Хроники

ПРЕВЗЕМАНЕ И РАЗГРАБВАНЕ НА БАРФЛЬОР

Когато крал Едуард Английски — тогава в разцвета на младостта си — пристигна в Ож Сен Ват на остров Константин30 и корабите му се събраха, всички наизлязоха и започнаха да скачат на пясъка, защото имаше отлив. Кралят — мъж с желязна воля — стъпи на борда и също скочи, ала приземявайки се, подхлъзна се и тъй зле се удари, че кръв шурна из носа му. Тогава рицарите около него заговориха:

— Сър, върнете се на кораба. Не е на добре, лоша поличба е това.

— Защо — отвърна кралят, — по-добро знамение не може и да бъде — земята ме желае.

Дочулите тези слова доволни останаха и силно се възрадваха.

Англичаните малко по малко се изнесоха на брега и се разположиха наоколо възможно най-удобно. Когато разтовариха корабите, посъветваха краля да остави на борда воини и стрелци и да го сподирят по море. Сетне обсъдиха как да се придвижат по сушата. Разпределиха людете в три отреда31. Единият щеше да върви отстрани, покрай морето, другият щеше да напредва начело, откъм вътрешността, а кралят трябваше да оглави средния отряд, като всяка нощ страничните защитни отреди щяха да се събират около кралския стан. И отредите потеглиха и препуснаха по предначертания план. А морската дружина, която плаваше покрай брега, пленяваше всички малки и големи съдове по пътя си и отвеждаше ги. Стрелците и пехотинците се придвижваха покрай морето и грабеха и отнасяха къде каквото стигнат. Така продължиха и едните, и другите, по море и по суша, догдето се натъкнаха на добре укрепен пристанищен град на име Барфльор. Влязоха в града без бой, защото обитателите му не оказаха съпротива от страх да не бъдат изтребени32, но непристъпният господарски замък не се предаде. Това не попречи на англичаните да плъзнат из улиците и да оберат всичко ценно, до което се докопат, а докопаха се до товари злато и сребро и отмъкнаха на корабите плячката и трофеите, но отведоха и гражданите, годни да носят оръжие, за да не се съберат и да не се надумат да ги нападнат.