108.

Умът на Робърт Лангдън блуждаеше в безкрайна бездна.

Без светлина. Без звуци. Без усещания.

Само безкрайна и тиха празнота.

Мекота.

Безтегловност.

Тялото му го беше освободило.

Физическият свят не съществуваше. Нито времето.

Сега той бе чисто съзнание… безплътен разум, увиснал в празнотата на огромна вселена.

Загрузка...