Хроники

ЕПИЗОДИ ИЗ ВОЙНАТА ЗА БРЕТАН15

Защо ли да се разпростирам надълго и нашироко? Граф Дьо Монфор завзе по описания начин гореизброените земи и навред наложи да му се подчиняват и да го наричат херцог Бретонски. Сетне отиде в крайморското пристанище Гредо и, като се раздели с людете си, разпрати ги из градове и твърдини, за да засилят охраната им, качи се на кораб с двадесетмина рицари всичко на всичко, разпънаха платната и дълго плаваха, докато стигнат най-подир в Корнуел, в пристанище наречено Сепсе.

Графът разпита къде се намира английският крал. Отговориха му, че кралят прекарва повечето време в Уиндзор. Графът продължи натам с цялата си свита и с пристигането си бе твърде радушно посрещнат от краля, от Нейно Величество кралицата и от находящите се там велможи. Голямо празненство се вдигна, когато научиха по какъв повод е дошъл. Тогава той подробно изложи работата пред краля, пред месир Робер Д’Артоа и пред коронния съвет, разказа как е влязъл във владение и притежание на бретонското херцогство, което му се пада в наследство от наскоро простилия се с мира сего негов брат. Опасяваше се той, че месир Шарл Дьо Блоа ще му пречи, а чичото на Дьо Блоа, кралят на Франция, ще се опита силом да му отнеме Бретан. Затова и бе дошъл: да повери и постави ижепоменатото графство под опеката на краля на Англия и да положи пред него клетва за вярност и подчинение до края на дните си, ако ли в замяна Негово Величество се нагърби да го защищава от френския крал и от кой да е друг посегател.

Изслуша тез слова Едуард на драго сърце и с голямо внимание, тъй като сметна и претегли, че голяма полза ще допринесе граф Дьо Монфор във войната му срещу краля на Франция, а и от възможността за нахлуване във френските земи през Бретан по-щастлива и по-сгодна не би му се отворила, защото откак подсторваше срещу Филипа немци и брабантци, само бе пилял и хвърлял грошове на вятъра. Заблуждавали го бяха и залъгвали разните владетели в Свещената Римска империя16, но а̀ко и да им бе наброил сребро и злато, както пожелаха, нищо не свършиха. Затова охотно и бързо съизволи да вземе под своя защита ижепоменатото херцогство Бретан, за което на крака му бе дошъл да го моли лично граф Дьо Монфор, смятащ и наричащ сам себе си херцог Бретонски. И пред там присъстващите велможи и рицари на Англия, пред дошлите барони и рицари от Бретан даде обет английският крал, че ще му оказва помощ и закрила, и ще го брани като свой васал — според силите си — срещу всеки негов враг, бил той самодържецът френски или някой друг.

С изречените слова за поетите взаимни задължения съставиха грамоти, грамотите препрочетоха и скрепиха с печат, и всяка от страните задържа препис17. И още кралят и Нейно Величество кралицата отрупаха граф Дьо Монфора и людете му със скъпи дарове и драгоценности, защото имаха широка ръка, а бретанците от радост рекоха, че не са виждали по-благороден и по-великодушен крал, и по-благородна кралица и че на особи като Техни Величества е предопределено да царуват дълго и честито.

След като предприе и извърши всички тези дела, граф Дьо Монфор се сбогува и тръгна на път, и прекоси Англия. И качи се на кораба си в същото онова пристанище, гдето бе пристигнал, и дълго продължи плаването му, докато пристигна в долнобретонския град Гредо. Сетне потегли за Нант, гдето го очакваше жена му, графинята, на която разказа що е сторил. Силно се възрадва тя и рече му, че твърде добра и дълбокомислена работа е извършил.

Нека ги оставя засега и да побеседвам относно месир Шарла Дьо Блоа, комуто бретонското графство се падаше по линия на съпругата му, както обясних по-горе.

Когато месир Шарл Дьо Блоа, имащ притезание да бъде наследник на Бретан по женска линия, научи, че граф Дьо Монфор силом е овладял земите и твърдините, дето по право му принадлежат, завтече се в Париж да се оплаче на чичо си, крал Филип. Кралят се допита до дванадесетте пера що да стори. Дванадесетмината се произнесоха, че подобава въпросният граф Дьо Монфор да бъде известѐн и призован с нарочни бързоходци да се яви на определен ден в Париж, та да чуят що ще рече в своя защита.

Тъй и сториха.

Ижепоменатият граф се намираше в Нант. И надлежно бе известѐн и приканен, още на софрата, докато пируваше. Той напои и нагости сито и пресито скороходците, ала най-различни мисли го споходиха, преди да се реши да откликне на кралевата покана за явяване в Париж. Най-подир отвърна, че възнамерява да се подчини на краля и драговолно ще се отзове на повикването. Сетне се стегна и натъкми за път с разхитително велелепие и потегли от Нант с многолюдна и бляскава свита, сподирен от над триста рицари и оръженосци. Дълго яздиха те, докато влязоха най-подир в Париж и преминаха в стройно шествие до страноприемницата, гдето прекараха остатъка от деня и цялата нощ.

На заранта около времето за литургия той възседна коня и последван от многочислена свита рицари и оръженосци упъти се към двореца. Очакваха го вече крал Филип с дванадесетте пера, мнозина френски велможи и месир Шарл Дьо Блоа. Щом граф Дьо Монфор узна как да намери самодържеца и царедворците, отиде в залата гдето се бяха събрали. Заоглеждаха го от глава до пети бароните и наченаха един през друг да го поздравяват, а той се отправи към краля, стори поклон доземи и рече:

— Сир, явявам се тук по Ваш призив и желание.

Кралят отвърна и рече:

— Признателен съм за тази ви постъпка, граф Дьо Монфор. Ала чудя се и недоумявам как и отгде нагде ви скимна да турите ръка на Бретонското херцогство, над което нямате никакви права, тъй като съществуват по-преки наследници от вас, които всъщност ощетявате. А донасят ми, че за да се подсигурите, отишли сте при моя противник, краля на Англия, поставили сте се под негова опека и нему сте дали клетва за вярност и предано служение.

Отвърна графът и рече:

— О, кралю! Не вярвайте на мълвата, защото наистина зле са ви осведомили — не би ми дало сърце да го сторя. Колкото до прякото роднинство, що поменахте, моля да ми простите, кралю, но заблуждавате се, тъй като не зная по-близък човек на блаженоусопшия херцог на Бретан от мене си — неговия брат. И ако за другиго бъде отсъдено и обявено, че по̀ му е близък по закон, ще го прогоня, без да смятам, че съм проявил дързост и бунтарство.

След тези слова кралят рече и отговори:

— Уважаеми графе, достатъчно приказки наприказвахте. Сега заповядвам ви в името на верноподаничеството, що ми дължите, да не напущате пределите на град Париж до две седмици, докато бароните и перовете се произнасят по вашето родство. И тогава ще знаете какви са правата ви. Постъпите ли инак, помнете, че си навличате гнева ми.

Отвърна графът и рече:

— Да бъде волята Ви, сир.

Той се сбогува с Негово Величество, отправи се към страноприемницата и щом пристигна, прибра се в стаята си и захвана да размислява и крои: изчакаше ли присъдата на бароните и перовете, можеше тази присъда срещу него да се обърне, защото по всичко личеше, че кралят е по-склонен да вземе страната на племенника си, месир Шарла Дьо Блоа, нежели неговата. А види се, отсъдят ли в негов ущърб, кралят ще разпореди да го запрат, докато върне до един замъци, градове и твърдини, що е превзел и владее, а наедно с тях — цялото имане, дето е заграбил и пръснал. И реши, че по-добре ще е да разгневи краля и да се прибере в Бретан по живо по здраво, нежели да чака в Париж, в опасност и под угроза.

Както намисли, тъй и стори. Тихомълком оседлаха конете и потегли той с малцина придружници, та се завърна в Бретан преди още кралят или кой да е чужд човек да са го усетили; всички смятаха, че се е затворил в страноприемницата18.

Когато той се завърна при своята съпруга, графинята, в Нант, разказа ѝ премеждията си, сетне по съвета на тази юначна жена с лъвско сърце обходи градищата, замъците и твърдините, дето бяха го признали за господар, навред глави конници и пехотинци в подходяща численост, определи опитни предводители и натрупа продоволствия в изобилие. И даде на всички наемници — и конници, и пешаци — тъй богата плата, че до един горяха от желание да му служат. Щом във всичко тури ред, както се следва, завърна се той в Нант при нейна милост съпругата си и при градските обитатели, които, изглежда, твърде силно го обичаха, защото ги обсипваше със скъпи дарове. Прочее, малко ще го оставя и ще се повърна към краля на Франция и неговия племенник — месир Шарла Дьо Блоа19.

Прочее възнамерявам да се повърна към графиня Дьо Монфор, която бе жена с мъжка храброст и лъвско сърце. Тя се намираше в град Рен, когато достигна вестта за залавянето на съпруга ѝ по гореописания начин. Тя не малко се натъжи и опечали, както всеки с право би предположил, защото знайте, че очакваше най-лошото — не в тъмница да хвърлят графа, а да го умъртвят. И макар от черна нерадост да се бе свило сърцето ѝ, не като сломена от скръб жена, а досущ като непоколебим храбър юнак захвана тя с жар да насърчава привърженици и наемници. И сочейки им невръстната си мъжка рожба, която се именуваше Жеан като баща си, говореше:

— О! Господа, не губете смелост, и не изпадайте в малодушие, задето ни отнеха графа — та нали без него сме само с един мъж по-малко. Вижте на̀, синчето ми, ако е рекъл Господ, ще отмени татка си и ще ви отрупа с добрини. А за утешение вас ще назнача предводител, вас пък управител…!

Щом ижеспоменатата господарка и графиня сполучи да ободри находящите се в Рен ратоборци, обходи тя верните ѝ градове и крепости, като навред водеше невръстното си отроче и убеждаваше и окуражаваше, както сторила бе в Рен, а гарнизоните подсилваше с подкрепления и с всичко необходимо. И нигде не се поскъпи да се разплати, и най-щедро раздаваше пари, щом преценеше, че ще послужат на делото.

Сетне пристигна в Хембон — голям и укрепен крайморски град, въздигнат околовръст господарския замък. Там и презимува със сина си. Начесто пращаше да нагледат гарнизоните и да повдигнат духа на людете ѝ и даваше им щедра плата.

Тук ще замълча по тоя въпрос и ще се върна към крал Едуарда20.

По него време, узнавайки, че френските сеньори са нахлули в Бретан с мощна войска, ижеспоменатата графиня тутакси изпрати месир Амори Дьо Клисон в Англия да се срещне с Едуарда и да иска и моли за помощ и подкрепа, като предложи невръстната ѝ мъжка рожба, син на граф Дьо Монфор, да встъпи в брак с една от щерките на краля, която да се именува херцогиня бретонска. Крал Едуард, находящ се тогава в Лондон, бе вдигнал голямо празненство по повод освобождаването на граф Дьо Салбрен от тъмницата. И много тържествено, и с големи почести срещна той новопристигналия месир Амори Дьо Клисон, защото твърде приветлив човек бе; а просбата му най-скоро удовлетвори, тъй като съзря изгода за себе си в две отношения. Най-първом, на мнение бе, че твърде приходоносно и именито владение е херцогство Бретан, та струва си да го отвоюва; и сетне — не би му се разкрил по-сгоден подстъп към френското кралство, което кроеше в себе си да завземе. Затова разпореди на месир Готие Дьо Мони, който твърде близък на сърцето му бе, защото многократно и предано му бе служил в няколко рисковани предприятия, разпореди му да вземе толкова бойци, колкото трябва и колкото ижепоменатият месир Амори поиска, и да се приготвят възможно по-скоро за оказване помощ на графиня Дьо Монфор, като вземат още и две до три хиляди от най-изкусните английски стрелци21.

Ижепоменатият Готие драговолно изпълни разпоредбата на своя господар; и стегна се той за поход възможно най-скоро и отплава по море наедно със същия този Амори, водейки със себе си толкова бойци и стрелци, колкото месир Амори бе преценил, че ще стигнат. Придружаваха го двамината братя Нейнендал — месир Луи и месир Жеан, Хаз Дьо Брабант, месир Хюбиер Дьо Фрьоней, месир Ален Дьо Сирехонд и мнозина други, дето ни зная, ни мога назова по име, а още с тях и пет хиляди стрелци. Ала грозна спрѝя ги застигна и противни ветрове и ги принудиха да останат шестдесет дни в открито море, преди да успеят да достигнат Хембон, гдето ги очакваше графиня Дьо Монфор, от ден на ден по-нетърпелива, с примряло сърце, тъй като се догаждаше, че тежки теглила теглеха обсадените в Рен нейни люде.

Прочее, следва да се знае, че месир Шарл Дьо Блоа и френските сеньори предълго се задържаха пред стените на Рен, като през цялото време вършеха неизброими пакости, от което гражданството твърде много страдаше, и охотно и не веднаж склонило би да предаде града, ала не смееше, защото месир Гийом Дьо Кадюдал не щеше и дума да чуе за подобно нещо. Когато гражданите и простият народ достатъчно се напатиха, а никаква помощ от нийде се не видеше, намислиха да сложат оръжие, но въпросният месир Гийом се противопостави. Тогава пипнаха те този месир Гийом, и го хвърлиха в тъмница; а сетне влязоха в преговори с месир Шарла да се предадат на следния ден, при условие, че поддържниците на графиня Дьо Монфор ще могат си отиде до един по живо по здраво, нагдето пожелаят. Ижепоменатият Шарл Дьо Блоа даде съгласие.

Ето как падна градът Рен в ръцете на месир Шарла Дьо Блоа, в лето Господне хилядо триста четиридесет и второ, в началото на месеца май. А месир Гийом Дьо Кадюдал не пожела да остане на разположение на месир Шарла и скоро отпътува в Хембон при графиня Дьо Монфор, която силно се натъжи, узнавайки, че Рен се е предал, а от месир Амори Дьо Клисона и другарите му все тъй нямаше ни вест, ни кост.

Когато град Рен се предаде, както вече чухте, а обитателите му положиха клетва за вярност пред месир Шарла Дьо Блоа, месир Шарл свика съвет, за да реши нагде да се насочи с цялата си войска, та с успех да завоюва останалите земи. Съветът зае становище да поемат към Хембон, гдето се намираше графиня Дьо Монфор, защото, хванеха ли я, докато съпругът ѝ гниеше в тъмница, и туреха ли ръка на града и замъка, спечелена бе войната.

Графинята разполагаше с достатъчно отбрани рицари и вещи ратоборци за защита на града и замъка, а и продължаваше да възлага големи надежди на многоочакваната помощ от Англия, от която все не идеше вест. И започваше да се бои тя, че голямо бедствие е сполетяло подкрепленията — било морска стихия, било вража рат. В Хембон редом с нея пребиваваше и епископът на бретонски Лион, чийто племенник, Херви Дьо Лион, бе на страната на месир Шарла. Там бяха и месир Ив Дьо Тигри, владетел на Ландреньос, кастеланът на Женгант, двамината братя Кирик, месир Анри и месир Оливие Дьо Пенфорт и мнозина други.

Когато графинята и гореизброените рицари научиха, че френските сеньори възнамеряват да ги обсадят и са недалеко, разпоредиха камбаните да известят сбор, та всеки да се въоръжи и да заеме определеното му при отбрана място.

Тъй и бе сторено без възражения.

Когато месир Шарл Дьо Блоа и френските сеньори се приближиха до Хембон и установиха, че е укрепен, разположиха се околовръст за обсада. Неколцина младежи генуезци, испанци22 и французи отидоха към оградата от колове да дирят приключения, а неколцина от защитниците излязоха насреща им, както обикновено става в такива случаи. Многократно се спречкаха и най-често в загуба бяха генуезци, тъй като прекалено се излагаха на опасност.

Към повечерие оттеглиха се и едните, и другите.

Заранта съветът на сеньорите реши, за да изпробват храбростта на отбранителите, да нападнат на следния ден защитните преграждения и да се опитат ги превзе.

Речено-сторено. На третия ден заранта, около утреня те нападнаха твърде стремително прегражденията. А измежду защитниците наизлязоха най-сърцатите и тъй доблестно се отбраняваха, че боят продължи чак до пладне, когато настъпващите малко се пооттеглиха, като оставиха зад себе си купища трупове и отведоха мнозина ранени.

Когато сеньорите видяха, че людете им отстъпват, люто се прогневиха и отново ги поведоха на пристъп, по-стръвно от преди. Хембонци събраха сили за още по-мъжествен отпор. Графинята, въоръжена, препускаше на бързоног жребец из градските улици и призоваваше людете си храбро да се защищават. Заставяше и благородните дами, и жените от простолюдието да къртят камъни от зидовете и да ги отнасят на крепостните зъбери за обстрел на неприятеля. Караше ги да мъкнат метателни машини и гърнетата с негасена вар, които изливат връз нападателите.

Същата тази графиня предприе едно твърде смело начинание, дето не ще се забрави и следва да се прогласи като най-безбоязнен и дръзновен подвиг. Графинята се покачи на една кула, за да прецени по-добре удържат ли напъна людете ѝ. Погледна и забеляза, че неприятелите до един са напуснали стана и почти всички участвуват в нападението или го наблюдават. Хрумна ѝ бляскава мисъл и възседна тя бойния си жребец, обръжена от глава до пети. Заповяда на около триста мъже, що пазеха отдалечена от нападателите порта, да се метнат на конете и да препуснат подире ѝ. Излезе през същата порта ведно с дружината си и устремно връхлетя палатките и обиталищата на френските сеньори и в миг пламна целият стан, защото го вардеха само коняри и прислужници, които се разбягаха тутакси, щом се появи графинята с людете си, и щом огънят лумна. Когато френските сеньори съгледаха пожара и дочуха клик и глъч, смаяха се и хукнаха всички накъм стана с викове:

— Предателство! Предателство! — и никой не остана пред стените.

Щом графинята видя, че неприятелите са се вдигнали и прииждат от вси страни, тя призова людете си и понеже прецени, че прибере ли се в града, ще даде многочислени жертви, пое право накъм замъка Брет, отстоящ на три левги от местопроизшествието. Когато месир Луи Испански, маршал на френската войска, пристигна в горящия стан и зърна графинята и четата ѝ, които бързо-бързо се отдалечаваха, втурна се да ги догони наедно с мнозина още бойци. Препускаха ли препускаха преследвачите, и застигнаха неколцина от по-бавно бягащите, които бяха изостанали от дружината, и ги изтребиха или нараниха. Ала ижепоменатата графиня и повечето нейни люде продължиха безпрепятствено и пристигнаха благовременно в славния замък Брет, гдето тя бе посрещната с голяма радост и веселие от приходящите и обитателите му. А месир Луи Испански, след като узна от пленниците, що бе уловил, че не друг, а графинята им бе напакостила и сетне им се бе изплъзнала, повърна се назад в стана и всичко разправи на сеньорите и бойците, които останаха изумени. Изумиха се и обсадените и не им побираше главата и не можеха си представи как ѝ бе хрумнало на господарката им и как не я бе дострашало да стори гореописаното. Ала цяла нощ бяха те в смут и тревога, защото ни графинята, ни придружниците ѝ се завръщаха, и естествено не знаеха що да мислят или предприемат.

На следния ден простилите се с шатрите си и с други свои потреби френски сеньори намислиха да се подслонят в колиби от клони и шума по̀ към града и да бъдат по-бдителни. Изпълниха намерението си, хвърляйки много труд, като често-често процеждаха през зъби по адрес на защитниците тия думи:

— Идете, господинчовци, завтечете се да дирите графинята. Свършено е с нея, не ще да я видите скоро!

Когато гражданите, било бойци, било цивилни, дочуха таз реч, стъписаха се и силно се уплашиха да не би злополука да е сполетяла господарката им. Просто не знаеха що да мислят, тъй като от нея — ни вест, ни кост. На тоя хал бяха цели пет дни. А графинята, понеже се досещаше, че е хвърлила людете си в смут и силна тревога, много се постара и набави си до петстотин обръжени придружници на бързи коне. Сетне към полунощ напуснаха Брет и точно по изгрев слънце тя преведе отреда си до крепостните порти, заповяда да отворят и влезе в Хембон за голяма радост на гражданството под звука на тръби и барабани. При тази глъчка французите скочиха по тревога. Те се въоръжиха до един и втурнаха се на пристъп, а защитниците се завтекоха по стените за отбрана. Захвана се тогава свирепа и стръвна бран и проточи се до късно след пладне. Прочее, нападателите бяха в по-голяма загуба от защитниците.

Около часа за следобедна служба сеньорите преустановиха нападението, тъй като напусто людете им падаха покосени или ранени, и се оттеглиха в стана. Посъветваха се и се споразумяха месир Шарл Дьо Блоа да обсади замъка Ороа, построен и укрепен от крал Артур. Трябваше с него да идат херцог Дьо Бурбон, херцог Дьо Блоа — брат на Шарла, двамината маршали на Франция — месир Робер Бертран и месир Ерви Дьо Лион, и част от генуезците. Месир Луи Испански, виконт Дьо Руан, испанците и другите генуезци следваше да останат пред стените на Хембон. Сетне изпратиха за дванадесетте огромни стенобитни машини, оставени в Рен, та да хвърлят с тях по Хембон и замъка в него, защото ясно виждаха, че нищо не ще постигнат и не ще спечелят с пристъпи. И разделиха войската на две: остана едната под Хембон, а отиде другата да обсади близо находящия се замък Ороа. За тези последните ще поговорим, а разказа си за първите ще прекъснем.

Прочее, ще прекъсна малко разказа си за обитателите на Вен, Динант и Рошперийот и ще поговоря за окръжената в Хембон графиня Дьо Монфор и за месир Луи Испански, който ръководеше обсадата, и така бе попукал и порутил зидове и укрепления със стенобитните си машини, че защитниците се видяха в чудо и им се прищя да се спогодят с неприятеля, защото от нийде се не видеше, ни чуеше да иде помощ. И случи се така, че един ден епископ месир Ги Дьо Лион, чичо на месир Ерви Дьо Лион, чиито попълзновения и давления бяха станали причина, според людските приказки из града Нант, граф Дьо Монфор да бъде уловен, се срещна за поверителен разговор с племенника си — въпросния месир Ерви, и заобсъждаха надълго разни дела, а най-вече и това, че епископът трябва да склони опълченците на споразумение, по силата на което град Хембон ще да бъде възвърнат на месир Шарла Дьо Блоа. А още и че ижепоменатият месир Ерви от своя страна ще се постарае да добие от месир Шарла уверение, че ще съхрани спокойствието и свободите на гражданите и не ще посегне на имовината им. Така и завършиха тези преговори.

Ижепоменатият епископ се завърна в града, за да подстори сеньорите.

Графинята скоро подусети тез низки кроежи и помоли ради Бога бретонските сеньори да не вършат предателство, защото тя дълбоко вярва, че до три дни Господ ще да им прати силни подкрепления. Ала нея нощ обстойно говорѝ негово преосвещенство и тъй многочислени доводи изтъкна, че хвърли в дълбок смут бретонските сеньори. А на следния ден той отново подхвана и разни тъй многоречиви причини изложи, че ако не всички, повечето големци възприеха становището му. И приближаваше се вече към града ижепоменатият месир Ерви, за да го овладее с тяхно съизволение, ала както стоеше на прозореца си в замъка, вковала поглед в морската шир, графинята нададе вик, гръмко заликува и възвести колкото ѝ глас държи:

— Вѝдя ги! Иде дългоочакваната помощ! — дважди това издума.

Градските обитатели скоро се завтекоха един през друг по бойниците и крепостните зъбери да зърнат що става. И ясно съгледаха, че се приближават към Хембон кораби безчет, големи и малки и добре въоръжени. И на всинца окрили се духът, тъй като явно бе, че се задава месир Амарис Дьо Клисон начело на помощта от Англия, за която говорих по-горе и която шестдесет дни бе възспирал насрещният вятър.

Когато кастеланът Рьоно Дьо Жинян, месир Ив Дьо Тигри, месир Гальоран Дьо Ландрьонал и останалите рицари съзряха идещите подкрепления, рекоха на епископа, че може да се откаже от уговорката, тъй като несклонни са да се вслушат в подбужденията му. Негово преосвещенство месир Ги Дьо Лион люто се прогневи и каза:

— Господа, види се, ще се разцепи на две дружината ни, защото вие ще останете тук с графинята, а аз ще ида отсреща, при оня, на чиято страна е, струва ми се, правото.

И напусна светиня му Хембон, отправяйки предизвикателство към господарката и съратниците ѝ, и яви се пред ижепоменатия месир Ерви да огласи отказа им и да разправи каква бе работата. Същият този месир Ерви изпадна в силна ярост и разпореди тутакси да нагласят възможно по-близо до замъка най-мощните стенобитни машини, заповяда да започнат денонощна стрелба, сетне си замина. И отведе чича си — негово преосвещенство епископа — при месир Луи Испански, който го срещна радушно и с отворени обятия. Същото стори и месир Шарл Дьо Блоа, когато отидоха при него.

Графинята пък, грейнала от радост, се погрижи да подготвят стаи, помещения и живелища, та удобно да подслонят дългоочакваните английски сеньори, и проводи най-достойни посрещачи. А когато най-подир самите те се появиха и се приближиха, лично тя пристъпи да ги приветствува и стори дълбок поклон. И ако с почести ознаменуваха и пищно отпразнуваха пристигането им, нищо чудно няма в това, защото в крайна нужда от подкрепления бе изпаднала графинята, както вече чухте. Тъй постъпи тогава тя, а и насетне тъй сторваше, щом ѝ се отдадеше случай. И отведе ги всинца — и рицари, и оръженосци — да пренощуват в замъка, докато бъдат отпосле удобно разквартирувани из града; а на следния ден нагости ги богато и пребогато.