Иредзуми

Глава 19

След няколко часа сън и питателна закуска Сано излезе от къщи рано сутринта. Вътре Рейко все още спеше; слуги разчистиха неразборията в кабинета, а помощниците му бяха оставили съобщение, че главният пазач Кушида е поставен под домашен арест. Хирата вече бе напуснал замъка Едо, за да проследи информацията си за търговеца на лекове и да довърши разпита на Ичитеру.

Сано намери отошийори Чизуру в кабинета й — малка стаичка в дъното на вътрешното крило. На стената висяха дървени табелки с график за дежурствата на служителите и прислугата. Един прозорец гледаше към двора на пералнята, където прислужници варяха в димящи ведра мръсно спално бельо. През решетъчната преграда проникваше остър мирис на луга. Облечена в своята сива униформа, Чизуру бе коленичила зад бюрото си и преглеждаше домакинските счетоводни книги.

— Отошийори Чизуру, може ли да поговоря с вас? — попита Сано от прага.

— Да, разбира се — отошийори прекъсна работата си и с жест го покани да седне пред нея. После скръсти ръце и зачака с безстрастно изражение.

— Кажете ми нещо повече за произхода на Харуме? — помоли Сано. Интуитивно вярваше, че в миналото на наложницата се криеха важните нишки към нейната смърт. Откъде бе родом, какво бе правила, преди да дойде в замъка Едо — всичко това можеше да му донесе повече информация, отколкото всички свидетели, заподозрени или веществени доказателства, събрани до момента. Чизуру се поколеба и после каза:

— Досиетата на обслужващите шогуна са поверителни. За да ви дам подробности, трябва да имам специално разрешение…

— Мога да взема разрешително от шогуна и да се върна по-късно — рече Сано и понечи да си тръгне. — Но ако ми кажете сега, можете да спестите и на двама ни излишни неприятности. Освен това какво значи „поверителни“, при положение че Харуме е мъртва?

— Добре — отстъпи отошийори Чизуру. — Харуме е родом от Фукагава. Майка й се е подвизавала с прякора Синя Ябълка; била е… нощна птица.

Така наричаха незаконните проститутки — те обслужваха по-бедните клиенти, за които скъпите, покровителствани от закона куртизанки в Йошивара бяха недостъпни. Странно, защото повечето от жените във вътрешното крило бяха със знатен произход.

— Как избраха Харуме за наложница? — попита Сано.

— Бакуфу решиха, че разнообразието ще се отрази благотворно върху възпроизводителните способности на негово превъзходителство — отвърна Чизуру.

— А бащата на Харуме? — попита Сано.

— Джимба от Бакурочо. Може и да го познавате.

— Да, зная го — мъжът бе известен търговец на коне, който снабдяваше конюшните на Токугава и на мнозина даймио. Самият Сано бе купувал коне от него. По-късно Сано щеше да посети родителите на мъртвата наложница, за да научи нещо повече за нея. — Искам отново да огледам стаята на Харуме. Вещите й там ли са още?

Отошийори Чизуру кимна.

— Да. Подът бе почистен, но иначе всичко си е така, както си беше. Елате — тя стана и поведе Сано през лъкатушещите коридори на вътрешното крило. Пред стаята на Харуме той й благодари, плъзна встрани вратата и отново я затвори зад гърба си. Озовал се сам в малката стая, застина за момент. Безмълвно заоглежда наоколо, като се стараеше да попие от атмосферата й. През тънките летви на закриващите прозорците капаци се процеждаше мъглива дневна светлина. Подът бе покрит с нови татами. Мебелите бяха непокътнати. Но под чистата миризма на сапун Сано долови тежкия мирис на кръв и повръщано. Представи си Харуме просната на пода, вкочанена, изцъклена. Духът й сякаш бе замърсил въздуха с ужаса на насилствената смърт. Побиха го ледени тръпки, все едно бе видял призрак. Отърси се от този образ и започна щателен оглед на шкафове и сандъци. Разгърна едно по едно кимоната, като внимателно ги слагаше на пода — две от тях бяха памучни, много измачкани и без каквито и да било следи от скорошно носене. Вероятно ги бе донесла, когато бе дошла в замъка, и после ги бе изоставила заради шестте други — от скъпа коприна, в екстравагантни цветове и десени, но без елегантност и стил.

В желязното сандъче Сано намери различни листове хартия — предимно програми от представленията на Кабуки и Но. Имаше и талисман от храма Хака в Асакуса — популярна молитва, изписана върху евтина хартия. Харуме вероятно бе събирала тези неща като сувенири от свободните дни, прекарани извън замъка. В чекмеджетата Сано откри бурканчета с пудра, руж и парфюм, пъстри шарфове и украшения за коса във формата на най-различни цветя, карти за игра, евтини дрънкулки, тара кукла с конопени коси — вероятно играчка от детството. Сано въздъхна печално. Всичко показваше, че Харуме е била една най-обикновена млада жена без всякакви интелектуални интереси или по-специални връзки. Защо някой ще иска да убива такова невзрачно създание? Може би все пак хипотезата на съдията Уеда бе правилна и истинската цел на убиеца е била неродената рожба на Токугава. Ако родителите на Харуме не предоставят нови нишки, разследването на миналото й се озоваваше в задънена улица.

После, както преглеждаше вещите в шкафа, Сано попадна на синя копринена кесия с избродирани върху нея бели божури и с червен шнур за притягане. Отвори я и извади сгънато парче неизбелен муселин. Заинтригуван, го разгъна. Вътре имаше кичур черни коси и три нокътя, очевидно изтръгнати от пръстите на ръка, с мъртва кожа по краищата. Сано изви уста в гримаса на отвращение. Той не си спомняше от трупа на Харуме да са липсвали някакви нокти, а и със сигурност доктор Ито щеше да забележи това в хода на аутопсията. Откъде сокушицу се бе сдобила с тези зловещи реликви и за какво са можели да й послужат?

Хрумна му един възможен отговор, който обаче му изглеждаше нелеп, а и не виждаше как откритието му се свързва с убийството. Отново уви ноктите и кичура коса в парчето муселин, върна ги в кесията и я мушна в торбичката на кръста си като обект за по-късен размисъл. После продължи щателния повторен оглед на останалите вещи на Харуме. Какви други улики бе пропуснал?

Докато сгъваше едно оранжево кимоно с десен на лилии и бръшлян, нещо в десния ръкав изшумоля под пръстите му. Част от подгъва там бе по-твърд. Сано разгъна дрехата отново и видя свободни нишки там, където шевът свършваше. Усети вълнение. Мушна ръка в подгъва и извади сгънат лист тънка хартия. Отнесе листа до прозореца и прочете:

Писмото нямаше нито дата, нито обръщение, но подписът сякаш изпъкна върху листа, набивайки се в очи. Сано усети, че го обзема ужас — тежък и студен като дебелия сняг, който покриваше върховете на Фуджи. Авторът на писмото бе господарката Кейшо.

Тази нова следа отпращаше убийството в съвсем различна и твърде опасна посока. Сано видя колко се бе заблуждавал, че е определил точно рамките на разследването. Тук се появяваше доказателство, че отношенията между майката на шогуна и Харуме далеч не са били само като между господарка и подчинена. Сега Кейшо попадаше в групата на заподозрените в убийство.

Това писмо съдържаше както мотива за убийството — отхвърлената любов, така и възможността то да бъде извършено — господарката Кейшо притежаваше пълен достъп до всички стаи във вътрешното крило. Но дори и да се опиташе да разследва случая в тази нова посока, това можеше да причини гибелта му. Жестоко съжали, че изобщо бе намерил писмото. Понечи да го скъса и изгори. Но честта не му позволяваше да подмине истината. На справедливостта трябваше да се служи, дори и с цената на собствения си живот.

Сано с неохота сгъна писмото и го тикна в кесията си, при торбичката с ноктите и кичура коси. Рано или късно, ако не намери необорими доказателства за вината на Кушида, Ичитеру, семейство Мияги или някой друг, ще му се наложи да го извади на бял свят.