— Трябва да има площад Франклин осем — настоя Сато. — Потърси пак.
— Проверих навсякъде, госпожо… във Вашингтон няма такъв адрес.
— Но аз съм на покрива на площад Франклин едно. Не може да няма осем!
„Директор Сато на покрив?“
— Почакайте. — Нола Кей започна ново търсене. Чудеше се дали да не й каже за хакера, ала в момента Сато, изглежда, мислеше само за площад Франклин 8. Пък и все още не разполагаше с цялата информация. „Къде всъщност се губи оня идиот от Системна сигурност?“ — Аха. Открих проблема. „Площад Франклин едно“ е името на сградата… а не адресът. Истинският адрес е Кей Стрийт хиляда триста и едно.
Тази новина явно обърка директорката.
— Нола, нямам време да ти обясня — пирамидата ясно сочи към адреса „площад Франклин осем“.
Младата жена рязко се надигна на стола си. „Пирамидата сочи към конкретно място?!“
— Надписът гласи — продължи Сато: — „В Ордена е скрита тайната. Площад Франклин осем“.
Нола се смая.
— „Орден“ като… масонски орден ли?
— Предполагам — отвърна японката.
Криптоаналитичката за момент се замисли, после отново започна да пише на клавиатурата.
— Госпожо, може би адресите на площада са се променили с годините? Искам да кажа, ако тази пирамида е толкова стара, колкото се твърди в легендата, номерата на площад Франклин може да не са същите като по времето, когато е създадена пирамидата? В момента търся без номер осем… „орден“… „площад Франклин“… и „Вашингтон“… така може да получим известна представа дали има… — Млъкна, понеже се появиха резултатите от търсенето.
— Какво откри? — попита Сато.
Нола се взираше в първото попадение от списъка — разкошна снимка на Голямата пирамида, която служеше за тематичен фон на уебсайт, посветен на една от сградите на площад Франклин. Сградата не приличаше на никоя друга от постройките наоколо.
„Пък и в целия град“.
Вледеняваше я обаче не странната архитектура, а описанието на нейното предназначение. Според уебсайта това необичайно здание било построено като мистично светилище, създадено от… и за… древен таен орден.