Колелото на мрака

67.

На помощния мостик Льосюр беше залят с потоп от въпроси.

— Спасителните лодки! — извиси се гласът на един от моряците над останалите. — Какво става със спасителните лодки?

Льосюр поклати глава.

— Няма и дума все още. Продължавам да чакам да се обадят Лиу и Краули.

Шефът на радиовръзките заговори:

— Връзка с „Гренфел“ на канал 69.

Льосюр го погледна.

— Изпрати им факс да минат на канал… 79. — Може би ако комуникираха по един неясен високочестотен канал с „Гренфел“ — канал 79, обикновено запазен за обмен между корабите за развлечение по Големите езера — това щеше да запази тайната на разговора им от Мейсън. Той се надяваше, че тя няма да следи високочестотните канали. Със сигурност вече бе видяла радарния профил на „Гренфел“ и бе чула цялото бръщолевене по канала за спешни случаи — 16.

— След колко се очаква да се състои „рандевуто“? — попита той шефа на радиовръзките.

— След осем минути. — Мъжът направи пауза. — Капитанът на „Гренфел“ на 79-и, сър.

Льосюр се приближи до конзолата на радиостанцията и взе чифт слушалки. Заговори с тих глас.

— „Гренфел“, тук капитан Льосюр, изпълняващ длъжността капитан III ранг на „Британия“. Имате ли план?

— Трудно изпълним, „Британия“, но имаме няколко идеи.

— Имаме шанс да се справим. По-бързи сме от вас поне с десет възла и отминем ли ви, край.

— Разбрано. Имаме на борда обслужваща лодка ВО-105, с която бихме могли да ви докараме малко пластични експлозиви, които обикновено използваме за разледяване…

— При скоростта ни, състоянието на водата и вятъра в момента, изобщо няма да успеете да кацнете.

Тишина.

— Надяваме се на пролука.

— Малко вероятно, но нека „птичката“ е готова за всеки случай. Следващата идея?

— Обмисляхме дали при скоростта ни при разминаването с вас не бихме могли да закачим „Британия“ и да се опитаме да я отклоним от курса й.

— С какъв тип влекач?

— Седемтонен електрохидравличен влекач с 40-милиметрово телено въже…

— Което ще се скъса като канапче.

— Вероятно. Друг вариант би бил да пуснем буй и да ви препречим пътя с мрежа, с надеждата да оплетем витлата ви.

— Няма начин 40-милиметрово телено въже да спре четири 21,5-мегаватови корабни витла. Не разполагате ли с бърз спасителен кораб?

— За съжаление, не можем да пуснем двата си бързи спасителни съда при такова вълнение. Пък и не е възможно да се приближим странично до вас или да евакуираме, защото не сме в състояние да поддържаме скоростта ви.

— Някакви други идеи?

Пауза.

— Това е всичко, което успяхме да измислим.

— Тогава ще трябва да приложим моя план — каза Льосюр.

— Казвайте.

— Вие сте ледоразбивач, нали така?

— Ами, „Гренфел“ е ледови стрингер, но не е ледоразбивач в истинския смисъл на думата. Понякога изпълняваме и такива задължения.

— Добре. „Гренфел“, искам да поемете такъв курс, че да ни препречите пътя.

Тишина. След малко дойде отговорът:

— Съжалявам, „Британия“ мисля, че не ви разбрах.

— Разбрахте ме прекрасно. Идеята е, че при отварянето на определени отвесни преградни люкове, можем да наводним отделения едно, две и три. При това носът на кораба ще се вдигне достатъчно, за да извади почти напълно от водата витлата ни. „Британия“ ще бъде без ход.

— Карате ме да ви блъсна? Мили боже, да не сте си изгубили ума? Съществува голяма вероятност по този начин да пратя на дъното и собствения си кораб!

— Това е единственият начин. Ако се приближите челно към десния борд не прекалено бързо — да кажем с пет до осем възла, — и после тъкмо преди да се ударим, включите едното витло в обратна посока, ще можете да бутнете кърмата ни с армираната част на вашия нос, след което да се разминем безопасно от дясната страна. Ще е трудно, но ще свърши работа. Искам да кажа — ако имате достатъчно опитен човек да го свърши.

— Ще се консултирам с командването.

— Остават ми пет минути до „рандевуто“, „Гренфел“. Прекрасно знаете, че за това време не можете да получите разрешение за напускане на пристанището. Вижте, стиска ли ви да го направите или не? Това е истинският въпрос.

Дълга тишина.

— Добре, „Британия“. Ще направим опит.