Хроники

ПОХОДЪТ НА ЕДУАРД III ПРЕЗ 1346 г.

До ушите на английския крал достигна вестта, че почти цяла Гаскония, без твърдините, е в ръцете на французите и че херцогът на Нормандия с бойците си е пред стените на Ажийон23. Граф Дерби вече му бе писал за общия вървеж на работите по тия земи с мнение и гледище, че както ги бяха спечелили, така и щяха да ги изгубят, ако не се погрижеха да ги защитят. А загубеха ли веднаж Гаскония, надали щяха скоро да си я възвърнат, ако изобщо сполучеха, тъй като французите щяха да подготвят градовете за отбрана и да ги укрепят по-яко и по-добре от преди. Пък и ако тукашни рицари преминеха на френска страна, дори да бъдеха отново покорени, нямаше да приемат властта на короната, а това не щеше да е добър пример за всички ония, които насетне можеха да изпаднат в сходни настроения.

Хубаво претегли кралят на Англия горизложените обстоятелства. А решението и волята му бяха да поведе бойци и стрелци, да се прехвърли по море до Бурдийо на река Жиронда и да вдигне обсадата на Ажийон — ако не друго, поне щеше да го запази като свое владение. И той свика и прикани люде, годни да носят оръжие, в Лондон на осмия ден след Свети Йоан Летни. Явиха се всички призовани и с писмо известени. И потегли кралят от замъка Уиндзор, пристигна в Сен, а оттам в Елтем, и неотлъчно кралицата го сподиряше. След набавянето на хранителни припаси и привеждането на флотата в ред и след привършването на всички приготовления, кралят на Англия разпореди людете му постепенно да се отправят към Уесмут, Плимут и Дартмут, а корабите да се товарят, сетне се сбогува с кралицата и повери охраната ѝ на лондонската гвардия. Потегли, отвеждайки със себе си най-големия им син, Едуард принц Галски, на връст около петнадесетгодишен24.

Всред най-доверените сподвижници и приближени на краля се намираше и французинът месир Годфроа Дьо Аркур25, изгнаник и прокуденик, за когото вече стана дума в нашето повестование. Същият този Годфроа Дьо Аркур бе най-доблестен рицар, мъдър на съвети и храбър в бран, доколкото това му бе възможно, защото много бе хром. Ала това ни най-малко му не пречеше да е смел и предприемчив и никога не бе се случвало да е обръщал гръб на неприятеля, но поради изгнанието и прокудата в душата му бе избуяла мъст и неприязън. Той твърдеше, че зли завистници незаслужено го оскандалили само задето държал нормандските обичаи и свободи да се съблюдават и съхраняват непокътнати. И поради прекословие против кралската особа навлякъл си ненавист, на която — той сам обясняваше това пред Едуард и в двора — жадувал да отвърне с изпълнилата сърцето му мъст. Той полагаше големи усилия да постигне целта си и съветваше краля на Англия и корабоначалниците да стъпят на суша в Нормандия, уговаряйки ги, че ще ги отведе в земи, каквито нийде няма по света, от хубави по-хубави, щедроносни, тлъсти, изобилни на всякакви блага. И така говореше:

— Сър, до следващия прилив там ще бъдем и никой не ще ни се опре.

Вълнуваше се и палеше се кралят от тез речи и драговолно надаваше ухо да ги слуша, пък и намираха се всред приближените му съветници, които поддържаха месир Годфроа Дьо Аркур, ала умът му го зовеше да се притече на помощ на обсадените в Ажийон, тъй като ги грозеше опасност и погибел. И отговаряше, казвайки:

— Годфроа, сигурен съм, че съветите ви са искрени, но трябва първом да се заемем с най-неотложното. Нека доплаваме до Бурдийо и да обходим земите наоколо и аз ви обещавам, че не ще потеглим обратно за Англия, преди да сме изпълнили поне част от това, което възжелахте.

Тъй беседваха помежду си кралят на Англия и месир Годфроа Дьо Аркур. И ето, че се озоваха на пристана пред корабите, натоварени с припаси в пълна бойна готовност, тъй както бе повелено и наредено. Щом двамината се явиха, нямаше какво повече да се чака, защото всичко бе набавено, а и излязъл бе доста силен вятър. Всички се качиха по корабите, вдигнаха котва, напуснаха пристанището и разпънаха платна26. Кралят възнамеряваше да поемат към Бурдийо в Гаскония, но малко след като навлязоха в открито море, смятайки да се възползвуват от попътния вятър, той се обърна срещу им, та невъзможно бе да продължат напред. Наложи се да останат на котва край Нормандските острови тъй дълго, че започна кралят да се коси. Тогава месир Годфроа Дьо Аркур му каза:

— Сър, бъдете сигурен, че Божията повеля е да идем в Нормандия. Моля ви, Нему не вярвате ли, на вятъра повярвайте и ще видите как скоро работата ще потръгне.

— Годфроа — отвърна кралят на Англия, — ако замъкът Ажийон и обсадените се намираха в Нормандия, незабавно бих склонил натам да заплаваме, ала трябва и подобава час по-скоро да продължим напред, та да подкрепим изпадналите в опасност и беда другари.

На тези слова отвърна месир Годфроа Дьо Аркур и рече:

— Сър, каква по-голяма помощ от това да навлезете във френското кралство, за да поведете тоз час люта бран? Ще препуснете с цялото си войнство до сам градските порти на Париж27 и нито някой ще може да ви възпре, нито ще се изпречи на пътя ви. Такъв поход най-сигурно ще предизвика вдигане на обсадата, тъй като цялото рицарство ще бъде свикано да излезе насреща ви за отпор. А най-първом ще помислят и ще проводят за Нормандския херцог и за великите барони на Франция, сега на стан край Ажийон.

Тогава английският крал устреми поглед към находящите се до него граф Уорвик и граф Арондиел и запита ги:

— Как ви се струва съветът на граф Годфроа Дьо Аркур?

Отвърнаха му:

— Сър, добър го намираме и най-вече прав е графът, че Гаскония е далеко, а като нямаме попътен вятър как да продължим да плаваме нататък? Излезете ли на суша в Нормандия и навлезете ли във френското кралство, както той казва, бързо-бързо ще вдигнат обсадата на Ажийон.

Кралят отново заговори:

— Тогава обръщайте и пълен напред към Нормандия, защото волята ни е натам да поемем и да плаваме, и нека Бог ни води!

Него ден кралят и коронният съвет определиха и въздигнаха за главнокомандващ флотата граф Дьо Уорвик, за конетабъл28 — владетеля на Бокам, за маршал — Томас Холандски, а за главен шамбелан29 на Англия — граф Дьо Онтидон. И наброяваха морското и сухопътното войнство на английския самодържец 4000 бойци и 12000 стрелци.

Така по заръка и повеля на краля корабите се насочиха към бреговете на Нормандия и скоро задуха силен попътен вятър, за какъвто не бяха и мечтали. Пристанаха в Ож Сен Ват на [полу]остров Константин. И така се възрадва месир Годфроа Дьо Аркур, задето най-подир навлизаха в Нормандия, че от радост го не свърташе на едно място и говореше:

— Нагазваме из най-мазните, из най-щедроносните земи на света и ще се разпореждаме с тях, както си поискаме, защото тукашният народ е прост и не му разбира главата от война.