Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 49

Оксфорд -21.35 ч. по Гринуич

За разлика от повечето хора, чиито възгледи бяха формирани от касовите холивудски филми и евтините криминални драми, Джейсън знаеше, че проследяването на обект в съвременния свят е свързано съвсем не толкова с тичане след някого по разни пътеки и гонене с коли, а със седене с изострен ум пред добре оборудван компютърен терминал. Не че от време на време не се заформяше тичане и гонене, но те обикновено се случваха само в последния етап от операцията, когато всичко е готово за залавянето на обекта... или за неговото елиминиране. Действителното проследяване се извършваше значително по-ефективно с технологиите и ресурсите на съвременния свят.

Проследяването на Емили Уес беше класически случай в жанра. Беше лесно да проследят телефонния номер на блекбърито й до симкарта, което им даде възможност да поддържат дигитално наблюдение над местоположението на Уес с точност до една трета от някой квартал. Освен това им позволяваше да подслушват телефонните й обаждания, които показаха, че се е свързала с оксфордски учен на име Питър Уекслър, както и с годеника си в Чикаго, Майкъл Торънс. Проверката на миналото на Уекслър потвърди, че отношенията му с Уес датират отдавна, както и че е водещ специалист по древноегипетска история. Ако досега имаше и най-малкото съмнение за съществуваща връзка с библиотеката, сега то беше окончателно погребано.

Обаждането на Уес до годеника й разкри намерението й да пътува, а от търсенето в базата данни на различните авиолинии на Джейсън вече бяха известни подробностите за полета на Емили до Александрия, чак до номера на мястото й и предпочитанията й към менюта. После постави под постоянно наблюдение кредитните карти на Уес и на подслушване - десетте най-често набирани номера в мобилния й телефон. Където и да отидеше Емили Уес, каквото и да направеше, с когото и да говореше, Приятелите щяха да разберат.

През последните двайсет минути фокусът на Джейсън беше Александрия. Държеше да разполага с цялата информация, преди да се обади на Секретаря. И сега наистина разполагаше.

Извади телефона си и позвъни.

- Казвай - обади се Секретарят след няколко секунди.

- Емили Уес си купи билет до Александрия на „Търкиш Еърлайнс“, полет ТА деветнайсет осемдесет и шест от „Хийтроу“, който излита в двайсет и два и петдесет и пет местно време тази вечер. Покупката е извършена онлайн, от компютър в жилищна сграда в Чикаго, който е собственост на годеника й. Скоро хората ни ще са там.

- Александрия - бавно повтори Секретарят важното местоположение.

- Вече подготвих основния ни екип там - продължи Джейсън - и ще потегля веднага щом приключим тук.

- Тръгни при първа възможност. Остави довършването на работите в Оксфорд на друг.

- Разбира се - съгласи се Джейсън, замълча и погледна към бележките на екрана си. - В Алексадрия от месеци наблюдаваме четири мишени. Известно ни е, че в града трябва да има Библиотекар, като сме наясно колко е важен, и най-добрият ни агент твърди, че този Библиотекар е някой от четиримата. Всички те работят в Библиотека Александрина, която е це лта на Уес.

Знаеше, че Секретарят вече е запознат с подробностите - операцията по наблюдението в Александрия датираше отдавна, - но все пак изпрати най- общите резултати по връзката.

- Наредих на тамошните ни хора през следващите четирийсет и осем часа неотлъчно да следят четиримата. Много е възможно Уес да се срещне с някой от тях. А ако е насочена натам от Пазителя, най-вероятно ще се свърже с най-важния.

- А вие?

- Ние ще сме по петите на самата Уес - отговори Джейсън и хвърли поглед към партньора си. - Ще сме там, когато кацне, и ще останем плътно до нея, в случай че не се насочи към някой от познатите ни кандидати.

На своя край на линията Секретарят си позволи да се облегне назад на стола. Приятелите бяха във върхова форма.

- И още нещо - добави Джейсън - В момента Уес пътува към летището и проверява различни новинарски сайтове от блекбърито си Страниците, които отваря, са свързани със ситуацията във Вашингтон.

„Проклятие!“ - помисли си Секретарят и едва не изрече думата на глас. Повече от ясно е, че тази Емили Уес по някакъв начин е свързана с библиотеката, а сега изглеждаше, че е информирана и за мисията им във Вашингтон Пролуката, през която изтече информацията за Съвета, не е затворена толкова здраво, колкото си мислеха.

- Значи получава информация за сегашната мисия. Холмстравд е успял да я изпрати, преди да се доберем до него.

- Така изглежда - потвърди Джейсън.

Секретарят внимателно обмисли следващите си думи, преди да ги изрече в слушалката:

- Засега трябва да си плътно по петите на Уес. Тя може да е единственият жив човек, който да ни покаже къде се намира библиотеката. Затова ни е необходима жива и доколкото е възможно, без да подозира, че я следим. Направи ли нещо, с което да застраши мисията във Вашингтон, ще се наложи да се намесиш. Но смятай намесата като последна възможност.

- Ясно.

Отново настъпи тишина, а после Секретарят прекъсна връзката.

- Сега върви в Египет и разбери какво знае Емили Уес.