Клариса

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Рейн върна писмата на Клариса неразпечатани. Макар че прочете обяснението на Джудит и разбра каква е била истинската цел на жена му, той не спомена това в устното послание, което й изпрати. Сега нямаше паж и Джудит трябваше да изпраща при него само пратеници, които умееха да четат.

Клариса приемаше събитията с външно спокойствие, но всяка сутрин очите й бяха зачервени и упорито отказваше да яде. Когато се върна от Шотландия, Гевин се ужаси от вида й — снаха му беше останала само кожа и кости, огромният корем я смазваше с тежестта си.

— Има ли нещо ново? — попита бързо Джудит, за да не му позволи да заговори на Клариса.

— Намерихме Чатауърт и известно време го държахме затворен. За съжаление успя да избяга.

— Измъчвахте ли го? — попита делово Джудит.

— Не съм откъснал и косъм от главата му! — изфуча сърдито Гевин. — Когато ни избяга, продължихме към Шотландия. Почакахме го там, но той не се появи. Предполагам, че е отишъл при крал Хенри.

— Говори ли с Майлс?

Гевин кимна и на челото му се вдълбаха угрижени бръчки.

— Той винаги е бил упорит, но сега отива твърде далеч. Отказва да върне Фиона и никой не е в състояние да го вразуми.

— Какво прави Фиона?

— Двамата непрекъснато воюват помежду си. Карат се дори за цвета на небето, но ми се струва, че понякога тя го гледа с дива любов. Кажи ми какво става с Клариса. Защо изглежда така зле?

— Рейн връща писмата й неразпечатани и изобщо не я споменава в посланията си, макар че аз непрекъснато го умолявам да се смили над жена си. Пратениците казват, че им заповядва да прескачат пасажите, в които става дума за Клариса.

Гевин се намръщи още повече.

— Брат ми е готов да прости на трикратен убиец, но когато повярва, че е засегната честта му, забравя всяка милост. Ще му пиша и ще му разкажа за състоянието на Клариса. Кога ще се роди детето?

— След няколко седмици.

Рейн не отговори и на писмото на брат си.

През ноември Клариса роди едро, здраво момиченце, което се усмихна веднага след раждането си и доказа, че е наследило трапчинките на Рейн.

— Ще я нарека Катрин — прошепна изтощената майка и потъна в дълбок сън.

През следващите дни обаче състоянието на бебето се влоши. Плачът му непрекъснато огласяше замъка.

— Плаче за баща си — повтаряше мрачно Клариса.

Един ден Джудит не издържа и я разтърси здравата.

— Мисля, че знам по-добре от теб какво й липсва — заяви сърдито тя. — Малката е гладна.

Джудит се оказа права. Веднага щом намери кърмачка, бебето престана да плаче.

— За нищо не ме бива — хълцаше задавено Клариса.

Джудит трябваше отново да се намеси и да я разтърси енергично.

— Погледни ме в лицето и слушай внимателно! Мисли само за детето си. Какво от това, че не можеш да го кърмиш? Има толкова други неща, които можеш да направиш за него! А ако детето не те занимава достатъчно, ще ти намеря работа.

Клариса кимна замаяно и преди да е успяла да си поеме дъх, Джудит я натовари с толкова работа, че погълна цялото й внимание. Трябваше да преглежда сметководните книги, да събира безкрайни редици числа, да тегли зърното и да отбелязва колко крини има в складовете. Трябваше да надзирава чистенето на къщата, да обсъжда менюто с готвачката, да се грижи за стотици хора.

Един ден Джудит й повери грижите за болницата, която беше организирала в замъка, и скоро установи, че снаха й е незаменима в грижите за пациентите. Джудит беше възхитена от музиката на Клариса, но смяташе, че тя не бива да прекарва цял ден над нотите. Можеше да композира песни и докато превързваше ранен крак или ръка, както и докато обикаляше близките села.

Клариса беше шокирана, когато разбра, че нито Гевин, нито Джудит са луди по музиката й, а просто я харесват. Те също имаха таланти, но това не им пречеше да работят по цял ден.

Клариса не беше сигурна кога започна да проумява, че досега е живяла изключително и само за себе си. Благодарение на таланта си тя заемаше особено място сред жителите на родното си градче. Всички бяха внимателни с нея и смятаха, че тя е благословена от Бога и трябва да я гледат и пазят. Тя също вярваше в призванието си и един ден реши, че е в правото си да мрази всички благородници само защото един човек от това съсловие й бе сторил зло. А сега се оказа, че е изпитвала ревност. Досега беше живяла с убеждението, че не с подчинена никому, но какво беше давала на хората, сред които живееше? Музиката си? Или музиката й служеше да прикрие егоизма си?

Тя осъзна, че рицарите на Гевин и слугите се отнасяха дружелюбно към нея, защото беше съпруга на Рейн и че тя също беше длъжна да им даде нещо. Оказа се обаче, че това не е толкова лесно.

Клариса основа училище за малките момчета и момичета, които живееха в замъка, и започна да ги учи на четене и писане. Работата й беше трудна и много често й идеше да се откаже, но работеше упорито и се радваше на малките успехи на учениците си.

Следобед отиваше в болницата и оставаше до късно при леглата на болните и ранените. Веднъж докараха тежко ранен мъж. Кракът му беше смазан от бъчва, пълна с вино, и трябваше да бъде отрязан. Клариса седна до главата му, стисна лицето му между ръцете си и повика на помощ цялото си изкуство, всичките си чувства, за да го хипнотизира с мощния си глас. След това плака няколко часа.

— Боли, когато посветиш живота си на другите — каза тя на Джудит. — Знаеш ли, че едно от децата ми падна вчера от стената и умря в ръцете ми? Беше толкова сладко момиченце…

Джудит я прегърна, за да я успокои, и двете разговаряха дълго. На сутринта Клариса се върна в училището си с нови сили. След няколко дни мъжът с отрязания крак отиде при нея и й благодари със сълзи на очи. Джудит, която стоеше зад снаха си, рече замислено:

— Виждаш ли, Бог ти е дал този талант, за да помагаш на хората, които имат нужда от теб, а не за да се перчиш с него пред красиво облечените богомолци в църквата.

За Коледа пристигна майката на Джудит. Хелън Басе изглеждаше толкова млада и красива, че Клариса я гледаше смаяно. До нея стоеше вторият й съпруг Джон Басе и двамата изглеждаха напълно доволни от живота си. Дъщеричката им беше само на единадесет месеца и тъкмо се учеше да ходи.

Синът на Джудит беше на шест месеца, дъщерята на Клариса само на два. Всички се опитваха да се веселят, да посрещнат с радостни лица празника и никой не споменаваше колко много членове на семейството липсват от трапезата.

— Миналата година бяхме всички заедно — промърмори Гевин и скри лице в чашата си с бира.

Нито дума от Рейн.

През януари събитията заваляха. Роджър Чатауърт наистина бе отишъл при крал Хенри — но не сам. Нарочно или случайно, но по същото време в кралския двор се бе явил и Панел.

Роджър беше заявил на краля, че Майлс е отвел сестра му в Шотландия и я държи при себе си против волята й. Панел уверил господаря си, че има доказателства за предателството на Рейн Аскот. Казал му, че Рейн е събрал в гората цяла армия от обезправени и ги обучава да си служат с оръжието и да се бият срещу рицарите. Един ден армията щяла да излезе срещу краля.

Отговорът на Хенри се оказа изненадващо умерен. Той заяви, че съжалява много за кървавата вражда между семействата Аскот и Чатауърт и настоява лейди Фиона да бъде освободена. Ако Майлс не се подчини на кралската заповед, той щял да го обяви за предател и да конфискува земите му. Що се отнася до Рейн, кралските хора щели да изгорят гората заедно с всичко, което се намира в нея, ако Рейн не престане да въоръжава престъпниците.

Гевин изпрати веднага свой доверен човек в Шотландия и настойчиво помоли Стивън да вразуми Майлс и ако трябва, да го принуди да изпълни кралската заповед. Преди да получи отговор, пристигна вестта, че Панел е бил намерен мъртъв. Хората си шушукаха, че за смъртта му са отговорни Аскотови, и кралят прибави смъртта на подлеца към дългия списък с простъпките им.

— Хенри жадува да прибере и последното ни пени — говореше мрачно Гевин. — Защо забравя, че сме извоювали богатството си с честен труд? И други крале са се опитвали да ни го отнемат и не са успявали. Хенри също няма да успее. — Той свали боздугана си от стената и го размаха над главата си. — Ако Стивън не вразуми Майлс, ще отида аз!

Без да се бави, той събра хората си и препусна към Шотландия.

— А какво ще стане с Рейн? — попита тихо Клариса, докато люлееше Катрин на коленете си. — Кой ще го пази от заплахите на краля?

— Хенри няма да посмее да изгори гората — успокои я Джудит, която мислеше както винаги практично. — В Англия останаха твърде малко гори. Рейн никога не би тръгнал срещу краля начело на банда главорези, не смяташ ли и ти така?

— Ами ако все пак го направи? Рейн би сторил всичко, за да отмъсти за нанесената му несправедливост. Ако повярва, че брат му е в опасност, никой не може да предскаже действията му.

— Този път Майлс ще послуша Гевин. Моля се на Бога да се вразуми — прошепна тихо Джудит. — Роджър ще си върне сестрата и всичко ще се оправи.

Двете се погледнаха мълчаливо. Това беше последната им надежда.

— Аз ще отида при Рейн — реши изведнъж Клариса и скочи от мястото си. После погледна безпомощно снаха си. — Дали изобщо ще ме пусне в гората?

— Не съм сигурна дали постъпваш правилно, Клариса — опита се да я спре Джудит. — Сигурно знаеш, че мъжете от семейство Аскот са страшни в гнева си.

— Мила Джудит, ти познаваш гнева на Гевин и въпреки това вършиш всичко, което смяташ за правилно, нали? Ако Гевин беше в опасност, ти нямаше да се поколебаеш да му помогнеш, знам това. И щеше да използваш всички възможни средства.

Джудит помълча малко.

— Знаеш ли, когато един зъл човек залови Гевин, аз поведох рицарите срещу него… — промълви замислено тя.

— А аз отивам в гората при мъжа си. Ти ще се грижиш за Катрин, нали? Тя е твърде малка и не мога да я взема със себе си. В гората е студено.

— Клариса, сигурна ли си в себе си?

— Ще се опитам да отклоня вниманието на Рейн. Убедена съм, че той мисли непрекъснато за случилото се и си представя как ще отмъсти на Чатауърт. Кой знае какво става в главата му. Знаеш ли, аз съм в състояние да го надвикам и да го принудя да ме изслуша. Той сигурно не знае какви стъпки е предприел Гевин, за да освободи лейди Фиона.

Тя стана и притисна бебето до гърдите си.

— Ще ида да се подготвя за пътуването. Ще ми трябва шатра. Убедена съм, че Рейн няма да се съгласи да ме пусне в своята.

— Надявам се да ти прости в същия миг, в който те види пред себе си — прошепна съзаклятнически Джудит и очите й засвяткаха дяволито.

— Да ми прости! — възрази сърдито Клариса и в същия момент разбра, че снаха й се шегува. — Ще се наложи да го моля за прошка, че ме е обвинил в предателство. Знаеш ли, ще взема и лекарства. Дължа много на обезправените хора в гората. Те ми помогнаха, когато щяха да ме изгорят на кладата, макар че се държах много лошо с тях. Искам да ги обезщетя поне малко за безразличието и пренебрежението си.

— Кога ще тръгнеш? — попита делово Джудит.

— Преди да се е върнал Гевин. Не искам да си създавам допълнителни затруднения. Кога ще съберем багажа?

— Надявам се да свършим за един ден, ако побързаме.

— Джудит, ти си ангел — проговори трогнато Клариса.

— Не съм ангел. Просто искам семейството ми да живее сигурно и спокойно. Ела с мен, чака ни работа.

Клариса простена вътрешно, но я последва без възражения. Веднъж Рейн й бе казал, че за един ден Джудит свършва тройно повече от останалите хора. Според Клариса снаха й работеше много повече. Тя предаде Катрин в ръцете на бавачката и изтича след нея по стълбата.