Господарка на Империята

26. Битка

Лагерът гореше.

Над бойното поле се виеше дим, остър и парлив от миризмата на изгоряла козина и тънко изпредената вълна на възглавници и стенни килими, които обичайно красяха полевите шатри на цуранските лордове и офицери. Бойни псета джафкаха и ръмжаха, момче бегач тичаше да намери лечител за ранен офицер. Мара примигна да прочисти очите си и обърна гръб на войниците, които ровеха из пепелищата да събират трупове и оръжия. Набегът призори бе успешен. Още един от съюзниците традиционалиста на Джиро беше умрял в командната си шатра, докато офицерите и воините му бяха наскачали безредно от постелите си. Люджан беше ненадминат в засадите и изненадващите набези. По-добър от противниците си, които никога не бяха познавали трудностите в живота на сив воин, той знаеше как да се възползва от хитрост и заблуда. Повечето битки бяха с дребни съюзници и васали на Акома и Анасати. Други сблъсъци бяха станали между домове, които имаха да уреждат стари кръвни дългове. И макар че магьосниците бързо щяха да осъдят мащабна атака на официален военен терен, по-дребните стълкновения като това засега минаваха ненаказани.

Такава търпимост не можеше да продължи дълго, знаеше Мара. Обърна се уморено към малкия скромен заслон, вдигнат набързо на незасегнато от боя място. Люджан също го знаеше. Хвърляше се във всяка схватка с почти фанатична енергия, сякаш не можеше да отдъхне спокойно, докато не загине още един враг.

Уморена и ожулена от бронята, с която не беше привикнала, Мара дръпна платнището и влезе в личните си покои. С нея нахлуха вихрушки прах. Тя махна с ръка и една слугиня притича да развърже каишките на бойните й сандали.

Пищните удобства на командната палатка на Акома с големина на павилион бяха останали опаковани в имението, заменени с проста шатра, взета от складовете, която преди беше служила за подслон на пастир на нийдра. След пътуването си до Турил Мара бездруго изпитваше неприязън към определени цурански обичаи, а и боядисаната в зелено командна палатка с нейните копринени знамена, украшения и пискюли щеше само да издава местонахождението й на магьосниците.

В пастирската шатра беше сухо и горещо. Все пак задържаше пряката светлина и отчасти външния шум, докато офицерите раздаваха заповеди, а ранените стенеха от болка.

— Вода — каза Мара, вдигна оцапаната си ръка и разкопча каишката на шлема под брадичката си.

— Велика господарке, позволете да ви помогна. — Камльо дръпна платнището, което разделяше шатрата на две. Беше по-привикнала от слугинята да се отзовава на нуждите на мъже и каишките на бронята й бяха познати. Залови се опитно с работата и докато смъкваше тежката лакирана броня, Мара въздъхна облекчено.

— Благословена да си — промълви и кимна благодарно на слугинята, която й подаде чаша студена вода. Никога вече нямаше да приема такава услуга за нещо разбиращо се от само себе си.

Камльо освободи още една каишка и забеляза лекото й трепване.

— Пак ли протриване, господарке?

Мара кимна унило.

— Навсякъде. Направо не знам как ги носят мъжете тия брони.

Рядко носеше снаряжението на Боен вожд на клан Хадама, но сега, повече от всякога, всеки знак за пост и белег за ранг трябваше да е на показ. Беше на война, командваше войски и съюз на сили, невиждан в съвременната история. Можеше да вървят под знамената на сто по-дребни дома или да са собствените й сили, прикрити под пряпореца на нейния клан, но наброяваха седемдесет хиляди, половината военна мощ в империята. Животът им беше нейна отговорност.

Тази война беше дошла твърде бързо! Мара кипна вътрешно, докато Камльо сваляше наколенниците и гръдната броня, а после се зае с каишките на ръчните предпазители. Войнствата се бяха събрали преди да е успяла да състави какъвто и да било план за действие, преди дори да е уредила среща между Кейоке и маговете чо-джа от Чака-а. Убийството на Ичиндар беше станало, когато вече държеше в ръцете, си всички нужни за победата средства, но преди да е успяла да прецени как най-добре да ги използва.

Пред палатката се чуха стъпки и Мара уморено затвори очи. Избута сплъстените мокри кичури коса, полепнали на челото и врата й, и каза на слугинята:

— Отвори платнището. Ако Люджан идва толкова скоро, боя се, че носи лоша новина.

Слугинята дръпна платнището от кожа на нийдра, закрило входа, докато Камльо ровеше из палатката за храна и вода. Воините бяха на полето от разсъмване и който и офицер да беше дошъл да докладва, щеше да е гладен и жаден.

Сянка затули светлината, загърната в облак дим, и след миг Люджан влезе и отдаде чест с юмрук на сърцето. Изражението на Мара сигурно беше издало страх, защото устните му се разтвориха в успокоителна усмивка, още по-ярка поради саждите, зацапали лицето му.

— Лейди, Занваи и Саджайо са в пълен бяг. Денят е наш. Ако човек може да ликува от спечелването на жалка ивица блато нганга, пепелта от няколко шатри и шест мършави псета, които са склонни да разкъсат гърлото на всичко, което мърда — една от жертвите беше тяхна работа, — ликувай. Ударната сила, която се опита да организира отстъпление, бързо беше разбита, най-вече защото командващият офицер имаше съвсем малко повече мозък от кучетата на дома Саджайо.

Мара погледна посивялото от пушеци небе и каза горчиво:

— Колко още ще трябва да стоим тук в отбранителна позиция и да задържаме силите на Анасати на югоизток от Сулан-Ку?

Глождеше я, че Джиро държи скрити други свои сили на север. Всеки ден очакваше съобщение, че Свещеният град е под обсада. След като армията на Шинцаваи под командването на Хокану беше в усилен марш, но все още на няколко дни път от Силмани и река Гагаджин, нямаше друг избор, освен да разчита на плановете на майстора на играчки и на инженерите, които бе пратила да се внедрят в операцията на Джиро. Можеше само да лежи будна всяка нощ и да се моли грижливо замисленият саботаж да подейства, тоест че когато Джиро заповяда големите му машини да разбият стените, механизмите ще стрелят погрешно и ще предизвикат хаос.

Маговете чо-джа не можеха да помогнат в тази война. Магията им трябваше да остане в тайна до най-опасния момент, когато Събранието най-сетне се задейства. След като съперничещите фракции трупаха силите си, за да връхлетят над Кентосани, пълномащабният конфликт беше само въпрос на време. Съперничещите армии не можеха да се сдържат безкрайно и да се примиряват с дребни стълкновения. Нито щяха да ги задържат десетината по-малки сили, които се надпреварваха да заемат най-изгодните позиции, от които да ровят костите, оставени от Великите домове по пътя на унищожението.

— Колко още? Джиро трябва скоро да направи ход: или да разбие нашата линия, или да заповяда на съюзниците си от запад да обсадят Свещения град. Колко дълго още можем да се задържаме, без да изложим на риск подкрепата за Хокану? Ако нещо се обърка…

Гласът й заглъхна. Чувстваше се като пребита от принудителната агония на чакането, напълно въоръжена и в готовност, но без да може да настъпи. Ако заповядаше ядрото на армията й да тръгне към Кентосани, оставяше открит пътя за силите на Анасати да стигнат реката и търговските пътища или да я атакуват в тил. Докато силите на Акома задържаха фронтовата им линия, Бойният водач на Джиро не можеше да атакува или да пробие до Сулан-Ку, без да си навлече наказанието на магьосниците.

Но я болеше да стои на място, след като знаеше, че убийството на Ичиндар е само първата стъпка в сложен и заплетен заговор. Джиро не беше прекарал години в строене на обсадни машини или в плащане на щедри подкупи, за да спечели съюзи в именията около Инродака за нищо. Заплахата за Джъстин щеше да дойде от запад, беше сигурна тя, и ако враговете й успееха да пробият отбраната на Имперския район, преди да е стигнала там, децата й щяха да загубят живота си. Имперските бели бяха добри воини, но кой щеше да оглави тяхната преданост? Първата жена на Ичиндар не можеше да обуздае дори собствената си дъщеря. Имперският командир щеше да брани Имперския район, но без ясна власт отгоре хората му щяха да се окажат неизвестен фактор. Щяха да се бият, но дали със същата преданост и самоотрицание като нейните воини? От всеки воин можеше да се очаква, че ще се разколебае, ако лордът, заповядал щурма на Имперския район, може да се окаже следващият император. Сега Мара разбираше недостатъците в цуранския ред на управление повече от всякога.

— Богове — възкликна тя отчаяно, — тази кампания щеше да е кървава, но открита и честна, ако можехме да планираме без намесата на Събранието!

Люджан разбираше неспокойствието на, господарката си: имаше предостатъчно опит със слабостите на мъже, държани твърде дълго на ръба на битката, без да се бият. Нервите на господарката му бяха изопнати до скъсване. Ватираният халат, който носеше под бронята, беше подгизнал от пот. Беше проявила упоритост и бе наблюдавала битката, застанала под слънцето. Заговори й сдържано:

— Би трябвало да използваш всяка възможност да седнеш и да си починеш, милейди. — И за да даде пример, смъкна показно шлема си и седна на една възглавничка. — Сражението може да избухне всеки момент и няма да си от голяма полза за хората си, ако си изтощена или припаднеш от горещината. — Почеса се по брадичката, без да може напълно да усмири собствената си тревога. — Макар за всички да е ясно, че магьосниците изпъкват с отсъствието си.

— Лош знак — съгласи се Мара. — Предположението на Хокану е, че обсъждат общ ултиматум. Ако Джиро или аз ангажираме войските си пряко ще се задействат, бъди сигурен. — Остави слугинята да смъкне долния й халат и й махна да го смени със сух. — Ще се къпя по-късно, когато димът улегне.

Люджан затърка натъртения си лакът, но спря, когато Камльо му подаде вода. Отпи дълбоко, извърнал очи към командната карта, разгъната върху голата пръст до масата. Камъни затискаха ъглите, а в средата имаше кръгове и линии от цветни плочки, изобразяващи разположението на силите на всяка фракция според последното донесение. Нетърпението, което гризеше господарката му, се споделяше от всеки мъж в строя. Нужно беше действие, знаеше Люджан, за да държи умовете им остри и да предотврати безразсъдни ходове, породени от безсилие. Дори едно малко стълкновение вършеше работа, защото поддържаше наточено вниманието и дисциплината на бойците. Огледа замислено картата и извади меча си, за да го използва за показалка.

— Ясно е, че група неутрални са заели отбранителна позиция покрай източния ръкав на река Гагаджин, между вилката северно от Голямото блато и град Джамар. Възможно е да тръгнат напред и да затруднят фланга на Джиро, но по-вероятно ще се задоволят да изчакат и да се обявят на страната на крайния победител.

Мара заговори, докато слугинята се опитваше да изчисти лицето и тялото й с гъба, след което да я загърне със сух халат.

— Какво мислиш? Диверсия? Ако успеем да ги размърдаме и да ги накараме да заобиколят, дали бихме могли да разбъркаме нещата достатъчно, за да прикрием настъпление с няколко от отрядите си?

— Кейоке подхвърли, че можем да ги пленим, да вземем бронята и знамената им и след това да пуснем преоблечен наш отряд ла север. — Люджан се усмихна. — Не е никак доблестно, лейди, но между хората ти ще се намерят такива, които са достатъчно верни, за да им е все едно. — Погледът му издаваше откровено възхищение от стегнатата фигура на Мара. — Но, въпросът се свежда до това кои сили бихме могли да откъснем, за да започнем нападение, което да не е явно за враговете ни.

— Мисля, че бих могъл да уредя това — подхвърли мек като кадифе глас. От лъхналия отвън дим изникна сянка. Както винаги Аракаси се бе появил безшумно. Колкото и свикнала да беше Мара с неочакваните му завръщания, едва успя да прикрие трепването си. Камльо, съвсем изненадана, разля глинената кана с водата върху картата. Пуловете и плочките се разместиха от рукналия потоп и водата зловещо се стече в кухината, изобразяваща Кентосани.

Аракаси я виждаше за първи път, откакто се беше върнала от Турил. Очите му за миг се разшириха, изпълнени с безмълвен копнеж. После възвърна хладното си самообладание, погледът му се върна на картата и той продължи:

— Разлятата вода хубаво резюмира ситуацията, в която сме се оказали. Лейди, получи ли донесенията ми?

— Някои от тях. — Мара докосна ръката на Камльо и я подкани или да напусне, или да седне. — Слугинята ще избърше водата — промълви й добронамерено. Камльо никога не беше изглеждала толкова уязвима: като притисната в ъгъла газела. И все пак Турил я беше променил. Не се обърна намусена и вдървена, а намери кураж в себе си и седна.

Аракаси си пое дъх и веждите му помръднаха озадачено. След това, много делово, седна и сплете пръсти, сякаш не искаше пред очите на всички да си позволи да ги върти неспокойно или да се види, че треперят. Не изглеждаше уморен, прецени Мара, а само изтормозен, и не носеше никаква маскировка, освен прост черен халат с бяло по ръбовете. Макар да бяха поддържали връзка след завръщането й от Юга, това бе първата възможност да се видят лично след убийството на императора.

— Лейди, нещата са точно както се опасявахме. Инродака и техните васали са в съюз с Джиро. Декларациите им за неутралитет са фалшиви. Обсадните машини бяха скрити в горите и сега се придвижват към Кентосани.

— Къде? — попита рязко Люджан.

— Югоизточно от Свещения град. — След това резюмира най-лошото: — Има традиционалиста от провинция Нешска, включили се като съюзници, а на север Инродака са развърнали войските си по фланга, което определено ще затрудни марша на Хокану на юг. Превъзхожда ги по численост. Няма да бъде спрян, но ще понесе загуби и ще го забавят.

— Съюзници от Нешска? — попита Мара. — Те са добри бойци.

— Обърна се към Люджан. — Би ли могъл гарнизонът от имението ми до Сулан-Ку да се придвижи на запад и да ги пресрещне?

Аракаси се намеси нетипично грубо.

— Войските вече са твърде близо до Кентосани. Бихме могли само да затрудним ариергарда и може би да ги принудим да обърнат няколко отряда, за да влязат в бой с нас. Това би намалило силите, оставени за обсадата, но няма да ги спре.

— А родните ти земи ще останат с твърде слаба отбрана, за да се защитят ефикасно — добави Люджан и се намръщи замислено. — Първоначалната сделка с царицата чо-джа осигурява на Акома два отряда воини. Те са достатъчни, за да отблъснат всяка независима сила, която се опита да плячкосва или напада, но не и армията на Джиро, ако реши да съсредоточи усилията на Анасати в тази посока.

— Магьосниците забраняват такъв ход — възрази Мара и се изви настрани, та слугинята да може да попие с кърпи локвите на картата. — Именията ми край Сулан-Ку са неприкосновени.

— Потупа нервно пръсти, докато взимаше болезнено решение.

— Кентосани трябва да е първата ни грижа. Ако Джиро вземе златния трон, всички наши каузи са загубени. Разчитаме само на майстора на играчки, за да го парираме. И ако замисълът ни се окаже успешен, много от враговете ни ще загинат, щом обсадните машини се задействат. Това ще направи числеността им критична и Джиро няма да има достатъчно хора, за да изкатерят стените, преди Хокану да пробие. Да, именията при Сулан-Ку трябва да се рискуват. Неизвестният фактор, от който трябва да се боим, е Събранието. Какво ще направят магьосниците, ако оголим земите на Акома край Сулан-Ку и влезем в бой с традиционалистите от провинция Нешска?

— Никой не може да знае — отвърна Аракаси и сякаш не забелязваше, че Камльо следи всяко негово движение, похапна от подноса с храна, донесен след като слугинята на Мара приключи с почистването. — Но предположението ми е, че тук лордът на Анасати може да е надценил хитростта си. Погрижил се е да изглежда, че поддръжниците му от Нешска действат самостоятелно. Ако Джиро спечели трона и Събранието след това го обвини в свръхамбициозно действие, оставил си е удобна привидност за неучастие. Може да го отхвърли и да заяви, че съюзът е възникнал по волята на народа и че спечелването на короната изобщо не е негово дело, а е постигнато от традиционалистите в негова полза, като най-достойния кандидат. — И между хапките хляб добави: — Господарке, твоето противопоставяне на такъв ход може да бъде подкрепено от Събранието като естествен баланс на сили.

— Според това предположение имотът до Сулан-Ку може да бъде пожертван — каза Люджан и разбърка с меча си разпръснатите пулове и плочки, за да оголи района на картата.

Мара даде воля на раздразнението си с думите:

— Двамата сме като дуелисти, на които е казано, че определени ходове ще накарат съдията да порази нарушителя, но без да ни е казано кои ходове са те.

Аракаси остави коричката хляб, за да подреди пуловете на нова позиция, и под ръцете му се струпа зловещо петно от цветове, разгърнати към Кентосани.

— Джиро може да владее по-критичната позиция за щурм на Имперския район, но ние сме по-голяма сила с повече ресурси.

Мара подхвана недовършената му мисъл.

— Имаме подкрепата на лорд Хопара от Ксакатекас, но той е затворен в Кентосани. Постът му не му позволява да действа без император, освен да брани, а Исашани в Онтосет може да му прати само силите на Ксакатекас, за да не изостане от събитията. — Въздъхна. — Политически сме в по-неизгодно положение. Тези, които са за връщането на стария Съвет, са повече от нашите поддръжници. Не, това няма да е продължителна война. Или печелим решително и рано, или Джиро ще спечели по-широка база поддръжници.

Люджан заопипва ръба на меча си, сякаш притеснен от щръбките, които все още не бяха наточени след сутрешната малка акция.

— Страхуваш се от дезертьорство и измяна, така ли, господарке?

— Не се боя от тях — отвърна Мара, — но ако се поколебаем, ги очаквам. — Погледна картата, прехапа устна и взе решение. — Трябва да застрашим обсадата на всяка цена. Трябва да рискуваме именията до Сулан-Ку. Люджан, как да действаме?

— Можем да помолим нашия приятел лорд Беншаи от Чековара да започне да се придвижва на север към старите ти имения, но да се задържа на западния бряг на реката. И Джиро ще се зачуди дали отива да укрепи гарнизона ни там, или ще продължи към Свещения град.

Мара се усмихна доволно.

— Тоест го принуждаваме да ангажира, макар и част от войските си, за да попречи на дома Чековара, и намесата му ще се разпознае от Събранието.

— Ако Джиро се прехвърли през реката, Беншаи ще побегне като подплашена птица калей — каза сухо Аракаси. — Домашните му слуги говорят зад гърба му, че мърморел от страх насън.

Мара въздъхна.

— Ако имаме късмет, Джиро не знае това.

Аракаси заговори почти отчаяно:

— Със сигурност знае. Съветникът му Чумака все едно е сложил ухото си на устата на лорда на Чековара и чува всеки негов дъх. Агентите ми имат доказателство, че е държал клана Хадама в безредие, докато служеше като кланов Боен вожд. Въпреки пищните му халати и коравите му на вид войници той е празна външност без съдържание. Да, би могъл да тръгне в решителен марш нагоре по реката, но първият намек за нападение на Анасати ще го накара да побегне на юг. Джиро ще знае кога точно именията ти близо до Сулан-Ку са останали без охрана, тъй като половината куртизанки на Беншаи са шпионки на Чумака.

Едва прикритата жар в тона му накара Камльо да се изправи. Тя си пое дъх, почти готова да каже нещо, но след това се изчерви и сведе смутено очи.

Мара докосна китката на Люджан под масата, за да спре обсъждането на сериозните въпроси и да оставят напрежението между Главния шпионин и бившата куртизанка да доведе до реакция.

Аракаси заговори пръв и гласът му зазвуча твърдо като варварско желязо под външно кроткото му държане.

— Не харесвам навиците на лорд Чековара. — И добави с явна неприязън: — Младите момичета шпионки са специалност на Чумака. Мара веднъж за малко не беше убита от една такава. Казваше се Теани. — Замълча и вдигна вежди питащо. — Ако искаш да научиш какво мисля по този или по който и да е въпрос, трябва просто да ме попиташ. Само че, моля те, престани да ме гледаш така, все едно съм непрочетена книга или някакъв говорещ домашен любимец.

Камльо заби поглед в краката си.

— Не мисля така за тебе. — Изглеждаше останала без дъх, все едно беше тичала. Понечи да се поклони и понечи да помоли Мара да напусне. Но невъзмутимото изражение на господарката й не обещаваше пощада. Така че тя примигна, вдигна брадичка и погледна Аракаси с широко отворени раними очи. — Не знам какво да те помоля. Не знам какво да мисля за теб. Но ти ме плашиш до дълбините на душата ми, това е самата истина. — Очите й се наляха със сълзи. — Уплашена съм и не знам защо.

Началникът на шпионите и момичето се гледаха втренчено, в мъчително объркване. Люджан седеше като статуя.

Мара осъзна, че трябва да се намеси и да разбие напрежението.

— Камльо, страхуваш се, защото най-после знаеш, че имаш какво да загубиш. Иди намери студена вода и си изплакни лицето. — Сякаш беше вързано с невидими връзки, които бяха прерязани, момичето се поклони благодарно и бързо излезе.

Забелязала нараненото изражение на Аракаси, Мара му се усмихна закачливо.

— Печелиш — прошепна му. — Тя най-после ти позволи да надникнеш в чувствата й.

Аракаси отпусна ръце на коленете си и напрегнат и изпълнен с нескрита надежда, попита:

— Мислиш ли, господарке?

Люджан избухна в смях и го потупа дружески по рамото.

— Човече, повярвай на думата ми. Повечето от нас изтърпяваме тази глупост, докато сме още момчета, но твоята младост, изглежда, е дошла по-късно. Лейди Мара е права. Ще имаш Камльо в постелята си само ако й покажеш в себе си нещо, което се нуждае от помощта й.

Аракаси го погледна объркано.

— Какво?!

— Трябва да разбере, че имаш нужда от нея — обясни Мара.

И понеже Главният шпионин продължаваше да гледа озадачено, Люджан каза:

— Богове, тя никога не те е виждала да допуснеш грешка. Убил си убиец тонг и си останал жив. Любил си я в леглото на господаря й и ако си се потил, било е по-скоро от страст, отколкото от страх. Докосвал си я така, както малцина мъже биха могли, бих се обзаложил, което означава, че си първият, който е успял да надникне в чувствата й. Това я е уплашило, защото означава, че красотата и подготовката й са безсилни или че си твърде умен, за да се поддадеш на чара й. От един мъж в прегръдката й се очаква да не му остане много ум, освен за надървения му член. Тъй че е уплашена. Нито едно от уменията й не върши работа при теб. Не може да носи никаква маска за защита. Предложен й е мъж, който може да я разбира, но чиито чувства тя на свой ред не може да отгатне. Спалните удоволствия са й омръзнали, защото грижата за мъж е извън опита й. Ще трябва и да й се покаже, за да се научи. Но затова трябва да загуби страхопочитанието си към теб. Опитай да се спънеш в камък и да паднеш в краката й някой ден, и да видим дали няма да клекне до теб и да започне да се грижи за одраните ти колене.

— За нахалник, който се възползва от жените, си изненадващо проницателен, Люджан — каза Мара.

Бойният водач се ухили, а Аракаси отвърна:

— Ще помисля по това.

— Ако помислиш дори веднъж с жена, си загубен — засмя се Люджан. — Аз поне не познавам нито една, която да се е влюбвала заради логика.

— Люджан е прав — подкрепи го Мара, осъзнала истината. С Хокану споделяха съвършено разбирателство и хармония на тяло и интелект. Но с упорития откровен Кевин, който беше спорил с нея и понякога я беше карал да пищи от безсилие, беше познала страст, която годините не бяха заличили. За миг сърцето й се разтуптя от спомена за него… но после си спомни за битката и за тежестта на проблемите, които изискваха непосредствено внимание.

— Повикайте Военния съветник — каза тя. — Трябва да съставим планове за всички възможни ситуации: как да останем живи.

Палатката затихна за миг. Вятърът носеше дим и полъха на онова, което скоро щеше да се превърне в жестока война или в кръг от въглени след удар на Великите от Събранието.

Бурята отмина и ромонът на капките от мокрите дървета се смеси с виковете на офицери, насочващи войниците си да се устройват на лагер. Бронята на воините беше без отличителни знаци, а палатките, които вдигаха, бяха бозавокафяви. За един небрежен външен наблюдател нямаше нищо, което да отличи лагера на този отряд от хилядите други на ключови позиции из империята. Само дето този като че ли не пазеше кръстопът, мост, брод или важно имение. Отдалечен на мили от възможна битка, този отряд се подготвяше за нощувка сред гъстите лесове на четири дни марш от северозападния край на Кентосани.

На едно възвишение един мъж крачеше нервно под мокрите вечнозелени дървета, а друг, по-нисък и мършав, загърна в промазано вълнено наметало, подтичваше след него да не изостане.

— Колко дълго още трябва да чакам? — сопна се раздразнено Джиро.

Слуга прекоси пътя му и се поклони. Джиро го заобиколи. Привикнал с опасните му настроения, откакто беше тръгнал с армиите, слугата притисна лицето си в гнилата шума.

— Командната палатка скоро ще бъде готова, милорд.

Джиро се обърна, присвил очи с неприязън.

— Не говорех на тебе! — Слугата се хвърли по очи в калта, за да се спаси от неприязънта на господаря си, а лордът на Анасати измести погледа си към Първия съветник. — Колко още, казах?

Чумака забърса капка вода от върха на носа си. Изглеждаше самодоволен въпреки мокрите дрехи и дневния поход през дивите гори.

— Търпение, господарю. Един погрешен ход ще провали цялото планиране, за чието осъществяване се трудихме години наред.

— Не заобикаляй въпроса ми с приказки — каза Джиро, изгубил търпение за празната риторика на Първия си съветник. — Попитах, колко още? Не можем да поставим обсадните машини около Кентосани и да ги държим бездейни безкрайно дълго: лордът на Омечан, когото оставихме да командва, може да се изнерви или да тръгне да гони личните си амбиции. А забавянето само позволява на силите на Шинцаваи да се придвижат достатъчно близо за помощ на Имперската гвардия. Не смеем да допускаме, че Събранието няма да шпионира действията ни. Може да се намесят и да забранят щурма по всяко време! За какво, в името на боговете, чакаме, Чумака?

Дори да беше изненадан от тази тирада, Първият съветник на Анасати не направи нищо повече, освен да спре. Сбръчканото му лице остана безизразно, докато Джиро продължи да крачи напред. След шест енергични стъпки лордът най-сетне забеляза, че слугата, на когото бе заповядал да отговори, вече не върви до него. Едва се сдържа да не изругае. Както винаги Чумака беше предвидил всяка възможност. Или Джиро трябваше да признае нервниченето си, като се върне, за да получи отговора си, или трябваше да заповяда на Първия съветник да дойде до него — а разстоянието между двамата беше достатъчно, за да му се наложи да повиши глас и да покаже на всички наоколо, че унизително се опитва да се наложи.

Джиро щеше да извика просто за да даде отдушник на гнева си, но имаше гости — военен отряд на Омечан, тъй че бе принуден да капитулира и закрачи обратно към Чумака.

Колкото и да беше ядосан по други причини, личното отстъпление не го озлоби. Всъщност Джиро се възхищаваше на финеса на Първия си съветник. Лорд, който издаваше нерви и настроения, не притежаваше вродено достойнство. А след като се домогваше до короната на император, трябваше да се научи да оставя настрана дребнавото раздразнение. А и Чумака беше добър учител и освен това твърде деликатен, за да подхвърли укор пред воини и слуги, което можеше да разкрие слабото самообладание на господаря му.

Точно тези черти щяха да направят от Чумака идеалния имперски съветник, разсъди Джиро и устните му се извиха в нещо много близко до усмивка. Настроението му вече доста се беше подобрило и той изгледа съветника си, чиято обичайно изгърбена стойка се подсилваше от размъкнатите му мокри дрехи.

— Защо трябва да даваме на Мара още време да отстоява интересите си? Разузнаването ти потвърждава, че възнамерява да поиска златния трон за Джъстин.

Чумака се потупа с пръст по бузата, все едно мислеше. Но по пресметливия блясък в очите му Джиро разбра, че наблюдава внимателно.

— Господарю — каза след малко Чумака, — командната ти палатка е готова. Предлагам да обсъдим тази тема вътре, в удобство и насаме.

Джиро се засмя.

— По-хлъзгав си от току-що уловена риба, Чумака. Е, добре, ще се преоблечем и слугите ще ни направят чай. Но след това никакви заобикалки повече! В името на боговете, ще измъкна отговор от теб. И след всичките тези бавения и оправдания гледай да е проникновен!

Този път Чумака се усмихна и се преви в бърз поклон.

— Господарю, кога съм се провалял в усилията си действията ми да отговорят на желанията ти?

Джиро — нравът му бе променлив като понесени от ветровете облаци — отвърна през стиснати зъби:

— Мара все още е жива. Донеси ми главата й и тогава ще се съглася, че не си ме провалил.

Ни най-малко притеснен от това, което друг можеше да приеме за пряка закана от лорда на Анасати, Чумака заяви:

— Всъщност, господарю, точно това се трудя да постигна.

— Ха! — Джиро тръгна към палатката. — Не ме ядосвай, старче. Трудиш се заради чистата си любов към интригата.

Чумака изстиска пеша на мокрото си наметало и последва господаря си.

— Милорд, тук си прав, но ако правех такова нещо заради него самото, щеше да е суета. Боговете не обичат такива слабости. Следователно работя за славата на твоята кауза, милорд, и тук въпросът приключва. Аз съм твой вечно предан слуга.

Джиро сложи край на спора с пренебрежително махване с ръка. Предпочиташе философия от книгите, които нямаха дразнещата склонност на Чумака да предъвква всеки проблем почти до смърт.

Вътрешността на командната шатра все още беше в процес на устройване. Беше запален един фенер и слугите шетаха наоколо и вадеха възглавнички и стенни украси. Отвън полевата квартира на Джиро можеше да изглежда скромна, но вътре той настояваше за удобствата си, за фините си копринени пана и двата сандъка със свитъци. Напоследък беше започнал да чете за по-смътните клаузи в закона, за официалните функции на императора и точно, кои церемонии трябва да се изпълнят, та жреците на Двайсетте бога да короноват император подобаващо в очите на небесата.

Четенето беше отегчително, а още повече го влошаваше това, че фенерите привличаха буболечки. Лордът на Анасати щракна с пръсти и едно момче, личен слуга, скочи да го обслужи.

— Свали ми бронята. Погрижи се всички кожени връзки да бъдат смазани, за да не засъхнат и да се втвърдят.

И зачака, неподвижен като статуя, докато момчето развърже първите връзки.

Макар постът му да позволяваше грижите на слуга, Чумака мразеше тази претенциозност. Смъкна мократа си вълнена дреха и седна. Мълчаливите слуги тъкмо донесоха димящ чайник, когато тихо бръмчене проряза въздуха.

— Идва Велик!

Джиро измъкна бързо последния кожен предпазител на ръката си и се обърна. Всичките слуги се проснаха на пода, а Чумака се скри в сенките в дъното на шатрата.

Магьосникът се появи в центъра на един от килимите — огненочервената му коса се развя под качулката — и загази невъзмутимо по копринените възглавнички към лорда на Анасати. Очите под качулката — светли и остри — се впиха в Джиро, който чакаше със струпаната в краката му броня.

— Милорд Анасати — поздрави Тапек. — Изпратен съм като делегат да ти заповядам да се явиш в Свещения град. Развърнати са войски и за Доброто на империята Събранието изисква отчет, за да се избегне избухването на открита война.

Благодарен, че мократа коса прикрива потенето му, Джиро отвърна със съвършен поклон.

— Не Анасати ще нарушим вашия едикт, велики. Но ще си позволя дързостта да изтъкна: ако отида, кой ще се погрижи Мара от Акома и нейният съпруг Шинцаваи да спазят едикта против въоръжен конфликт?

Тапек се намръщи.

— Това не е твоя работа, лорд Джиро! Не смей да оспорваш решенията ни. — Макар да не бе привърженик на каузата на Анасати, Великият не понасяше идеята някой лорд да дръзне да изрече дори намек за възражение. — Към лейди Мара е отправен същият призив! На нея също е повелено да се яви в Кентосани. Както и на теб, са й дадени десет дни, за да го направи! В деня след свършека на имперския траур двамата ще се срещнете с членове на Събранието, за да изложите казусите си.

Джиро потисна доволната си усмивка. Десет дни бърз марш едва ли щяха да са достатъчни на Мара да стигне до Свещения град. Неговата позиция беше по-близо, не с ядрото на армията му на юг, както всички щяха да предположат, а в този таен лагер недалече от Кентосани. В подготовка за планираната обсада, Мара трябваше да бърза, за да изпълни искането на Събранието, докато той щеше да разполага с няколко дни, за да си осигури предимство. Но за да скрие посоката на мисълта си, каза:

— Времената са неспокойни, велики. Пътуването по пътищата не е безопасно за никой лорд, след като всеки друг амбициозен благородник се е раздвижил с армията си. Мара може да съблюдава забраната ви да напада личната ми свита, но има други поддръжници и симпатизанти. Много приятели на покойния император имат политическа причина да искат смъртта ми заради това, че оглавявам традиционалистката фракция.

— Вярно е. — Тапек махна великодушно с ръка. — Разрешава ти се да пътуваш с почетна гвардия, за да гарантираш безопасността си. Когато стигнеш до Свещения град, можеш да вземеш със себе си сто воини зад стените. Имперските бели поддържат реда в града, така че този брой трябва да е достатъчен срещу наемни убийци.

Джиро се поклони дълбоко.

— Да, велики. — Остана в почтителната поза, докато бръмченето, издаващо заминаването на Тапек, заглъхна. Когато се изправи, видя, че Чумака отново седи на възглавничките и изтупва оставените от магьосника стъпки, докато отпива от чая си. Държеше се невъзмутимо, все едно не се беше случило нищо, но на лицето му все пак бе избила червенина на нечестиво задоволство.

— Защо си толкова доволен? — попита Джиро, дръпна сухия халат от ръцете на слугата, прекрачи купчината броня, погледна да се увери, че личната му възглавничка не е напрашена, и седна срещу съветника си.

Чумака остави чашата си, пресегна се за чайника и наля вежливо на господаря си.

— Прати бегача си да доведе наследника на Омечан. — Подаде чая на господаря си, потърка ръце и го погледна с блеснали в радостно предчувствие очи. — Планът ни съзрява добре, милорд! Всъщност, съвсем неволно, Събранието ни помага!

Джиро взе чашата все едно беше пълна с гадно на вкус лекарство.

— Пак увърташ — предупреди той, но благоразумно отпрати бегача си по задачата, както го посъветва Чумака.

Щом малкият вестоносец напусна, Джиро погледна с присвити очи съветника си над ръба на чашата и бавно отпи.

— Ще сме зад стените на Кентосани след четири дни, със сто от най-добрите ми воини. Какво още се мъти в тази твоя глава?

— Велики дела, господарю. — Чумака вдигна ръка и започна да отброява на пръсти. — Ще напуснем този лагер и ще се отправим към Кентосани в пълно подчинение на призива на Великите. После, ако допуснем, че и Мара се подчини — разумно допускане, тъй като в противен случай ще е мъртва от ръката на Събранието и ще сме спечелили — тъй че ако приемем, че не е глупава, докато тя е все още на много дни път на юг от Кентосани, ние сме вътре и тайно подготвяме щурм на Имперския район. — Ухили се и потупа с показалец по чашката. — Междувременно бойният водач на Омечан по заповед на лорда си започва обсадата на Свещения град, както го замисляхме през цялото време. Но тук нещата се променят към по-добро, благодарение на Събранието. Ти, господарю, си невинен за тази атака, тъй като си вътре в града. Ако магьосниците възразят, че имперският мир е нарушен, не могат да те обвинят. В края на краищата от теб не може да се очаква да отговаряш за действията на народа, пожелал да те постави на трона. Но за жалост на Имперските бели старите стени се оказват слаби, разбити са и военна сила завзема улиците.

Очите на Чумака блеснаха. Не толкова разпален и винаги цинично предпазлив, Джиро остави чая си и довърши:

— Съюзниците ни, предвождани от Омечан, нахлуват в Имперския район. Децата на Мара претърпяват нещастна злополука и хоп, имперският траур приключва и имаме нов император на златния трон, докато Мара пристигне в Кентосани, и неговото име е Джиро.

Лекият присмех в тона му говореше за раздразнение.

— Първи съветник, идеите ти имат няколко недостатъка. И ти ги знаеш.

Чумака наведе глава и отвърна:

— Мара. Не отчетох, че искаш толкова отчаяно смъртта й.

— Да, Мара! — Отегчен от приказките на съветника: си, които понякога изглеждаха заплетени като тактиката му в шааха, Джиро даде воля на гнева си. — Какво ще стане с нея?

— Тя ще умре. — Чумака проточи драматична пауза, докато местеше задника си, за да може слугата зад него да просне още един килим на пода. — Мислиш ли, че Събранието ще задържи ръката си, ако войските й атакуват главната ти армия край Сулан-Ку, господарю?

Джиро схвана посоката на мисълта му.

— Великите ще я убият вместо мен! — Наведе се напред и едва не разля чая на масата. — Това е гениално. Смяташ ли, че можем да я примамим да нападне?

Чумака се усмихна самодоволно и си наля още чай. Зъбите му блеснаха в сумрака на палатката.

— Да. Залогът е животът на децата й, а тя е жена. Ще рискува всичко, за да защити рожбичките си. А ако не заповяда атака, войските ти на юг ще вдигнат лагера и ще заобиколят линиите й, за да подкрепят новоналоженото ти управление с контрол над земите извън Кентосани. Това умният й Главен шпионин ще й каже с абсолютна сигурност, защото ще е самата истина.

Изумен от произтичащите от всичко това последици, Джиро се усмихна.

— Магьосниците ще са залисани да наказват Мара, докато аз взимам златния трон. Разбира се, може да загубим цялата си армия, но в крайна сметка това ще е без значение. Акома ще бъдат премахнати, а аз ще съм с най-високата чест в цялата империя. Ще ми се подчиняват пет хиляди Имперски бели и всички лордове ще се преклонят пред волята ми.

Влезе енергичен млад мъж. Бронята му беше без отличителни белези, но чипият нос и плоското лице безпогрешно го издаваха като издънка на Омечан.

— Повикал си ме, лорд Джиро? — каза с тънкия си глас новодошлият.

Лордът на Анасати се изправи, все още леко зачервен от възбуда.

— Да, Кадамоги. Ще се върнеш при баща си много бързо и ще му кажеш, че часът е дошъл. След пет дни ще атакува Кентосани с обсадните машини.

Кадамоги се поклони.

— Ще му кажа. После ти ще спазиш клетвата, която даде за наша подкрепа, милорд Анасати — когато златният трон стане твой, първият ти акт като император ще е да възстановиш Висшия съвет и да се погрижиш Омечан да възвърне бялото и златното на Военачалника!

Устните на Джиро се изкривиха от едва сдържана неприязън.

— Още не ме е поразило старческо слабоумие, че да забравя толкова бързо обещанието си пред баща ти. — След това, щом младият благородник се вцепени оскърбен, добави миролюбиво: — Губим време. Вземи най-добрата ми носилка и най-бързите ми носачи, за да изпълниш задачата си бързо. Колкото до мен, трябва да събера почетната си гвардия.

— Почетна гвардия ли? — Кадамоги го погледна объркано. — За какво ти е почетна гвардия?

Настроението на Джиро рязко се промени и той се засмя ведро.

— Аз също тръгвам за Кентосани, и то по заповед на Събранието. Великите ме призоваха там да дам отчет за разгръщането на войските си!

Кадамоги се изсмя гърлено.

— Великолепно. Превъзходно. И заговорът ни да възстановим Висшия съвет е вече почти решен въпрос.

Джиро махна въодушевено с ръка.

— Несъмнено. Обсадата ще е кратка с помощта отвътре, а Събранието ще се справи с поддръжниците на Слугата. — Ликуване обагри гласа му. — Магьосниците ще убият Мара вместо нас. Може да е Слуга на империята, но ще умре в магически пламъци, опечена като мръвка!

Кадамоги облиза дебелите си устни.

— Би трябвало да изпием по чаша вино за този щастлив край, преди да тръгна, нали?

— Чудесна идея! — Джиро плесна с ръце на слугите и мимоходом забеляза, че възглавничките, на които бе седял Чумака, са вече празни. Чашата чай на масата също я нямаше. Не беше останал никакъв знак, че Първият съветник изобщо е бил тук.

По-хитър е от самия Бог на хитрините, помисли Джиро. А после виното дойде и той се настани за дружески вечерен пир с наследника на Омечан.

Чумака вървеше под ситния дъждец. Носеше промазаното си наметало в ръка — в бързината не бе успял да го наметне. Докато крачеше отривисто към палатката на куриерите бегачи на Анасати, като че ли отброяваше нещо на пръсти. Но това, което мърмореше монотонно, не бяха числа.

— Виж, колкото до онези останали воини от Минванаби, дето не се заклеха на Мара… да, мисля, че е време да си заслужат подслона. Предпазна мярка, да, просто в случай, че Мара успее да се измъкне от хватката на Събранието. Тя е умна. Не можем да допуснем, че знаем всичко от вътрешния й съвет. Онова време, което уж прекара в храма в усамотение, все още не е обяснено адекватно. Как е могла да е там, а после изведнъж да се появи в именията си…?

Закрачи по-бързо, без да се спъва в корени или да се блъска в дърветата, макар вече да беше тъмно и лагерът да му бе непознат. Колкото и да изглеждаше залисан, стъпваше чисто между въжетата и колчетата на палатките, докато довършваше резервния си план.

— Да, трябва да приготвим броня, боядисана в зеленото на Акома, за тези мъже и да ги внедрим в почетната й гвардия… или поне ще останат скрити до последния момент, когато тя побегне, а след това ще се промъкнат между воините й и ще избият защитниците й. Предрешени като верни на Акома, могат или да я пленят и да я предадат на Черните халати, или да си доставят удоволствието да я убият сами, в отмъщение за господаря им Минванаби, чието родословие тя унищожи. Да… така ще е най-добре. — Стигна до палатката на вестоносците, стресна часовоя, щом излезе от тъмното, и за малко да получи удар с меч в гърдите.

— Боговете да ни пазят от собствените ни хора! — възкликна той, като отскочи назад. — Аз съм Чумака, сляп глупако! Намери ми вестоносец, и по-бързо, преди да съм решил да докладвам за некадърността ти на господаря.

Войникът сведе глава със страхопочитание. Знаеше се, че всеки, който ядоса Първия съветник, го сполетява нещастна съдба. Мъжът се шмугна в палатката, а зад него, под кротко сипещия се дъждец, Чумака отново подхвана монотонните си размишления.