Иредзуми

Глава 6

Когато Сано се прибра вкъщи от затвора Едо, Хирата излезе от портата да го посрещне.

— Майката на шогуна се съгласи да разговаря с нас преди вечерната си молитва. Отошийори — главната надзирателка на наложниците — ще отговори на въпросите ви, но след вечерния оглед на вътрешното крило.

Сано хвърли изпълнен с копнеж поглед към своя дом, който криеше обещание за храна, топла вана и компанията на младата му съпруга. С какви ли мирни женски занимания бе запълнила времето си след сватбената церемония? Сано си я представи как шие, пише поезия или може би свири на шамисен — един оазис на покой сред насилствената смърт и дворцовите интриги, запълващи самотния му живот. Копнееше да се озове там, да опознае Рейко, да я люби, но нощта се спускаше бързо и не можеше да остави Кейшо и отошийори да го чакат. А и трябваше бързо да информира шогуна, че няма да има епидемия, тъй като наложницата Харуме е жертва на убийство.

Двамата с Хирата се спуснаха надолу по хълма покрай патрулиращи стражи с горящи факли в ръце. От съображения за сигурност никой от тях не продума, докато не отминаха и последния проверочен пост и не наближиха двореца, чийто керемиден покрив с многобройни островърхи кули блестеше на лунната светлина. Едва сега, по калдъръмените пътеки на потъналата в мрак градина Сано съобщи на Хирата резултатите от пробите на доктор Ито.

— Всеки един от обитателите и от персонала на вътрешното крило е заподозрян — завърши той. — А ти какво откри?

— Разговарях със стражите и с началника им — поясни Хирата, — както и с главния управител на вътрешното крило. Официалната версия е, че смъртта на Харуме е трагедия, за която не бива да се говори.

— Защото се страхуват, или защото искат да скрият нещо? — попита Сано и спря замислен. Да, останалите наложници са били най-близо до Харуме, с най-лесен достъп до стаята и мастилницата й, но никоя от тях няма да говори с него без изричното съгласие на Кейшо и на отошийори.

В отговор Хирата само вдигна рамене и после двамата влязоха в притихналия дворец. От прислугата разбраха, че шогунът не желае да бъде безпокоен, затова Сано помоли да му предадат само, че няма опасност от епидемия. Щом наближиха вътрешното крило, тишината се изпълни с неясен шум. Пазачите отвориха портите и тутакси ромонът избухна във врява от пронизителни женски гласове, изтощително бъбрене, грохот на блъскащи се врати, плисък на вода и дрънчене на домакински съдове. Докато вървяха към личните помещения на господарката Кейшо, разположени в най-хубавата част на вътрешното крило, Сано и Хирата минаха покрай стаи, пълни с красиви, облечени в ярки одежди наложници, които се хранеха, кипреха, къпеха или играеха на карти. Когато стигнаха, двамата пазачи се отдръпнаха да им сторят път. В този миг вратата се плъзна встрани и от вътре излезе висока жена на около петдесет.

— Отошийори Чизуру, главна надзирателка на вътрешното крило — представи се тя.

Сано се поклони в отговор и я изгледа с интерес — събраните й във висок кок коси бяха прошарени от бели кичури. Вехтото й кимоно скриваше тяло, силно и мускулесто като на мъж. Четвъртитото й лице също имаше някак мъжко излъчване, подчертано от вдлъбната брадичка, дебели необръснати вежди и порядъчно тъмно окосмяване върху горната устна. Сано знаеше, че най-важното задължение на една отошийори е да бди пред спалнята на шогуна, докато той спи с някоя от наложниците. Сега тя скръсти ръце на гърдите си и рече безизразно:

— Още не можете да се видите с почитаемата майка на шогуна, защото сам негово превъзходителство е при нея.

Ето къде бе отишъл значи шогунът.

— Ще почакаме — каза Сано.

Отошийори Чизуру кимна и тутакси се приближиха две по-млади служителки. Те си размениха информация напълно безсловесно — с коси погледи, кимане, свиване на устни. На тази чужда територия дори езикът бе различен. После отошийори Чизуру и слугините се шмугнаха зад входната врата, която обаче остана леко открехната. Отвътре долиташе приглушен говор. Сано надзърна скришом и в потъналата в сумрак стая съзря възпълна жена, разположила се върху десетина копринени възглавници и загърната в широк атлазен халат. Върху раменете й се бяха разпилели дълги черни коси без нито един бял косъм и придаваха на шейсет и четири годишната Кейшо удивително младежки вид. С изумление видя, че в скута й се притиска самият Токугава Цунайоши, върховният военен диктатор на Япония! Без обичайната черна шапка обръснатото му теме изглеждаше уязвимо като на бебе. Чуваше се неясно мънкане:

— … толкова ме е страх… хората винаги очакват да бъда силен и мъдър като славния ми предшественик Токугава Йеясу… не знам как да постъпя… глупав, слаб, недостоен…

Кейшо галеше сина си по главата и го успокояваше:

— Няма нищо, скъпото ми момченце… Мама е тук. Тя ще оправи всичко… — и взе дълга лула, дръпна си, изпусна дима, изкашля се и рече: — Първо дай пари на главния будистки свещеник Рюко, за да построи още храмове, в които…

— Ами ако Янагисава или старейшините се противопоставят? — прекъсна я синът й с разтреперан глас.

— Просто им кажи, че твоето решение е закон — смъмри го майката.

— Добре, мамо — въздъхна шогунът.

Сано се дръпна отвратен от вратата. Слуховете за влиянието на Кейшо върху Токугава Цунайоши явно бяха истина. Тя бе ревностна будистка, изцяло под властта на амбициозния и величаещ себе си Рюко, нейния любим свещеник, а, Сано бе чувал, и неин любовник. Без съмнение Рюко я бе убедил да помоли шогуна за пари.

В този миг отнякъде се появи отошийори Чизуру и се обърна към Сано и Хирата:

— Господарката Кейшо ви очаква.

Те влязоха в стаята, но… майката на шогуна седеше сама и пушеше лулата си. От шогуна нямаше и помен. Само брокатените завеси зад нея потрепваха, сякаш някой току-що бе минал през тях. Сано и Хирата коленичиха и се поклониха. Кейшо ги огледа с нескрит интерес. Сано също спря погледа си върху нея по-дълго, отколкото бе прието, и неволно се възхити — как една девойка от простолюдието, дъщеря на градинар от Киото, бе стигнала до най-високото положение, което една жена може да получи — официална съпруга на бившия шогун и майка на настоящия.

— Синът ми е разказвал толкова много за вас — каза тя. — Радвам се да се запознаем, макар и по такъв тъжен повод. Каква трагедия! Но като знам, че вие сте тук да ни спасите, се чувствам по-добре. Кажете какво да сторим, че да предотвратим епидемията?

— Харуме не е умряла от болест, тъй че няма опасност от никаква епидемия — каза Сано, успокоен, че майката на шогуна е тъй сговорчива. Със своя ранг и влияние тя би могла сериозно да възпрепятства разследването му. — Тя е била отровена.

За момент Кейшо и отошийори Чизуру застинаха безмълвни. Сано забеляза някакво неясно трепване в очите на надзирателката, после майката на шогуна ахна:

— Отрова? Стъписана съм! — тя се отпусна назад върху възглавниците, като едва си поемаше дъх. — Не мога да дишам. Имам нужда от въздух! — отошийори Чизуру припряно пристъпи към господарката си, но Кейшо я отпрати с жест и помоли Хирата: — Млади момко! Помогни ми!

Стреснат и смутен, помощникът на Сано отиде при нея, взе ветрилото й и почна да й вее енергично. Скоро дишането й се успокои и тялото й се отпусна. Хирата й помогна да се поизправи върху възглавниците и тя се усмихна в лицето му:

— Тъй силен и красив! Аригато, благодаря!

— До иташимашите, няма защо — измърмори Хирата и бързо се върна на мястото си до Сано, въздъхвайки с облекчение.

Сано го погледна с тревога. Обикновено Хирата оставаше невъзмутим пред всякакви изпитания, а сега бе свел глава като ученик. Какво ставаше? Но на този етап реши да се съсредоточи върху реакцията на жените. Дали отравянето бе новина за тях? Прилошаването на Кейшо му изглеждаше неподправено, но той се запита дали отошийори не знаеше нещо повече.

— Кой би искал да убие бедната Харуме? — възкликна майката на шогуна с жален глас и изпусна дим от лулата си. — Такова добро момиче, тъй очарователно и жизнено. Напомняше ми за самата мен, когато бях млада. Някога бях голяма красавица и всеобща любимка. Харуме толкова хубаво пееше и свиреше на шамисен. Шегите й разсмиваха всички ни. Затова я избрах за моя прислужница. Тя знаеше как да развеселява хората. Просто я обожавах, все едно че ми беше дъщеря.

Сано погледна отошийори Чизуру, която стискащи устни — очевидно не споделяше мнението на господарката си за мъртвото момиче.

— А вие какво ще кажете? — подкани я той.

— Не е моя работа да имам мнение за наложниците на негово превъзходителство — отвърна тя.

Сано усети, че отошийори Чизуру може да му каже много за жертвата, но не пред господарката си.

— Харуме имаше ли врагове в двореца? Някой, който да желае смъртта й? — попита той двете жени.

— Никакви! — отсече Кейшо и сякаш за да подчертае думите си, изпусна кълбо дим от лулата си. — Всички я обичаха. Тук, във вътрешното крило, сме си много близки. Като сестри сме…

За да твърди, че петстотин жени, натъпкани в такова тясно пространство, живеят заедно в пълна хармония, Кейшо бе или твърде глупава, или… лъжеше.

Отошийори Чизуру прочисти гърло и рече колебливо:

— Имаше вражда между Харуме и една друга наложница, Ичитеру. Те… много не се разбираха.

Кейшо я изгледа строго:

— Не! Никога не съм чувала нещо подобно.

— И защо двете наложници не са се погаждали? — попита Сано.

— Сокушицу Ичитеру е благородница — обясни Чизуру, — братовчедка на императора14, и по-рано бе любимката на шогуна.

— Когато преди осем месеца в замъка дойде Харуме, нещата се промениха и… — отошийори Чизуру затисна с ръка устата си. Предпочитанията на Токугава Цунайоши към мъжете бяха обществена тайна, но те явно не се обсъждаха в присъствието на майка му.

— Ичитеру е зряла жена и би трябвало да разбере и да отстъпи — обади се господарката Кейшо. — Синът ми е в правото си да избира на коя наложница да се наслаждава. Освен това негов дълг е да създаде наследник, а след като Ичитеру не успя да роди дете, защо той да не опита с друга? — Кейшо се изкиска и смигна на Хирата.

Върху страните на Хирата пламтеше по едно яркочервено петно. Той се прокашля и рече:

— Сумимасен — извинете, но имаше ли някой сред слугите, пазачите или помощниците, който да не се е погаждал с Харуме?

В отговор Кейшо поклати глава:

— Изключено! Никой от персонала не би нападнал любимката на своя господар…

Отошийори Чизуру отново стисна зъби и сведе поглед. Сано разбра, че Кейшо не обръща никакво внимание какво се случваше около нея, и всъщност главната надзирателка ръководи вътрешното крило точно както Янагисава управлява Япония вместо шогуна. Все пак Чизуру надви страха да се противопостави на Кейшо:

— Стражите в двореца до един са мъже от добри семейства, с добра репутация и с благ характер. Но един от тях, главният пазач Кушида… такова… преди четири дни Харуме направи оплакване, че Кушида си позволил неприлично поведение към нея… Говорел й… непристойни неща. Изпращал й обидни писма и я наблюдавал тайно, докато се къпела. Тя все му повтаряла да я остави на мира, но той бил настоятелен и накрая побеснял, заплашвайки, че ще я убие…

— Отвратително! — майката на шогуна направи гримаса. — Защо никой не ме уведомява за нищо?

Огорченият поглед на отошийори Чизуру подсказа на Сано, че Кейшо е забравила за уведомлението.

— Какво се случи после? — попита Сано.

— Аз не бях склонна да приема тези обвинения — каза Чизуру. — Кушида работи тук от десет години и не е създавал никакви неприятности. А Харуме е отскоро и… — тонът на отошийори говореше, че според нея именно Харуме е била първоизточникът на проблема. — Докладвах на главния управител за оплакването на наложницата и Кушида временно бе освободен от задълженията му в очакване на разследване…

— И имаше ли такова? — попита Сано.

— Не. А сега Харуме е мъртва…

Сано се замисли. Ревността бе сериозен мотив за убийство — значи наложницата Ичитеру трябва да бъде разпитана като основен заподозрян. Но и главният пазач Кушида без съмнение бе спечелил от смъртта на Харуме — най-малкото, защото обвиненията срещу него автоматично ще отпаднат и защото ще бъде възстановен на поста си.

— Уважаема Кейшо, ще се наложи помощниците ми да претърсят вътрешното крило и да разговарят с обитателите му — каза Сано. — Мога ли да разчитам на вашето разрешение?

— Разбира се, разбира се — закима енергично майката на шогуна. После въздъхна шумно, опита се да се изправи и направи знак на отошийори Чизуру да й помогне. — А сега е време за молитвено уединение… Но моля ви, заповядайте отново — тя отправи очарователна усмивка към Хирата, — особено вие, млади човече.

Сбогуваха се с поклон и Хидрата почти избяга от стаята. Сано го последва, като се питаше на какво се дължи нетипичната срамежливост на неговия васал. Вече бе късно, за да се залавят тепърва с разпити на заподозрените или с изслушване на свидетелите, пък и вкъщи го чакаше Рейко — предстоеше им първата брачна нощ…