Докато слизаше от балкона в читалнята, оперативният агент на ЦРУ беше в отвратително настроение. „Белами ни излъга“. Около статуята на Мойсей нямаше абсолютно никакви топлинни отпечатъци, никъде на балкона също.
„Тогава къде е изчезнал Лангдън, по дяволите?“
Върна се на единственото място, където бяха забелязали следи, заемното гише, и отново се спусна по стълбището под осмоъгълния шкаф. От движещите се конвейери се носеше стържене. Той свали термовизьора над очите си и огледа помещението. Нищо. Обърна се към стелажите, където разбитата врата все още сияеше от топлината на експлозията. Иначе не видя ни…
„Мама му стара!“
В полезрението му навлезе неочаквана луминесценция и агентът отскочи назад. Подобно на два призрака, върху една от конвейерните ленти от стената току-що бяха изплували две слабо светещи хуманоидни форми. „Топлинни отпечатъци“.
Пред изумения му поглед двете привидения обиколиха помещението и изчезнаха с главите напред в тесен отвор в стената. „Измъкнали са се с конвейера? Това е безумно!“
Не само че бяха изпуснали Робърт Лангдън през дупка в стената, но имаха още един проблем. „Лангдън не е сам?“
Тъкмо се канеше да включи радиостанцията и да повика ръководителя на групата, когато командирът му го изпревари.
— До всички! Имаме изоставено волво на площада пред библиотеката. Регистрирано на някоя си Катрин Соломон. Свидетел твърди, че неотдавна била влязла в библиотеката. Подозираме, че е с Робърт Лангдън. Директор Сато нареди незабавно да открием и двамата.
— Засякох топлинните им отпечатъци! — извика оперативният агент в конвейерния център и обясни какво е намерил.
— Бързо! — възкликна командирът на групата. — Къде отива конвейерът?
Оперативният агент вече проучваше закачената на таблото за обяви конвейерна схема.
— В Адамс Билдинг. На една пряка оттук.
— До всички! Пренасочване към Адамс Билдинг! Веднага!