Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 10

9.52 ч. централно стандартно време

- Майк? - отговори Емили с лудо биещо сърце.

Свързването им по телефона заради загадъчното писмо на Арно Холмстранд предизвикваше едно объркване след друго.

- Къде си? - гласът на Майкъл бе изпълнен с енергия.

- Още съм в кабинета си - отговори Емили - Не съм тръгнала за летището.

Не беше сигурна как да премине към единствената мисъл, която се въртеше в главата й. Най- после реши, че най-добре ще е да е директна.

- Случи се нещо тук, в колежа.

Майкъл незабавно стана загрижен

- Какво имаш предвид? Сериозно ли е? Добре ли си?

В гласа му имаше закрилническа паника и Емили осъзна колко зле е започнала.

- Не, не, нищо подобно. Добре съм.

Чу облекчената въздишка на Майкъл. Характерите и на двамата бяха трудни сами по себе си, но закрилническият импулс у Майкъл беше твърде силен.

- Случва се нещо наистина странно. Ако ти кажа, няма да ми повярваш.

- Опитай - предложи той

- Снощи тук умря един човек - продължи Емили. - Спомняш ли си прочутия професор тук, в колежа? Арно Холмстравд?

- Този, за когото не спря да говориш цяла година? Да, Ем, спомням си.

Двамата общуваха главно като се закачаха един друг и той бе превърнал в изкуство умението да се шегува с Емили за това, което наричаше „ученическо увлечение", което бе развила, когато легендарната фигура бе дошла в колежа й. По-късно й беше признал, че ако прехласнатият й ентусиазъм не я е правел толкова сладка, шдл да си помисли, че си пада по друг мъж.

- Същият - потвърди тя и преглътна. - Вчера го убиха.

- Убили са го?

- В кабинета му. С три изстрела.

Емили направи пауза, несъзнателно подчертавайки драматичната нотка на думите си.

- Мили боже, Емили, съжалявам.

В успокоителните думи на Майкъл имаше състрадание, но и нещо колебливо. Нещо повече от мъжка закрилническа тревога.

- Всъщност не го познавах добре - добави Емили.

Думите й не бяха съвсем искрени Наистина не познаваше Арно, но знаеше за него, възхищаваше му се, следваше го. И усещаше загубата му, каквото и да казваше по телефона.

- Въпреки това - умът на Майкъл препускаше напред. - Кой го е застрелял?

- Никой не знае. В момента тече разследване. Из целия колеж има полицаи. Казват, че прилича на дело на професионалист. Звучи почти като екзекуция.

Емили дълбоко си пое въздух и с усилие преглътна.

- И цялата история става още по-странна.

Изчака Майкъл да се опита да разбере нещо, да й зададе въпрос, но той не каза нищо и тя продължи:

- Тази сутрин намерих в кабинета си писмо. Написано и доставено на ръка. От Арно Холмстранд.

Направи усилие гласът й да прозвучи възможно по-спокойно:

- Писмото, Майк... той пише за смъртта си. Написал го е, преди да го убият, и е знаел какво му предстои.

На другия край на линията Майкъл продължаваше да мълчи.

- А после идва това, което наистина няма да повярваш. В писмото настоява да набера телефонен номер, който е написал отзад, без име. Набрах го. И сега говоря е теб.

Най- накрая Майкъл проговори:

- Всъщност, Ем, мога да повярвам на всичко, което ми казваш.

Тя се сепна.

- Наистина ли?

- Наистина. Защото преди двайсет минути се върнах от сутрешното си тичане и намерих плик, пуснат от вътрешната страна на вратата ми. Жълт е и името ми е написано с кафяво мастило.

Емили застина, неспособна да намери смисъл в това, което чуваше.

- Невъзможно!

- Възможно е - прекъсна я Майкъл. - И писмото в плика е от Арно Холмстранд.

Сега Емили едва успяваше да овладее неверието си.

- Какво пише вътре?

- Не е много - отговори Майкъл. Тя го чу как разгъва лист, преди да започне да чете: -„Скъпи Майкъл, Емили ще ви се обади тази сутрин Чакайте до телефона. Когато позвъни, отворете втория плик и й го прочетете."

- Втори плик ли? - объркването на Емили от тазсутрешните събития нарастваше с всяка секунда.

- В първия плик с тази бележка има втори, с твоето име - потвърди Майкъл. - Защо ти пише? И то чрез мен? Каква роля играем ние в живота му?

- Нямам представа, Майк. Все още се опитвам да разбера.

Тя замлъкна.

- Втория плик... отвори ли го?

Сега беше седнала на самия ръб на стола си.

- Разбира се, че го отворих! - отвърна той. - Да не си мислеше, че ще си седя и ще чакам със скръстени ръце?

Въпреки напрежението Емили нямаше как да не се усмихне. Странните събития не бяха в състояние да заличат енергичността на Майкъл.

- И?

- И може да не дойдеш в Чикаго - отговори той, направи пауза и този път драматичното мълчание беше съвсем преднамерено. - Вътре има разпечатка на електронен билет. Холмстранд ти е запазил място на полет за Лондон. За довечера.

Емили се стъписа.

- За Лондон ли?

Сега мислите на Майкъл препускаха неудържимо. Изобщо не обърна внимание на объркването й.

- Кой е номерът на факса ти, Ем?

Тя примигна, за да се върне към действителността, и изстреля номера на факса в кабинета на факултета.

- Защо ти е? - попита го най- накрая.

- Защото във втория плик освен билета има и два листа. Скенерът ми е развален и няма как да ти изпратя копие. Но определено ще искаш да видиш какво ти е оставил.