Изгубеният символ

101.

— Трябва да го пуснеш! — умоляваше Катрин през сълзи. — Ще направим каквото поискаш! — Чуваше, че Лангдън тропа още по-отчаяно.

Татуираният се усмихна.

— Ти си по-лесна от брат си. Само какво трябваше да направя, за да накарам Питър да ми издаде тайните си…

— Къде е той?! — попита Катрин. — Къде е Питър?! Кажи ми! Изпълнихме всичко, което пожела! Разгадахме надписа на пирамидата и…

— Не, не сте го разгадали. Опитахте се да ми извъртите номер. Скрихте информация и доведохте в дома ми агент на ЦРУ. Това едва ли е поведение, което заслужава награда.

— Нямахме избор — отново зарида тя. — Хората от ЦРУ те търсят. Накараха ни да дойдем с агента. Ще ти кажа всичко. Само пусни Робърт! — Чуваше, че Лангдън крещи и блъска по сандъка, и виждаше водата да тече по тръбата. Знаеше, че не му остава много време.

Татуираният отговори спокойно, като поглаждаше брадичката си.

— Предполагам, че на площад Франклин също ме причакват агенти, нали?

Катрин мълчеше. Мъжът постави широките си длани върху раменете й и бавно я притегли напред. Тъй като ръцете й бяха вързани зад облегалката, раменете й се напрегнаха и още малко и щяха да изскочат от ставите.

— Да! — не издържа тя. — На площад Франклин наистина те причакват агенти!

Чудовището продължи да я тегли към себе си.

— Какъв адрес е написан върху пирамидиона?

Болката в китките и раменете й ставаше непоносима, но Катрин мълчеше.

— Можеш да ми кажеш веднага, Катрин. Иначе ще ти изтръгна ръцете и пак ще ти задам същия въпрос.

— Номер осем! — изпъшка тя. — На пирамидиона пише: „В Ордена е скрита тайната. Площад Франклин осем“. Кълна се. Не знам какво повече да ти кажа! Пише „Площад Франклин осем“!

Мъжът обаче не я пускаше.

— Не знам нищо повече! — изпъшка Катрин. — Това е адресът! Пусни ме! Пусни Робърт от сандъка!

— Бих го направил… — отвърна демонът, — обаче има един проблем. Ако отида на площад Франклин осем, ще ме заловят. Кажи, какво има на този адрес?

— Не знам!

— Ами символите върху основата на пирамидата? От долната страна? Знаеш ли какво означават?

— Какви символи върху основата? — Нямаше представа за какво говори. — Върху дъното няма символи. Гладко е, гол камък!

Очевидно безразличен към приглушените викове за помощ, разнасящи се от напомнящия на ковчег контейнер, татуираният спокойно отиде при чантата на Лангдън и извади каменната пирамида. После се върна при Катрин и я поднесе пред очите й, за да види основата.

Когато зърна изсечените символи, тя ахна от удивление.

„Но… това не е възможно!“

Цялата основа на пирамидата беше покрита със сложни знаци. „Но там нямаше нищо! Сигурна съм!“ Нямаше представа какво означават тези символи. Като че ли идваха от всички възможни мистични традиции, а много изобщо не познаваше.

„Пълен хаос“.

— Нямам… нямам представа какво значи това.

— Аз също — заяви похитителят й. — За щастие разполагаме със специалист. — Той хвърли поглед към сандъка. — Хайде да го попитаме. — И занесе пирамидата при контейнера.

В миг на надежда Катрин си помисли, че ще отключи капака. Вместо това той спокойно седна върху кутията и плъзна настрани малък панел. Отдолу имаше плексигласово прозорче.

„Светлина!“

Лангдън примижа към лъчите, които струяха отгоре, но когато отвори очи, надеждата му се превърна в смут. Над лицето му имаше прозорче. През него се виждаше бял таван и флуоресцентно осветление.

Ненадейно пред очите му се появи татуираното лице.

— Къде е Катрин?! — извика Робърт. — Пуснете ме!

Мъжът се усмихна.

— Приятелката ви е при мен. Мога да й пощадя живота, и вашия също. Но времето ви е кратко, затова ви съветвам да ме слушате внимателно.

Лангдън едва го чуваше през стъклото. Водата се издигаше все по-високо, покриваше гърдите му.

— Известно ли ви е, че върху основата на пирамидата има символи? — попита татуираният.

— Да! — извика ученият. Беше ги видял, докато пирамидата лежеше на пода на горния етаж. — Но нямам представа какво означават! Трябва да отидете на площад Франклин осем! Отговорът е там! Пирамидионът…

— Професор Лангдън, и двамата с вас знаем, че там ме очаква ЦРУ. Нямам намерение да попадам в капан. Пък и не ми трябваше номерът. На онзи площад има само една сграда, която би могла да е от значение — Свещения храм Алмас. — Той замълча за миг, загледан в Робърт. — Древният арабски орден на благородниците на мистичния храм.

Лангдън се обърка. Познаваше храма Алмас, но беше забравил, че е на площад Франклин. „Шрайнерите ли са… Орденът? Техният храм ли е издигнат върху тайно стълбище?“ Тук нямаше абсолютно никаква историческа логика, ала в момента той не бе в положение да дискутира исторически проблеми.

— Да! — извика Робърт. — Това трябва да е! В Ордена е скрита тайната!

— Познавате ли сградата?

— Разбира се! — Лангдън повдигна глава, за да държи ушите си над бързо покачващата се вода. — Мога да ви помогна! Пуснете ме!

— Значи смятате, че можете да ми кажете какво общо има този храм със символите върху основата на пирамидата, така ли?

— Да! Само ми дайте да погледна символите!

— Добре тогава. Да видим какво ще ми кажете.

„Бързо!“ Топлата вода се покачваше. Лангдън натисна капака нагоре. Искаше му се татуираният да го отключи колкото може по-скоро. „Моля те! По-бързо!“ Ала капакът така и не се отвори. Вместо това пред плексигласовото прозорче изведнъж се появи основата на пирамидата.

Робърт я зяпна панически.

— Струва ми се, че е достатъчно близо, за да я виждате, нали? — Мъжът държеше пирамидата в татуираните си длани. — Мислете бързо, професор Лангдън. Предполагам, че ви остават по-малко от шейсет секунди.