Клариса

СЕДМА ГЛАВА

— Вие сте ранен — прошепна с пресекващ глас тя, като че Рейн беше на смъртно легло.

— Мисля, че е само драскотина, но все пак е по-добре да я превържем.

Клариса се втурна към него, хвана го за кръста и се облегна на гърдите му.

— Седнете тук. Ще повикам Розамунд и…

— Престани, Александър — прекъсна я развеселено Рейн. — Раната не е смъртоносна и спокойно мога да се кача на коня. Знаеш ли, че си най-лошият паж, който някога съм имал?

— Най-лошият? — озъби се Клариса и се отпусна тежко на земята. — Вие сте най-неблагодарният…

— Защо ти трябваше толкова много време, докато се върнеш с коня? Аз се биех за живота си и през цялото време те чувах как пееш в гората. Сигурно си изпълнявала серенада на враговете ми.

Клариса го погледна смъртно обидена. Никога повече нямаше да му проговори. Обърна му гръб и отиде да доведе коня. Чу тихия му смях зад гърба си и вирна упорито крехката си брадичка.

Рейн се изправи с голямо усилие, на Клариса се направи, че не го забелязва, и не му помогна.

— Александър, този път ще възседна коня от другата страна и това няма да му хареса. Хвани юздите и го удържай. Кракът ми няма да понесе разтърсването.

Клариса застана пред коня, хвана го за главата и го погледна право в очите. После запя тихо, за да го успокои. Рейн имаше нужда от много време, за да го възседне и да се намести добре на седлото. После й подаде ръка, за да я вдигне на гърба на коня.

Докато вървяха обратно към лагера, Клариса се беше вкопчила в седлото и с ужас гледаше как кръвта се стича по бедрото на Рейн. Жребецът усети миризмата на кръвта и започна да подскача. Рейн инстинктивно стисна колене, за да подчини животното на волята си, и Клариса разбра, че това му причини силна болка, защото гърбът му се скова.

— Опитай се да го успокоиш с песента си — помоли тихо той.

— С граченето си, искахте да кажете! — отговори сърдито тя, все още засегната от думите му.

— Все ми е едно как ще го наречеш — промърмори Рейн и тялото му се скова още повече.

Клариса никога не го беше чувала да й говори с този тон, но веднага разбра, че той се стреми да заглуши болката. Твърдеше, че раната не е страшна, но кървенето не преставаше. Сега не беше моментът да му се сърди. Тя запя с пълен глас и конят се успокои.

— Трябва да те представя на братята си — промълви Рейн и направи опит да се усмихне. — Ако им разкажа за гласа ти, сигурно няма да ми повярват.

Когато наближиха лагера, няколко мъже излязоха да ги посрещнат. Очевидно бяха усетили, че нещо не е наред.

— По-добре да не забележат, че съм ранен — каза й тихо Рейн. — Трудно ми е да ги удържам дори с две здрави ръце, а и в момента имам достатъчно проблеми.

Клариса се плъзна бързо от коня и застана така, че мъжете да не могат да видят кървавото петно.

— Чухме, че е имало битка — заговори един мъж с почернели зъби и жадни очи.

— Битката съществува само в главата ти, дядка! — извика Клариса и всички се стреснаха от силния й глас. Тя буквално видя как множеството се сви. Дори конят на Рейн се разтревожи. — Отстъпете назад! — заповяда тя. — Жребецът е подивял. Трябваше да го нашибам с камшик, иначе щеше да офейка.

Хората се разстъпиха страхливо, устремили погледи към възбудения боен жребец, който потропваше нервно и застрашително въртеше очи. Рейн измъкна боздугана си от кожения му калъф на седлото.

— Нямате ли си работа? — попита заплашително той и размаха страшното оръжие над главата си. — Джос, ела в шатрата ми. Имам задача за теб.

Мърморейки недоволно, хората се разотидоха по колибите си.

Когато жребецът спря пред шатрата на Рейн, Клариса се надигна на пръсти, за да помогне на ранения да слезе.

— За Бога, не прави това — процеди той през здраво стиснатите си зъби. — Хората ни наблюдават. Иди при главата на коня и го дръж здраво. И запей високо и красиво, за да те чуе целият лагер.

Клариса изпълни заповедта и всички я зяпнаха смаяно. Мъжете и жените забравиха Рейн и се скупчиха около нея.

Мина почти половин час, преди да успее да ги разгони, защото искаха да слушат песен след песен. Никой не се сети, че песните й са били само прикритие.

Най-после Клариса успя да влезе в шатрата и намери Рейн в леглото с няколко възглавници под главата, облечен само с ризата и препаската на слабините. Розамунд беше коленичила до леглото и изстискваше кърпата в голям леген. Водата в легена беше кървава.

— Ето те и теб! — извика сърдито Рейн. — Можеш ли да свършиш и нещо друго, а не само да пееш? Бог да ни е на помощ, ако тръгнем на война! Противникът ще те помоли да запееш, ти ще хвърлиш оръжията и ще го зарадваш с артистичното си изпълнение. Свърши ли с мен, Розамунд? Тогава иди да се погрижиш за мъжа, когото раних. Джослин, покажи й пътя. А ти, безполезно пойно птиче, се опитай да превържеш крака ми. Или, ако искаш, пей, докато раната се затвори.

Клариса отвори уста и сигурно щеше да изтърси нещо не особено прилично, но Джос, който стоеше с гръб към Рейн, бързо сложи ръка на рамото й.

— Той има силни болки, не забравяй — прошепна в ухото й той и излезе от шатрата.

Клариса хвърли тревожен поглед към восъчнобледото лице на Рейн и разбра, че младият мъж е казал истината.

— Не ме зяпай така! Свърши нещо полезно — изфуча Рейн.

Клариса нямаше намерение да търпи повече нахалството му. Гневът и враждебността бяха вредни преди всичко за него самия.

— Я млъкнете, Рейн Аскот! — заповяда с командирския си глас тя. — Няма да ви позволя да ме обиждате. Не мърдайте, защото смятам да превържа крака ви. Вече не можете да промените нищо във факта, че ви раниха. Ако продължавате да ми крещите, това само ще ви направи още по-жалък.

Рейн понечи да се надигне, но Клариса го изгледа така повелително, че го върна обратно на възглавниците.

— Онези отвън ще се избият помежду си — проговори потиснато той и Клариса се ядоса още повече. Този човек мислеше само за отговорността си към другите!

— Нека се избият — отвърна безчувствено тя и заобиколи леглото. — Надали има и петима между тях, които заслужават да живеят на Божия свят.

Тя коленичи до леглото и вдигна кърпата, която Розамунд бе поставила върху раната. За първи път виждаше ранена човешка плът — разцепената кожа, възпаленото месо, кръвта, която продължаваше да тече. В стомаха й заседна буца.

— Ти май ще се отървеш скоро от обяда си? — проговори подигравателно Рейн, като видя бледото й лице. — Имал съм и много по-тежки рани. За съжаление тази се оказа доста дълбока.

Клариса огледа изпитателно набраздените от белези бедра. След малко вдигна ръка и предпазливо докосна един.

— Този е от брадва — обясни тихо Рейн и се отпусна назад. Загубата на кръв започваше да го мъчи.

Клариса почисти раната с възможно най-голямо внимание и смръщи чело, като видя, че мръсотията просто не иска да се махне. Сякаш някой беше потопил стрелата в калта и я беше почистил в тялото на Рейн. Когато най-после почисти раната и я превърза, тя седна на столчето до леглото и се вгледа в грамадния мъж. Очите му бяха затворени и той дишаше повърхностно, но равномерно. Дано беше заспал.

Не знаеше колко време е минало, когато Рейн заговори, без да отваря очи:

— Александър, под леглото ми има едно сандъче. Би ли го извадил?

Клариса скочи и веднага изпълни заповедта. В сандъчето имаше лютня!

— Можеш ли да ми посвириш? — попита все така тихо Рейн.

Клариса се усмихна самоуверено и извади лютнята. Пръстите вече я сърбяха, толкова жадуваше да опита струните. Удари леко един акорд и засвири една от композициите си. След малко запя.

Минаха часове, преди Рейн да заспи истински. Сърцето й се свиваше от болка. Той лежеше във възглавниците толкова тих и бледен, че сякаш беше мъртъв. Добре, че дишаше шумно и накъсано, сякаш искаше да й докаже, че още е жив. Клариса остави лютнята в сандъчето й и отчаяно си пожела Розамунд да се върне по-скоро. Състоянието на Рейн непрекъснато се влошаваше и тя имаше нужда от човек, който да я увери, че той ще се възстанови.

Тя огледа шатрата и се сети, че има нужда от вода. Освен това жакетът й беше напоен с кръвта на Рейн и трябваше да бъде изпран. Утре отлъчените щяха да я засипят с въпроси откъде е дошла тази кръв.

Тя грабна две кофи и напусна на пръсти шатрата. Изтича към реката, избягвайки срещите с обитателите на лагера. Огледа се за Бланш и с въздишка на облекчение установи, че тя играе на зарове с няколко мъже. Очевидно беше заета и нямаше да й хрумне да посети Рейн в отсъствието на пажа му.

Стигна до реката по тъмно. Напълни бързо кофите и изпра жакета си. Ризата също се оказа напоена с кръв и трябваше да изпере и нея. След кратко колебание тя се съблече, развърза кърпата от гърдите си и се потопи във водата. Косата й беше мръсна, кожата й лепнеше. Изми се хубаво, макар че накрая трепереше от студ. Изтърка се бързо с хавлиената кърпа, стисна здраво зъби и облече мокрите си дрехи. Наметна жакета, грабна кофите и затича обратно към лагера.

Влезе в шатрата и веднага погледна към леглото. За щастие Рейн продължаваше да спи. Клариса остави кофите в ъгъла, свали бързо мокрите си дрехи и навлече една от ризите му. Засмя се, като видя, че й стига до коленете. Съзнаваше, че се излага на риск, и в същото време тайно се надяваше, че той ще се събуди и ще разбере, че тя е момиче.

В този момент чу стон откъм леглото и се обърна да види какво става.

— Мери — проговори задавено Рейн. — Мери, аз ще те намеря.

Клариса се хвърли към леглото. Той трябваше да мълчи! Хората в лагера не биваше да забележат, че е ранен и бълнува. Онези идиоти си въобразяваха, че Рейн е скрил в шатрата си злато и скъпоценни камъни, и Клариса не се съмняваше, че с удоволствие ще се възползват от удобния случай да претърсят навсякъде.

— Мери! — извика Рейн и замахна със силната си ръка.

Клариса едва успя да избегне удара.

— Недей така, Рейн — зашепна настойчиво тя. — Трябва да се събудиш. Имаш кошмар. — Тя улови ръката му и се изуми от горещината й. Рейн имаше треска!

— Не! — изплака тя и прокле Розамунд, която беше напуснала лагера точно когато Рейн имаше нужда от нея. Раната се беше възпалила. Какво можеше да направи тя? Почувства се безполезна и ужасно безпомощна. Сети се, че може да охлади челото му, грабна една кърпа, натопи я във водата и я сложи на главата му. Рейн я блъсна с все сила, взе кърпата и я хвърли на пода. Ако продължаваше да се мята така, щеше да удари някой от стълбовете на шатрата и да я събори.

— Рейн — заговори отново тя, този път по-силно и заклинателно, — трябва да лежиш тихо. — Улови ръцете му и в следващия миг се озова вдигната във въздуха над гърдите му.

— Трябва да намеря Мери — проговори високо и ясно Рейн.

— Ти си един проклет вол! — изсъска ядно тя. — Няма ли най-сетне да млъкнеш!

Очевидно думите й достигнаха до съзнанието му, защото той отвори очи и Клариса се уплаши още повече от трескавия им блясък. Отначало той я погледна с празен поглед, после зениците му уловиха фигурката й. Едната му ръка се плъзна към тила й, стисна го и привлече устата й към неговата.

Дори да искаше да протестира, Клариса не беше в състояние да направи нищо. Щом устните й докоснаха устата на Рейн, тя забрави света около себе си. Тя беше жена с голяма страст, способна на силни чувства, които досега беше влагала само в музиката си. При първото докосване на мъжките устни музиката се събуди в тялото й и избликна през всички пори — пеещи ангели, ръмжащи дяволи, огромни хорове, които стигаха до неподозирани височини, щастливи гласове, тъжни мелодии.

Рейн обърна леко глава, раздели устните й и затърси вътрешната сладост на устата й. Езиците им се срещнаха и Клариса едва не извика. Трябваше й само секунда, за да се сети как да отговори на целувката му. Опря единия си крак на пода, сложи другия върху тялото му, без да докосва раненото бедро, полегна върху могъщото му тяло, уви ръце около главата му и го привлече по-близо до устата си. Езикът й проникна още по-навътре. Сега осъзна, че е чакала този миг, откакто го беше видяла. Още тогава си пожела той да я погледне не като момче, а като жена, и това най-после стана.

Рейн реагира с въодушевление на страстта й. Устните му засмукаха нейните, притеглиха ги между зъбите му, захапаха ги, докато езикът му милваше сладката им закръгленост.

Когато ръката му се плъзна към прасеца й, Клариса въздъхна щастливо и започна да го целува по бузите, все по-надолу и по-надолу, докато стигна до шията. Колко пъти си беше мечтала да впие устни в тази силна, мускулеста шия, когато я беше виждала запотена и зачервена от усърдните упражнения с меча.

Кожата му беше толкова гореща, че запали огън в тялото й. Клариса полегна отстрана и започна да милва краката му. Пръстите на мъжа се впиха почти болезнено в здравите й бедра. Когато ръката му обхвана дупето й и го притисна силно към горещото му тяло, Клариса отговори с тих, доволен смях.

— Сладурче — промърмори той и изви глава, подканвайки я да го целуне пак. Този път целувката беше още по-страстна, ръцете му милваха трескаво краката и корема й, изследваха очертанията на тялото й.

Клариса гореше от желание да вземе по-активно участие в гази игра и даде воля на ръцете си. Разкопча внимателно ризата му и плъзна връхчетата на пръстите си по мускулестите му гърди. Космите, които досега й се бяха стрували тъмни и застрашителни, се оказаха учудващо меки. Мускулите на гръдния кош, които се очертаваха ясно под пламтящата кожа и сякаш се къдреха на вълни, бяха толкова вълнуващи, че надминаха и най-смелите й очаквания.

— Рейн — прошепна тя и устните й последваха пътя на ръцете. Ленената риза й пречеше и тя я дръпна ядосано. Рейн спря да я милва и се съсредоточи изцяло върху сладката игра на устата й. Когато ризата й попречи да отиде по-надолу, тя се обърна така, че устата й да се плъзга отдолу нагоре.

Устните й докоснаха твърдите косъмчета, които се скриваха под ленената кърпа на слабините, и дишането на мъжа се ускори. Ръцете му, притиснати върху твърдите й бедра, не смееха да помръднат. Клариса плъзна устни нагоре към корема му, ръцете й избутаха ризата настрана, после дръпнаха бързо тясната кърпа и цялото великолепно мъжко тяло, загоряло от слънцето и обрулено от вятъра, се разкри пред жадния й поглед.

Рейн, чиито движения бяха забавени почти колкото мислите му, неспособен да проумее кой му е изпратил тази небесна нимфа с дяволски любовни умения, издърпа бавно ризата от раменете й и привлече към себе си нежното й тяло.

Клариса пое тежко въздух, когато голата й кожа се допря до горещото мъжко тяло. Ръцете му се впуснаха да изследват интимните й кътчета и спряха за малко на талията, пристегната със златния колан с лъва. Той изобщо не се учуди, че тя не носи други дрехи, а е пристегната само със златния колан на прадедите си. След малко ръцете му продължиха пътя си към гърдите й и Клариса спря да диша. Това беше критичният момент. Той щеше да реши, че гърдите й са твърде малки за вкуса му, и тогава… Ала когато Рейн обхвана гърдите й с двете си ръце и започна да милва с устни шията й, тя забрави въображаемата си грозота. А когато устата му си проправи път към гърдите й и езикът му закръжи около розовите им връхчета, тя изпъшка сладостно и се приведе над устата му. Хълбоците й се триеха подканващо в неговите.

От гърлото на мъжа се изтръгна дълбок, чувствен смях. Той захапа зърното на гърдата й с такава сила, че Клариса извика тихо и се отдръпна. Рейн протегна бързо ръка, хвана я за кръста и я привлече отново към себе си. Жадните му устни потърсиха края на ушенцето й.

— Ти си моя, сладката ми горска фея — зашепна дрезгаво гой и дъхът му беше горещ като кожата му. Горещината проникна през ухото й направо в слабините.

— О, не! — изхихика тя и никой не би нарекъл това отказ. Сложи ръце на корема му и се отстрани от него. Рейн я остави да се отдалечи, после отново я привлече към себе си — като играчка, която се управлява с конци.

Клариса нямаше намерение да си остане играчка в ръцете му. Затова сви колене, опря ги в гърдите му и се отдръпна. Зарадвано установи, че той имаше нужда от двете си ръце, за да устои на силните й крака.

Очевидно новата й поза му хареса, защото я задържа така и започна да милва гръбнака и дупето й. Ласките му оставиха гореща следа по гърба й и много скоро тя усети, че тялото й е не по-малко горещо от неговото. Изведнъж играта стана сериозна: устните му намериха отново нейните и той я притисна с все сила до себе си. Страстта му се увеличаваше с всеки миг и скоро се превърна в нещо физически доловимо, което се усещаше не само във въздуха наоколо, а изтичаше през порите на кожата му и се вливаше в тялото й, притиснато до неговото.

Рейн бутна нетърпеливо краката й надолу, за да легнат един до друг, обърна лице към нейното и ръцете му вече не бяха нежни, а страстни и настойчиви. Те направиха крехкото й тяло част от неговото и Клариса се почувства силна и способна на всичко. Движенията на ръцете му сливаха телата им в едно.

Ослепена от великолепната музика, която бучеше в главата й, Клариса се опита да се доближи още повече до него, преметна крак върху бедрата му, уви се около него, мушна стъпало под коляното му.

Ръката на Рейн се плъзна бавно по гърба й, опипвайки всяка вдлъбнатинка, и накрая намери центъра на женствеността й. Клариса извика уплашено, отдръпна се и видя, че очите му са затворени и лицето му изразява пълна съсредоточеност в сладостното усещане. Когато пръстът му проникна в нея, тя се разтрепери, надвита от това ново преживяване и изпълнена със страх пред онова, което щеше да й се случи. Нямаше представа как щяха да реагират духът и тялото й.

Ръката му се движеше напред-назад, милваше вътрешната страна на бедрата й, докосваше я съвсем леко, като полъх на вятъра, и тя несъзнателно разтваряше крака, за да се нагажда към движенията му. Притисна крака към бедрата му, готова да се слее с него.

Когато ръцете му я освободиха, тя изплака разочаровано, ала устата му завладя нейната и буквално я всмука в своята.

Очите й бяха пълни със сълзи, но Клариса не забелязваше, че плаче. Тялото й отчаяно се притискаше в неговото. И когато втвърденият му член докосна женствеността й, тя щеше да скочи върху него, ако той не я бе задържал и бавно, много бавно не бе проникнал в нея, сантиметър по сантиметър, без да й причинява болка.

В следващия момент Рейн спря, сякаш за да си почине, изпълни я, изчака усещанията на неговото тяло да се влеят в нейното. Нетърпелива и жадна да узнае какво има по-нататък, Клариса се задвижи бързо и неопитно. Ръцете на Рейн обхванаха дупето й и я принудиха да забави темпото. Бавните, ритмични, люлеещи движения, които той наложи, се оказаха още по-сладостни. Тя се плъзгаше без усилия напред и назад и усещаше как утробата й пулсира болезнено в очакване на нещо голямо и непознато.

Когато започна да се движи по-бързо, той се нагоди към ритъма й, тласъците му станаха по-твърди и по-дълбоки. Самозабравила се, Клариса заби нокти в гърба му, впи зъби в шията му, тялото й се извиваше чувствено, сякаш се бореше с него и едновременно с това го молеше да му се отдаде.

С бързо извъртане Рейн я хвърли по гръб и легна отгоре й с цялата си тежест. Притисна я толкова силно върху твърдия нар, че едва не й счупи костите. Клариса вдигна крака и ги уви около хълбоците му, стисна глезени и се надигна насреща му. Последваха само два пронизващи, заслепяващи тласъка, стократно по-могъщи от предишните — и Клариса помисли, че умира.

Ослепително бяла като разтопена лава, музиката избухна в тялото й, разкъса кожата, разтопи се с могъщо треперене в крайниците й. Избликът беше толкова силен, че я изтощи до крайност. Тя се отпусна назад, продължавайки да трепери с цялото си тяло, и усети как и последната й капчица сила изтече в разтопената лава.

Слаба и безпомощна, объркана от случилото се, смаяна от реакцията на тялото си и от онова, което беше извършила с Рейн, Клариса се сгуши в мъжа до себе си и затихна. Горещата му кожа до нейната беше толкова успокояваща. Неравномерното мъжко дишане в ухото й напомняше, че още е жива. Тя вдигна ръка и макар че пръстите й тежаха като олово, помилва мокрите къдрици на челото му. С бързо движение Рейн улови ръката й, претърколи я настрана, привлече я към себе си и стисна ръката й толкова силно, че крехките й пръсти едва не се счупиха.

— Ти си моя — прошепна дрезгаво той, поднесе ръката й към устните си и целуна поред всички пръсти. Скоро сънят го надви.

Клариса лежа дълго неподвижна, на границата между съня и будуването. Чувстваше се омаломощена, но и много по-жива отпреди. Не изпитваше срам, че бе спала с мъж, който не й беше съпруг. Може би утре щеше да се чувства зле, но в този момент усещаше, че се нуждае единствено от силния мъж, който лежеше до нея, от прекрасното му тяло, от горещата му кожа. Чувстваше се свързана с него до края на дните си.

— Аз те обичам — прошепна тихо тя и вдигна лице към мъжа, който спеше в прегръдката й. — Знам, че никога няма да бъдеш мой, но в този момент си тук, с мен. Обичам те — повтори заклинателно тя, целуна влажната къдрица, паднала на челото му, и най-после заспа, щастлива като никога в живота си.