Хроники

ФИЛИП VI В АБВИЛ

Сега нека поговорим малко за френския крал Филип, който в четвъртък напусна Оазмон, за да догони англичаните при Бланк Так. Казаха му насред път:

— Сир, англичаните вече са прекосили Сома, а на вас приливът ще ви попречи да го сторите на същото място. Налага се да се повърнете в Абвил и там, с цялото си войнство, да преминете по моста.

Кралят се вслуша в съвета и с цялото си войнство се завърна в Абвил, където останаха да нощуват. Това се случи четвъртъка, но и петък целия ден кралят изчака на място людете си, защото имаше твърде много наизостанали.

Същия петък кралят разпрати съгледвачи из околностите да разузнаят намеренията на англичаните. Донесоха му тия съгледвачи, че англичаните са се настанили и укрепили недалеч от Креси в Понтийо и рекоха му следното:

— Сир, от държането и разположението им личи, че ви очакват за сражение.

Възрадва се крал Филип при тази вест и заповяда на маршалите си и на чиноначалника на арбалетарите да се погрижат за привеждане на воините в пълна бойна готовност, защото в събота им предстои битка с англичаните. Заповедта бе изпълнена и френските сеньори и людете им до един се стегнаха и се подготвиха.

В Абвил бяха разквартирувани владетелите, поставили се на разположение на Филипа и най-първом кралят на Бохемия, неговият син и император на Германия — месир Карл Бохемски, граф Алансонски, графът на Фландрия, графът на Блоа, херцогът на Лотарингия, граф Дьо Аркур, графът на Намюр, граф Д’Омал, граф Дьо Фороа, граф Д’Осоар, граф Дьо Сансоар, още наследникът на владетеля на Оверн, а също графът на Булон и тъй много други благородници и велики сеньори, че не би ни стигнало мястото да ги назоваваме и изброяваме. И Абвил, град голям, просторен и удобен за квартируване, бе пълен и препълнен с воини, а също и селата наоколо.

Месир Годмар Дьо Фай се установи на разстояние, в градчето Сен Рикие, и не дръзваше да припари в Абвил, боейки се, че кралят жестоко ще го накаже, задето бе пропуснал англичаните през поверения му за охрана и отбрана Бланк Так. Благоразумно постъпваше нашият месир Годмар Дьо Фай, защото наистина, явеше ли се в този момент пред огневения Филип, увисваше на бесилото без искра надеждица за милост и пощада. Кралят твърде недвусмислено бе изразил намеренията си спрямо него пред месир Жеан Дьо Ено.

Кралят на Франция очакваше още граф Савойски и брат му месир Луи Савойски, повели поне 1000 бойци от Савоя и Женева. Прочее френската войска бе далеч по-многобройна от английската, тъй като в цифри Филип разполагаше с 20 000 конника, с шестдесетхилядна пехота от общинското опълчение и с 20 000 генуезки арбалетари, а английският крал с 4000 воини на коне и 12 000 стрелци с лъкове.

Да се повърнем сега назад, към краля на Англия и да поговорим за неговите действия.