Иредзуми

Глава 11

Сано и доктор Ито безмълвно гледаха как Мура развива платното около трупа на Харуме. Очите й бяха изцъклени, а кожата — восъчнобледа. Във въздуха се долавяше скверният сладникав мирис на гниене. По лицето и разрошените й коси имаше размазана кръв и повърнато.

Хирата наистина се бе погрижил никой да не се докосва до уликите. Сано бе подготвен за гледката, но доктор Ито стоеше безмълвен и потресен.

— Толкова млада! — измърмори той. — Имах дъщеря… някога… колкото нея, почина от треска…

Сано и Мура сведоха глава в знак на безмълвна почит към мъката на своя приятел, която тъй рядко намираше външен израз. После доктор Ито се изкашля и каза с обичайния си енергичен и делови маниер:

— Е, да видим какво можем да разберем за убийството от самата жертва — той заобиколи масата, като оглеждаше трупа на Харуме. — Разширени зеници, мускулни спазми, повръщане на кръв — симптоми, които потвърждават първоначалната теза за отравяне. Мура, би ли свалил дрехата й, ако обичаш? — ета взе нож и понечи да обърне тялото, но доктор Ито се наведе над средната част на трупа и се намръщи: — Чакай, тук има нещо! — той простря бяло памучно платно върху корема на убитата, после я натисна с ръце. Платното го предпазваше от оскверняващия допир със смъртта. Пръстите му опипваха и стискаха.

— Какво? — попита Сано.

— Подутина. Може да е последица от отровата или някаква друга аномалия… — доктор Ито се изправи. Срещна погледа на Сано и изражението му стана сериозно. — Ако не греша, момичето е било в ранен стадий на бременност! — смайването отекна в гърдите на Сано като гробовен звън на храмова камбана. Тази бременност променяше всичко! — А дисекцията е единственият начин да разберем със сигурност.

Сано си пое дълбоко въздух и го задържа — аутопсията, свързвана с чуждоземната наука, бе смятана за напълно незаконна и се наказваше със смърт. Но за разследването беше изключително важно да се установи със сигурност дали Харуме е била бременна. Това би дало нов мотив за убийството на Харуме и не го ли проучеше, Сано можеше и никога да не открие убиеца.

— Добре — каза той на доктор Ито. — Действайте.

След като господарят му кимна. Мура стисна ножа и направи необходимите разрези — първо един дълъг, точно под пъпа, а после два по-къси и перпендикулярни на първия. Отгърна кожата и тъканта, разкривайки навити розови черва.

— Отстрани ги — нареди доктор Ито. Разнесе се силен фекален мирис, когато Мура отряза червата и ги сложи на един поднос. В образувалата се кухина Сано видя крушовиден орган колкото мъжки юмрук. От него излизаха две тънки извити тръбички, които се свързваха с две гроздовидни торбички. — Органите на живота — обясни доктор Ито.

Мура направи разрез в утробата и я разтвори. Вътре лежеше капсула от подобна на пяна тъкан. Увито в нея — като гол розов саламандър, не по-дълъг от пръста на Сано, — бе нероденото бебе на Харуме. Главата на ембриона бе прекалено голяма за тялото му. Очите бяха черни петна върху едва започналото да се оформя лице, нишкоподобни червени вени набраздяваха кожата, изпъната върху крехките кости. Усукана връв свързваше пъпа с обвивката на утробата. Както се беше втренчил в това ново чудо, Сано почувства, че го обзема благоговение пред магията на първосъзданието. Дали Харуме бе умряла, защото убиецът е искал да унищожи детето? Ревността може да е тласнала към това Ичитеру или Кушида — съперницата и отхвърления кандидат? Но изведнъж му хрумна доста по-зловещ мотив. Мъртвото дете можеше да е отдавна желаният наследник на шогуна и убийството да целеше унищожението на клана Токугава…

— Можете ли да определите пола на детето? — попита Сано.

С върха на метална пръчица доктор Ито разтвори зародиша и откри гениталиите, малка пъпчица между крачетата.

— Едва на около три месеца е. Твърде рано е да се каже дали е момче или момиче. Дали е възможно шогунът да е създал дете, това ви вълнува, нали? — доктор Ито изрече неизказаната мисъл на Сано. — В края на краищата сексуалните предпочитания на негово превъзходителство са добре известни…

— В дневника на Харуме се споменава за някаква тайна връзка — отвърна Сано и после преразказа на доктор Ито какво е прочел. — Бащата на детето може да е любовникът й… Може би ще изясня този въпрос, когато посетя даймио Мияги Шигеру.

— Желая ви късмет, Сано сан — изражението на доктор Ито отразяваше надеждите и опасенията на Сано.

Залогът бе вдигнат. Ако детето е било от друг мъж, Сано бе в безопасност. Но ако е било на шогуна, тогава убийството на сокушицу Харуме бе посегателство срещу самия шогун — предателство, което се наказваше със смърт. И ако Сано не успееше да предаде убиеца в ръцете на правосъдието, той самият щеше да бъде екзекутиран.