Хроники

Ултиматумът на английския крал

Месир Готие Дьо Мани пристигна до дома, в който бе отседнал кралят, и слезе от коня. При появата му велможите от свитата се разделиха, за да му сторят път. Той застана пред краля и се поклони. Веднага щом се изправи, кралят го запита:

— Месир Готие, какво казват гражданите?

— Скъпи сър — отговори рицарят, — желаят да се предадат и надълго и нашироко обсъдихме въпроса с предводителя им Жеан Дьо Виан. Просят със сълзи на очи благоволението Ви да вземете града, крепостта и цялото имущество, но да пощадите жителите и да ги оставите да се разотидат.

— Месир Готие — отвърна кралят, — вие донейде знаете намеренията ми по този въпрос. Какво им отговорихте?

— Скъпи сър, ще повторя какво аз им рекох, но вие ще вземете решение. Като потопиха ваши люде в морето, а също и като се съпротивляваха предълго и станаха причина да влезете в харчове, те възбудиха силния ви гняв и трудно ще е да бъдат помилвани и да се изпълни условието, което поставят.

— Месир Готие, добре сте отговорили, защото волята ми е всички да умрат — отсече кралят.

Отдръпна се крачка назад месир Готие, тъй като добре познаваше самодържеца по нрав, изгледа присъствуващите велможи, намигна им, та да го подкрепят, сетне пристъпи към краля и продума:

— Кралю честити, повелителю наш, ако изпълните заканата си, навред ще се разнесе мълвата, че сте жесток човек, а и твърде лош урок ще ни дадете — на мене и на останалите ви люде — и надали ще склоним за в бъдеще да охраняваме и да отбраняваме ваша твърдина, защото ако умъртвите тези граждани, бъдем ли пленени, и с нас ще сторят същото.

Тази реч и тези доводи твърде много умилостивиха сърцето на краля, а и мнозина от обкръжението му ги подкрепиха, казвайки:

— Скъпи сър, месир Готие говори правдиво и разумно и ние се присъединяваме към молбата му да укротите и смекчите гнева си.

Кралят огледа изпитателно приближените си и като се увери, че са твърдо убедени в това, което казват, потисна чувствата си и рече:

— Уважаеми господа, не желая да заставам сам против всички. Ще освободим срещу откуп рицарите и щитоносците, а народа ще изтребим, защото си го е заслужил.

На това месир Готие Дьо Мани отговори така:

— Господарю честити, и дума да не става — небивала жестокост ще е да се затрива толкова народ. Мнозина от тях са напълно невинни, макар и да са зад градските стени. Постъпете великодушно — сложете ръка на града и на крепостта, а людете отпратете. Те ще ви поменават в молитвите си, с признателност ще мълвят името ви по чуждите земи, дето ще се пръснат да дирят насъщния, и ще разказват за благодеянието ви като за милост божия.

— Готие, Готие — отвърна кралят, — това няма да го бъде. Те погубиха твърде много мои люде и ще ми заплатят с живота си. Но понеже във ваше лице са си спечелили ревностен застъпник и ме предумвате и молите горещо, скланям при следното условие. Ще се върнете в града и ще предадете на главатаря им, че за да заслужат изключителното благодеяние, което изволявам да сторя за тях, необходимо е шестима от първенците на Кале, боси, гологлави, по долни дрехи, с примка на шията да се явят тук и собственоръчно да ми поднесат ключовете на града и на крепостта — тях ще погубя, останалите граждани ще помилвам.

— Скъпи сър — рече месир Готие Дьо Мани, — за мен е чест да изпълня волята ви.

Отговорът на обсадените50

След тези си думи месир Готие Дьо Мани се раздели с краля на Англия и тръгна обратно към Кале. Когато стигна да крайградските дървени заграждения, където го очакваше предводителят месир Жеан Дьо Виан, той му предаде разговора, който вече чухте, и добави, че повече не е могъл да измоли.

— Вярвам ви, месир Готие — отвърна Жеан Дьо Виан. — Моля ви сега, благоволете да почакате, докато известя градската управа, защото и аз съм само пратеник, а те решават за или против. Владетелят на Мани му отвърна с тези думи:

— Ще почакам на драго сърце.

Месир Жеан Дьо Виан се отдалечи от огражденията в посока към площада и нареди да ударят камбаната, за да се съберат най-различни люде на тържището. При звъна на камбаната мало и голямо се стече, тъй като изнемогваха от глад и бяха петимни да чуят новини. Когато всякакви мъже и жени се насъбраха на площада, месир Жеан Дьо Виан им предаде кротко, от игла до конец онова, което вече чухте, и ги увери, че нямат друг изход и се налага бързичко да обсъдят предложението и да вземат решение, защото трябва да отговорят. След последните му думи избухна горестен плач и подеха жаловити ридания, от които и най-коравото сърце би се затрогнало. Дълго никой не можеше дума да промълви и дори месир Жеан Дьо Виан така се разчувствува, че зарони горчиви сълзи.

По някое време изправи се на крака най-заможният и най-таченият първенец на Кале на име Йосташ Дьо Сен-Пиер и заговори пред множеството с тия думи:

— Добри люде, скръбно и жалко ще е народ като нашия да погине от глад или от друга смърт, щом има средство да оцелее. На Господа ще въздаде и милосърдно деяние ще стори онзи, който го съхрани и предпази от подобно злочестие. Самият аз, с дълбокото упование, че ще заслужа благодатта и милостта божия, първи тръгвам на заколение, за да спася народа си, и по риза, гологлав и бос, с клуп на шията, ще се предам в ръцете на високоблагородния крал на Англия.

След тези слова на месир Йосташ Дьо Сен-Пиер, народът го наобиколи и жив го заоплаква. Мнозина мъже и жени се хвърлиха в нозете му и ги обляха в сълзи, и сърцето се късаше на човек, като ги гледа и слуша.

Сетне втори почтен и твърде имотен гражданин, баща на две прелестни девойки, се изправи и повтори словата на месир Йосташ Дьо Сен-Пиер, казвайки, че ще тръгне с него. Същият този гражданин се именоваше Жеан Д’Ер.

Подир тях вдигна се трети гражданин на име Жакме Дьо Уизан, който бе твърде богат на стока и на земи в Кале и околностите, и предложи се да сподели участта им. Така стори и брат му, месир Пиер Дьо Уизан. Петият бе месир Жеан Дьо Фиен, последен — месир Андрийо Д’Андре.

Тези шестима граждани бяха най-богатите и най-влиятелните и всякакъв имот притежаваха във и извън Кале и най-вече благодарение на тях градът се бе замогнал с търговия по суша и по море, ала от милосърдие и за да спасят жените и челядта си и останалото население, те драговолно се принасяха в жертва. И рекоха на предводителя:

— Ваша милост, довършете преговорите и отведете ни пред краля на Англия по начина и във вида, уговорени във вашето съглашение, защото всички ние желаем да умрем, щом така е отредила съдбата, и ще посрещнем смъртта с усмивка на уста.

Мъка задави месир Жеан Дьо Виан, като ги гледаше и слушаше, и заплака безутешно, сякаш всичките му приятели лежаха пред него на носило. Но за да приключи цялата тази работа по-скоро, защото нямаше от нея отърваване, той нареди да разсъблекат доброволците по долни дрехи, боси и гологлави. Донесоха им ключовете от всички големи и малки градски порти и ключовете от крепостта. Сетне и на шестимата туриха примки на шиите и в такъв вид тези почтени люде тръгнаха от тържището на големия площад в Кале начело с месир Жеан Дьо Виан, заплакал горчиво като останалите рицари и щитоносци, защото и нему сърцето се късаше от жал. Цялото почтено гражданство на Кале — мъжете, жените, децата — идеха подир тях и от оглушителните им вопли и ридания човек оставаше покъртен. Шестимата граждани пристъпваха уж весело, макар почти да нямаше надежда да се завърнат живи, и за утеха на народа говореха:

— Мили хора, не плачете! Ние за добро сме тръгнали, за избавление на цялото гражданство. Колко по̀ приляга, като няма накъде, сал ние да минем под ножа, нежели почтените обитатели на цял един град.

Всред неописуемите писъци и стенания на людете, сломени от скръб, Жан Дьо Виан отведе заложниците до градските врата и нареди да ги разтворят. Като прекрачиха навън заедно с шестимата граждани, разпореди пак да ги затворят и като стигнаха до защитните преграждения, озоваха се пред месир Готие Дьо Мани, който ги очакваше отвътре, подпрян на коловете. Прочее, когато шестимата прекрачиха навън, извърнаха се към града и към обитателите му и изрекоха „Сбогом добри хора, молете се за нас!“ Портата се затръшна, плачът, воплите и риданията на челядта и приятелите им се извисиха до Бога и с покруса ги гледаше и слушаше човек. Сам месир Готие Дьо Мани дочу тези жалби и него също обзе го мъка.

Когато месир Жеан Дьо Виан се приближи, заговори:

— Месир Готие, в качеството си на главнокомандващ на Кале и със съгласието на клетите обитатели на същия този град, предавам ви тези шестима мъже, като се заклевам, че те са били и остават до ден днешен най-тачените и най-личните граждани на горепоменатия Кале по занаят, по имот и по потекло и че носят със себе си всички ключове на града и на крепостта. Аз ви заклинам, уважаеми господине, в името на любовта и великодушието да молите за състрадание и пощада високоблагородния крал на Англия, та дано не ги погуби.

На това месир Готие Дьо Мани отговори и каза:

— Не зная каква ще бъде волята на моя господар краля, но ви обещавам и уверявам, че ще сторя всичко, което е по силите ми.

Сетне отместиха едно от прегражденията, шестимата граждани излязоха и в гореописания вид последваха месир Готие Дьо Мани, който ги отведе право в дома, където бе отседнал кралят. А месир Жеан Дьо Виан се завърна в Кале през малка служебна врата.

Застъпничеството на кралицата

Кралят на Англия се намираше по това време в голямата зала всред многочислена свита от графове и барони, стекли се да зърнат необичайното пратеничество от Кале. Дори и кралицата се яви, но по-сетне. Щом съобщиха на краля: „Сър, ето месир Готие Дьо Мани, води ги!“, той излезе тутакси на площада, сподирен от присъствуващите сеньори и от куп други, пристигащи да огледат гражданите на Кале и да видят сетния им час. Кралицата на Англия, която бе в напреднала бременност, също последва своя съпруг краля. Появи се месир Готие Дьо Мани начело на пристъпващите по него шестима първенци на Кале и слезе от кобилата раванлия, която яздеше. Мнозинството на площада се разтвори да му стори път. Месир Готие Дьо Мани заедно със спътниците си премина, застана пред краля и му заговори на английски:

— Скъпи сър, пратеничеството от Кале се явява по ваша воля.

Наместо ответ кралят впери ядно взор в шестимата мъже, тъй като преизпълнен бе с ненавист към тях и съгражданите им заради вредите и щетите, които му бяха нанесли.

Първенците на Кале преклониха коляно пред краля и сключвайки молитвено ръце, заговориха с тези думи:

— Високоблагородний кралю честити, ние, явилите се тук дългогодишни граждани на Кале и тежки търговци по море и по суша, ви поверяваме ключовете на града и на крепостта, за да постъпите, както ви е угодно, и самите ние се предаваме във ваши ръце в този си вид с надеждата да спасим нашия многострадален народ. Дано като благородник от най-знатно потекло имате за нас милост и пощада.

Истината е, че след тези слова задълго не можеше да се намери човек всред присъствуващите — бил той граф, барон или просто доблестен мъж без титла, — който да сдържи сълзите си на състрадание и дума да промълви. Кралят впери в пратеничеството свиреп взор, тъй като от бясната ненавист сърцето му се бе вкоравило като камък и бе загубил дар слово, а когато проговори, заповяда на английски начаса да бъдат обезглавени. Всички велможи и рицари замолиха с най-горещи сълзи краля да прояви милост и добросърдечие, ала той не щеше и дума да чуе.

Тогава заговори благородният рицар месир Готие Дьо Мани и каза:

— О, височайший господарю, благоволете да обуздаете поривите на гнева си. Вие се ползвувате с името и славата на най-извисен и благороден по душа човек. Мигар ще предприемете стъпка, която да ги накърни и да даде повод да приказват за вас като за лих злодей? Ако ли не помилвате тези люде, чийто живот зависи от благоволението ви, всеки ще каже, че проявявате черно жестокосърдечие, защото погубвате почтени граждани, доброволно предали се в ръцете ви, за да спасят останалите.

Свъси вежди кралят и рече:

— Мани, млъкнете, Мани! Такава е волята ми! Не ще бъде другояче.

Месир Готие Дьо Мани не посмя повече да се обади, а кралят, кипнал продължи:

— Доведете палача! Жителите на Кале ми избиха толкова народ, че сега тия на свой ред заслужават да умрат.

Тогава благородната кралица на Англия, която бе в положение и най-скоро очакваше дете, заплака тъй жаловито от милосърдие, че човек не можеше да издържи да я слуша. Тази великодушна и добросърдечна властителка падна на колене пред своя съпруг и повелител и рече:

— О, кралю честити, прекосих морето с угроза за живота си, а в замяна на това нито съм ви искала дар, нито съм ви молила да сторите нещо заради мене. Ето сега смирено прося и желая, ради Бога и от любов към мен, да благоволите да помилвате тези шестима мъже.

Кралят се позабави, преди да отвърне, и се вгледа в Нейно Величество съпругата си, която твърде скоро очакваше дете и жално ронеше сълзи в нозете му. И размекна се сърцето му, защото не би могъл да се разгневи срещу нея в това ѝ състояние, и заговори с тези думи:

— О, госпожо! Колко ли по-добре щеше да е да сте отвъд пролива. Тъй горещо молите, че не мога да не изпълня желанието ви и макар че ще го сторя неохотно — така да бъде, давам ви тези хора, постъпвайте с тях, както си щете.

Великодушната кралица рече:

— Благодаря от сърце, господарю.

Сетне кралицата се изправи, нареди да вдигнат шестимата граждани, да смъкнат въжетата от шиите им и ги отведе със себе си в дома, в който беше отседнала, заръча да ги облекат, да ги нагостят и да сторят за тях всичко необходимо. На заранта тя им раздаде по шест златни гроша, сетне месир Санс Д’Обрьосикур и месир Пан Дьо Рьот ги изведоха от лагера, съпроводиха ги на почтено разстояние и когато прецениха, че пленниците са вън от опасност, разделиха се с тях, пожелавайки им Бог да ги закриля. Двамината рицари се завърнаха в лагера, а шестимата граждани отидоха в Сент Омер51.