Изгубеният символ

40

„Защо се бави толкова Триш?“

Катрин Соломон отново си погледна часовника. Беше забравила да предупреди доктор Авадон за странния път до лабораторията, но се съмняваше, че мракът ги е забавил чак толкова. „Вече трябваше да са дошли“.

Отвори изолираната с олово врата и се вторачи в бездната. Заслуша се за миг, ала не чу нищо.

— Триш? — извика Катрин. Тъмнината погълна гласа й.

Тишина.

Озадачена, тя затвори вратата, извади джиесема си и позвъни във фоайето.

— Обажда се Катрин. Триш там ли е?

— Не, госпожо — отговори охранителят. — С госта ви тръгнаха за вашата лаборатория преди десетина минути.

— Така ли? Според мен още дори не са влезли в Пети модул.

— Почакайте. Ще проверя. — Тя чу пръстите му да тракат по компютърната клавиатура. — Имате право. Според данните от електронната й карта госпожа Дън още не е отворила вратата на Пети модул. Последната й регистрация е отпреди около осем минути… в Трети модул. Предполагам, че е решила по пътя да разведе госта ви наоколо.

Катрин се намръщи. „Очевидно. — Това й се стори малко странно, но поне знаеше, че Триш няма да остане дълго в Модул 3. — Там вони ужасно“.

— Благодаря. Брат ми пристигна ли вече?

— Не, госпожо, още не.

— Благодаря.

Докато затваряше, изпита неочаквана тревога. Обзе я съмнение, но само за миг. Абсолютно същото безпокойство я беше връхлетяло по-рано, на влизане в дома на доктор Авадон. Там женската й интуиция й бе изневерила. Фатално.

„Няма нищо“ — каза си тя.