Ръкописът на Адсон е разделен на седем дни, а всеки ден е разделен на периоди, отговарящи на богослужебните часове. Подзаглавията в трето лице вероятно са били добавени от Вале. Но тъй като те ще помогнат на читателя да се ориентира по-добре, пък и са присъщи на голяма част от литературата на простонароден език от онова време, аз не сметнах за необходимо да ги съкратя.
Известни затруднения ми създадоха каноническите часове, споменати от Адсон; те се променят според местните условия, пък и твърде вероятно през XIV век не са били спазвани съгласно посочените от свети Бенедикт правила.
Все пак, за да може читателят да се ориентира по-добре, като изхождаме отчасти от текста и отчасти като сравняваме първоначалните правила с описанието на монашеския живот в „Бенедиктинските часове“ от Едуар Шнедер (Париж, Грасе, 1925 г.), мисля, че бихме могли да се придържаме към следното:
| Утреня | (която понякога Адсон нарича с древното название „Бдение“). Между 2,30 и 3 ч през нощта. |
| Изобразителни | (които според най-древната традиция са били наричани и „Утрени“). Между 5 и 6 ч сутринта, така че да завършат при зазоряване. |
| Първи час | Към 7,30 ч, малко преди изгрев-слънце. |
| Трети час | Към 9 ч. |
| Шести час | Обяд (в манастирите, където през зимата монасите не работели на полето, е бил и час за храна). |
| Девети час | Между 2 и 3 ч следобед. |
| Вечерня | Към 4,30 ч, при залез (правилата предписват монасите да вечерят, преди да се стъмни). |
| Повечерие | Към 6 ч (до 7 ч монасите си лягат). |
Тези изчисления изхождат от обстоятелството, че в Северна Италия към края на ноември слънцето изгрява около 7,30 ч сутринта, а залязва към 4,40 ч следобед.