Скот се облече и включи компютъра. Намери статията на началната страница на „Прес-Хералд“ и не се съмняваше, че ще излезе на първа страница на съботния вестник, може би даже в горната част, над новините за най-новата световна криза. Заглавието гласеше:
МЕСТНА СОБСТВЕНИЧКА НА РЕСТОРАНТ ПЕЧЕЛИ МАРАТОНА НА КАСЪЛ РОК.
Според вестника за първи път жител на града печелеше състезанието от 1989 г. насам. В Интернет изданието имаше само две снимки, но Скот предположи, че в печатната версия в събота ще има повече. Онова накрая наистина беше светкавица — но светкавица на фотограф, правещ висококачествени снимки.
На първата снимка се виждаха Дирдри и Скот на фона на замазаната червена светлина от светофара пред Калаения мост, което означаваше, че е паднала сигурно на не повече от седемдесет метра преди финала. Той я държеше с една ръка през кръста. Няколко кичура, измъкнали се от опашката ѝ, бяха залепнали на бузите ѝ. Тя го гледаше с изражение на изтощение и недоумение. Той я гледаше и… се усмихваше.
С МАЛКО ПОМОЩ ОТ ПРИЯТЕЛ — гласеше надписът, а отдолу: Друг жител на Касъл Рок, Скот Кери, помага на Дирдри Маккъм да се изправи на крака, след като тя падна на мократа улица точно преди финала.
Втората снимка бе озаглавена ПРЕГРЪДКА НА ПОБЕДАТА и отдолу бяха назовани тримата, които се виждаха на нея: Дирдри Маккъм, Мелиса Доналдсън и Скот Кери. Дирдри и Миси се бяха прегърнали. Въпреки че Скот не ги беше докоснал, а само беше вдигнал ръце в инстинктивен жест да ги задържи, ако паднат, изглеждаше, сякаш и той се включва в прегръдката.
По-надолу в статията се споменаваше ресторантът, който Дирдри Маккъм държеше заедно с „партньорката си“, и се цитираше един коментар, излязъл във вестника през август, определящ храната като „вегетарианска кухня с текс-мекс аромати, която трябва да бъде опитана; това преживяване си струва“.
Бил Д. Котак бе заел обичайната си поза, когато Скот седеше на компютъра — беше се настанил на страничната масичка и гледаше своя двукрак домашен любимец с непроницаеми зелени очи.
— Знаеш ли, Бил — каза Скот, — ако това не привлече клиенти, нищо няма да ги привлече.
Отиде в банята и се качи на кантара. Новите цифри не го изненадаха. Беше спаднал на 61,5 кг. Може би причината беше в усилията през деня, но той се съмняваше, да е това. Предполагаше, че като е форсирал метаболизма си (с прегряването накрая), е ускорил процеса още повече.
Започваше да изглежда, че ден „Нула“ може да настъпи седмици по-рано, отколкото бе очаквал.