Иредзуми

Глава 30

С показанията на Ичитеру, с писмото, дневника и разказа на бащата на Харуме доказателствата срещу господарката Кейшо стават твърде много, за да бъдат пренебрегнати — каза Сано на Хирата. — Не можем повече да отлагаме разпита й. А по външен вид свещеникът Рюко отговаря на описанието на мъжа, който е намушкал Чойей.

Сано вече бе разказал за положението, в което бе намерил търговеца на лекове, и за неуспешното дирене на убиеца му. Освен това уведоми Хирата, че е взел различни съставки от стаята на Чойей и ги е отнесъл на доктор Ито, който е открил сред тях и отровата биш. Те крачеха по потъналите в здрач улици на административния район на път към двореца. Влакнести червени облаци бяха обагрили небето като ивици кръв. Студът лъхаше от каменните стени и се насаждаше в костите. Сано носеше дневника на Харуме, а вътре бе сложил сгънатото писмо на господарката Кейшо.

— Това е само разпит, за да чуем как стоят нещата според Кейшо и Рюко. Не е официално обвинение в убийство…

Но и двамата знаеха, че Кейшо и Рюко можеха да го приемат твърде сериозно, да се засегнат и след това в ответ да обвинят Сано и Хирата в измяна. Щеше да се получи думата на двойката срещу тяхната… с шогуна като върховен съдия. Какви бяха шансовете Токугава Цунайоши да се съюзи с тях вместо с любимата си майка?

Когато влязоха в стаята на господарката Кейшо, Сано и Хирата завариха майката на шогуна и нейния свещеник разположени върху възглавници в осветената от лампи гостна. Бяха облечени в еднакви атлазени халати на златни хризантеми. Както багрите, така и самото цвете обичайно се носеха от членовете на кралското семейство. „Императорът и императрицата на Япония“, помисли си Хирата, спомняйки си какво бе казала Ичитеру за двойката. Одеяло покриваше краката им и квадратната рамка на мангал с дървени въглища. Около тях бяха сложени съдове със супа, туршия, зеленчуци, яйца от пъдпъдък, пържени скариди, сушени плодове и цяла пушена риба, кана със саке и самовар с чай. Господарката Кейшо точно дъвчеше една скарида. Рюко току-що бе раздал картите за игра. Щом Сано и Хирата коленичиха и се поклониха, той остави колодата и ги погледна внимателно.

Като облизваше мазните си пръсти, господарката Кейшо каза:

— Колко ми е приятно, че ви виждам отново, сосакан Сано! Младия ви помощник също… — и тя спря поглед върху Хирата. — Мога ли да ви предложа нещо да се подкрепите?

— Благодаря, вече сме яли — отвърна учтиво Сано. От миризмата на чесън и риба му призляваше; не би могъл да погълне нито хапка.

— Тогава нещо за пиене?

— Мисля, че сосакан Сано не е дошъл на гости, господарке моя — каза Рюко. После се обърна към Сано: — С какво можем да ви услужим?

— Моля, простете за безпокойството, но трябва да говорим с Кейшо сан за Харуме.

— Вече не го ли сторихме? — намръщи се озадачена господарката Кейшо. — Не знам какво повече да кажа… — тя погледна към Рюко за помощ, но той се бе втренчил в дневника, който държеше Сано. Неестественото му застинало изражение като маска скриваше онова, което свещеникът мислеше или чувстваше.

— Напоследък попаднах на нови факти — каза Сано. С усещането, че прекрачва границата между безопасната зона и бойното поле, той попита: — Какви бяха отношенията ви със сокушицу Харуме?

Майката на шогуна сви рамене и мушна една кисела репичка в устата си.

— Харесвах я много.

— Значи сте били приятелки? — попита Сано.

— Ами да, разбира се.

— Или нещо повече?

— Какво точно искате да знаете? — намеси се отец Рюко.

Без да му обръща внимание, Сано поясни:

— Това е дневникът на Харуме — той развърза шнура и прочете тайните стихове. За вас ли ги е писала Харуме, Кейшо сан? — попита Сано.

Челюстта на Кейшо увисна, откривайки грозна каша от сдъвкана храна.

— Изключено!

— Споменаването на ранг и слава ви подхождат — каза Сано.

— Но в пасажа никъде не се споменава нейното име — намеси се благо Рюко. — Харуме казва ли някъде в дневника си, че те са били любовници?

— Не — призна Сано.

— Тогава вероятно го е писала за някой друг… — гласът на Рюко остана приветливо спокоен, но той си извади краката изпод завивката, все едно му бе станало твърде горещо.

— Малко преди да умре — продължи Сано, — Харуме е помолила баща си да я прибере от замъка Едо. Казала му, че се страхува от някого. Вас ли е имала предвид?

— Това е нелепо! — Кейшо сдъвка ядно една оризова топка. — Към Харуме винаги съм проявявала само доброта и любов!

— На господарката не й харесва онова, за което намеквате, сосакан сама — в гласа на Рюко прозвуча остра предупредителна нотка. — Ако имате капка разум, сега ще напуснете, преди да е решила да изрази недоволството си по официален ред.

Сано бе очаквал подобен удар. Ако можеше да разпита майката на шогуна насаме, би могъл деликатно да се убеди в нейната невинност или да изтръгне признание без открито противопоставяне. Но Рюко изостряше положението. Той никога нямаше да позволи на своята покровителка да признае извършено убийство, защото в такъв случай би споделил наказанието й. Щеше да защитава собствената си кожа, нападайки Сано… особено ако той лично е замислил убийството на неродения наследник на шогуна. Вътрешно Сано прокле своята вечно търсеща истината природа, която го обричаше да издигне собствената си погребална клада. Но той не можеше да измени на дълга и честта. Примирен, извади писмото.

— Кажете ми, ако разпознавате това, Кейшо сан — каза Сано и прочете писмото. Периодично проверяваше реакцията на слушателите. Очите на Кейшо все повече се разширяваха, а изражението й бе шокирано. Рюко първоначално гледаше с недоверие, а после — с отчаяние. Сякаш бяха хванати на местопрестъплението. Сано не чувстваше особено удовлетворение.

После Кейшо се закашля и се хвана за гърлото.

— Помощ! — изхриптя тя.

Рюко я потупа по гърба.

— Вода! — нареди той. — Задушава се!

Хирата скочи. Наля чаша вода от една керамична кана и я подаде на свещеника, който я поднесе към устните на Кейшо.

— Пийте, господарке моя! — подкани я Рюко.

Лицето й почервеня; очите й се насълзиха, докато се давеше и хриптеше. Изпи водата, като окапа робата си.

Рюко погледна ядно Сано.

— Вижте какво сторихте!

Кейшо лежеше по гръб върху възглавниците, като вдишваше и издишваше с пресилено облекчение. Рюко й вееше на лицето. Сано каза:

— Вие сте написали това писмо. Заплашили сте я с убийство.

— Не, не! — господарката Кейшо размаха ръце в немощен протест.

— Откъде го взехте? — попита отец Рюко. — Нека го видя.

— От стаята на Харуме — отвърна Сано.

Двамата възкликнаха едновременно:

— Това не може да бъде! — лицето на Рюко бе пепеляво, а очите му — пълни с ужас. Както лежеше върху възглавниците, господарката Кейшо седна и каза:

— Аз написах това писмо; да, признавам. Но не на Харуме. Беше написано за моята безценна любов, която е тук сега! — и тя леко стисна ръката на Рюко.

Хитро обяснение! Рюко също се съвзе бързо.

— Моята господарка казва истината — потвърди той. — Когато усети, че не я обграждам с достатъчно внимание, тя се ядосва и изразява недоволството си в писма. Понякога заплашва да ме убие, макар че всъщност не го мисли. Получих това писмо преди няколко месеца. Както обикновено, ние се сдобрихме и аз й го върнах. В това писмо няма нищо, което да доказва, че е писано до Харуме — каза Рюко. — Сбъркали сте, сосакан сама.

— Но няма нищо, което да доказва, че е писано до вас — възрази му Сано. — Намерих го скрито в ръкава на едно от кимоната на Харуме. Как ще ми обясните това?

— Тя… вероятно го е откраднала от покоите ми — изтърси Кейшо.

— А защо й е било да го прави? — попита Сано със съмнение. И поднесе последното изобличаващо доказателство: — Имаме свидетел, който ви е чул да заговорничите как ще убиете Харуме и нероденото й дете, за да остане негово превъзходителство шогун до края на дните си и вие да запазите влиянието си над него.

— Това е лъжа! — възкликна Кейшо. — Никога не бих могла да сторя такова ужасно нещо, моят любим също!

— Какъв е този свидетел? — попита Рюко.

И тогава изведнъж разбра.

— Била е Ичитеру, тази коварна курва, която търси как да измести моята господарка! Вероятно е излъгала за нас, защото самата тя е убила Харуме — погледна свирепо Сано и каза: — А и вие искате да ни набедите за убийство, за да можете да контролирате шогуна. Фалшифицирали сте така наречения дневник, подхвърлили сте писмото и сте платили на бащата на Харуме, за да насочи подозренията към моята господарка.

Отчаяние сграбчи Сано. Това явно щеше да бъде защитата на Кейшо и Рюко срещу неговите обвинения. Без съмнение тя щеше да прозвучи убедително на лишения от прозорливост Токугава Цунайоши.

— Добре, Харуме е имала достъп до вашето жилище, но и вие сте имали достъп до нейното — каза Сано. — Вие ли сложихте отрова в мастилото?

— Не. Не! — думите й прозвучаха като скърцащ шепот; Кейшо пребледня и се хвана за гърдите.

— Господарке моя, какво има? — попита Рюко.

— Къде бяхте днес между часа на змията30 и пладне? — попита го Сано.

— В жилището си. Медитирах.

— Сам ли бяхте?

Кейшо издаде болезнени викове. Свещеникът отговори нетърпеливо:

— Да. Какво се опитвате да разберете?

— Амбулантният търговец на отровата, отнела живота на Харуме, днес бе убит — каза Сано.

— И вие имате наглостта да предполагате, че съм го убил аз? — гневът на Рюко не скри паниката му. Големи тъмни петна от пот избиха по халата му. Ръцете му трепереха, когато отпусна стенещата, превиваща се върху възглавниците Кейшо.

— Има ли някой, който може да докаже, че не сте били на кея Дайкон тази сутрин?

— Това е абсурдно. Аз не познавам никакъв търговец на лекове… — Рюко погали по челото своята господарка. — Какво ви е?

— Пристъп — отвърна пискливо Кейшо. — Помощ… получих пристъп!

— Стража! — отец Рюко извика на пазачите, застанали пред вратата. — Веднага доведете доктор Китано — после се обърна към Сано с лице, смъртнобледо от ярост и ужас. — Ако тя умре, ще е по ваша вина!

Сано не вярваше, че възрастната жена наистина е зле, и нямаше да позволи симулациите й да му попречат да установи, че Рюко няма алиби за убийството на Чойей. Съчетаната сила на мотив и доказателство принуди Сано да престъпи линия, която се надяваше никога да не прекрачва. В него отекна усещане за обреченост.

— Нямам друга възможност, освен да ви отправя обвинение за убийството на Харуме и на нероденото й дете — каза той, — както и за конспирация за измяна срещу държавата на Токугава!

Сано и Хирата се надигнаха да си вървят.

— Вие сте престъпниците! — разкрещя се срещу тях отец Рюко. — Организирали сте заговор срещу моята господарка и сега изложихте на риск здравето й. Но няма да се измъкнете безнаказано. Когато негово превъзходителство научи за това, ще видим кой ще запази благоволението му… и кой ще умре като предател!

Вратата се отвори и Рюко възкликна с благодарност:

— Най-накрая, лекарят!

Само че беше един от помощниците на Сано, съпроводен от дворцов пазач. Той носеше свитък.

— Извинете, че ви прекъсвам, сосакан сама, но нося спешно съобщение от съпругата ви. Тя настоява да го прочетете, преди да си тръгнете от тук.

Изненадан, Сано прие писмото, като се питаше какво ли имаше да му каже Рейко, което не можеше да изчака прибирането му вкъщи. Докато Рюко трескаво се суетеше около господарката Кейшо, Сано прочете:

Сано се вцепени от изненада. После, обзет от ужас, безмълвно подаде писмото на Хирата да го прочете. Въпреки първоначалните си резерви относно детективските умения на Рейко той не можеше да обори теорията й. Осъзна, че господарката Кейшо даже е по-голям съперник на дворцовия управител Янагисава от самия него. А и замисълът бе точно в стила на Янагисава. Това обясняваше защо се бе държал тъй благо напоследък — явно очакваше скоро да се отърве от Сано заедно с майката на шогуна, другата пречка по пътя му към властта. Вероятно шпионите му бяха открили писмото при някое от обичайните претърсвания на вътрешното крило. Той бе предложил да помогне на Сано, защото е искал да бъде сигурен, че писмото ще бъде открито. Новината за бременността на Харуме го бе въодушевила, защото превръщаше едно обикновено убийство в държавна измяна — престъпление, което щеше да унищожи противниците му.

Сега Сано осъзна, че скритият текст от дневника и съобщението на Харуме до баща й трябва да са се отнасяли за някой друг, а не за Кейшо. Ичитеру по всяка вероятност бе излъгала. Цялото обвинение срещу Кейшо и Рюко рухваше без писмото. Сано ги погледна с нови очи. Той видя в страданията на Кейшо искрената тревога на една жена, обвинена несправедливо, а в Рюко — отчаянието на невинен човек, защитаващ своя живот. Съобщението на Рейко пристигна навреме, за да му попречи да повдигне официално обвинение срещу тях, но дали можеше да поправи стореното вече зло?

— Сосакан сама, какво ще правим? — лицето на Хирата отразяваше тревогата на Сано.

Кейшо повръщаше в един леген, а Рюко й държеше главата. Сано коленичи пред тях и се поклони.

— Почитаема господарке Кейшо, отец Рюко, дължа ви извинение. Направих ужасна грешка… — и той бързо докладва съдържанието на писмото от Рейко, добавяйки в подкрепа на твърдението и собствените си наблюдения. — Смирено моля да ми простите!

С внезапно секнал от шока пристъп, Кейшо седна със зяпнала уста.

— Такъв очарователен, такъв хубав мъж, като Янагисава! — завайка се тя. — Не мога да повярвам, че е способен да ми причини подобно нещо.

— Трябва да повярвате, господарке моя — каза Рюко мрачно. Той, за разлика от своята покровителка, познаваше реалностите в политиката на бакуфу и бе готов да приеме обясненията на Сано.

— Ужасно! Разбира се, че ви прощавам, сосакан Сано.

Отец Рюко също кимна опрощаващо, но погледът му остана хладен — нямаше лесно да забрави обидата на Сано.

— Изглежда, трябва да се помирим и да се съюзим срещу едно по-голямо зло — каза той.

Сано въздъхна с облекчение.

— Дадено — каза тон.

Двамата с Хирата заедно с господарката Кейшо и отец Рюко съставиха план, как да изобличат Янагисава.