Хроники

ФРАНЦУЗИТЕ ИЗПРАЩАТ РАЗУЗНАВАЧИ. НЕПОДЧИНЕНИЕ НА КРАЛСКАТА ЗАПОВЕД

Нея събота сутринта, след литургията в манастирската обител Свети Петър, отседналият в Абвил крал на Франция нареди на тръбачите да свирят сбор из улиците на града, та да станат бойците, да грабнат оръжие и да се изнесат в полето. При звука на кралските тръби всичко живо се въоръжи и се стегна за бой — от сеньора до простия войник — и тъй много бяха, че половин ден и повече се изтегляха от Абвил. Ала трябва да знаете, че не е било някога знатни люде, чието призвание са умението и вещината в ратоборните дела, да опразват голям град, изнасяйки се на полето, в по-страшна бъркотия от французите. Кралят също пое към полето, сподирен от месир Жеан Дьо Ено и от владетеля на Монморанси, а скоро след тях потеглиха кралят на Бохемия и синът му месир Карл, но всичко се вършеше безредно и никой никого не изчакваше. Като се поотдалечиха от Абвил, някой се обърна към краля:

— Сир, добре ще е да изпратите съгледвачи напреде да разузнаят разположението на неприятеля.

Кралят отвърна:

— Да се пратят съгледвачи!

Избраха четирима рицари опитни във военните работи, които ще назова по име: най-първо, Мон Дьо Базел, сетне владетелите на Базел и Биожьо, месир Мил Дьо Ноайе и месир Луи Испански. Тези рицари се отделиха от войската и препуснаха напред току до сами англичаните, и онези да бяха пожелали, можеха да хвърлят стрели по тях, но не го сториха. Седяха си по местата и ги наблюдаваха мълчешком. След като разгледаха и разучиха разположението им, четиримата рицари поеха обратно. Пресрещнаха своите, които се движеха в безпорядък — кой на кон, кой пешком, — и заставиха мнозина да спрат на място и да не вдигат шум, гълчейки ги:

— Накъде сте хукнали, безумци такива, като маршалските знамена не са пред вас? Ще ви избият до един — ей ги на къде са.

Когато четиримата стигнаха до краля и застанаха пред него, завариха го наобиколен насред полето от граф Алансонски, графа на Фландрия, графа на Блоа, херцог на Лотарингия, месир Жеан Дьо Ено, от владетеля на Монморанси и от още цяла тълпа знатни сеньори, защото, спреше ли кралят, всички спираха.

Кралят, съзирайки съгледвачите пред себе си, естествено, пожела да се осведоми какво са видели и узнали. А те се заспоглеждаха един другиго и никой не заговаряше първи, за да не пререди останалите. Тогава кралят спря поглед на Мон Дьо Базел и рече му:

— Говорете, Мон, слушам ви!

Мон се поклони и заприказва:

— Сир, на драго сърце вземам думата, щом такава е волята ви, а господа любезните ми другари ще ме допълнят и поправят. Препуснахме напред чак до войската на англичаните и сполучихме да огледаме и да узнаем разположението им. Разпределени и строени са в три дружини, в хубави, стегнати редици и нямат вид на хора, които ще се разбягат, дори по всичко личи, че ви очакват. Аз лично ще ви посъветвам, като не изключвам да получите и по-мъдър съвет от моя, да заповядате на людете си тук да спрат на стан за през нощта. Защото, докато последните застигнат първите, докато дружините се подредят и тръгнат в крак, доста време ще мине и късно ще е да наченете бой и да давате сражение. Людете ви ще са капнали от умора, а вражите воини — бодри, с пресни сили и с точни наставления за действие. Такъв е моят настойчив съвет, но ако някой е намислил нещо по-добро, нека заповяда да каже.

Тогава кралят помести взор към брата си, граф Алансонски и към месир Жеан Дьо Ено и рече:

— Струва ни се, че този рицар говорѝ благоразумно и желаем думите му да бъдат чути и приведени в изпълнение.

— Господарю — отвърнаха гореназованите, — хубави и мъдри бяха словата му и в съответствие с правилата на ратоборното изкуство. Постъпете според съвета му.

И тъй пълководците възприеха становището на Мон Дьо Базел, рицар най-доблестен и опитен във военното изкуство, и пръв придружник на славния крал на Бохемия. Заповядаха на двамата маршали да издадат необходимите нареждания, и то час по-скоро. Маршалите се подчиниха и, както му е редът, препуснаха един подир друг и започнаха да разгласяват заповедта:

— Знаменосците, в името на краля и на Свети Дионисий, в името Божие, застани на място!

При тази заповед първите се спряха, не и последните, които продължиха да яздат, говорейки, че не ще спрат, докато не се изравнят с първите. А първите, като видяха, че последните ги застигат, и те тръгнаха, държейки да покажат, че щом са начело, начело ще си останат.

И случи се така, че тласкани от тщеславие и надменност, французите се опитваха да се изпреварят един другиго, вместо да послушат и да изпълнят словата на доблестния Мон, поради което си навлякоха твърде много злочестини, както вкратце ще ви бъде предадено. Нито кралят, нито пък маршалите, сполучиха да овладеят людете си, понеже бе истинско стълпотворение от различен народ, но най-вече, защото, тъй много велики сеньори бяха надошли, че всекиму се ревнеше да изложи на показ колко е могъщ. Наистина, отколе не бе се възправял в люта и славна бран като тази цветът на френското срещу цвета на английското войнство, понеже най-добрите от двете кралства бяха или тук, или кръстосваха Гаскония и се сражаваха едни срещу други за Ажийон под предводителството на граф Дерби и на херцога на Нормандия, затова и се надпреварваха сега кой да премине по-напред и никому се не искаше да му излезе име, че е бил на опашката. Така яздеха без строй и ред, докато най-подир съзряха неприятеля, възправил се насреща им. Достойно за порицание е онова, което първите извършиха тогава, а колко по-добре щеше да е, ако бяха спрели на място, както бе настоял горепоменатият доблестен рицар. Щом зърнаха неприятеля, те се обърнаха да отстъпват в такъв безпорядък, че идещите подире им се смаяха. Мнозина помислиха, че сражението е започнало, а челните редици са били разбити и следователно има място да се премине напред, както и сториха. Други пък, като застанаха на място, без каквито и да е признаци на нетърпение, пропускаха желаещите да преминат и говореха:

— Ние тук оставаме да чакаме краля и дружината му, както заповядаха маршалите.

Многолюдното опълчение, стекло се от села и градове, бе плъзнало от Абвил към Креси, та и главният, и всички околни пътища бяха почернели от върволиците народ. От тези верни воини двадесетте хиляди, които се бяха озовали на бойното поле, изтеглиха мечове и се провикнаха:

— Смърт на подлеците англичани! Да ги изтребим до крак!