Хроники

АНГЛИЧАНИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА НАПРЕДВАТ

Твърде скоро след като хората, изпратени по брега по съвета на Годфроа Дьо Аркур, потеглиха, кралят на Англия напусна Ож Сен Ват — където бе слязъл на сушата, — възлагайки на същия този Годфроа Дьо Аркур да води останалото войнство, защото добре познава подстъпите и пътищата към нормандското херцогство. Месир Годфроа, подобно на маршалите, се отдели от краля начело на петстотин рицари и на две хиляди стрелци и продължи да язди във вътрешността на шест-седем левги от кралската дружина, палейки и пустошейки земите околовръст. А те бяха тучни и на всичко щедроносни, хамбарите пращяха от зърно, къщята преливаха от имовина, воловете, кравите, овните, овцете и свинете бяха тлъсти и охранени, както нигде другаде. При такова изобилие англичаните не знаеха що по-напред да грабят. Отнасяха колкото могат, но пак много оставаше и те се дивяха пред толкова блага и имовина. А добитък можеха да присвоят, колкото си искат, и отвеждаха го на чарди на чарди към обоза при кралската дружина. Тъй продължи да язди ден подир ден Годфроа Дьо Аркур вдясно от основната дружина, като надвечер се прибираше с отреда си на мястото за стануване, определено от краля, но случваше се и да се отдели за по два дни, когато премного имаше за плячкосване.

Кралят с целия си обоз пое къмто Сен Ло Льо Константин, но пътьом се установи за три дни край една река, за да изчака крайморския отряд, за който вече говорихме. Когато последният ги застигна и натовариха награбеното в обозните кола, граф Дьо Сюфор, граф Дьо Уорвик, месир Рьоно Дьо Гобеен и месир Томас Холандски отново тръгнаха отляво, подлагайки всичко на огън и меч, а месир Годфроа Дьо Аркур вършеше същото отдясно. Кралят яздеше помежду им и всяка вечер се събираха, но да са изминавали най-много по две-три левги на ден, защото никак не бързаха.