш. Сигурно си ми сърдита заради това, че те въведох в света на секса, а после…

— Ами изобщо не съм ти сърдита! За нищо на света не бих заменила онази нощ. — Предпазливо отстъпи назад и добави: — Всъщност вече дори бях решила, че когато дъщеря ми стане на моята възраст, непременно ще ти се обадя. И ако си все още в „активна“ възраст, ще те по моля да ти я изпратя, за да…

Ник се хвърли напред и я сграбчи. Очите му пламтяха от гняв и желание.

— Ах, ти, красива, безобразна…

Устните му потърсиха нейните.

Лорън стисна здраво зъби и извърна глава.

— По дяволите, престани! — извика задъхано и зарови глава в гърдите му.

Поотпусна я леко, а когато заговори, гласът му беше пресипнал от смущение:

— Ако можех да престана, повярвай ми, щях да го направя. — Прокара пръсти през косите й, след което обгърна с длани лицето й и я накара да го погледне в очите. — След като си тръгна от Харбър Спрингс, непрекъснато мислех за теб. Днес, докато обядвах със съдружниците си, в мислите ми беше само ти. Не мога, просто не мога да спра.

Това негово признание сломи съпротивата й. Ник разбра, че тя се предаде по разтреперването на устните и. Той впи поглед в тях и потушените огньове в очите му лумнаха с буйни пламъци, когато наведе бавно глава.

— Това ли е „строго секретният“ проект, който изисква присъствието на Лорън тук? — гласът на Джим прекъсна целувката им и те рязко извърнаха глави.

Тя се измъкна от прегръдката на Ник.

— Това поставя Лорън в доста неудобно положение — продължи шефът й. — Първо, боя се, че Мери видя част от тази сцена, а тъй като тя ти е безумно предана, със сигурност ще приеме, че Лорън е виновницата за това.

Смразяващият ужас, който обзе младата жена при мисълта, че секретарката му ги е видяла, отстъпи пред изумлението от следващите думи на Джим:

— И второ — излъга невъзмутимо, — срещата в събота, която искаш от Лорън да отмени, съвсем случайно е с мен. И тъй като аз съм един от твоите най-стари и най-близки приятели, а освен това в седмицата има само седем вечери, смятам, че няма да бъде много спортсменско от твоя страна, ако се опиташ да ми отнемеш вечерта. — Ник сви вежди, но другият мъж продължи невъзмутимо: — И тъй като и двамата имаме намерение да се занимаваме с Лорън, смятам, че е редно да установим някакви основни правила. Ето например — взе да разсъждава той — почтена игра ли е това тук в кабинета или не? Аз имам голямото желание да съблюдавам…

Младата жена най-сетне възвърна способността си да говори.

— Не желая да слушам нито дума повече — извика тя и тръгна към кабинета на Мери.

Джим се отдръпна от пътя й, но продължи да се усмихва предизвикателно срещу Ник.

— Та както вече казах, Ник, имам голямото желание…

— Искрено се надявам — рязко го прекъсна той, — че имаш достатъчно основателна причина за тази твоя неочаквана визита.

Джим ехидно се изсмя:

— Ами всъщност да, имам. Къртис се е обаждал, докато ме нямаше. Мисля, че иска да говори за някаква сделка.

Когато чу името Къртис, Лорън настръхна. Така се казваше един от служителите, за които я бе предупредил Филип Уитуърт.

„Къртис иска да говори за някаква сделка.“

Тя се отпусна на стола си и се напрегна да чуе още нещо от разговора, но те бяха понижили гласове, а Мери пишеше на машина.

Къртис би могло да е по-скоро собствено име, отколкото фамилно. Майкъл Къртис беше името, което й даде Филип, но Джим спомена просто Къртис. Лорън потърси в чекмеджето на бюрото си телефонния указател на „Глобал Индъстрис“. Бяха посочени двама души с името Къртис — може би единият от тях беше въпросният човек. Тя не можеше да повярва, че Джим се свързваше с шпионина в компанията на Филип. Не, не и Джим.

— Ако нямаш какво да вършиш — остро прозвуча гласът на Мери Калахан, — ще се радвам да ти дам част от моята работа.

Лорън се изчерви и отново се залови със своите задължения.

Ник беше зает до края на деня, а когато стана пет часът, Лорън въздъхна с облекчение. Шумът по етажите възвестяваше края на поредния работен ден. Тя кимна разсеяно на жените, които й напомниха за уговорката да отиде с тях в заведението. Беше спряла погледа си върху Джим, който идваше към нея и се спря до бюрото й.

— Искаш ли да поговорим? — попита я.

— Е? — започна той, когато Лорън седна на кожения стол пред бюрото му. — Давай направо…

— Какво те накара да стоиш там и… и да слушаш всичко? Какво те накара да кажеш онези неща за нас… за теб и мен?

Джим се облегна назад и кисело се усмихна.

— Когато се върнах от обяд и открих, че си прехвърлена при Ник, аз се качих горе, за да се уверя, че се чувстваш добре. Мери ми каза, че току-що си влязла в кабинета му, ето защо отворих вратата, за да погледна дали нямаш нужда от помощ. И в този момент те видях — как му се усмихваш с ангелска усмивка, докато му предаваш съобщенията от други жени и отхвърляш предложението му за „авантюра“.

Той затвори очи и се засмя:

— О, Лорън, ти беше великолепна! Тъкмо си тръгвах, когато го отблъсна и му каза, че ще му се обадиш един ден, когато дъщеря ти стане на твоята възраст, за да може той, хм, да я посвети в секса, както, предполагам, е направил и с теб? — Отвори едното си око, видя пламналите й бузи и махна с ръка. — Както и да е, по всичко личеше, че ти доста добре се справяше с него. Вече бях решил да изляза, когато Ник ти каза, че не можел да мисли за нищо друго освен за теб. Ти захапа въдицата и започна да губиш сили, ето защо аз се обадих, за да ти дам възможността отново да дойдеш на себе си.

— Но защо? — упорстваше Лорън.

Той направи подозрително дълга пауза.

— Сигурно защото съм те виждал как плачеш за него, пък и защото не искам да ти причиняват болка. Та нали ако действително ти причинят болка, ти ще напуснеш, а пък на мен кой знае защо ми е много приятно да работя с теб. — Погледна я с възхищение. — Не само че си красива, млада госпожице, ами освен това си остроумна, интелигентна и способна.

Лорън прие комплимента с усмивка, но настоя да й обясни постъпката си. Той обясни защо ги беше прекъснал, но не каза защо излъга Ник, че между тях има нещо.

— Значи — взе да разсъждава тя, — ако Ник си помисли, че тъкмо ти проявяваш интерес към мен, това ще ме направи още по-привлекателна за него. И ако това стане, той ще започне да отделя много повече време и усилия, за да ме спечели, нали така? — Преди още да успее да й отвори, Лорън завърши лукаво: — А ако той е ангажиран мен, тогава няма да има много време за Ерика Моран нали така?

Младият мъж присви очи.

— Ник, Ерика и аз бяхме заедно в колежа. Приятели сме от много години.

— Но доста близки приятели?

Той я стрелна с поглед, след което само сви пренебрежително рамене.

— Аз и Ерика бяхме сгодени, но това беше преди много години. — На устните му се появи коварна усмивчица. — А може би наистина трябва да започна да те преследвам.

Лорън се усмихна:

— Имам чувството, че и ти си преситен и циничен като него. — Разбра, че го е обидила, затова се пошегува: — Е, това… съвсем не ти пречи да бъдеш доста привлекателен все пак.

— Благодаря — отвърна сухо той.

— Вие двамата с Ник да не сте били приятели от детинство? — попита тя, защото отчаяно искаше да научи нещо повече за Ник.

— Ами не, Ник беше в колежа със стипендия. Той просто не можеше да си позволи да се движи в моите среди. Недей да добиваш толкова състрадателно изражение, прекрасна глупачке. Той нямаше пари, но пък имаше ум — той е изключително талантлив инженер. Освен това имаше момичетата, включително и някои, които аз самият желаех.

— Не е вярно, че съм изпитала състрадание към него — заяви Лорън и се изправи.

— Между другото… — спря я Джим — … говорих с Мери, за да й обясня как точно стоят нещата и кой кого всъщност е прелъстил преди няколко седмици.

Тя въздъхна:

— Предпочитам да не го беше…

— По-добре бъди безкрайно щастлива, че го направих. Мери е работила за дядото на Ник и познава Ник още от бебе. Тя му е безкрайно предана и е привързана към него. Да не говорим, че е моралистка и ненавижда напористите млади жени, които преследват Ник. Щеше да превърне живота ти в ад.

— Ако е чак такава моралистка — възрази Лорън, — не мога да си представя как изобщо е в състояние да работи за Ник.

Той й намигна:

— Двамата с Ник сме й любимци. Тя е убедена, че не сме чак толкова непоправими.

— Джим — попита притеснено тя, — наистина ли аз бях единствената причина за твоето появяване горе? Искам да кажа, измислено ли беше онова извинение за Къртис, който искал да говори за някаква сделка?

Той я погледна с интерес:

— Не, беше истина. Обаче го използвах само като извинение. — Той се позасмя, отвори куфарчето си и започна да прибира вътре някакви документи. — Ник обаче ми заяви, че въпросът с Къртис съвсем не бил чак толкова спешен, че да оправдае моето внезапно появяване. Защо питаш за Къртис? — добави.

Лорън застина. Стори й се, че е разкрита.

— Просто така, стана ми чудно.

Той взе куфарчето си.

— Хайде, да тръгваме.

Те прекосиха мраморното фоайе и Джим дръпна една от тежките стъклени врати. Щом излезе навън, тя видя Ник, който бързаше към една дълга сребриста лимузина.

Точно преди да се настани на задната седалка, той се извърна и ги видя. Погледът му се спря първо на Джим, после — на Лорън. Сивите му очи се усмихнаха обещаващо, но и предупредително: на другия ден нямаше да я остави да го отблъсне така лесно.

— Накъде, господин Синклер? — попита го шофьорът когато Ник се настани в луксозния автомобил.

— На аерогарата. — Обърна глава и видя как Лорън пресича широкия булевард заедно с Джим.

Изведнъж си даде сметка, че всъщност всичко у Лорън му харесва. Докато бяха заедно, тя го беше забавлявала, ядосвала, предизвиквала. Тя беше смях и чувственост, нежност и изкусително предизвикателство — всичко това събрано в една изключително привлекателна опаковка.

Ник мислеше за връзката, която възнамеряваше да има с нея. Беше истинска лудост да се обвързва със свой служител — ако знаеше, че ще стане така, щеше да й намери работа в компанията на свой приятел. Сега обаче беше вече твърде късно. Той я желаеше.

Беше я пожелал още през онази първа вечер, когато се обърна, за да й подаде чашата, и видя пред себе си не някаква разрошена тийнейджърка, а една изключително красива жена. Ник се усмихна, като си спомни изражението й, когато забеляза изумлението му. Явно беше очаквала подобна реакция от негова страна и това й достави безкрайно удоволствие.

Същата онази вечер беше решил да я държи на разстояние от себе си. Тя бе твърде млада за него… никак не му се хареса тогава необяснимото желание, което изпита, когато тя със смях го предупреди, че ако „пантофката“ й бъде по мярка, щяла да го превърне в красив жабок. Ако по време на обяда при Тони страстта му не беше надделяла над разума, той никога нямаше да я покани в Харбър Спрингс. Все едно, вече я беше завел.

А пък тя се оказа девствена…

Почувства се виновен и въздъхна с раздразнение. По дяволите, та нали ако той не се беше любил с нея, някой друг щеше да го направи, и то много скоро. Джим Уилямс я желаеше. Както и много други мъже, помисли си, като си припомни как с възхищение я бяха гледали служителите му по време на партито в събота.

Представи си Лорън, застанала на балкона през онази вечер. „До преди четири седмици те мислех за съвсем друг човек! — беше избухнала тя с изражението на разгневен ангел. — До преди четири седмици не знаех, че си безскрупулен, развратен и безнравствен!“ Тя определено умееше добре да се изразява, помисли си с горчива ирония.

Интуицията му подсказваше, че една евентуална връзка с Лорън само би усложнила живота му. И без друго тя вече беше влязла под кожата му. Жалко, че не успя да спази решението си да отбягва всякакви бъдещи контакти с нея — решение, което бе взел, когато я отпрати от Харбър Спрингс. Щеше да изпълни това свое намерение, ако не я беше видял на партито през онази съботна вечер — тя изглеждаше така ослепителна и сексапилна.

Лорън също го желаеше през онази вечер, нищо че отричаше. Днес също го желаеше. Едно от първите неща, на които искаше да научи тази прелестна, влудяваща красавица, беше да може да приеме своята сексуална същност и да признава желанията си. След това щеше да й разкрие всички удоволствия, които можеше да дари един мъж на жената в леглото. Освен това щеше да я научи как да доставя удоволствия и на него. Той с вълнение си припомни нейната неопитност, когато я любеше в Харбър Спрингс. Невероятно беше въздействието на тази жена върху него.

Ами ако тя не е подготвена за подобна връзка? Ами ако рухне емоционално, когато всичко свърши? Не му се искаше да й причинява страдание.

Ник вдигна куфарчето си, отвори го и измъкна договорите за придобиване на недвижими имоти — именно тях щеше да урежда с мъжете, които пристигаха със самолет. Вече беше твърде късно да се притеснява за евентуалните последствия: желаеше я прекалено силно… а и тя самата също го желаеше.