Изкуплението на Аякс

Единадесета глава

Джакс я транспортира в сградата на училището, отиде с нея да вземат учебника на Крис, а после я остави на входа на салона и тръгна към съблекалните, за да се преоблече за мача. Саша с изненада установи, че в салона се е събрало цяло множество. Учители, родители и доста ученици, даже и малки. Явно братчета и сестричета.

Не беше вечеряла и стомахът й се свиваше от глад. Закуски не се предлагаха, пък и тя нямаше пари.

Отборът вече загряваше, летяха баскетболни топки и докато пресичаше салона, се наложи да се наведе, за да не я ударят. Огледа се за Аманда сред тълпата, но не я видя. Ерин и Рейчъл й махнаха да седне при тях.

Още щом приседна, Ерин подхвана:

— Тъкмо обсъждахме защо Брет се е превърнал в такъв червей.

Рейчъл кимна.

— Станал е истински гадняр и не мога да схвана защо.

Саша можеше чудесно да й обясни защо, но Рейчъл нямаше да повярва.

— Всичко е заради ония тъпи Гарвани — обади се Мейсън от горния ред, а после се настани зад Рейчъл, която стрелна Ерин с възторжен поглед. — Откакто стана член, е съвсем различен. Също и Ист. Даже и Джулиан.

— Абе за Джулиан не е вярно, винаги си е била кучка — прошепна Ерин на Саша.

— Ако да си Гарван, означава да станеш гадняр, защо всички толкова се натискат? — зачуди се Рейчъл.

— Защото обещават, че уж ще получиш всичко, каквото искаш — отвърна Мейсън.

— Аз не искам нищо кой знае какво — отбеляза Ерин, загледана в играчите на игрището, особено в Томас. — Чух, че трябва да се откажеш от Бог и да се закълнеш да следваш някакъв тип, наречен Ерикс. Намирисва ми на секта.

— Имах една братовчедка, която се забърка в една секта, и леля ми и чичо ми дадоха цяла торба пари да я измъкнат оттам — каза Рейчъл.

— Направо акълът ми не го побира на какво са готови да повярват хората — измърмори Мейсън и хвърли поглед към Саша. — Съжалявам за онази работа. А какво всъщност стана? Така де, нали ти е братовчед?

Саша сви рамене.

— Искаше да стана Гарван, понеже му дават допълнителни точки за всеки, когото привлече, така че си измисли онази история и каза, че ако стана член, ще си признае, че е излъгал, и ще го изкара като шега.

— Страшна шега! — възкликна Ерин. — Ама сега шегата е за негова сметка, всички го смятат за пълен тъпанар.

В този момент Аманда влезе в салона заедно с баща си и Рейчъл направо ахна.

— Еха, я вижте Аманда. Изглежда… съвсем различна.

— Супер изглежда — отбеляза Ерин. — Не мога да повярвам, че е дошла на мач. Никъде не ходи.

— Аз я навих да се срещнем — обясни Саша и замаха. Двамата прекосиха салона, баща й седна до неколцина учители, а Аманда продължи да се изкачва към техните места. Саша забеляза как Брет я оглежда и едва се сдържа да не се изправи и да му изкрещи да я остави на мира.

Аманда, за щастие, не забеляза интереса му и се настани до Саша, като се усмихваше наред.

— За малко да закъснея, баща ми се оправя цяла вечност. И е един такъв развълнуван, сигурно защото ще види Роуз.

— Да не е хлътнал по нея?

— Твърди, че не е, ама според мен си е така. А тя вечно ходи до пазара да си купува агнешки котлети от него и той й дава по малко отгоре.

— Ау, колко романтично — въздъхна Рейчъл, а очите й блеснаха. — Баща ти е голяма работа, Аманда.

Аманда се приведе към Саша и зашепна.

— Познай кой ми се обади, след като се прибрахме с баща ми. — Очите й издаваха неудобството й. — Брет. Каза, че се чувствал като пълен идиот, задето се държал така, и че много съжалява.

В главата на Саша отекна предупредителен звън. Защо му беше на Брет да звъни на Аманда ни в клин, ни в ръкав? Дали съзнаваше, че вероятно е единственият човек в цялото училище, който все още се интересува от него и от Гарваните?

— И ти се обади да ти се извини, а на мен не е казал и дума! Защо?

Аманда сведе поглед към ръцете си и заусуква сребърния си пръстен.

— Каза, че се опитал, но си била толкова ядосана, че си отказала да говориш с него.

— Пълна лъжа. Единственото, което ми е казвал от училище насам, беше поредната мръсотия и действително не му отговорих. Какво да му отговоря, като се държи така отвратително?

— Може би не е искал да прозвучи като мръсотия?

— О, точно това целеше. Повярвай ми.

— Той, ъм, попита ме дали искам да стана Гарван.

По дяволите.

— Моля те кажи, че си му отказала.

— Казах, че ще си помисля.

— Но защо?

Аманда вдигна изпълнени с болка очи.

— Не можеш да ме разбереш, Саша. Ти си готина и умна, вероятно си била суперпопулярна в старото училище, а след седмица и тук ще е така.

— Може и да бъда, може и не, но каквото и да се случи, искам да си ми приятелка. Ще излизаме заедно, ще ми идваш на гости и ще можеш да виждаш Крие. Недей да се забъркваш в това, Аманда. Много хубаво трябва да го обмислиш.

— Добре, но вече приех да изляза с него след мача.

Още веднъж — по дяволите!

— Кажи му, че си размислила. Мисля да ида да хапна някъде, предполагам и останалите ще дойдат. Ела с нас. Не ходи с Брет.

— Все пак ще ида да видя какво толкова иска да ми каже. Много държи да ми обясни защо се е държал така и звучеше направо разстроен. Може пък да има нещо, което не знаем за него, някаква причина да се държи толкова странно напоследък.

Да, причина действително имаше, но Саша не можеше да й каже. Обезсърчена, несигурна какво да направи, за да я накара да размисли, Саша насочи вниманието си към мача.

Играта бе на път да започне и тя се огледа за Джакс. Бързо го видя. Беше по-едър от всички останали момчета. Баскетболната униформа разкриваше ръцете и краката му и Саша направо зяпна — фигурата му беше съвършена. Забеляза, че на десния му бицепс има превръзка, и се зачуди дали не се ударил, но пък видимо не щадеше ръката си, докато загряваха. Треньорът повика отбора до странична линия и докато крачеше натам, Джакс вдигна глава и претърси тълпата с поглед. Усмихна й се, когато я намери, и сърцето й прескочи.

— Новият май те харесва — отбеляза Ерин. — Чух, че бил заплашил Брет да го напердаши, ако не те остави на мира, и си мисля, че никак няма да му е трудно.

— А къде ли е брат му…? — обади се Рейчъл.

Като по поръчка Броуди влезе в салона, следван от Мелани и господин Бруно.

Броуди я съгледа и се насочи право към нея, а Мелани и Бруно седнаха до Хълихан и жена му.

Броуди я поздрави с усмихнати ведри очи и седна до Мейсън, зад Ерин. Минутка по-късно тъмнокосото момиче, Джени, се примъкна и седна до него, макар видимо да се чувстваше неловко. После пристигна Брий, както винаги в черно, и се настани до Аманда. Наложи се Саша да положи целенасочени усилия, за да не зяпне при вида на две от пчеличките на Джулиан, които си проправиха път и седнаха от другата страна на Рейчъл. И когато дойде време да удари гонгът за началото на мача, около тях се бе събрала значителна групичка. Саша забеляза, че Джулиан седи сама. Забеляза и как Бруно поглежда нагоре със смръщено лице. Стрелна я с поглед и й стана пределно ясно, че я мрази, задето е объркала плановете му за Гарваните. Извърна очи и ги насочи към игрището.

Топката бе във владението на „Телюрайд“, един от играчите дриблира, подаде и Джакс вкара кош за три точки. После „Риджуей“ пропуснаха и топката отново бе в ръцете на „Телюрайд“.

Ритъмът, поскърцването на обувките на играчите по дървения под, одобрителните викове и ръкопляскането от трибуните — всичко бе хипнотизиращо. А Джакс боравеше с топката, сякаш бе част от него.

Когато часовникът превъртя в обратен ред всички минути на полувремето и закова на 0:00, отборът се събра при страничната линия, а треньорът приклекна и им заобяснява нещо. Джакс вдигна очи към нея, после наведе глава към треньора, който продължаваше да нарежда нещо. Кимна и погледна към намръщения Брет. Брет го изгледа кръвнишки, а Джакс процеди нещо, което очевидно го вбеси още повече. Саша се разкъсваше от любопитство. Какво ли ставаше?

Започна второто полувреме и играта придоби съвсем друг оттенък. „Риджуей“ губеха и полагаха огромни усилия да намалят разликата. Когато часовникът бе отброил почти до нула, Брет подаде на Ист, но той пропусна коша. Томас изгледа Брет смръщено, а Джакс вдигна ръце в недоумяващ жест. На Саша не й беше съвсем ясно какво толкова се бе случило при подаването на Брет, но и треньорът Хайтауър бе видимо подразнен. Той обяви пауза, изгони Брет от игрището и му закрещя нещо, размахал ръце. Разтреперан от яд, Брет бутна силно треньора и от трибуните се чу ахване. В този миг Мелани се изправи и изкрещя нещо нецензурно, което изтръгна нов възглас от публиката.

— Какво им става на твоите хора, Саша? — попита една от пчеличките.

Та те изобщо не бяха „нейни“ хора. Нямаха никаква кръвна връзка. Безкрайно й беше мъчно, че не е кръв от кръвта на мама и татко, но хубавото бе, че и с Брет и Мелани няма нищо общо.

— За първи път се запознах с тях миналия петък — обърна се тя към пчеличката. — Баща ми и майката на Брет не са се разбирали.

— Нищо чудно, онази госпожа Шрайвър… направо не мога да повярвам какво каза току-що.

Треньорът посочи седалките, но Брет така и не седна. Насочи се гневно към съблекалните, а играта продължи.

— Край с него — заяви Мейсън. — Как така ще бута треньора? Ще го изритат от отбора.

Мелани също напусна салона, но не и преди да покаже среден пръст на Хайтауър.

— Истинска дама — обади се другата пчеличка. — Може би затова Брет е станал такъв задник. Брат ми твърди, че майка му се чука с Бруно. Отврат.

Аманда се наклони към Саша и прошепна:

— Виждаш ли? Значи си има причина да се държи толкова особено. И майка ми беше същата, вечно правеше нещо, та с баща ми да се червим.

— Толкова ли ви разстройваше, че да съчинявате отвратителни лъжи за семейството си и да ги разпространявате навред?

— Е… не, но постоянно бях нервна. Казвам само, че може би не е толкова ужасен, колкото си мислиш.

Саша се вгледа в новата си приятелка. Така копнееше да може да й обясни защо Брет е десет милиарда пъти по-гаден, отколкото Аманда изобщо можеше да си представи. Но не можеше.

— Има нещо криво в него. Нещо му има. Моля те, не излизай с него, не се опитвай да го разбереш, и моля те, моля те, не ставай Гарван. — Само това успя да й каже.

Аманда не отговори, само извърна лице към игрището.

Саша въздъхна, отново обезсърчена, и направи същото.

С напредването на играта Джакс и Томас постигнаха изключителен синхрон, а останалата част от отбора влезе в ритъма им и резултатът на таблото нарасна. Но „Риджуей“ също се справяше и пет секунди преди финала резултатът беше равен. Томас хукна с топката към коша, подаде на Джакс, който вкара от зоната за трите точки. Свирката прозвуча точно когато топката изсвистя през мрежата и тълпата полудя, закрещя, всички ръкопляскаха и се поздравяваха.

— Ей, много е добър — Мейсън очевидно бе впечатлен. — Първият мач, който печелим тази година.

Джакс бе в превъзходно настроение и й се усмихна широко, докато крачеше към вратата, зад която бе изчезнал Брет.

Реакцията му бе нормална, така по човешки изпълнена с мъжка гордост, че тя му се ухили в отговор.

— Определено те харесва — изкоментира Ерин.

Аманда се изправи.

— Трябва да се разбера с баща ми. Ще се видим утре.

Саша се опита да я хване за ръката, но Аманда побърза да се отдалечи към долните скамейки, където баща й я чакаше и говореше с Роуз. Тя му каза нещо, той погледна намръщено към съблекалните, после тя каза още нещо и излезе. Господин Родее продължи да говори с Роуз, после двамата излязоха заедно. Явно Аманда отиваше да се види с Брет, а баща й си тръгваше.

Саша усети, как се задушава от паника и цялата подскочи, когато Ерин я потупа по рамото.

— Ей, Саша, какво ще кажеш да идем до кафенето?

— Продават ли нещо за ядене? Пропуснах си вечерята и умирам от глад.

— Правят сандвичи. Чакаме Томас, защото Мейсън му е обещал. Може пък и Джак да реши да дойде, а?

— Нищо чудно — тя хвърли поглед към Броуди, който кимна. — Да, ще дойде.

Ето така вече му харесваше. Джакс седеше до Саша на дългата маса, съставена от множество по-малки, и се радваше, че този път тя е центърът на внимание. Сега, когато лъжата бе изобличена, другите се чувстваха привлечени към нея, точно както бе очаквал. Той самият също си прекарваше чудесно, може би защото за първи път в живота му околните не се страхуваха от него. Със Саша от едната му страна и Броуди от другата плашещото му излъчване бе неутрализирано.

Купи за себе си и Саша два сандвича, малко супа и няколко големи курабии.

Мейсън се обади от ъгъла на масата.

— Страхотен мач, Джакс. Къде се научи да играеш така добре?

— Тренирам с братята ми.

— Броуди, ти играеш ли? — попита Мейсън с очевидно недоверие.

— Не си падам много по спорта — отвърна Броуди. — Става дума за по-големите ни братя.

Томас довърши сандвича си и избърса ръце, после се обърна към Джакс:

— Съжалявам за Брет, но след като го изгониха, играта стана далеч по-добра.

— Не го разбирам този тип. Или искаш да играеш, или не.

— Отборът хич не го интересува, това е ясно. Предполагам, че е искал единствено да впечатли Райли.

Всички около масата закимаха в съгласие и Брий, чернокосото момиче, което приличаше на вампир, вметна:

— Сигурно я е канил на среща поне петдесет пъти, а тя винаги се държеше ужасно мило просто защото си беше добричка, но все му отказваше. Брет страхотно се ядосваше, а накрая започна да беснее. Ама след като я е харесвал толкова, би трябвало поне малко да му е мъчно, че загина.

Кестенявото момиче, онова невзрачното, се обади на свой ред:

— Не съм убедена, че я е харесвал истински. Но беше най-красивото момиче в училище, напълно недосегаемо, и той я искаше, както би искал готина кола или маркова дъска за сноуборд. Не му пукаше за нея самата.

Явно зад невзрачната външност се криеше проницателност. Джакс я наблюдаваше, докато се хранеше, направи му впечатление как поглежда към Томас, когато си мислеше, че не я забелязва, а и как Томас на свой ред я поглежда. С напредването на разговора му ставаше все по-интересно. Нещо имаше и между Мейсън и момичето с очилата с тънки рамки, които така смешно подхождаха на кльощавото й тяло. Мейсън не спираше да й подава храна, а тя лапаше, очевидно гладна. Но не си беше купила нищо. Джакс попита Саша да не би момичето да няма пари, дали да не й предложи да й купи нещо за хапване, но Саша прошепна:

— Рейчъл страда от хранително разстройство.

— О, гадна работа.

Джакс огледа останалите около масата, без да спира да дъвче. Стана му интересно какво ли се случва с бившия антураж на Джулиан. Опитваха се да флиртуват с Броуди, който, сляп за вниманието им, имаше очи единствено за Джени, кроткото, дребничко, тъмнокосо момиче, което имаше целия първи сезон на „Стар Трек“ заедно с изрязаните сцени. Джакс се усмихна при мисълта, че Броуди бе най-готиният смотаняк на земята.

И докато се чудеше защо ли Рейчъл има хранително разстройство и защо Томас не се престрашаваше да говори с невзрачното момиче, след като тя очевидно бе хлътнала по него, а и той не беше съвсем безразличен, му хрумна колко ново бе това за него. Като се изключи ролята на страничен наблюдател, никога не бе проявявал и най-малък личен интерес към хората. Издирваше онези, които бяха врекли душите си на Ерикс, водеше ги до Ада на земята, а после си отиваше у дома при братята си. За него хората бяха ангажимент, поредното лице, поредната изгубена душа.

До днес никога не бе прекарвал кой знае колко време сред хора. Тук, естествено, не броеше обикалянето из нощни клубове за лесен секс. Хората се страхуваха от тях и само през нощта, на фона на силната музика и оскъдните разговори, можеха да установят нужната близост, за да получат, каквото желаят. Никога не бе проявявал любопитство по отношение на момичето, какво прави там, какво търси и защо се съгласява да прави секс с непознат. Просто предлагаше, тя се съгласяваше, а после си тръгваше и никога повече не се сещаше за нея.

А сега се питаше кои ли са били всичките тези момичета, и защо са се отдавали по най-интимен начин на напълно непознат човек. Той леко изтри една трохичка от устната на Саша и прошепна в ухото й:

— Защо някои момичета правят секс с мъже, които не познават?

— Вероятно се надяват това да доведе до нещо друго.

— Значи не е защото искат секс?

Очите й срещнаха неговите и тя бавно поклати глава.

— Очевидно не съм специалист, но пък съм момиче, познавам доста момичета, а и чета доста. Мисля, че за нас сексът е по-скоро израз на чувства, а не на физическо привличане. А и не мисля, че им харесва, освен ако не се чувстват в безопасност и не се доверяват на човека отсреща. — Тя се вгледа в лицето му. — Защо ме питаш?

— Чувствам се различно. Не мога да го обясня, но като че ли забелязвам неща, които никога не съм забелязвал, хрумват ми мисли, които никога не са ми минавали досега.

— И се питаш защо всички тези непознати момичета са ти позволили…?

— Именно. За мен не беше нищо особено. Исках го и го получавах и винаги съм смятал, че и за тях е същото. А сега не съм съвсем сигурен, затова и питам.

— А сега защо е друго?

Той се втренчи в нея, докато се мъчеше да се самоанализира.

— Нямам представа.

— Какво толкова си шушнете вие там? — разсмя се Брий. — Искате ли да си тръгнем, та да останете сами?

Всички се разхилиха и разговорът пое ту в една, ту в друга посока. Джакс се надяваше някой да каже нещо за Бруно, но темата за училище така и не се поде. Говореха предимно за кандидатстване в колеж, после за Райли, което пък провокира интересна дискусия какво ли се случва с хората, след като умрат. Той се заслуша внимателно, смаян и същевременно успокоен. Нито едно от тези хлапета не беше в опасност да си продаде душата, даже и бившите приятелки на Джулиан.

Те си тръгнаха първи, а после Брий заедно с едно момче, което работеше в кафенето, Броуди пък заяви, че двамата с Джени отиват до книжарницата отсреща. Джакс го изгледа предупредително и Броуди кимна, мълчаливо обещавайки да не върши глупости. Като например да я целуне. Или да отиде у тях да гледат „Стар Трек“.

Останаха само шестима, после Томас се обади:

— Трябва да се прибирам да си допиша домашното по история.

Невзрачната девойка побърза да вметне:

— Майка ми сигурно е бясна, защото довечера е мой ред да запаля свещта за Ханука, и сигурно ме чакат, така че и аз трябва да вървя.

Рейчъл видимо се разочарова.

— На мен хич не ми се тръгва, но от мен да мине, ще те закарам.

— Ако ти трябва превоз, Ерин — намеси се Томас, — аз мога да те хвърля.

Ерин. Значи се казваше Ерин. Тя се усмихна и благодари на Томас, а после стана и двамата тръгваха. В последния момент Ерин се обърна и се ухили на Рейчъл.

— Какво точно става? — попита той Саша, когато Рейчъл и Мейсън отидоха до щанда за нова порция кафе и сладкиши.

— Приложиха хитра маневра, за да може Томас да я закара.

— Сериозно ли?

— Ами да. Момчетата често са крайно неориентирани, така че се налага момичетата да ги побутнат малко. Томас ще си падне по Ерин, ако я опознае по-добре, а тя и без това го харесва, така че й хрумна как да задвижи нещата. Ако не проявяваше никакъв интерес, нямаше да й предложи да я закара.

А Джакс си мислеше, че той е велик стратег.

— А ти би ли извъртяла такъв номер на някого?

— Ако го харесвам, а той не схваща, да.

— Пробвала ли си върху Тайлър Хъдсън?

— Пробвах всякакви неща, но той даже и не схвана намека, така че очевидно му е липсвало желание.

— А сега те кани на среща. Защо?

Саша сви рамене.

— Нямам представа, но няма и значение, тъй като сега вече аз нямам желание. Никакво.

— Заради мен?

— Естествено, че заради теб.

Джакс допи кафето си, сложи чашата внимателно на масата и прокара пръст по логото на кафенето.

— Но нали каза…

— Няма значение как ще приключи тази история. В момента, точно в тази минута, за мен не съществува друг.

Нещо разцъфна в гърдите му, дали не беше надежда?

— Щом разполагаме с време до другата седмица и щом и без това ще прекарваме заедно доста време, дали не може да се преструваме, че всичко е нормално, и да сме заедно като… нали се сещаш, като…

— Като гаджета?

Обзе го някакво ужасно, неловко чувство и очите му така и не се вдигнаха от чашата.

— Да, като гаджета.

Ако кажеше не, ако кажеше, че предпочита да са само приятели, докато не дойде време да си тръгне, нищо чудно да повърне.

— Добре, Джакс.

Джакс рязко вдигна глава.

— Сериозно ли?

— Да, сериозно. Ще ми бъдеш първото гадже, и макар да не си представях така нещата, съм луда по теб, така че — да, нека го направим.

Без да се замисли, той се наведе и я целуна.

Вероятно и тя не мислеше, защото отвърна на целувката.

И се отдръпнаха един от друг едва когато Рейчъл просъска зад гърба им:

— Я си вземете стая.

Почти веднага след това си тръгнаха, но докато крачеха към изхода, Джакс забеляза, че Мейсън и Рейчъл се местят към дъното на кафенето, до малкото диванче пред камината.

Хвана я за ръката и я поведе към колата, с която Броуди се бе придвижил от планината.

— Да се повозим малко, а после ще те прибера и ще се върна да взема Броуди.

Отвори й вратата, тя се мушна вътре и му се усмихна, когато на свой ред влезе, хвана волана и запали двигателя. По радиото звучеше старо парче на „Бийтълс“.

Джакс насочи колата нагоре към планината и спря на шосето към къщата на Мефисто, на самата отбивка, откъдето се виждаше цялата долина под тях. Изгаси фаровете, но остави двигателя включен заради парното.

— Красиво е, нали?

— Толкова е странно да виждам всичко, все едно светят три луни, а всъщност няма нито една.

— Неприятно ли ти е, че можеш да правиш неща, които обикновените хора не са и сънували?

— Би трябвало да ми е неприятно, но не.

— Значи не ми се сърдиш, задето те целунах и те промених?

— Не, не ти се сърдя. А предвид, че всеки път, когато ме целунеш, промяната става все по-сериозна, не би трябвало да искам да се целуваме повече, но знаеш ли какво… В момента копнея за целувките ти повече, отколкото за въздуха, който дишам.

Джакс благодари наум на Броуди, че бе взел мерцедеса за мача. Предната седалка бе огромна, без скоростен лост, без нищо, което да му попречи да се отдръпне от волана и да я придърпа, така че да се срещнат по средата.

— Сигурна ли си? — успя все пак да я попита, макар вече да бяха увити един в друг като бръшлян и дърво.

— Съвсем — тя го целуна първа, а после светът наоколо избледня и изчезна.

Свлякоха палта, после ризата му и пуловера й. Той се отдръпна лекичко, за да може да я види, пиеше я с очи. Носеше черния дантелен сутиен, който бяха купили предния уикенд, с миниатюрни перлички при свивката между гърдите й.

— Не съм и мечтал, че ще те видя с него.

— Джакс, смущавам се.

— Какво? Защо? Невероятно красива си, Саша. — Той протегна пръсти и проследи бледата кожа по ръба на дантелата. — Мислех, че на земята няма нищо по-меко от устните ти.

Така бе погълнат да изследва извивките й, че за малко да подскочи, когато едната й длан се опря в гърдите му.

— Какво правиш?

— Щом ти можеш, значи мога и аз.

Мисълта, че желае да го докосва, го изпълни с възторг.

— Джакс, какво е това? — пръстите й се спряха върху бицепса му. — Зачудих се защо носиш превръзка, но всъщност си искал да скриеш татуировката, нали?

— Това е рождено петно. Като твоето А, но е по-голямо.

Тя прокара пръст около белега с погъделичкване.

— Наистина е като моя, само че си няма лъчи. Много е красив. — Пръстите й изоставиха ръката му и се върнаха на гърдите, а устните й отново се сляха с неговите.

Сутиенът й падна, макар Джакс да нямаше представа кой го е разкопчал.

Почувства, че се губи в нея, че чезне в допира на нежните й гърди под дланите му и хладните й любопитни пръста върху горещата му кожа. Внезапно тя се изви, сядайки върху него с разтворени колена.

А това не беше никак добра идея.

Но вкусът й, уханието й, великолепните й гърди, опрени в голата му гръд, бяха достатъчни, за да го напусне всякакъв разум. Никога по-рано притегателната сила на тъмната му страна не се бе надигала толкова мощно. Тласкаше го да не спира, да я направи своя, да я маркира, за да не го напусне никога. Толкова лесно щеше да бъде. Та и тя бе точно толкова замаяна, колкото и той, нямаше да се възпротиви, увлечена от емоциите си.

— О, по дяволите! — Джакс хвана ръцете й, вдигна я от скута си и я сложи върху седалката, далече от себе си, после сви ръце в юмруци и се втренчи право напред. Задиша тежко в опит да се овладее. Беше му безкрайно трудно.

— Джакс? Какво има? Ядоса ли се?

Джакс поклати глава.

— Трябва да вървим.

— Не разбирам защо се разстрои така. Нещо нередно ли направих?

Той се обърна към нея.

— Не, вината е в мен. Не мога… Не ми е никак лесно да…

Тя му се усмихна.

— Всичко е наред, Джакс.

Мисълта, че не му се сърди ни най-малко, че разбира, или поне се опитва, че така му се доверява… протегна се и я притисна плътно към себе си, вдиша аромата й, зарови лице в копринените й коси.

— Саша, аз… — Не знаеше как да изрази какво изпитва, не намираше думите, затова замълча, притисна я още по-силно, а вътрешно се молеше тя никога да не го напусне.

— Знам, Джакс — прошепна тя. — Аз също.

Може и да не изпитваше дива радост, понеже фактът, че ще го напусне, помрачаваше радостта му, но поне за момента изпитваше покой. А за него това бе равносилно на нирвана.