Името на розата - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Умберто Еко (ч. notes)

1

Томас от Кемпен (латинизирано — Кемпис, известен и като Кемпийски), 1379–1471, немски писател и монах аскет, написал редица аскетически съчинения, от които много в стихове; най-известният му труд е „Подражание на Христос“. — б. р.

2

„Смътно като през огледало“ — израз от първото послание на апостол Павел към коринтяните, гл. 13, ст. 12.

3

Симоник — човек, упражняващ симония (търгашество с църковни длъжности).

4

Авиньон — град в Южна Франция, където е преместено през XIV в. седалището на папите поради изпадането им в политическа зависимост от френските крале.

5

Тамплиери — (фр. templiers от лат. templum — храм) храмовници, рицари от католически духовен орден, основан в началото на XII в. за защита на Светите места. Названието си носи от седалището на ордена, което се намирало на мястото на някогашния Соломонов храм в Ерусалим. За да конфискува имуществото му, френският крал Филип VI Хубави (1285–1314) обвинил тамплиерите в ерес и в 1312 г. орденът бил забранен от папа Климент V.

6

Робер Неаполитански (Анжуйски, 1265–1343) — неаполитански крал. Честолюбив и властен, той се опитал в съюз с папата да премахне властта на Германия в Италия.

7

Капитул — (лат. capitulum — глава) общо събрание на членовете на един орден.

8

Францисканци — католически монашески орден, основан от свети Франциск Асизки в началото на XIII в. Отначало францисканците, които дават обет за бедност и аскетизъм, били странстващи и „просяци“ монаси проповедници. Но още от средата на XIII в. благодарение на многобройните дарения и др. орденът се превръща в богата и силна организация. Членовете му се наричат минорити („по-малки братя“ на Христос).

9

Микеле Чезена — генерал (ръководител) на францисканския орден от 1316 г. Учил богословие в Париж, където бил и професор до избирането му за генерал на ордена.

10

Спиритуали — привърженици на съвършената бедност в ордена на миноритите през XIII-XIV в. в Средна Италия и Южна Франция.

11

„Като потребност за делото“.

12

Латинските заглавия на папски документи, були и енциклики не могат да се превеждат, тъй като не са всъщност заглавия, а начални думи на текста в документа, често нямащи собствен смисъл.

13

Марсилий Падуански и Жан Жандьонски (XIII–XIV в.) — философи авероисти, професори по богословие в Париж. Осъдени от папа Йоан XXII през 1327 г. като еретици, те се спасяват при двора на германския император Лудвиг IV Баварски и стават негови съветници.

14

Бенедиктинци — най-старият католически монашески орден, основан около 530 г. от св. Бенедикт Нурсийски с център манастира „Монте Касино“, Италия. Този орден допринесъл най-много за развитието на литературата и изкуствата през средните векове.

15

Боеций — (роден около 480 г. в Северна Италия) философ от Ранното средновековие, почитател, преводач и популяризатор на Аристотелевото мислене в латински говорещите западноевропейски страни.

16

Марта и Мария — сестри на Лазар от с. Витания, източно от Ерусалим (Евангелие от Лука, гл. 10, ст. 38-42; Евангелие от Йоан, гл. 11).

17

Рахил и Лия — дъщери на Лаван, жени на Яков. Лия родила шест деца, а Рахил дълго време очаквала рожба (Битие, гл. 29 и сл.).

18

Катон — Марк Порций Катон Стари (234–149 г. пр.н.е.), римски държавен деец и писател, известен като строг моралист, а също и като заклет враг на Картаген.

19

Лукреций — Тит Лукреций Кар (I в. пр.н.е.), древноримски философ материалист и поет, автор на поемата „За природата на нещата“. Според сведения от Ранното средновековие той пишел творбите си след приемането на упойваща билка, в резултат на което губел своето „аз“; оттук и намекът на автора, че се превръщал в жена.

20

Хиберния — древно име на Ирландия; Нортумбрия — най-северното графство в Англия.

21

„Детски, юношески и женски“ — (гр.).

22

Роджър Бейкън (ок. 1214–1294) — в учението му експерименталният метод преобладава над схоластиката.

23

„И ще има коли да се движат без животни с невъобразим устрем, и машини за летене, и човек, седящ в средата на машината да изпитва някакво изобретение, чрез което изкусно сглобените крила биха порили въздуха подобно летящи птици.“

24

Уилям Окам (1290–1349) — английски философ и богослов, представител на номинализма. Разграничава областите на знанието и вярата. Води борба с папския престол.

25

Ален дьо Лил (XII в.) — писател дидактик, богослов и каноник, ректор на Парижкия университет.

26

„Всяко създание в света се разкрива пред нас като книга или картина.“

27

Исидор Севилски (ок. 560–636) — църковен писател енциклопедист, от 601 г. епископ на Севиля, Испания. Като автор не е напълно оригинален, но голямата му заслуга е в това, че той е систематизирал и предал на следващите поколения знанието на древността.

28

„Да има малка глава, добре прикрепена към костите, къси и остри уши, големи очи, широко отворени ноздри, опъната шия, гъста грива и опашка, закръгленост, подсилена с якост на копитата.“

29

Жан Буридан (XIV в.) — философ схоластик, професор и ректор на Парижкия университет, обявил се против възгледите на Уилям Окам. Известен е още от израза „Буриданово магаре“, тъй като използвал примера за магарето, което умряло от глад и жажда, защото се колебаело между колата слама и кофата вода.

30

Хонорий Августодунски (XII в.) — църковен писател схоластик; в многобройните си трудове се занимава с широк кръг въпроси из областта на богословието, историята и естествените науки.

31

Гийом Дюран (1231–1296) — католически богослов и епископ, известен с каноническите си трудове.

32

Августин Блажени (354–430) — епископ на град Хипон, Северна Африка (от 395 г.), виден църковен отец. Възгледите му са едни от източниците на ранната схоластика.

33

Учителят Аквински — Тома Аквински (1225–1274), монах от Доминиканския орден, виден римокатолически богослов схоластик, професор в Париж и Неапол; обявен е за „учител на църквата“.

34

„Ще бъдеш свещеник навеки“ — цитат от Библията, Псалом 109, ст. 4.

35

Давид около ковчега — според Втора книга на царете, гл. 6, при пренасянето на „ковчега на завета“ (ракла със свещени религиозни предмети) в новопостроената скиния (древноеврейски храм) цар Давид свирел и играел свещени танци около ковчега.

36

Петър и Павел — най-видните от апостолите на Иисус Христос, допринесли най-много за разпространението на християнството в Римската империя. Йеремия и Исайя — древноеврейски пророци; в Стария завет има книги с техни пророчества.

37

Армагедон — според новозаветната книга Откровение (16,16) това е мястото, където земните царе ще се съберат за последна битка против царството Божие. Цялото видение тук е изградено върху образи от книга Откровение.

38

Клюнийски орден — това всъщност не е отделен орден, а монашеска организация в католическата църква, зародила се в манастира „Клюни“ (Бургундия, Франция), взела за основа бенедиктинския устав. Изиграла огромна роля в църковния живот на Запад през XI-XII в.

39

„Дървото на разпнатия живот“.

40

Цистерциани — католически монашески орден, основан в 1098 г. в Цистерциум (днес Сито, Франция) от монаси бенедиктинци. През XII-XIII в. бил особено богат и влиятелен. Йоахим Флорски (XII в.) е известен цистерциански абат, писал в областта на апокалиптиката (свършека на света) и създал течение, известно с неговото име — йоахимисти; осъден от католическата църква. По-нататък в книгата се споменава и като Йоахим Калабрийски.

41

Бонавентура (1221–1274) — италиански философ и католически църковен деец, един от най-видните представители на късната схоластика, професор в Парижкия университет. Противопоставял се на еретическата мистика на Йоахим Флорски.

42

Магдалина Мария — една от жените последователки на Иисус Христос. Според преданието преди това била блудница и се покаяла.

43

Фра Долчино — фанатичен апокалиптик, водач на апостолиците — секта, основана около 1260 г. от Герардо Сегалели и въплъщаваща идеите на Йоахим Флорски, т.е. призоваваща към бедност по примера на апостолите. Герардо е изгорен на клада от Инквизицията през 1300 г., а Долчино — през 1307 г.

44

Агнеса — римска девойка християнка, пострадала мъченически за вярата си по времето на император Диоклециан.

45

„И не се сношаваха помежду си.“

46

Михаил Псел (1018–1078) — виден византийски учен, писател и политически деец.

47

Енох и Илия — старозаветни личности от различни епохи; според Библията били взети живи с телата им на небето. При Второто пришествие щели да се явят заедно с Иисус Христос.

48

Аполион — губител; според книга Откровение това е името на „ангела на бездната“, цар на пълчище от чудовищни скакалци.

49

„Благословени!“

50

„Първият от тях, пречистен със серафимско оправдание и херувим с разперени крила, покривайки всичко със светлината на разума и излиятелен в словата на прославата, засия по-ярко над мрака на света…“

51

„Поприще на здравето“.

52

„За свойствата на билките“.

53

„За растенията“.

54

„За причините“.

55

Четирите основни добродетели — мъдрост, умереност, справедливост и мъжество; заедно с трите богословски добродетели — вяра, надежда к любов — образуват седмицата на добродетелите. Това деление в западната църква е приложено най-напред от Амвросий Медиолански (IV в.), а после затвърдено от Тома Аквински.

56

Хипотипоза — в риториката: стилна фигура за нагледно изобразяване на предмета.

57

„За петоъгълника на Соломон“, „Изкуството за говорене и разбиране на еврейския език“, „За металните веща“ от Роджьр от Хирфорд, „Алгебра“ от Ал. Хауаризми, „Пунихе“ от Силий Италик, „Подвизите на франките“, „За възхвалата на светия кръст“ от Рабано Мауро, „(Книга на) Флавий Клавдий Джордан за възрастта на света и човека е отделно запазени науки чрез отделни книги от A до Z“.

58

„Библиотекари да има в пореден списък на всички книги според предметите а авторите и да ги подрежда поотделно и редовно със сигнатури, снабдени с опис.“

59

„III, IV рафт, V първо гръцките; II, V рафт, VII на трето английските“.

60

„Слова“.

61

„Не бива да се говори за никакви чудеса,/ че земята се е извисила над небето —/ и това трябва да приемем за чудо…/ Земята горе — небето долу/ единствено това трябва да смятаме/ за чудо на чудесата.“

62

Ареопагитът — Дионисий Ареопагит (I в.), член на Ареопага в Атина, ученик на апостол Павел. Приписваните нему съчинения, използвани широко през Средновековието, са писани всъщност от друг автор, живял през V в.

63

Хуго от Сен Виктор (XI-XII в.) — католически философ, богослов, преподавател в училището на манастира „Сен Виктор“ в Париж, оставил множество трудове във всички области на тогавашното знание.

64

Свети Бернар (1090–1153) — френски благородник, станал монах и основал манастир в Клерво, оттук известен като Бернар Клервоски. Оставил е множество богословски трудове. Проповядвал в полза на II кръстоносен поход.

65

„Книга за антихриста“.

66

Джордано от Пиза (XIII-XIV в.) — католически духовник, професор по богословие в Пиза и Флоренция. Запазени са проповедите му на говоримия народен италиански език, важен паметник на средновековната италианска литература.

67

Алберт Велики (XIII в.) — доминиканец, един от най-големите философи на Средновековието, професор по богословие в Париж, а после в Кьолн. Заедно с Роджър Бейкън се смята за основател на естественонаучните изследвания. Негов ученик бил Тома Аквински.

68

Свети Пахомий Велики (IV в.) — основател на общежителното християнско монашество, създал първите манастири в Тиваида (Египет) и съставил правила за живота в тях.

69

„Благословете!“

70

„Ще се нахранят бедните…“ — начало на молитвата преди вечеря.

71

Еклисиаст — прозвище на автора на едноименна книга от старозаветния дял на Библията.

72

Йоан Златоуст (IV-V в.) — виден християнски проповедник и писател, наречен така заради ораторското си умение.

73

„Може би е могъл, но не се казва да го е употребявал.“

74

Пиер Певеца (XII в.) — френски богослов, преподавател в Париж. Бил главен певец в „Нотър Дам“. Един от проповедниците на Четвъртия кръстоносен поход.

75

„Дъвчи, вече е сварено.“

76

Амвросий (IV в.) — епископ на Медиоланум (днес Милано), бележит християнски проповедник и писател, обявен за „учител на църквата“. Описал и мъчението на св. Лаврентий, когото пекли на жарава, за да се откаже от вярата си.

77

Пруденций (IV-V в.) — латински християнски поет, създал забележителна лирическа и дидактическа поезия. В творбата си „Перистефанон“ възхвалява мъченичеството.

78

„Но ти, Господи, се смили над нас!“

79

„Нашата помощ е в името на Господа… който създаде небето и земята“ (Псалом 123, 8).

80

„Господи, отвори устните ми и устата ми ще възвестят твоята прослава“ (Псалом 50, 17).

81

„Дойдете да се възрадваме.“

82

„Тебе, Бога, хвалим“ — известна църковна песен, съставена от Амвросий Медиолански.

83

Респонзориум — отпев на ектении в католическото богослужение.

84

„Бог, който е чудна светлина на светиите.“

85

„С изгрева на светлината да се спусне.“

86

„Вярвам в единия Бог.“

87

„Има дом на земята, който се оглася от ясен глас. Самият дом отеква, но мълчаливият домакин не издава звук. И двамата тичат едновременно, домакинът и домът заедно.“ Симфозий — древноримски поет, живял през II-III в. С неговото име е запазена сбирка от 100 тристишни гатанки.

88

„Пределите на Африка“.

89

Аримаспи — название на митическо племе, живяло в крайните североизточни предели на познатия в древността свят. Според Херодот аримаспите били еднооки човеци, което и означавало името им на скитски език. Свещеникът Йоан е легендарен герой, разкази за когото се разпространяват широко в Европа от средата на XII в. нататък и са във връзка с кръстоносните походи. Според легендата той бил свещеник и цар в далекоизточно царство; победил мохамеданите и щял да се притече на помощ на кръстоносците в Светите места.

90

Донатисти — християнска ерес, възникнала в Северна Африка по време на гонението при император Диоклециан (края на III в. и началото на IV в.). Привържениците й били за строго отнасяне към отказалите се от вярата. Тихоний (IV в.) е известен донатистки автор, писал иаред с другото и коментар върху книга Откровение.

91

„Нарекли така басните на поета от говоренето, защото не са извършени дела, а само измислени сказания.“

92

„Има десета степен на смирение, която не е лесна и не предразполага към смях, понеже е написано: глупавият при смеенето извисява своя глас.“

93

Марк Фабий Квинтилиан (I в. н.е.) — прочут ретор в Рим, теоретик на ораторското изкуство.

94

Тацит (I-II в.) — известен римски писател-историк.

95

Калпурний Пизон (II в. пр.н.е.) — римски държавен деец, консул през 133 г.; написал история на Рим в седем книги.

96

„Освен това понякога се смея, шегувам се, играя — човек съм.“ Плиний Млади (I-II в.) — римски писател и държавен деец. Запазената сбирка негови писма е ценен извор за изучаване на историята, културата и бита на императорски Рим.

97

„Ние обаче на всички места осъждаме шегобийството, та дори и свободните разговори и вечно предизвикващите смях; при такива разговори не позволяваме на ученика и уста да отвори.“

98

Синесий от Кирена (Ш-ГУ в.) — християнски учен с висока елинистическа образованост, родом от Кирена, Северна Африка (в днешна Либия).

99

Елий Спарциан — един от авторите на латинския ръкопис върху историята на римските императори от Адриан (117–138) до Кар, Карин и Нумериан (282–285).

100

Авзоний (IV в.) — преподавател по граматика и реторика, учител на император Грациан. Запазени са негови стихотворения и писма до ученика му Павлин Нолански.

101

Павлин Нолански (352–431) — епископ на град Нола, бележит християнски поет, ученик на поета Авзоний. Запазени са и писма от него да Августин, Сулпиций Север и др.

102

Климент Александрийски (II-Ш в.) — виден християнски писател, основал своя школа в Александрия, Египет.

103

Сулпиций Север (360–420) — християнски писател на Юлска Галия, съвременник на Павлин Нолански и Мартин Туронски; написва житието на последния при обявяването му за светец.

104

Свети Ефрем — сирийски християнски поет и църковен писател от IV в., известен с прозвището Сириец.

105

„За поведението и общуването на монасите“.

106

„На тебе могат да ти се позволяват шеги само след някои сериозни неща, но все пак те трябва да се провеждат по достоен начин.“ Хилдеберт (1056–1134) — изтъкнат френски епископ, известен със социалната си ангажираност и грижите си за образованието на поверените му хора.

107

Джон от Солсбъри (XII в.) — английски философ, ученик на Абелар, плодовит писател. Смята се за първия средновековен познавач на Аристотел.

108

Пиер Абелар (1079–1142) — френски философ, богослов и поет. Рационалистически насоченото му учение било осъдено от католическата църква. В резултат на трагичната си любов към девойката Елоиза се самоскопил.

109

Свети Мавър (IV в.) — християнски мъченик, пострадал в Рим.

110

„Ти си камък и на тоя камък ще съградя църквата си“ (Евангелие от Матея, 16,18) — думи на Иисус Христос към апостол Петър, с които искал да каже, че Петър заедно с другите апостоли бил от основните камъни в сградата на църквата. Ликът върху монетата — феите задали на Христос въпроса: „Позволено ли е (от религиозна гледна точка) да се дава данък на императора или не?“ Това е било уловка, тъй като тогава Палестина била под римска власт. Затова Христос поискал една монета и Попитал: „Чий е този образ и надпис?“ Като му казали, че е на императора (по гръцки: кесаря), той препоръчал: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу!“ (Евангелие от Матея, 22,17–21). Първи да хвърлят камък — фарисеите (партията на престорените ревнители за вярата и морала, откъдето и нарицателната употреба на името) довели при Христос една жена, заловена в прелюбодеяние. Според закона трябвало да я убият с камъни. Попитали Христос дали одобрява това наказание, а той им заявил: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея!“ Като чули това, фарисеите гузни наченали да се разотиват (Евангелие от Йоан, 8,3–9).

111

„Ти го каза“ — своеобразен потвърдителен отговор на въпрос; характерен е за речта на семитските народи. Употребява го Иисус Христос, когато при разпит първосвещеник Кайафа го запитва: „Ти ли си Христос, Синът Божий?“ (Евангелие от Матея, 24, 63–64.)

112

„Разголих бедрата си срещу лицето ти.“ Или „ще разголя и повдигна бедрата си и после твоите“. Свети Йероним (340–420) — виден богослов на западната църква, известен християнски писател, превел Библията на латински език и писал коментари върху нея.

113

„Огледало на глупците“.

114

„Тогава задникът издаде ужасен звук.“

115

Силвестър II — виден френски духовник и учен, занимавал се с математика и естествознание. Избран за папа в края на живота си, бил първият французин папа (999–1003 г.).

116

Армилярна сфера — древен астрономически инструмент за определяне на координатите на небесните светила.

117

Публий Папиний Стаций (I в. н.е.) — древноримски поет, автор на епическата поема „Тиваида“ и др. Лукиан (II в. н.е.) — старогръцки писател, роден в Сирия, виден сатирик на късното гръко-римско общество. Диалозите му, остроумни и изящни, повлияли на по-късната европейска литература.

118

Абат Сюже (1080–1151) — виден френски църковник, абат на манастира „Сен Дьони“, министър на френския крал Луи VI.

119

Пронунциацио — устно изложение, уведомяване (лат.).

120

Арналдо Брешански (XII в.) — радикален църковен реформатор, професор в Париж, проповядвал бедност. Изгорен в Рим през 1155 г. Привържениците му наричали арнолдисти или ломбардски еретици — по областта Ломбардия, където (преди всичко в Милано) се зародило сродното движение на патарените с широка народна основа, обединило борбата срещу едрите феодали и способствало за образуването на независимите градски републики в Италия (края на XI — началото на XII в.).

121

Цезарий от Хайстербах (XIII в.) — монах цистерцианец, автор на „Диалози за чудесата“ и „Осем книги за чудесата“, където дава много сведения за различни суеверия от Средновековието.

122

Лот — библейска личност от Содом (край Мъртво море), унищожен заедно със съседния град Гомора заради развратеността на жителите им (Битие, 19 гл.).

123

Вероятно тук става дума за богомилското движение, а не за българската църква, тъй като българската църква не е била смятана за еретическа.

124

„Тоя свят той определи като типичен лабиринт… широк за влизащия, твърде тесен за излизащия.“

125

Херкулесовите стълбове — в древността така наричали Гибралтарския проток и по-точно двете канари, които образуват входа в Средиземно море откъм океана. Според мита Херкулес разделил канарите, за да пусне водите на океана в Средиземно море.

126

Константиновият дар — фалшив документ, с който папството се опитало в средните векове да обоснове претенциите си за политическо господство в Западна Европа. Според него римският император Константин Велики (306–337) уж дал на папа Силвестър I императорска власт над западната част на Римската империя.

127

Беатус от Лиебана (VIII в.) — испански духовник, автор на известен коментар на книга Откровение.

128

„Мане, Текел, Фарес“ — според книгата на пророк Даниил (гл. 5, ст. 25 и сл.) тези думи се изписали на стената срещу пируващия вавилонски цар Валтасар, потомък на Навуходоносор, и предсказвали неговия край.

129

„Тайната на Африканските предели“.

130

„Гръцки са, не се четат.“

131

„Откровението на Христа“.

132

„Върху двадесет и четири престола“.

133

„Името му — смърт“.

134

„Затъмнени са слънцето и въздухът.“

135

„Настанал е град и огън“.

136

„В ония дни“.

137

„Първороден от мъртвите“.

138

„От небето падна голяма звезда.“

139

„Бял кон“.

140

„Благодат и мир вам.“

141

„Третата част от земята е унищожена.“

142

„За аспектите“ (аспект в смисъл положението на небесните светила едно спрямо друго). Алхазен (Х-XI в.) — латинизирано име на Абу Али ал Хасан ибн ал Хасан ибн ал Хайтам, най-големия физик на Средновековието със специални интереси в областта на оптиката, работил в Египет. Писал трудове и по математика, астрономия и естествознание.

143

„Таблици“. Ал Хауаризми — Мохамед ибн Муса (IX в.), средноазиатски математик, астроном и географ.

144

„За очите“.

145

„За звездните лъчи“. Абу Юсуф ибн Исхакал Кинди (IX в.) — арабски мислител и учен, автор на трудове по география, астрономия, оптика, метеорология, медицина, психология, музика.

146

„За дивите зверове“.

147

„Книга за различните видове чудовища“.

148

„Да отдъхнат от своите дела“.

149

„(Книга на) Квинт Серен за лекарствата“, „Явления“, „Книга на Езоп за природата на животните“, „Книга на Йероним Етик за космографията“, „Три книги, които епископ Аркулф с поддръжката на Адамнан посочил, че трябва да се напишат за Светите отвъдморски места“, „Книга на Квинт Юлий Хиларион за произхода на света“, „Книга на Солин Полихистор за положението на земното кълбо и за чудесата“, „Алмагест“…

150

Куканя — във фолклора на западноевропейските народи приказна страна на изобилието, където хората пият и ядат до насита.

151

Валденси — еретици от XII в., появили се във Франция като реакция срещу католицизма. По-късно се присъединяват към протестантската реформация.

152

Катари — еретическо движение, разпространило се от XI до XIII в. в Западна Европа. Учението му било дуалистично, повлияно от богомилството и други източни ереси.

153

Хумилиати — еретическо движение за покаяние, прераснало по-късно (от 1201 г.) в религиозен орден. Името идва от дрехите, които носели от сива или изобщо небоядисана вълна (лат. humilis — прост, небоядисан).

154

Петър Пустинника (XII в.) — френски духовник, проповядвал в подкрепа на Първия кръстоносен поход и успял да увлече над 50 хиляди селяни в похода.

155

Луи Свети — френският крал Луи IX (1219–1270). По негово време Франция станала най-могъщата държава в Европа. Ръководи Седмия и Осмия кръстоносен поход. Умира при една епидемия в Тунис.

156

Уолтър Мап (1140–1209) — английски писател сатирик. В сатиричните му творби се съдържат ценни сведения за тогавашния културен и религиозен живот; те са най-важният извор на зараждането на валденската ерес.

157

„Защото това, което се надува от светска недодяланост, няма ефект_,__освен ако е случайно… Но известни разумни дела се подкрепват със закона и успешно се насочват към заслужен край.“_

158

Флорентинеца — става дума за италианския поет Данте Алигиери (1265–1321), родом от Флоренция. Смята се за един от основоположниците на съвременния италиански език.

159

„Едно“ и „като че ли“.

160

„Практически указания към службата на Инквизицията на еретическата поквара“.

161

Пиер от Марикур (XIII в.) — френски философ, учител на Френсис Бейкън; поставил основите на магнетизма и на експерименталния метод.

162

„Този камък носи в себе си подобието на небето.“

163

Авероес (Ибн Рушд, 1126–1198) — арабски философ и естествоизпитател, роден в Кордова, Испания, основател на френското течение авероизъм, разпространено в Западна Европа през Възраждането.

164

„Наистина всички чертежи се представят чрез линии, ъгли и фигури като изпълнение на естествените неща. Защото другояче е невъзможно да се разбере нещо от тях.“

165

„Третия от коня…“

166

Гаспар, Мелхиор, Маркизар — преиначени имената на тримата влъхви.

167

Свети Доминик (1170–1221) — испански духовник, основател на Доминиканския орден (1216) като общество от проповедници и изповедници.

168

Блудницата Вавилон — апокалиптичен образ от книга Откровение (гл. 17), донякъде напомнящ и на Рим; олицетворява антихристиянските сили.

169

„Наистина хубави са гърдите, които се повдигат малко нагоре и умерено се издуват, не увисват свободно, а са леко прибрани; пристегнати са, но не притиснати…“

170

„История на ересиарха брат Долчино“.

171

Флагеланти — (самобичуващи се, от лат. flagellum — бич) ексцентрична религиозна секта, чиито привърженици проповядвали скорошния свършек на света, бичували се сами или се подлагали на бичуване и други изтезания за изкупване на греховете си. Зародила се в XIII в., тя прераснала в широко движение, особено по време на чумната епидемия от 1349 г., когато огромни процесии от самоизтезаващи се хора кръстосвали западноевропейските страни. През XIV в. католическата църква ги преследвала системно.

172

Белиал — библейско название на тъмната сила, олицетворяваща всяко беззаконие. Самата еврейска дума означава „княз на всяко зло“.

173

Вартоломей — апостол Вартоломей, проповядвал християнството в различни страни на Близкия изток и загинал мъченически.

174

Антоний (IV в.) — сирийски мъченик, убит заради построената от него църква.

175

Гонфалониер — началник на изпълнителната власт в средновековните италиански републики.

176

Света Хилдегард (1098–1179) — монахиня от Бенедиктинския орден; била в непрекъснато екстатично състояние. Написала (по-точно продиктувала) множество писма и мистически писания в стил откровения.

177

Последната Туле — в древността наричали така един северен остров, смятан за най-северен (последен) от познатите тогава земи; оттук и изразът „последната Туле“. Предполага се, че става дума за Норвегия или за Исландия, или за някои от Шетландските острови. Днес това име носи селище в Гренландия.

178

„Физиолога“ — Физиологичен сборник от съпоставителни изследвания върху животни и минерали, съставен на гръцки език през II-III в. в Египет от няколко автори християни. Сборникът е преведен рано на старобългарски (X в.), а през XIII в. се превежда и на националните езици в Западна Европа; известен е и с името „Бестиарий“ поради различните животни и митически зверове, описани в него.

179

„За тебе става дума.“

180

Песен на песните — поетична книга от старозаветния дял на Библията. Сравненията и цитатите по-надолу са от тази книга.

181

Есевон — столица на аморейския цар Сихон, завладяна от евреите. Развалините и днес личат северно от Мъртво море; съхранили са се и някои от прочутите й езера.

182

Йерихон — богат и силно укрепен ханаански град, според Библията превзет от евреите с помощта на чудо; стените на града се сринали от тръбния звук на войските на еврейския пълководец Иисус Навин.

183

„О, светло съзвездие на девици, о, затворена врата, вода за градините, съсъд, съхраняващ благовония, кутийка за мазила“ (из хвалебни песни за света Богородица).

184

„О, премалявам, виждам причина за премала и не се боя!“

185

„Прочее всеки образ толкова по-очевидно показва истината, колкото по-открито сочи чрез различно подобие, че е образ, а не самата истина.“

186

„Всяко животно е тъжно след съвкупление.“

187

Притчи Соломонови — книга от старозаветния дял на Библията; представлява сборник от житейски и религиозни мъдрости.

188

„Никога нищо не следва само от два частни случая.“

189

„Или веднъж, или втори път, изобщо трябва да има нещо средно.“

190

Пребендарии — заселници в църковни и манастирски владения.

191

„Наистина правят смъртен грях, когато прегрешават със светско лице, по-голям смъртен грях вършат, когато съгрешават с духовник, зачислен в светите ордени, а най-голям е грехът, когато е с религиозно чист човек.“

192

„Господи, помилуй!“

193

Както е казал свети Павел — има се предвид написаното за взаимоотношенията на жената и мъжа в Посланието на апостол Павел до църквата в Ефес.

194

„Актовете на чувствената страст, доколкото са придружени от телесна промяна, се наричат страдания, а не актове на наслаждение…“

195

„Страстта се насочва, за да се достигне до възможно реалното, и да има там край на чувствеността.“

196

„Любовта прави така, че самите неща, които се обичат, по някакъв начин се обединяват за обичащия и любовта е по-скоро познавателна, отколкото познание.“

197

„Начало на борба (домогване)“.

198

„Общо притежание в любовта“, за която говори Дионисий в „Божествени песни“.

199

„Поради голямата любов, която Бог има към всичко съществуващо“.

200

„Овца“ от „отнемане“.

201

„Куче“ от „лай“.

202

Цар Гараманте — може би авторът е искал да каже „царят на гарамантите“, които са африканско племе, населявало областта Фазания (днес провинция Фезан, Югозападна Либия). За тях говори още Херодот, а през 19 г. н.е. римският пълководец Корнелий Балб завзел главния им град Гераму (днес Джерма).

203

Язон — предводител на аргонавтите, тръгнали на далечно плаване до Колхида (на източния бряг на Черно море) за Златното руно.

204

Цар Лизимах (361–281 г. пр.н.е.) — пълководец на Александър Велики, управлявал след неговата смърт провинция Тракия. По-късно се обявил за цар и завзел Мала Азия и Македония. Според исторически данни е загинал на бойното поле.

205

„Свежест“ и „девица“.

206

Винценций (Венсан) от Бове (XII в.) — учен доминиканец. Автор на най-голямата енциклопедична компилация от Средновековието.

207

Цар Мидас — митичен цар на Фригия (Мала Азия), прочут с огромните си богатства. Имал способността да превръща в злато всичко, до което се докосне. Според легендата Аполон му поставил магарешки уши, защото при музикалното състезание между Аполон и Пан некомпетентно оспорил наградата, присъдена на Аполон.

208

„Царска корона от ръката на Бога.“ „Диадема на империята от ръката на Петър.“

209

„Свещени такси за покаяние“.

210

„История на ангелите“, „За построяването на храма“, „За скинията“ (първичен еврейски храм), „За времената и изчисленията, и хрониката, и кръга на Дионисий“, „За правописа“, „За видовете мерки“, „Житието на свети Гутберт“, „Метричното изкуство“ от Беда Достопочтени (637–735) — английски монах, църковен историк. Постъпил на осемгодишна възраст в манастир, където преживял девет десетилетия. Писал коментари върху библейски книги, проповеди, жития, епиграми, трудове по хронология и граматика. Съчинението му „История на ангелите“ е единственият извор за древната история на Англия до 731 г.

211

„За реторичното сходство“, „Различаване на реторичните въпроси“.

212

По-известни от тях са: Присциан (V-VI в.) — римски граматик, преподавал латински език в Константинопол. Запазена е негова латинска граматика, която е най-пълната известна граматика на този език. Елий Донат (IV в.) — известен римски граматик и оратор. Неговата латинска граматика била основното пособие за изучаване на този език през Средновековието. Писал и коментари върху съчиненията на римските поети Теренций и Вергилий. Викториан (IV в.) — римски оратор, родом от Северна Африка. В съчинението си „Граматическо изкуство“ се занимава обстойно с въпросите на метриката в поезията.

213

„Това пенещо се море обикаля космополитни брегове, блъска земните брегове с речни вълни, връхлита върху скалистите птичи гнезда с огромни водни маси, смесва с бичуващия водовъртеж от дълбините едрите пясъци и разпръсва пяната в неравни вълни и често бушува от силните напори на вятъра“ (откъс от „Западни песни“.)

214

Алдхелм от Малсбъри (639–709) — бенедиктински монах, по-късно епископ. Бил известен с поезията си, писана на староанглийски и латински език.

215

„Поначало най-силен от всички поеми за знатни хора е панегирикът и с особена отеческа привилегия разпространява под небето поемите за Твореца…“

216

„Ignis (огън), coquihabin (от coquo, варя), ardor (плам), calax (от calor, топлина), fragon (от fragor, пращене), rusin (от rubor, червенина), fumaton (от furno, димя), ustrax (от иго, изгарям), vitius от vita, понеже съживява със своята топлина почти мъртви крайници), siluleus (от silex, понеже изскача от камъка и нямаше да е правилно да се казва silex, ако от камъка не изскачаше искра), aeneon (от бог Еней, който се вселява в него; както се смята, огънят е изпълнен с еманации на бог Еней)“.

217

Публий Теренций Афер (190–159 г. пр.н.е.) — римски комически поет, роден в Картаген. Пише на изискания език на римската аристокрация, чиито представители осмива в комедиите си.

218

Щастливите острови — древното име на Канарските острови, което се среща у някои древноримски писатели. Названието идва вероятно от гръцката митология, където Елисейските полета или Островите на блажените са мястото, на което отиват избрани люде след смъртта си.

219

„Началото на ада“. Някои наричат земния рай начало на ада.

220

Астурийско кралство — областта Астурия в Северна Испания се противопоставила на арабските нашественици и се обособила в кралство (718 г.), което в следващите векове се разраснало, а в 1230 г. се обединило с Кастилия. Това способствало за развитието на самостойна култура.

221

„Тук са лъвовете“. Героят свързва понятията Африка, лъвове, Юг.

222

Авицена (латинизирано име на Абу Али ибн Сина, 980–1037) — средноазиатски философ, естественик, математик, лекар, поет и музикант. Книгата му „Медицински канон“ е преведена през XII в. на латински език и се разпространява в Западна Европа.

223

„Началото на рая“.

224

Публий Аний Флор (II в.) — латински поет от Африка. Фронтон от Сирта, Нумидия (Северна Африка, II в. н.е.) — латински ретор, учител на император Марк Аврелий.

Луций Апулей (II в.) — латински писател и поет, роден в Северна Африка. Най-известното му съчинение е романът „Метаморфози“, познат повече с името „Златното магаре“.

Марциан Миней Феликс Капела (V в.) — къснолатински писател, роден в Северна Африка, учил в Картаген. Написал съчинение в стихове върху седемте свободни изкуства.

Фабий Планциад Фулгенций (V в.) — християнски поет и митограф от Северна Африка.

225

„Огледало на любовта“.

226

Василий Анкирски (IV в.) — епископ на град Анкира (днес Анкара), Мала Азия. Написал е книгата „За непорочността“.

227

„Ония, които смущават душата чрез пороци и умопомрачения и от две страни, унищожават това, което съдържа необходимост за полезен живот, те забъркват просветлената и красива душа в тинята на плътските страсти и смесвайки по тоя начин чистотата и красотата на тялото, сочат всичко това като безполезно за задълженията на живота.“

228

„Вечна книга“.

229

Клавдий Гален (II в.) — древен лекар и учен, роден в Пергам (Мала Азия). Работил главно в Рим, бил придворен лекар на император Марк Аврелий. Написал много съчинения върху медицината, в това число и за кръвообращението.

230

Арно от Вилньов (1235–1311) — известен средновековен лекар, преследван от църквата заради философските и религиозните си възгледи.

231

„Полово съвкупление“.

232

Стефан Бурбонски (1190–1261) — французин, доминикански монах. Неговото съчинение „За седемте дара на Светия Дух“ дава богати сведения за културния живот във Франция по това време, както и за различни секти и суеверия.

233

„Задник“.

234

„За законите“ от Гийом д’Оверн (ХП-ХШ в.) — учен схоластик, епископ на Париж.

235

Бернар Делисийо (1260–1318) — францискански монах, противник на Инквизицията; заловен и осъден от нея като еретик.

236

Беотийският рис — Линкей (името му се извежда от старогръцката дума „линкс“ — рис), един от аргонавтите, притежавал такова остро зрение, че можел да вижда какво става в недрата на Земята.

237

Гвелфи — членове на средновековна партия в Италия (XII-XIV в.), поддържаща папата. Техни противници били гибелните, привърженици на императора.

238

„За нашите блага“.

239

„Небесно право“ и „обществено право“.

240

Първо послание до Тимотей — книга в новозаветния дял на Библията, едно от двете послания на апостол Павел, писани до неговия ученик Тимотей, епископ на град Ефес, Мала Азия.

241

Мелхиседек — цар на Салим в Ханаан (Палестина); в библейския разказ за него не се споменава чий син е и затова се смята като персонаж без родословие.

242

Витания — село в Палестина.

243

Екхарт (1260–1328) — немски мистик, доминиканец. Някои пунктове от учението му били осъдени от католическата църква.

244

Мойсей (XIII в. пр.н.е.) — пророк, вожд и законодател на еврейския народ. Даденият от него закон се определя като стар в сравнение с учението на Иисус Христос, което е „нов завет“.

245

„Три книги за растенията“.

246

„Съкровище от билки“.

247

„Кучета на Господа“ — подигравателно обяснение на името доминиканци въз основата на звуково сходство.

248

Все названия на предводителя на тъмните сили у различните народи.

249

Онан — библейска личност, син на Юда, родоначалника на едно от дванадесетте колена на еврейския народ. По закона на левиратния брак трябвало да възстанови потомството на покойния си брат от вдовицата му Тамар, но Онан при полово сношение с нея „изливал семето си на земята“, тъй като не желаел да създава потомство, което няма да е негово (Битие, 38,1–10). Оттук ще е понятието онанизъм.

250

Киликия, Кападокия, Ликия, Ликаония, Понт, Витиния, Писидия — области в Мала Азия, споменавани в новозаветните книги на Библията.

251

„Седнаха князете и говориха несправедливо против мене. Преследваха ме. Помогни ми, Господи! Спаси ме, Боже мой, заради голямото си милосърдие.“

252

Термини в средновековната музика.

253

Кимерийски мрак — кимерийците са митическо племе, живяло (според „Одисея“ на Омир) в най-крайния Запад, и то във вечен мрак и мъгла.

254

„Неписмен абат“.

255

Пиперно — селище в областта на Рим, епископско седалище.

256

„Ден на гнева“ — известна музикална творба, тип „секвенция“, създадена през XIII в. и изпълнявана в месите за покойници.

257

Споменаваните оттук нататък лица в този сън видение са библейски персонажи, изтъкнати с техни характерни качества и действия, засвидетелствани от книгите на Библията — Стария и Новия завет. Подредени са тук в няколко цикъла, обединени по различни признаци като дрехи, храна, питие, местоположение и т.н. Начинът, по който авторът ги представя — само с по един намек или единичен щрих, трудно доловими за неспециалиста, — издава както голямата му ерудираност, така и схващанията му на семиотик. Едни от белезите са по-лесно различими. За апостол Яков например се казва, че седи върху една мрежа, защото се знае, че преди да стане апостол на Иисус Христос, Яков е би л рибар. Апостол Матей седи на столче, тъй ката по-рано е бил митар (данъчен чиновник) и когато Христос го видял за първи път, той „седял на митницата си“. На Йоан Кръстител се пада да яде скакалец, защото при отшелничеството си в пустинята той се хранел само с „акриди (вид скакалци) и див мед“. Името на Ной е свързано наред с известния ковчег и с по-малко познатите признаци грозде и вино, защото в Библията се казва, че след потопа той ял от гроздовия плод, опил се и заспал гол; видял го синът му Хам и му се присмял, затова Ной го прокълнал. Авесалом окачва телето за косите, понеже е казано, че имал хубави и много дълги коси; когато веднъж бягал от преследващите го хора на баща му цар Давид, косите му се заплели в клоните на едно дърво, конят под него избягал, а той увиснал на косите си и бил застигнат и убит. За други признаци пък читателят трябва да се догажда. Например Лот бил грабнал дреха с цвят на сяра; такова пряко указание няма в Библията, но е писано, че при унищожаването на Содом и Гомор Господ излял над тези градове „сяра и огън“ (в българския превод — „огън и жупел“); жената на Лот не е пряко умъртвена от този огнено-серен дъжд, но загинала при бягството от унищожавания Содом, превръщайки се в солен стълб, понеже не спазила заръката да бяга, без да се обръща. Самсон захапва лъва, защото в библейския разказ четем, че веднъж, когато Самсон останал без храна, утолил глада си с мед от питите на пчелен рояк, подслонил се в изсъхналия гръден кош на убит от него преди време лъв.

258

„(С машина) управлявана само от един човек,“

259

„Смъртта е почивка за пътника, край на всяка мъка…“

260

„Да се скъса от прекален смях, да криви в смях устата си!“

261

„Печален е оня ден, в който от пепелта ще възкръсне човекът, за да бъде изправен пред съд като подсъдим. Милостиви Господи Иисусе, дари му покой.“ („Ден на гнева“)

262

„Пирът на Киприан“.

263

„Прииска ми се да играя, папа Йоане, разбери играещия. Ти сам можеш да играеш, ако ти се иска.“

264

Карл II Плешиви (823–877) — крал назападнофранкската държава, по-късно франкски император (875–877) от династията на Каролингите.

265

„Смеейки се, пада Гаудерик, чуди се Захарий, възнак в леглото поучава Анастасий.“

266

Артемидор Ефески (II-I в. пр.н.е.) — пътешественик, родом от Мала Азия. Написал съчинение за тълкуване на сънищата, включващо и най-различни други сведения, например за нравите и обичаите в древността и т.н.

267

„I. ар. За словата на някакъв си глупак. II. сир. Египетска книга по алхимия. III. Изложение иа учителя Алкофриб за пира на блажения Киприан, епископ Картагенски, IV. Беззаглавна книга за обезчестяванията на девиците и за отлъчванията на развратниците“.

268

„Беззаглавна книга“.

269

„Глас, дишане, тласък“.

270

Матей, Яков Големи, Петър, Вартоломей, Андрей, Павел, Тома — ученици апостоли на Иисус Христос. Йосиф — старецът, за когото била сгодена Дева Мария.

271

Аарон — първият свещеник на евреите, брат на вожда на народа Мойсей според старозаветната книга на Библията Изход.

272

Сион — хълм в Ерусалим, на който бил построен храмът на Йехова, бога на евреите. Храмовата постройка била заобиколена с дворове за народа, обградени със стени.

273

Серафими, херувими, престоли, господства, сили, власти, начала, архангели и ангели — според апостол Павел (Послание до Колосяни, гл. 1, ст. 16) са деветте ангелски степени.

274

„Подмяна на обекта. Изразът се приема по думата, а не по предмета.“

275

Блегми — етиопско племе на границата с Египет; гърците и римляните в своята митология ги превърнали в митически същества, лишени напълно от глави.

276

Йехова — името на Бог у евреите, смятан за единствен и истински. Принасяли му жертви само в Ерусалимския храм на хълма Сион.

277

Циркумцелиони (лат. circum — наоколо, и caela — стая на роби, килия, т.е. скитащи около къщите бродяги) — презрително название на участниците в религиозно-социално движение от IV и V в. в Северна Африка, насочено срещу римската власт. Много от тях били привърженици на донатистката ерес.

278

Албигойци — еретици дуалисти в Южна Франция през XII-XIII в., от град Алби, един от главните центрове на ереста; известни са и с името катари. В религиозното и социалното си учение ереста е тясно свързана с богомилството и павликянството.

279

Ликург — митичен законодател на Спарта. Приписва му се създаването на най-старите закони (около 820 г. пр.н.е.).

280

„Беше направил език от цялото тяло.“

281

„Помилвай ме“ — означение на петдесетия псалом по началните му думи.

282

Фаларис (VII в. пр.н.е.) — тиранин на Агригент, град на остров Сицилия; славел се с неимоверната си жестокост. За него разказвали, че в нагорещен меден бик изпичал противниците си.

283

„След като се е изкачил по стълбата, той трябва веднага да я бутне“.

284

„Не в смута, не в смута е Господ“ (по Трета книга на царете, 19, II).

285

„Къде е сега Вавилонската слава?“

286

Танцът на Макабре — вид средновековни алегорични драми и процесии, в които главно действащо лице била смъртта. Етимологията е неясна: едни свързват името със седемте братя Макавеи (еврейски национални герои, загинали за свободата и независимостта на отечеството си през II в. пр.н.е.), а други — с възможно име на френски художник, нарисувал за пръв път картина с танца на смъртта.