Класацията

ЕПИЛОГ

Аби и Джак седяха мълчаливо в едно кафене на открито във Феърхейвън, през една пряка от книжарница „Вилидж Букс“. Бяха достатъчно далеч от нея, за да не ги познае никой — просто двама туристи, които си приказваха. Днес селището бе оживено. Феърхейвън бе историческата част на Белингам, който се намираше в щата Вашингтон, близо до границата с Канада.

Действието в бестселъра на Аби се развиваше предимно тук и сега наблизо се снимаха сцени от филма. Имаше камери и камиони с реквизит, но повечето хора просто се мотаеха наоколо и зяпаха.

Продуцентите бяха наели Аби за консултант. Сега те и Бертоли знаеха истината. Изглежда, тя не бе оказала значение.

Днес Аби бе дошла да раздава автографи. Току-що бе излязло продължението на романа. Тя и Джак бяха предизвикали сензация в Америка, но по причини, които не влизаха в някогашните й планове. Всъщност новина номер едно от Източното до Западното крайбрежие беше опитът на Морган да си присвои авторството на книгата, а също и убийствата, и замисълът му да ликвидира тях двамата. На читателите несъмнено им допадаше хубостта на Джак, но сега вниманието им бе приковано от вечните сили, които неизменно събуждат любопитство към една история: запленението от отприщената жестокост и онова, което я събужда. При цялото старателно планиране на Аби съдбата все пак изигра по-силната карта.

За първи път в живота си Аби излезе на голямата литературна сцена — бе призната за авторка на книгата. На обложката суровото лице на Джак бе редом до нейното. Пресата превърна в мит историята на тяхното странно партньорство и това доведе до рекордни продажби, надхвърлили многократно и най-смелите мечти на Бертоли. По всичко личеше, че книгата ще се задържи в класацията дълго време. Тя заля книжарниците по целия свят. Продажбите на преводни права се множаха. Досега романът бе издаден на седемнайсет езика и предстояха още преводи. Името Гейбъл Купър беше символ на литературния успех.

Бертоли приложи майсторски ход в маркетинга, като забави издаването на меките корици и първо пусна продължението в твърди корици. Сега двата романа щяха да се конкурират за челното място в класацията на твърдите корици.

При целия успех в историята имаше и много горчивина. Морган бе прав в едно нещо: Тереза бе загинала заради ръкописа. Тя беше станала неудобна, знаейки твърде много. И Морган я бе ликвидирал.

Джак отпи от кафето си. След девет месеца ръцете му още носеха белезите на изгарянията от металната врата. Гъстата му черна коса се разроши от вятъра. Беше един от онези очарователни дни, каквито има само на Северозападното крайбрежие.

— Не помня дали ти казах. Санфилипо се обади — рече Джак. — Намерили са пишещата ти машина.

Аби вдигна поглед от масата, където се бе вторачила, вглъбена в мисли.

— В една барака — допълни Джак. — Морган я бил наел под фалшиво име. Всичко са открили. И подправените договори, и заверената регистрация на авторското право.

Всъщност полицията бе открила тези веществени доказателства още преди два месеца, но ги бе запазила в тайна до приключване на разследването. Бяха намерили и изчезналото от масата й резюме на продължението, чиято кражба тя бе приписала на Джак. Бил в един хотел в Сан Хуан заедно с чантата на Морган и куфара с дрехите му.

— Защо го е направил?

— Седем милиона долара са голям стимул — каза Джак.

Аби поклати глава. Не й се щеше да приеме очевидния отговор. Питаше се дали Морган е взел решението още в деня, когато бе разбрал, че тя е Гейбъл Купър. Седнал насреща й в своя кабинет, гледайки я през онази пропаст, която ги разделяше, дали той бе осъзнал това, което тя не осъзнаваше: че книгата е повече от една мечта и има своя съдба? Може би се бе вкопчил в тази последна сламка на една отчаяна душа, на един мъж със залязла кариера. Въпреки цялата жестокост на Морган тя знаеше, че той я бе обичал. Беше сигурна, че бе полетял в огнения си гроб, съзнавайки това. Имаше доказателства, че известно време Морган е подпалвал по поръчка корабите на своите клиенти, за да надмогне заплашващата го мизерия. Бе използвал пиротехническите си умения и при взривяването на крайбрежната й къща. Това вече бе потвърдено от полицията.

Регистрацията и документите, които Морган бе изготвил на свое име, вече бяха в кошчето за боклук. А и кому ли биха притрябвали, та да ги търси?

В цялата суматоха Бертоли така и не забеляза, че Аби промени значително сюжета на продължението.

Джак остави бакшиш на масата и те се отправиха към тълпите около книжарницата. Когато ги наближиха, безброй очи се вторачиха в тях. Хората зашушукаха и в опашката пред вратата настъпи раздвижване. Тези, които бяха по-назад, изоставиха реда си и притичаха да ги огледат. Беше като на панаир за знаменитости: звездата от филма на едната улица, Аби и Джак на съседната. Разнесоха се възгласи, някои дори запищяха от възторг, като ги видяха. Домакините бързо им проправиха път през тълпата и ги въведоха вътре. В книжарницата имаше високи купчини от нейните книги, и на витрината, и по рафтовете бе изложено всичко, което Аби бе написала досега. На масата пред нея бяха натрупани екземпляри от продължението. Отпред се мъдреше името Гейбъл Купър, а на гърба на обложката беше нейното лице, до което изпъкваха изсечените мъжествени черти на Джак — партньорство, скрепено с обич.

Продължението разказваше за една неуспяла писателка, попреминала младостта, която бе създала романа на живота си — история, изпълнена с ужасяващи премеждия, в която тя бе използвала опасна мъжка красота, за да продаде творбата си. Книгата се наричаше „Класацията“.