Изкуплението на Аякс

Седемнадесета глава

Приглушеният звук я разбуди само донякъде, колкото да й напомни за сладостта на съня, а съзнанието й бавно започна да се завръща. Ето го пак същия звук, тихо, меко проскърцване на кожа. Долови и други звуци и усещания — равномерното дишане на Джакс, повдигането и спадането на топлите му гърди под бузата й, тиктакането на старинния часовник на етажерката, шепота на телата им едно до друго.

Лежеше по корем върху гърдите му, краката и хълбоците й се бяха оплели в чаршафите, едната й ръка бе преметната през рамото му, пръстите й се бяха свили в косите му, а другата бе просната върху възглавницата. Джакс лежеше по гръб, леко извърнат към нея, обгърнал тялото й, с длан върху ханша й.

Отново дочу странното скърцане. А после тихо издишване. Разсъни се още малко — достатъчно, за да разбере, че не са сами. Отвори едно око и видя Зий. Обърна леко глава, отвори и другото, и видя всичките братя на Джакс, наредени до ръба на леглото, да ги гледат втренчено.

Саша зарови лице в гърдите на Джакс, погали го по косата и прошепна името му. Той се размърда и измърмори с дрезгав от съня глас:

— Пак ли? Три пъти не ти ли стигнаха? — Тихият му смях завибрира в гръдния й кош. — А аз се тревожех, че няма да ти хареса.

Саша така се смути, че цялата пламна.

— Джакс — прошепна тя. — Не сме сами.

Усети, че се раздвижва, вдига глава.

— Стига, момчета, та това е абсурдно. Какво правите тук?

Отговори му Кий.

— Трябва да вървим, Джакс. В Санкт Петербург вече е три следобед.

— Нужно ли беше всички да се домъкнете?

— Не беше нужно никой да се мъкне. Можехме да се обадим или да пратим Матилда. Но искахме да се уверим, че всичко е наред. Саша, добре ли си?

— Беше си съвсем добре, преди да се намъкнете всички и да я притесните до смърт. Изчезвайте.

Кий обаче продължи с властен тон.

— Обеща да не я маркираш, докато не се върнем от Русия и стане безсмъртна. Искам обяснение.

— А аз искам да съм в състояние да я намеря. Отказвам да изживея отново снощния ужас.

— А как всъщност ме откри вчера? Така и не ми каза.

— Броуди проследи джипиеса на колата, която беше взела.

— Маркирал си я, за да можеш да я намериш навсякъде, но сега и Ерикс ще може. И ако нещо се обърка, няма да има никакъв шанс да се скрие. Това е сериозно нарушение, Джакс. Когато се върнем, ще проведем събрание. Излишно е да казвам какво ще е наказанието, ако й се случи нещо заради знака ти.

— Ако нещо се случи със Саша, няма да ми пука какво ще ми направите.

— На път съм да забраня пътуването. Безсмислено е да рискуваме.

— Не е безсмислено Саша да се сбогува с майка си.

— Майка й вече си е отишла. Не разбирам какво ще спечели, ако я види сега — болезнен спомен, който няма да може да забрави. По-добре да я помни, каквато е била.

— Да не искаш да кажеш, че Джакс не може да ме заведе в Русия? — възкликна Саша, все така скрила лице.

— Казвам, че е глупаво да рискуваме. Трябва да следваш всяка една заповед, да правиш точно каквото ти казваме. Вече достатъчно знаеш за изгубените души, за да си наясно, че не са в състояние да изпитват друго, освен гняв и ненавист към хората. Любовта на майка ти не съществува. На нейно място има само амбиция да стане нещо повече за Ерикс от обикновена изгубена душа.

Саша знаеше, че е прав, но знаеше и че никога няма да намери покой, ако не разбере защо майка й бе продала душата си. Това нямаше да е сбогуване. Искаше само един отговор.

Най-после вдигна глава и погледна към Джакс. Изражението му бе непроницаемо, не успя да разбере дали е ядосан, доволен или нещо друго.

Той стисна леко рамото й.

— Да се обличаме и да вървим.

Според инструкциите Саша трябваше да се срещне с майка си в катедралата „Св. Петър и Павел“, където бяха погребани царете. И ако имейлът на Саша с молба да се срещнат именно там се бе сторил странен на майка й, то тя не се беше издала. Всякакви преструвки, че всичко е наред, бяха изоставени. Отговорът гласеше „Ще бъда там“ и нищо повече.

— Знае, че си с нас — подметна Денис, застанал до вазата със свежи цветя във фоайето.

— Откъде би могла да знае?

— Защото вече носиш знака на Джакс и Ерикс й е казал.

— Мислех, че докато съм скрита тук зад мъглите, Ерикс няма как да разбере.

— О, със сигурност знае — обади се Кий и хвърли гневен поглед към Джакс. — Просто докато си тук, не може да те докопа. Но в момента, в който потеглим, картинката се променя. Затова трябва веднага да влезеш в църквата и да си тръгнеш през изхода, който ти показахме на картата. Джакс ще те чака. Останалите ще се разпределим пред другите изходи, за всеки случай.

— За какъв случай?

Шестимата се спогледаха и накрая Джакс отговори тихо:

— Майка ти може да се опита да те убие, Саша — той сложи нещо твърдо и студено в ръката й. — Вземи ножа ми. — Той й показа кой от камъните, вградени в богато инкрустираната сребърна дръжка, да натисне, за да извади острието.

Саша го помнеше от онази нощ в Сан Франциско. С него бе намушкал Алекс Касамов.

— Откъде го имаш?

— Кий ми го поръча от Испания през 1855 година. — Той се усмихна с известна горчивина. — За седемстотния ми рожден ден.

— Кажи ми, че няма да се наложи да го използвам.

Той я погали по косата.

— Ще ми се да можех. Пъхни го в джоба си за всеки случай. Не забравяй, че си страхотно силна, далеч по-силна от майка ти или която и да е изгубена душа, която би могла да я придружава. И каквото и да ти каже, дори за миг не й вярвай, че й пука за теб. Не забравяй какво знаеш за изгубените души. И за Ерикс.

Кий пристъпи към тях.

— Разполагаш с пет минути, Саша. Задаваш си въпросите, казваш каквото имаш да казваш, и си тръгваш. Ако се почувстваш заплашена, не реагирай. Просто си тръгни. Не забравяй, че ако използваш ножа и убиеш изгубена душа, Ерикс печели. Ще стане малко по-могъщ. А ако видиш Ския, бягай, сякаш те гони дявол.

— Ския могат ли да влизат в църква? И да стъпват по свещена земя?

— Да, защото не са потомци на Ада. Забраната важи само за падналите ангели и Мефисто. — Кий изгледа всеки от тях поотделно. — Готови ли сме?

Всички кимнаха и Джакс я прегърна.

Само след няколко мига стояха под колоните на входа на катедралата, на по-малко от два метра от портата. Саша мигом долови, че нещо не е наред — Джакс целият се стегна и я прегърна по-здраво.

— Имам предложение за Саша — обади се плътен глас.

Саша надникна над ръката му и го видя — Ерикс. Най-красивото същество, което бе зървала някога. Но макар да не можеше да откъсне смаяния си поглед, очите му я накараха да се разтрепери. Тези очи не отразяваха страданията на човечеството и тайните на вселената. Не бяха очи от Ада, а нещо безкрайно по-страшно: бяха съвсем пусти.

Като очи на кукла, мъртви и безизразни.

— Махни се от вратата, за да може Саша да влезе и да се види с майка си.

— Разбира се — отвърна Ерикс с дълбокия си, изкусителен глас. — Но първо ми се иска да помисли върху предложението ми да освободя майка й от клетвата.

— В замяна на какво? Собственият й живот? — Кий се изсмя насреща му. — Не става.

Саша се опита да отклони очи, но не успя. Искаше да проговори, но гърлото й отказваше да издаде и звук. Ръцете на Джакс я държаха като окови, тялото му бе напрегнато, готово да изчезне заедно с нея само за част от секундата. Само едно по-рязко движение от страна на Ерикс, и щяха да се озоват в Колорадо, преди дори да мигне. И Ерикс вероятно го долавяше, защото стоеше напълно неподвижен, но точно на пътя им.

— Искам документите.

— Вече ги имаш — отвърна Джакс.

— Имам онези боклуци, с които сте напълнили сейфа. Искам оригиналните дневници, писма, снимки и записи, които бащата и дядото на Катя са събирали там.

— Какво те кара да смяташ, че в кутията е имало и друго?

— Катя е знаела какво точно има и ме уверява, че съдържанието е заменено с вехтории. Предложението ми остава в сила още пет минути, точно колкото ще са нужни на Саша, за да влезе вътре и да види в какво се е превърнала майка й. И ще може да си я получи обратно, когато аз получа оригиналното съдържание на сейфа.

— Само че то не е у Саша.

— Ах, да, наясно съм с тази подробност, но тъй като тя вече е с вас, можем да го наречем предмет на колективна собственост. Ако Саша реши да приеме сделката, ще трябва всички да я спазите. — Ерикс се взираше в нея с ужасяващите си очи. — Можеш да спасиш душата на майка си, ако ми набавиш това, което желая.

Лъжеше я. Сигурна беше. И все пак изкушението да му повярва бе огромно. Тя извърна лице в шията на Джакс.

— Искам да видя мама.

— Задължително — отвърна Ерикс, — непременно влез да я видиш и помни, че е обречена да ми бъде слуга, да открива недоволните души, да им дава надежда и да ги води при мен. Вече съм й обещал безсмъртие, но ти имаш силата да й върнеш обещаното от Бог.

Джакс се размърда, бавно я придвижи към входа, без да я изпуска от ръцете си. Зий препречи пътя на Ерикс с рамо и отвори едното крило на масивната порта. Джакс я пусна току на прага и Саша се озова вътре, с извърнато навън лице.

— Обичам те — прошепна.

— Пази се.

Саша се обърна и потъна в пищната, разкошно украсена катедрала и макар очите й да обхождаха пейките и да търсеха майка й, не можаха да останат слепи за великолепието. Неколцина богомолци, коленичили до пейките с ръце върху облегалките, се молеха с приведени глави. Не виждаше лицата им, очите им. Дали сред тях имаше изгубени души или Ския?

— Саша! — някъде отдясно се чу силен шепот, Саша се извърна и въпреки всичко, се оказа неподготвена. Повдигна й се, а сърцето й се сви болезнено. Големите, тъмни очи на майка й, така прелестни, бяха опустошени.

Тя пристъпи между пейките, приближи се и седна на няколко крачки от нея с ясното съзнание, че в джоба си има нож, а също и че майка й плаче.

— Мразиш ме, нали?

— Мамо, моля те, разполагам само с пет минути.

— Видя ли картината, Саша?

— Да.

— Няма как да знаеш, защото рисувах отгоре, но момичето на картината си ти.

Саша го знаеше, но не каза нищо. Знаеше също и, че Кий е дал фалшификата направо на Ерикс, така че майка й нямаше представа, че оригиналът е все така в Колорадо. А Ерикс, зарадван, че картината съдържа кода за сейфа, не бе доловил разликата и бе повярвал, че държи оригинала.

— Скрих лицето ти, защото не исках хората да се чудят как така си се озовала в картина отпреди петстотин години. Дори и Михаил не знаеше, че нарисуваната си ти. Когато я показах на Алекс, той ми обясни, че момичето на картината е Анаво, а също и какво означава това. Искаше да я купи, предлагаше ми много пари, но аз отказвах да я продам, особено след това, което ми бе казал. Страхувах се за теб. А когато пристигнах в Русия, се появи някакъв мъж, Рурик, такъв като Алекс, и заяви, че вече съм я продала на Ерикс. Настояваше да му я предам. А аз нямаше как да го направя, естествено, даже и да исках, защото картината беше в теб.

— Мелани се съсипа да я търси, съсипа и всичките ми вещи, но не я намери. Но явно излишно съм я крила, след като в крайна сметка пак я даде на Ерикс. — Което не беше съвсем вярно, но пък майка й не знаеше, че Ерикс е получил фалшификат.

— Беше въпрос на време да научат, че си Анаво, било от картината, понеже все някой щеше да махне горната боя и да види лицето ти отдолу, било като видят белега ти. И знаех, че ще те убият, така че реших да рискувам. Рурик ми обеща, че ако врека душата си, ще мога да спася една Анаво. Повярвах му и аз се заклех.

Саша се сети за сестрата на Джейн, която уж бе дала душата си заради нея, а и за Крис, който уж бе жертвал своята, за да спаси живота на баща си. И при двамата обаче причината се бе оказала друга, далеч не така благородна.

— Остават още четири минути, мамо. Кажи ми истинската причина.

— Това е истинската причина! Но те ме излъгаха, Саша. Още щом казах клетвата, Рурик ме накара да кажа кое е момичето Анаво и ми заповяда да предам картината. А аз не знаех, че Мефисто вече са те открили, че Ерикс повече не те заплашва. Ти си в безопасност, но не и аз. Умолявам те, дай му документите. Помогни ми.

Не беше вярно, че нищо не я застрашава. Трябваше първо да приеме безсмъртието. Но интуитивно усещаше, че нищо не може да спаси майка й. Всичко бе лъжа. Дори Саша да се съгласеше да предаде на Ерикс съдържанието на сейфа, той пак нямаше да освободи майка й от клетвата. Сигурна бе, а и Катя също го знаеше.

— Мелани каза, че Тим бил влюбен в теб. И че бил готов да я напусне, но ти си предпочела татко.

Уцели някакво болно място, усещаше го. Майка й изправи гръб и издиша рязко от изненада и раздразнение.

— Това беше отдавна.

— Разкажи ми. Поне това можеш да направиш.

Майка й извърна лице.

— Срещнах Тим още докато живеех в Русия. Не знаех, че работи за ЦРУ, нито че е женен. Влюбих се в него, но когато разбрах, че си има жена и момченце, му казах, че повече не можем да се виждаме. Именно тогава реших да избягам и срещнах Михаил. Той се оказа свестен човек, добър, а когато те намерих, се съгласи да се ожени за мен, за да мога да живея в Щатите и да те отгледаме заедно.

Саша предусещаше как щеше да продължи историята и едва се удържа да не хукне. Не беше сигурна, че ще понесе финала.

— Не си го обичала, нали?

Майка й бавно поклати глава.

— Винаги съм обичала Тим, но както често се случва в живота, някак се разминахме. Не можеше да изостави жена си и да загуби сина си, а аз отказвах да бъда с него, след като бе женен. Когато го напуснах, той имаше друга любовна авантюра и така се роди Кристофър. С Михаил не бяхме нещастни, Саша, а и имахме теб, което компенсираше всичко. Той така те обичаше.

Саша се облегна тежко на пейката.

— И си продала душата си, защото си искала втори шанс, нали? Вярвала си, че Тим ще напусне Мелани и ще доведе мен и Крис в Русия, за да бъдем голямо щастливо семейство.

— Знаех, че не би могло да стане, докато Тим вярва, че имам нещо общо със смъртта на Михаил. Беше разбрал, че Мелани е продала информацията и е станала причина да го убият, но тя му казала, че я има от мен. Направо полудях, като разбрах какво мисли за мен.

— Щом не си била ти, тогава кой го е направил?

— Никой не й я е давал. Беше омъжена за агент на ЦРУ с достъп до секретна информация. Научила паролите му, разровила се в папките, открила псевдонима на Михаил, прикритието му, местоположението му. И продала информацията на Юрий Андреевич срещу петдесет хиляди долара. А след като убиха Михаил, признала на Тим какво е направила, но вместо да каже, че лично е преровила файловете му, заявила, че аз съм й подала информацията. А той, макар да знаеше колко е отровна, как е готова на всичко, за да ме съсипе, все пак й беше повярвал и ме беше намразил.

— И са ти обещали, че Тим ще прозре истината, ще повярва в невинността ти и пак ще те заобича.

Майка й се разрида, похлупила лице в ръцете си.

— Толкова го исках, бях толкова сигурна, че ще го получа. Но всичко се оказа гнусна лъжа! Тим вече е бил мъртъв, когато съм полагала клетвата, а сега…

— А сега, понеже не можеш да върнеш нещата назад, си готова на всичко, за да станеш Ския и да живееш вечно. Затова си пожертвала мен.

Катя вдигна глава и заговори настойчиво:

— Ще ти се отплатя, Саша, кълна се! Моля те, просто му дай съдържанието на сейфа и ми помогни.

— Не мога да го направя, мамо. Не мога да дам на Ерикс възможността да погуби още хора.

— Но нали си ангел! Прояви милост!

Саша се изправи. Сега съжаляваше, че не бе послушала Джакс, че бе настояла да види майка си и да разбере защо е положила клетвата.

— Обичах те и знам, че и ти ме обичаше, но това вече не съществува. Времето ми изтече. Трябва да вървя.

Майка й също се изправи.

— Нима ще ми обърнеш гръб? На собствената си майка?

— Ти не си ми майка. За мен си напълно непозната. — И без да каже нищо повече — защото нямаше какво друго да каже — тя се извърна и тръгна към края на редицата, пъхнала ръка в джоба, свила пръсти около ножа на Джакс.

Но ножът не й потрябва. Майка й остана на мястото си, а риданията й отекнаха през подобната на пещера катедрала, и последваха Саша, докато крачеше към предната част на църквата, към параклиса на Екатерина, където бяха погребани имперските семейства на Русия, към източния изход и към Джакс, който я чакаше от другата страна.

Джакс крачеше напред-назад пред църквата и чакаше. Вече бе проверил часа най-малко стотина пъти, на всеки няколко секунди надничаше в айпода си. Мислено й повтаряше да бърза, да не остава вътре цели пет минути. Дълбоко съжаляваше, че се бе съгласил да я доведе. В момента идеята да я изпусне от погледа си, дори колкото да влезе в църква, му се струваше безразсъдна. Кий беше прав — какъв смисъл имаше да й позволи да се види с майка си? Само щеше да се разстрои.

Оставаха още четири минути.

Още нямаше четири и половина, а здрачът вече настъпваше над Санкт Петербург, небето бе станало сапфирено, набраздено в оранжево от залязващото слънце, чиито отражения багреха снега в лилаво. Джакс се приближи още повече до входа и отново погледна часовника.

Още три минути.

Втренчи се във вратата, сякаш можеше да накара Саша да се покаже само със силата на волята си.

— Имаш ли нещо за ядене? — попита някакъв мъж на руски зад гърба му.

Джакс само изви врат и отвърна:

— Не.

— А да ти се намират дребни?

Джакс му подаде една двайсетачка.

— Благодаря. — Мъжът прибра банкнотата, но не си тръгна. — Чакаш ли някого?

— Да.

— Защо не влезеш вътре да почакаш? Всички са добре дошли.

Не съвсем всички, но това нямаше да му го каже.

— И тук ми е добре.

— Има хора, които вярват, че Бог е във всяко свято място и че там злото не може да ги стигне.

Точно сега никак, ама никак не му беше до проповедите на някакъв набожен бездомник. Опита се да не му обръща внимание, втренчен във вратата. Това чакане го съсипваше. Ами ако не излезеше след пет минути? Ами ако точно в този момент някой й причиняваше болка? А той не можеше да бъде до нея, не можеше да я защити.

— А някои пък твърдят, че злото е навсякъде и че само любовта може да го победи, независимо къде е стъпил човек.

Джакс се обърна — старец с бяла брада и сълзящи очи.

— Аха — отвърна и пак погледна часовника.

Една минута.

— Видях дявола да влиза вътре. Как мислиш, дали смята да се покае?

Джакс рязко се извъртя.

— Какво каза?

— Ей сега, преди малко, там, отпред, видях дявола да влиза вътре. Целият в черно, а очите му мъртви. Чудя се дали не е дошъл да преглътне гордостта си?

Не можеше да бъде. Ерикс не би могъл да влезе вътре — точно както и Мефисто.

— А може пък и да не е бил дяволът. Може да е бил човек със зло в сърцето.

— Кой си ти?

Старецът се приближи.

— Дошъл съм да ти дам подарък.

— Защо не идеш да си купиш нещо за вечеря с тая двайсетачка? Иди „При Ана“. Там приемат и долари.

— Така ще направя, но преди това не искаш ли да ти дам подаръка, който ти обещах?

Джакс искаше единствено Саша да се появи през вратата. Петте минути бяха изтекли. Обърна гръб на просяка, впи поглед във вратата и отчаяно се замоли Бог да се погрижи за нея. Да можеше Бог да го чуе.

— Обичам те — чу той шепота на Саша зад гърба си, но когато се обърна, там бе само старецът.

Само дето очите му вече не сълзяха, а бяха така яркосини, че светеха. Внезапно го заля някакво непознато усещане, за което нямаше думи.

— Върви с Бога — каза старецът и си тръгна, а фигурата му се стопи в здрача.

Джакс премигна. Дали току-що бе видял очите на Бог?

„Дошъл съм да ти дам подарък“ — Саша ли имаше предвид? … „Не искаш ли да ти дам подаръка, който ти обещах?“ Заветът Мефисто. Обещанието на Бог, че ще прати Анаво, ще дари изкупление.

„Видях дявола да влиза вътре. Целият в черно, а очите му мъртви“. Това предупреждение ли беше? За Ския ли говореше.

А после му бе проговорил с гласа на Саша. „Обичам те.“ Целият му живот се бе променил заради тези две думи, изречени от момиче със златни коси и очи с цвета на здрачаващото се небе над главата му. И тя не биваше да умре. Беше единствената надежда на човечеството. Единствената надежда за него. Не би оцелял, ако нещо му я отнемеше. Смъртта и вечният Ад щяха да са за предпочитане пред живот без Саша.

Тогава чу писъка й и кръвта му се смрази.

Джакс преглътна, пое си дълбоко въздух, отвори вратата и се втурна вътре.