Изгубеният символ

75

Робърт Лангдън безизразно се взираше в празното пространство. Чувстваше се прекалено уморен, за да каже на шофьора да кара по-бързо. До него Катрин също се беше умълчала, явно разочарована, че не са в състояние да разберат какво прави пирамидата толкова ценна. Пак бяха повторили всичко, което знаят за нея, пирамидиона и тазвечерните събития, ала продължаваха да нямат представа как може тази пирамида да се смята за карта.

„Jeova sanctus unus? В Ордена е скрита тайната?“

Неизвестният им обещаваше отговори, ако се срещнат с него на конкретно място. „Убежище в Рим, на север от Тибър“. Лангдън знаеше, че „новият Рим“ на отците основатели е бил преименуван на Вашингтон още в началото на неговата история, но следите от тяхната мечта се бяха запазили: водите на Тибър продължаваха да се вливат в Потомак, сенаторите продължаваха да се събират под копие на купола на „Св. Петър“ и Вулкан и Минерва продължаваха да бдят над отдавна угасналия огън в Ротондата.

Отговорите, които им бяха нужни, очевидно ги очакваха само на няколко километра. „На северозапад по Масачусетс Авеню“. Целта им наистина беше убежище… на север от вашингтонския Тайбър Крик16. На Лангдън му се искаше шофьорът да понастъпи газта.

Ненадейно Катрин се надигна на мястото си, сякаш й е хрумнало нещо.

— Господи, Робърт! — Тя се обърна към него, лицето й пребледня. Поколеба се за миг, после решително заяви: — Движим се в грешна посока!

— Не, напротив — възрази професорът. — Точно на северозапад по Масачу…

— Не! Искам да кажа, че не отиваме където трябва!

Твърдението й го озадачи. Вече й беше обяснил откъде знае какво е имал предвид тайнственият глас по телефона: „… където се пазят десет камъка от Синай планина, един от самото небе и един с лика на тъмния баща на Лука“. Само една сграда на света отговаряше на това описание. И таксито се движеше точно натам.

— Сигурен съм, че отиваме където трябва, Катрин.

— Не! — извика тя. — Вече няма нужда да ходим там. Аз разгадах пирамидата и пирамидиона! Знам за какво се отнася!

Лангдън се смая.

— Наистина ли?

— Да! Трябва да идем на Фридъм Плаза!

Той се обърка. Макар и наблизо, Фридъм Плаза като че ли нямаше никаква връзка с настоящите събития.

— Jeova sanctus unus! — произнесе Катрин. — Единственият истинен Бог на евреите. Свещеният символ на евреите е еврейската звезда — Печатът на Соломон — важен масонски символ! — Тя измъкна от джоба си еднодоларова банкнота. — Дай ми химикалката си.

Озадачен, Робърт извади химикалка от сакото си.

— Гледай. — Катрин разгъна банкнотата върху бедрото си, взе химикалката и посочи Големия печат на гърба. — Ако наложим Соломоновия печат върху Големия печат на Съединените щати… — Тя начерта еврейската звезда върху пирамидата. — Виж какво се получава!

Лангдън погледна банкнотата, после отново вдигна очи към Катрин, сякаш се е побъркала.

— Вгледай се по-внимателно, Робърт! Не виждаш ли какво ти показвам?

Той пак се съсредоточи върху скицата.

„Какво има предвид, за бога?“ Беше виждал това изображение, много популярно сред любителите на конспиративни теории като „доказателство“, че масоните тайно са упражнявали влияние върху изграждането на страната. Когато шестолъчната звезда се наложеше точно върху Големия печат на Съединените щати, горният й връх попадаше върху масонското всевиждащо око… а другите пет върха мистериозно сочеха буквите М-А-С-О-Н.

— Катрин, това е само съвпадение и не виждам да има връзка с Фридъм Плаза.

— Погледни пак! — почти гневно нареди тя. — Не гледаш там, където ти соча! Ето тук. Не го ли виждаш?

Миг по-късно Лангдън го видя.

Командирът на оперативната група от ЦРУ Търнър Симкинс стоеше пред Адамс Билдинг, притискаше джиесема до ухото си и се напрягаше да чуе разговора, който се водеше на задната седалка на таксито. „Току-що се случи нещо“. Хората му бяха готови да се качат на модифицирания хеликоптер „Сикорски“ UH–60 и да се насочат на северозапад, но сега ситуацията неочаквано се променяше.

Преди няколко секунди Катрин Соломон беше започнала да твърди, че се движат в грешна посока. Обяснението й — нещо за еднодоларовата банкнота и еврейските звезди — му звучеше безсмислено, както и на Робърт Лангдън. Поне отначало. Сега професорът по символика явно беше разбрал какво има предвид тя.

— Господи, права си! — възкликна Лангдън. — Видях го!

Симкинс чу, че някой блъска по преградата в таксито. Тя се отвори.

— Промяна на плана — извика Катрин на шофьора. — Закарайте ни на Фридъм Плаза!

— На Фридъм Плаза ли? — нервно повтори арабинът. — Значи не на северозапад по Масачусетс?

— Оставете Масачусетс! Към Фридъм Плаза! Тук завийте наляво! Ето тук! Тук!

Агент Симкинс чу гумите на колата да свирят. Катрин възбудено разговаряше с Лангдън за някаква прочута бронзова отливка на Големия печат, вградена в настилката на площада.

— Госпожо, само за да съм сигурен — намеси се напрегнатият глас на шофьора. — Отиваме на Фридъм Плаза, на ъгъла на Пенсилвания и Тринайсета, нали?

— Да! — потвърди тя. — Побързайте!

— Съвсем близо е. На две минути оттук.

Симкинс се усмихна. „Добра работа, Омар“. Хукна към хеликоптера и извика на хората си:

— Пипнахме ги! Фридъм Плаза! Действайте!