Вратата се отвори меко. Констанс стана от дивана и рязко си пое въздух. Пендъргаст влезе през вратата, плъзна се до малкия бар, смъкна една бутилка и разгледа етикета. Свали тапата с леко изпукване, извади чаша и небрежно си наля шери. С бутилката и чашата в ръка, той се настани на дивана, сложи бутилката на масичката отстрани и се облегна назад, изучавайки цвета на шерито на светлината.
— Намери ли го? — попита Констанс.
Той кимна, като продължаваше да се взира в цвета на напитката; най-сетне я остави долу.
— Бурята се е усилила — отбеляза той.
Констанс погледна отворените към балкона стъклени врати, покрити с пръски от пяна. Дъждът сега беше толкова силен, че тя не можеше да види водата отдолу; само сиво пространство, преливащо в мрак.
— Е? — Тя се опита да контролира възбудата в гласа си. — Какво се оказа?
— Една стара мандала. — Той си наля втора чаша и я вдигна към Констанс: — Ще ми направиш ли компания?
— Не, благодаря. Що за мандала? Къде беше скрита? — Сдържаността му беше влудяваща.
Пендъргаст отпи дълга, бавна глътка и издиша.
— Нашият човек я беше скрил зад една картина на Брак. Отрязал я и опънал отново платното, за да скрие Агозиена отзад. Един прелестен Брак, от ранния му кубистичен период — вече напълно повреден. Безобразие. Скрил е мандалата съвсем наскоро. Очевидно е разбрал по някакъв начин за камериерката, която се побъркала след чистенето на стаите му — а може би е научил дори за интереса ми. Кутията беше в сейфа. Както изглежда, усетил е, че сейфът не е достатъчно сигурен за мандалата — и както излезе, е имал основание. А може би просто е искал да има достъп до нея през цялото време.
— Как изглежда?
— Мандалата? Обичайната четириъгълна фигура от вплетени квадрати и кръгове, изработена в древния стил Кадампа18, изненадващо сложна, но не особено интересна, ако не си колекционер или суеверен тибетски монах. Констанс, ще бъдеш ли така добра да седнеш? Не е приятно да се говори на прав човек, когато самият ти си седнал.
Тя се отпусна на мястото си.
— И това е всичко? Просто една стара мандала?
— Разочарована ли си?
— Мислех си, кой знае защо, че ще е нещо изключително. Може би дори… — Тя се поколеба. — Не знам. Нещо с почти свръхестествена сила.
Пендъргаст се засмя сухо.
— Боя се, че си възприела заниманията си в Гсалриг Чонг твърде буквално. — Той отпи отново от шерито.
— Къде е тя сега? — попита Констанс.
— Оставих я на първоначалното й място за оставащото време. Там, където е в момента, е на сигурно. Ще я вземем от него в края на воаяжа, в последната минута, когато няма да има време да реагира.
Констанс се облегна назад.
— Не мога да повярвам. Просто една картина танка.
Пендъргаст отново заби поглед в шерито.
— Нашата малка задача pro bono19 е почти завършена. Единственото, което остава, е разобличаването на Блекбърн за нечестно придобитите предмети, но както казах, това е дреболия. Вече съм наясно с повечето подробности. Наистина се надявам да не се налага да го убиваме, макар да не мисля, че ще е голяма загуба.
— Да го убием? Мили боже, Алойзиъс, иска ми се да вярвам, че ще го избегнем.
Пендъргаст вдигна вежди.
— Нима? Мислех си, че вече си свикнала с това.
Констанс впери очи в него, изчервена.
— За какво говориш?
Пендъргаст се усмихна.
— Констанс, извини ме, беше безсърдечно. Не, ние няма да убием Блекбърн. Ще намерим друг начин да вземем ценната му играчка.
Настъпи дълга тишина. Пендъргаст отпи от шерито.
— Стигна ли до теб слуха за бунта? — попита Констанс.
Пендъргаст изглежда не я чу.
— Мария току-що ме информира. Както изглежда, старши помощникът е поел управлението и сега се движим към Нюфаундленд, вместо към Ню Йорк. Корабът е в паника. Въведен е полицейски час, предполага се, че ще има важно съобщение след обяд по радиоуредбата. — Тя погледна часовника си. — След час.
Пендъргаст остави празната чаша и стана.
— Чувствам се изморен от усилията. Трябва да си почина. Ще се погрижиш ли като стане три часът да ме чакат закуска с яйца по бенедиктински и зелен чай Хйо-джи-ча20, пресен и горещ?
И без да каже нищо повече, той се плъзна нагоре по стъпалата към спалнята си. Миг по-късно вратата се затвори зад него и ключът се завъртя с меко изщракване.