Клариса

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Клариса гледаше унило от прозореца на малкото каменно помещение, в което я бяха затворили. Големият площад пред дома на Робърт Дигс, обграден със стени, беше и мястото, където се изпълняваха присъдите. Още от сутринта трима усърдни дърводелци подготвяха кладата, където щяха да я изгорят като вещица. След залавянето й от Панел бяха минали осем страшни дни, през които бе изтърпяла мъченията на съдебния процес, скалъпен от Панел и чичо му.

Съдиите й бяха все роднини на Панел и той успя да ги убеди лесно в твърдението си, че Клариса е вещица. Тя слушаше думите му, без да реагира. Мъжете говореха за нея, сякаш тя изобщо не присъстваше в залата. През цялото време в главата й отекваха думите на Рейн.

Двамата бяха спорили много често за издигането на средната класа. Клариса защитаваше със силни думи крал Хенри и хвалеше методите му, с които той орязваше властта и могъществото на лордовете, принуждаваше ги да плащат възнаграждения на работниците си и им забраняваше да държат крепостни. Рейн възразяваше, че с тези свои действия кралят ще превърне господарите в тлъсти търговци и ако господстващата класа започне да брои стотинките си, тя ще се откаже от рицарските добродетели и ще забрави повелите на честта. Клариса се застъпваше за равноправието между хората, но Рейн я питаше кой тогава ще защитава страната от нападенията на чужди държави. Ако съсловието, освободено от грижата да печели пари, бъде унищожено, твърдеше той, няма да има кой да се подготвя за война и да обучава рицари и войници, за да защитава Англия в случай на вражеско нападение.

Докато стоеше и слушаше съдебното „следствие“, Клариса започна да проумява много по-добре думите на Рейн. Съдиите й не вярваха, че тя е вещица, което я учуди безкрайно, защото хората от нейното съсловие бяха твърдо убедени, че вещици съществуват и че трябва да се предпазват от злите им проклятия.

Съдиите й обаче бяха загрижени единствено да си осигурят благоволението на крал Хенри и да получат тлъсто възнаграждение, като окажат услуга на краля. Панел разказа на съдиите, че жената пред тях е бременна от Рейн Аскот, и те приеха тази новина, както лешоядите се нахвърлят върху тлъстата плячка. Рейн беше обявен за предател и ако помогнеха на краля да го залови, той щеше да разпредели именията му между тях. Крал Хенри обичаше да се заобикаля с послушни благородници и да раздава титли на хората, които имаха достатъчно пари да си ги платят. Съдиите умираха от желание да завладеят поне част от земите на семейство Аскот. За тази цел трябваше да предадат Рейн — или главата му — на краля.

Клариса седеше мълчаливо в залата и слушаше как тези чужди хора решават съдбата й, как коват интриги и планове, как се смеят и спорят. След като я осъдиха, тя бе натоварена на една каруца, за да я прекарат през целия град, на който не знаеше дори името. Един мъж вървеше пред каруцата и обявяваше с висок глас, че тя е вещица и ще бъде изгорена.

Клариса имаше чувството, че всичко това става с друга жена, не с нея. Тя седеше на сламата и наблюдаваше безучастно хората, които се кръстеха страхливо и се обръщаха настрана, защото поверието казваше, че вещиците имат зъл поглед и човек може да умре от него. По-смелите я замеряха с отпадъци и буци кал. Много й се искаше да се изправи и да обясни на хората, че онова, което ставаше с нея, е не заради злата й сила, а заради алчността на хората, които и без това имаха много пари. Ала като видя страхливите лица на бедните, мръсни и болни граждани, тя разбра, че никой нямаше да я чуе. Те бяха живели стотици години по този начин и тя не можеше да промени мисленето им само за няколко минути.

В края на процесията я завлякоха в руините на стар каменен замък, от който беше останала само кулата, и я затвориха в една стаичка. След няколко часа й донесоха кана с вода и Клариса се постара да измие мръсотията от лицето и тялото си.

Там я държаха още няколко дни. Около кулата постоянно обикаляха стражи, на върха също имаше пост. Нощем гражданите се събираха около кулата и започваха да пеят и танцуват, за да прогонят злия дух и да се предпазят от силата му. Клариса седеше в средата на стаичката си и се опитваше да се вслушва в музиката, която гърмеше в главата й. Знаеше, че съдиите отлагат изгарянето й, за да са сигурни, че Рейн ще й се притече на помощ. Тя се молеше пламенно Рейн да си остане в гората или поне да разбере, че искат да го примамят в капан. Дано Бог му отвореше очите! Съдиите й и Панел бяха прави — Рейн не можеше да разчита на помощта на рицарите си. Панел беше заповядал на войниците си да заемат цялото пространство северно от замъка на Рейн, за да му попречи да потърси помощ.

Клариса седеше на ниското столче и мислеше за мъжете в лагера на Рейн, които бяха жалки войници и предпочитаха да мързелуват, вместо да се упражняват в бойното изкуство. Освен това я мразеха и сигурно щяха да откажат да тръгнат на бой, за да я защитят.

— Моля те, Господи! — плачеше тя. — Направи така, че Рейн да не дойде сам! Ако дойде, запази го жив, Господи, и се погрижи мъжете да се бият добре.

На деветия ден преди зазоряване в стаята й влезе дебела, воняща старица и й подаде бяла ленена риза, която трябваше да облече за изгарянето. Клариса се подчини безропотно и навлече безформената дреха. Докато траеше процесът, тя се молеше на съдиите да пощадят живота на детето й, но те само я гледаха неразбиращо, сякаш тя не беше обвиняемата, а вещ без всякаква стойност. Един от съдиите каза на Панел да я накара да млъкне и той й зашлеви силна плесница. Каквото и да им кажеше, те просто не я чуваха. Бяха решени да я изгорят на кладата, за да примамят Рейн в клопката, и не се стряскаха, че ще погубят живота на едно невинно дете. Панел дори твърдеше, че първо ще хванат Рейн и ще го държат вързан, докато Клариса гори в пламъците.

Тя вирна гордо брадичка и слезе по витата стълба. Старицата я следваше по петите, метнала на ръката си роклята й — награда за риска, който беше поела да влезе в стаята на вещицата.

Клариса събра всички сили, които й бяха останали, и накара краката си да й се подчиняват. Свещеникът я чакаше в края на стълбата, за да я изповяда. Тя му заяви решително, че не е вещица и не носи в себе си изчадието на дявола, но той само я изгледа недоверчиво, помаза я набързо и я изпрати по пътя към ешафода.

Сигурно изглеждам странно, каза си с отсъстващ вид Клариса. Една толкова дребна и слаба жена като мен върви съпроводена от половин дузина силни, тежко въоръжени мъже: един вървеше напред, вторият маршируваше отзад, от двете й страни по още двама. Дрънченето на ризниците им заглушаваше биенето на сърцето й. Тя устреми очи към дъсчената платформа и неволно закрачи по-бавно. Високият кол се издигаше застрашително към небето, около него бяха струпани сухи клони и треви.

Тълпата се развика зарадвано и проследи с жадни очи отиването й към ешафода. Всички очакваха с нетърпение жестокото зрелище. Изгарянето на вещици беше рядкост по това време.

Когато Клариса изкачи дървената стълбичка, стражите я заградиха и й обърнаха гръб. Очите им претърсваха хоризонта. Клариса също се огледа изпитателно. В сърцето й се смесваха страх и надежда. Боеше се за живота на Рейн, ако той се опиташе да я спаси, и в същото време се надяваше, че няма да умре.

Един от войниците улови ръката й и я поведе към кладата. Завърза ръцете й на гърба и я изправи пред кола.

Клариса вдигна очи към небето, съзнавайки, че за последен път вижда слънцето. Вече се развиделяваше и тя погледна с копнеж към далечната гора. Не искаше да вижда лицата на зрителите. Не искаше да отнесе във вечността спомена за тези страхливи, жалки мъже и жени. Не знаеше какво я очаква — небето или адът, но искаше да запомни живота си с добро.

Тя затвори очи и се опита да си представи лицето на Рейн.

— Върви напред — проговори груб глас и я принуди бързо да отвори очи. За нея гласовете бяха нещо живо и тя ги помнеше много по-дълго от лицата или имената. Потърси с поглед в множеството, но не позна никого. Лицата и телата се сливаха в мръсна, блъскаща се тълпа.

— Аз ще запаля огъня — продължи същият глас и този път Клариса разбра. Отвори широко очи и срещна погледа на Розамунд. По гърба й пролазиха студени тръпки, ушите й забучаха и в душата й припламна отчаяна надежда.

Стражите, които я бяха наобиколили, не бързаха да запалят огъня. Очевидно се надяваха, че Рейн Аскот ще й се притече на помощ в последния момент, и претърсваха равнината за блестящия рицар и войската му.

Не можейки да повярва на очите си, Клариса отново впи поглед в тълпата.

— Какво чакате още? — попита ядосан мъжки глас, когото Клариса познаваше по-добре от своя. Там, в първата редица, с почернени зъби и мръсна превръзка на едното око, стоеше Джослин. Мъжът до него също беше от лагера на отлъчените, един от онези, които я обвиниха в кражба. Мъжете изглеждаха още по-мръсни и занемарени, отколкото в спомените й, но всички бяха тук, престъпниците и нещастните селяни, потърсили убежище в кралската гора. Те стояха около кладата и я гледаха с тихи, съзаклятнически усмивки, очевидно забелязали, че тя ги е познала.

Макар че стискаше здраво зъби, от очите й потекоха сълзи. Всичко се замъгли пред погледа й, но тя въпреки това разбра, че Джос се опитва да й съобщи нещо. Минаха секунди, докато разбере за какво става дума.

— Този огън ще накара вещицата да запее с пълна сила — обяви той и Клариса чу ожесточението в гласа му.

Тя погледна скришом към стражите, които се взираха намръщено в далечината и не се сещаха да погледнат към тълпата, която се блъскаше към кладата.

— Достатъчно сме чакали — заяви решително един от облечените в черно рицари зад Клариса. — Запалете кладата!

Един от войниците хвърли запалената си факла в сухите треви и те пламнаха веднага. В същия този миг Клариса напълни дробовете си с въздух. Отчаяние, страх, надежда, радост — всички тези чувства се смесиха в гласа й и се издигнаха към небето с такава сила, че множеството се вцепени от страх. Джослин беше първият, който се раздвижи. С крясък, който отстъпваше твърде малко на вика на Клариса, той скочи на платформата, последван от двадесетина мъже и жени. Един от отлъчените се хвърли като бесен срещу пазача, който държеше факлата. Огненото кълбо излетя от ръката му и запали съчките зад гърба на Клариса. Веднага избухнаха пламъци.

На платформата бяха събрани шестима пазачи и четирима съдии. При първата заплаха съдиите вдигнаха робите си до коленете и се втурнаха да бягат. Черните роби се развяха подире им като дяволски крила.

Клариса не смееше да помръдне. Отвсякъде я заобикаляше гъста стена дим и тя едва успяваше да види как мъжете и жените от лагера се бият с тежковъоръжените рицари. При всеки удар, който се стоварваше върху гола плът, тя усещаше пронизваща болка. Тези хора бяха дошли да спасят живота й, макар че тя се бе отнесла много лошо с тях. Димът се сгъсти и от очите й потекоха сълзи. Тя се разкашля и направи безуспешен опит да се отдръпне малко по-далече от страшната горещина, която изгаряше гърба й. Все още се опитваше да наблюдава хората, които я заобикаляха, осъзнавайки колко слаби са те в сравнение с тежковъоръжените, стегнати в броните си рицари. Единствената й утеха беше мисълта, че Рейн е проявил достатъчно разум да не рискува живота си в тази жестока битка. Поне той беше останал далече от опасното градче и сега я чакаше на сигурно място.

Мина известно време и тя установи, че един от рицарите не се отбранява срещу нападенията на отлъчените. Ала едва когато чу гръмкия му глас, отекващ глухо в стоманения шлем, тя повярва, че един от пазачите й е бил Рейн.

— Джослин! Отрежи въжетата! — заповяда Рейн и само след миг стовари тежката си бойна брадва върху рамото на един въоръжен рицар. Мъжът изохка и падна на колене. Една жена скочи върху падналия рицар и му свали шлема, а едноокият мъж, застанал до нея, стовари боздугана си върху незащитената му глава.

Димът стана толкова гъст, че Клариса престана да вижда какво става около нея. Не можеше дори да кашля и имаше чувството, че всеки момент ще се задуши. Джос се втурна към нея, за да пререже въжетата, с които бяха стегнати китките й, и тя захълца от радост, когато приятелят й я улови за ръка и я издърпа по-далече от лумналата клада.

— Да вървим — проговори меко той и я дръпна към себе си. Ала Клариса спря и се обърна към платформата. Рейн се биеше с двама мъже едновременно, размахваше бясно обкования в желязо боздуган и в същото време избягваше умело сипещите се от две страни удари. Зад него огънят се разгаряше, отразяваше се в блестящите ризници на мъжете и ги заливаше с кървавочервеното си сияние.

— Клариса! — изкрещя гневно Джослин. — Рейн ми заповяда да те махна оттук. И без това е бесен, че сме му избягали, защо го предизвикваш пак? Няма ли поне веднъж да се подчиниш на волята му?

— Не мога да го напусна! — искаше да каже Клариса, но от устата й излезе само задавено грачене. Едва сега усети огромната буца, заседнала в гърлото й. Джос я дръпна с все сила и затича към близката гора. След известно време насреща им препуснаха няколко ездачи.

— Закъснял е — изпъшка Джос и на лицето му се изписа Тревога. — Хайде, Клариса, побързай!

Тичането поне я отклоняваше от мислите за опасността, в която се намираше Рейн. Натежалият корем не й позволяваше да тича бързо и тя се клатеше като патица. Дробовете й изгаряха, имаше чувството, че всеки момент ще се строполи на земята.

Когато стигнаха до конете, Джослин се метна на едно седло и я издърпа зад себе си. Клариса разбра, че се отдалечават от мястото на боя, и се разтревожи още повече. Тя се опита да протестира, но гласът й наново отказа. Мълчанието й беше толкова нетипично, че Джослин се обърна и я изгледа изненадано. После избухна в луд смях. Очевидно беше разбрал какво я принуждаваше да мълчи. Клариса го изгледа унищожително и се извърна настрана.

След два часа бърза езда конят най-после спря пред огромната манастирска порта. Джос скочи от седлото, за да й помогне. Клариса, изтощена от лудото препускане и от страховете, които бе преживяла през последните дни, падна в протегнатите му ръце.

— Наистина ли си загубила гласа си? — попита Джос полусъчувствено, полуразвеселено.

Клариса направи трети опит да заговори, но отново изграчи нещо неразбрано. Лицето й се разкриви от болка.

— Може би така е по-добре. Рейн е бесен от гняв и заяви, че ще ни откъсне езиците. Надявам се, че иначе си здрава? Измъчваха ли те, докато беше в затвора?

Клариса поклати глава. Преди Джос да е успял да каже още нещо, тежката порта се отвори и на прага застана дребен монах с черно расо и тонзура.

— Заповядайте, деца мои! — поздрави приветливо той. — Отдавна ви чакаме.

Клариса докосна ръката на Джослин и го погледна въпросително. Какво искаше да каже монахът? Защо ги чакаха?

— Влез и ще разбереш — отговори с усмивка Джос.

Зад стената се намираше голям, красив двор, целият в зеленина. Огромните стари дървета хвърляха благодатна сянка и горещото августовско утро изглеждаше дори приятно. Дворът беше обграден с висока стена, в която бяха вградени ниски врати.

— Имаме и няколко помещения за дами — осведоми ги монахът и изгледа съжалително грубата ленена риза на Клариса, цялата в сажди и прах. — Лорд Рейн ни нареди да приготвим всичко, за да се чувствате удобно.

Само след минута Клариса се озова в просторно помещение близо до двора. На масичката я чакаше голяма чаша със студено прясно мляко. Тя приседна изтощено на леглото и поднесе чашата към устните си. Едва успя да изпие няколко глътки, когато чу звън на стомана.

— Клариса! — изрева разярен мъжки глас, който можеше да принадлежи само на Рейн.

Свикнала да отговаря със същия тон, тя отвори уста, но успя да изтръгне от гърлото си само жалко писукане. Сложи ръка на гърлото си и отвори вратата.

Рейн, който стоеше насред двора, се обърна към нея и погледите им се срещнаха. Под очите му имаше дълбоки тъмни сенки, потната му коса беше полепнала по главата. Бронята му беше покрита с безброй вдлъбнатини. Онова, което я уплаши най-много, беше дивият гняв в очите му.

— Ела тук! — изкрещя мъжът и тонът му не позволяваше неподчинение.

Клариса застана пред него и той я сграбчи за раменете. Погледна закръгления й корем, после впи поглед в очите й.

— Ако знаеш как ми се иска да те просна на коленете си и да те напердаша! — проговори бавно той.

Клариса се опита да говори, но възпаленото гърло отказа да й се подчинява. Очите й се напълниха със сълзи.

Рейн я погледна слисано, после на бузите му затрептяха трапчинките.

— Димът ти е отнел гласа?

Тя кимна и го погледна сърдито. Рейн избухна в смях.

— Прекрасно! Това е най-добрата новина, която съм чувал от месеци насам. Когато свършим работата, за която сме дошли тук, ще ти кажа някои неща и този път ще ме изслушаш, без да противоречиш. — Той улови ръката й и я потегли към малката порта в стената. Зад нея се намираше висок, дълбоко вграден портал, който очевидно беше част от параклис. Рейн отвори тежката врата и я бутна във вътрешността на параклиса. Пред олтара бяха застанали Джослин и един едър строен мъж, непознат за Клариса.

— Ти с бронята ли смяташ да го направиш? — попита весело непознатият и огледа любопитно Клариса.

— Ако отида да се преоблека, тя непременно ще избяга. Носиш ли пръстена, Гевин?

Клариса зяпна смаяно. Значи това беше най-големият брат на Рейн, на когото беше писала, за да го помоли за помощ, когато трябваше да укроти гнева на Рейн срещу Роджър Чатауърт! Тя се загледа любопитно в представителния мъж и смаяно установи, че по фигура той изобщо не прилича на Рейн и че нейният Рейн е много по-красив. Потънала в мислите си, тя не обърна внимание на свещеника, който застана пред олтара и заговори тържествено.

— Слушай свещеника, Клариса — заповяда строго Рейн и Гевин се закашля, за да прикрие смеха си.

Клариса изгледа смаяно мъжете, които я заобикаляха. В очите на Джос имаше радост и смях, зениците на Рейн се бяха свили от трудно овладения гняв, а Гевин наблюдаваше сцената с развеселена толерантност. Свещеникът я гледаше и чакаше търпеливо отговора й.

— Клариса! — изрева гневно Рейн. — Знам, че не можеш да говориш, но поне кимни с глава, разбира се, само в случай че искаш да ми станеш жена. Кой знае, може би пак ще предпочетеш Джослин… както направи преди няколко месеца.

— Да стана твоя жена? — проговори едва чуто тя.

— За Бога, Рейн! Прощавайте, отче — намеси се бързо Гевин. — Имай малко милост към бедното дете. Не виждаш ли, че е в шок? Само преди час щяха да я изгорят на кладата, а сега я доведоха в манастира, за да я венчаят. Трябват й поне няколко минути, за да осъзнае какво става.

— Откога си толкова добре осведомен за чувствата на жените? — попита враждебно Рейн. — Не помниш ли как остави Джудит само ден след венчавката ви? Ако не си бях счупил крака, тя щеше да живее сам сама в онази огромна къща.

— Ако не беше ти, тя щеше да се върне при мен много по-бързо. Но така…

— Млъкнете! — извика през смях Джослин и бързо отстъпи крачка назад, защото братята Аскот бяха готови да се съюзят срещу него. Пое дълбоко въздух и продължи: — Клариса гледаше само лорд Гевин, затова не съм сигурен, че е разбрала какво се иска от нея. Опитайте се да й обясните просто и ясно какво става тук, за да може да отговори правилно на въпросите, които й задава свещеникът. Нищо, че е загубила гласа си.

Клариса най-после проумя за какво я бяха довели в манастира и едва не припадна. Опита се да вдиша дълбоко и усети, че не й достига въздух. Очите й се разшириха от смайване и долната й челюст увисна.

— Видя ли! — засмя се Гевин. — Малката е ужасена от онова, което й предстои.

Рейн погледна несигурно Клариса. И той не знаеше какво изразява физиономията и.

— Тя носи моето дете под сърцето си. Длъжна е да се ожени за мен — заяви мрачно той.

Клариса се опита да каже нещо, но като не успя, изсъска сърдито и потърси някакъв инструмент, за да привлече вниманието му върху себе си. Той не я помоли да стане негова съпруга, не й позволи сладкото удоволствие да се хвърли на гърдите му и да му каже колко много го обича, а стоеше до нея мрачен и сърдит и изискваше желанията му да се изпълняват безпрекословно.

— Искаш ли да ти заема меча си? — попита Гевин, който се превиваше от смях. — О, Рейн, ти си глупак! — извика той и удари брат си по рамото. Стоманата иззвънтя застрашително, но Рейн не се помръдна. — Ще има да патиш с тази жена. Джудит ще се влюби веднага в новата си етърва. Много обича, когато младите съпруги гледат мъжете си така, сякаш всеки момент са готови да забият камата си в гърдите им. Това ще я утеши, че не е съвсем сама на света.

Рейн изобщо не се обърна към брат си и Клариса усети, че тук става въпрос за някакъв стар спор между двамата. Никога в живота си не беше съжалявала толкова силно за мощния си глас. Знаеше, че само с гласа си може да принуди Рейн да я погледне.

— Милейди — заговори тържествено свещеникът и Клариса разбра, че това обръщение беше за нея, — църквата не окуражава мъжете и жените да сключват нежелани бракове. Желаете ли да се омъжите за лорд Рейн?

Клариса погледна изваяния профил на Рейн и гневът й избухна с нова сила. Той упорито отказваше да я погледне. Тя застана пред него, но очите му продължиха да се взират в някаква невидима точка над главата й. Тя вдигна бавно ръка, взе десницата му и я стисна с все сила. Дланта му беше цялата нарязана, оцапана с кръв, на места имаше сини петна. Клариса погледна втренчено раните. Знаеше, че те идват от битката, която беше водил, за да я спаси. Тя поднесе ръката му към устните си, целуна изранената длан и когато отново вдигна глава към него, очите му бяха устремени в нейните. За момент погледът му омекна.

— Тя иска да се ожени за мен — проговори бавно Рейн и погледна тържествуващо свещеника.

Клариса беше готова да го прокълне за самоувереността и още повече, защото отказваше да признае, че няма право да й се сърди. Сведе глава, застана мълчаливо редом с него и венчавката беше извършена.

След като свещеникът ги обяви за мъж и жена, Рейн не даде възможност на свидетелите да й пожелаят щастие.

— Ела с мен, лейди Клариса — заповяда той и впи нокти в рамото й. — Имаме да си говорим.

Остави я на мира, Рейн — извика подире им Гевин. — Не виждаш ли, че е изтощена до смърт? Това е сватбеният ти ден, човече! Ще имаш достатъчно време да я ругаеш.

Рейн не удостои брат си дори с поглед, а буквално изблъска Клариса вън от параклиса. Преведе я през двора и отвори с трясък вратата на стаята й. Щом Клариса влезе, той се облегна тежко на стената и заговори задъхано:

— Как можа, Клариса? Как можа да ми кажеш, че не изпитваш нищо към мен! Знаеш ли в какъв ад живях през последните месеци?

Беше отвратително, че не можеше да говори! Тя се огледа за перо и хартия, ала се сети, че Рейн не може да чете.

— Знаеш ли колко страдах, когато замина? Той хвърли шлема си на леглото. — Години наред търсих жена, която да обичам. Жена с кураж и чувство за чест. Жена, която да не се страхува от мен, която да не преследва само парите и земите ми. Жена, която да ме кара да се замислям.

Той започна да разкопчава кожените ремъци, които стягаха бронята му, и скоро на леглото израсна купчина желязо.

— Първо ме подлуди с този тесен клин! Разхождаше се напред-назад пред очите ми и ме гледаше с големите си жадни очи. Знаеш ли, че отначало ме беше страх от самия мен? Помислих си, че нещо не съм наред…

Той избута настрана частите на бронята си, седна на края на леглото и се зае с набедрениците. Клариса коленичи пред него и му помогна. Рейн се облегна на лакти и продължи да говори с нарастваща възбуда:

— Когато открих, че си жена, получих треска. Помислих си, че сънувам, но през онази нощ преживях наслада, която никога не съм изпитвал. В тебе нямаше фалшив срам, смущение, само въодушевление и радост, че доставяш и получаваш удоволствие. После побеснях, че си ми изиграла този грозен номер, но ти простих.

Той каза това, сякаш беше най-великодушната личност на света и без да обърне внимание на обидения поглед на Клариса, вдигна и другия си крак, за да му отвърже наколенника.

Силно чукане по вратата прекъсна тирадата му. Няколко прислужници, облечени с разкошни дрехи, каквито Клариса не беше носила никога досега, влязоха в стаята и внесоха голямо дъбово корито и няколко кофи гореща вода.

— Оставете го в ъгъла — нареди с отсъстващ вид Рейн.

Клариса се изправи и проследи процесията със зяпнала уста. Никога през живота си не се беше къпала в гореща вода. В Моретон се задоволяваше с малкия си леген, а в гората със студената река.

— Какво ти става, Клариса? — попита изненадано Рейн, когато останаха сами. — Да не си видяла привидение?

Тя посочи коритото, от което се издигаше пара.

— Искаш да се окъпеш първа? Разбира се, заповядай.

Клариса коленичи пред коритото, протегна ръка и я потопи във водата. После се усмихна благодарно на Рейн, който беше започнал да сваля кожените подплати, които носеше под бронята.

— Не се опитвай да ме прелъстиш — проговори строго той, но в гласа му имаше смях. — Все още не съм се отказал от мисълта да ти нашаря задника с камшика за езда. Знаеш ли как се почувствах, когато те заварих с Джослин?

Клариса извърна глава. Не можеше да понесе болката в очите му.

— Трябваха ми години, докато те намеря, а ти ми заяви, че музиката означава за теб повече и че имаш нужда от разнообразие. Не си отваряй устата! Знам какво искаш да ми кажеш.

Виж какво, Клариса, намирам, че е чудесно, дето си загубила гласа си. Брат ми не можеше да повярва, че едно толкова слабичко и крехко същество като теб е в състояние да надвика петдесет едри мъже. Знаеш ли, дори му предложих да се обзаложим, че няма по-гръмогласно същество от теб, но той не прие облога… Недей така, Клариса — продължи предупредително той. — Не ме гледай обидено. Нямаш право да се сърдиш. Аз съм човекът, който през последните месеци живя в ада, аз! Нямах представа къде си и с колко мъже си спала междувременно. — Клариса го изгледа унищожително и той се стресна, но след малко продължи с нарастваща възбуда: — Ти си виновна. Ти ме накара да вярвам, че ти липсва добродетел — това е най-мекият начин да го изразя. Останах си в лагера, но знаеш ли, едва не подлудих бедните хорица с гнева си. Накрая повечето отказваха да излизат на площадката за упражнения. Даже ме заплашиха с бунт.

Клариса мълчаливо го посочи с пръст и Рейн я изгледа недоумяващо.

— Аз също прекарвах по-голямата част от времето си в бойни упражнения, ако това е, което искаш да кажеш. Опитвах се да се изтощя до смърт, за да забравя как те заварих в прегръдката на Джос.

Клариса присви очи и използва двете си ръце, за да изобрази голям свод над гърдите си.

— Аха, разбрах. Имаш предвид Бланш, нали? — ухили се Рейн и Клариса изсъска злобно в знак на потвърждение. — Трябваше да я взема в леглото си, за да ти отмъстя, но не го направих. След теб не бях в състояние да пожелая друга жена. Проклета да си, Клариса Аскот! Ти като че ли се радваш на неспособността ми. Знаеш ли колко ми беше зле, когато ме изостави?

Клариса посочи сърцето си и в очите й пламна дива любов.

Рейн извърна глава и продължи дрезгаво:

— Когато Джос се върна в лагера, едва не го убих. Първо отказах да го приема, стражите също отказаха да го пуснат, но той познава всяко дърво в гората и успя да се промъкне до шатрата ми. Една нощ, когато бях пил доста и се събудих с натежала глава, той седеше на столчето до леглото ми. Мина известно време, преди да пожелая да го изслушам.

Клариса разбра по гласа му, че положението е било много по-сериозно, и извъртя очи.

— Мога да те уверя, че главата ме болеше адски и ме заболя още повече, когато узнах, че Панел те е заловил и възнамерява да ме хване в капан.

Клариса, която седеше до коритото, извади ръката си и я протегна към него. Той беше само с препаска на слабините си. Много искаше да му благодари, че е рискувал живота си за нея.

— Клариса — проговори меко Рейн и коленичи пред нея, — все още ли не проумяваш, че те обичам? За мен беше съвсем естествено да дойда на помощ.

Тя се опита да му разкаже с мимика и жестове какъв страх беше преживяла заради тънките сметки на Панел.

— Какво? — попита Рейн и бързо се изправи. — Нима си мислеше, че не знам нищо за капана му? — Обидата му беше видна. — Да не мислиш, че глупак като Панел би могъл да улови в капана си един Аскот? — Той захвърли препаската и влезе в коритото. — В деня, когато един мръсен негодник като него… Клариса, ти наистина ли мислеше, че Панел…?

Тя вдигна ръце към небето и се поклони пред него с добре изиграно смирение.

— Е, може би ще ти простя и това. Ти нямаш представа от какво тесто е замесен един истински мъж. Знам, че според теб всички благородници са глупаци.

Този път обидата й беше примесена с гняв. С това „теб“ Рейн имаше предвид всички хора от нейната класа, простия народ, който вярваше във вещици и в добротата на краля. Хората, които вярваха, че съдебните дела се водят справедливо и почтено, и в още много други глупости. Тя плесна с ръка във водата и опръска лицето му. Рейн сграбчи китката й.

— Какво означава това? Току-що ти простих, че ме напусна, спасих детето ти от огъня и се ожених за теб, а ти дори не си ми благодарна.

О, Господи, защо, защо не можеше да говори! Щеше да даде воля на гласа си и да проглуши ушите му с обясненията си. Ала не можеше да му каже, че го е напуснала само защото е искала той да се опази от гнева на краля, че огънят на кладата я заплашваше само защото носеше неговото дете под сърцето си. А що се отнася до венчавката, той я беше направил своя съпруга само заради чувството си за рицарска чест.

— Не ми харесват мислите ти — изрече тихо Рейн и я привлече към себе си. — Когато казах на Гевин, че ще ми бъдеш благодарна за онова, което правя за теб, той ми се изсмя. Каза ми още, че жените никога не реагират така, както би трябвало. Искам да кажа логично. Какво пак съм направил, та ми се сърдиш?

Клариса стисна ръце в юмруци и заплаши да му счупи носа.

— Слушай, момиче, не подлагай на изпитание търпението ми! Не можеш ли да проявиш поне малко любезност? Знаеш ли какви ужасни дни прекарах? Трябваше да се изкатеря по стената на кулата посред нощ, да убия поста на покрива и да си сложа бронята му, и всичко това съвсем тихо, за да не ме забележат другите пазачи.

Той стисна китките й и усети как тя се разтопи под докосването му. Нищо, че едва не беше изгоряла на кладата заради него. Той беше рискувал живота си, за да я спаси.

— Не се ли радваш поне малко, че сме заедно? — прошепна задавено той. — Не си ли поне малко щастлива, че сме мъж и жена?

Клариса усети как тялото й се поддава на силната му воля и не забеляза как се озова при него във коритото. Той я вдигна с една ръка и я сложи в скута си. Водата се разплиска на всички страни.

— Хванах те най-после! — засмя се той и я настани удобно. — Сега ще си платиш за липсата на благодарност.

Когато Клариса се опита да протестира и от устата й излезе само мъчително грачене, Рейн избухна в луд смях. После впи устни в нейните и заглуши протеста й.