Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 22

Пристанището Шипу, извън Нингбо, Китай

Пакетът беше увит в обикновена кафява хартия, завързана с тънка черна връв. Типичното за района опаковане го караше да прилича на всеки друг, като се изключи фактът, че нямаше никакви надписи - нито адрес, нито получател, нито подател.

Библиотекарят извади пакета от плетената си торба и го остави в ръждясалото метално чекмедже. Вратичката се завъртя на пантите си и се затвори с ясно скърцане и той силно я блъсна, за да се увери, че няма да се отвори. Пъхна обратно небиещия на очи и също толкова ръждясал катинар, който бе махнал само преди няколко минути, и го стисна в юмрук, за да го затвори.

Беше дванайсетата пратка от назначаването му досега и новият Библиотекар я достави с огромно внимание. Следваше точно инструкциите, които получи от наставника си преди година: уверяваше се, че е сам и никой не го следи, сетне минаваше по сложния криволичещ път от дома си до мястото, където оставяше пакета. Приготвяше го точно според спецификациите в грижливо проверен размер. Не говореше с никого за задачата си и ходеше на работа както обикновено.

Съгласно напътствията в писмото никога не се бавеше на мястото, където оставяше пратката. Старият рибарски склад се намираше далеч от града, сгушен сред дърветата отстрани на пристанището, и след като се погрижи никой да не може да отвори чекмеджето, Библиотекарят се отправи към дърветата и по познатата пътека обратно към града.

И този месец бе изпълнил благородната си цел. Сърцето му се изпълни с гордост, задето е подпомогнал древен проект, пълните подробности за който никога нямаше да разбере.