Кошерът на Хелстрьом - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Франк Хърбърт (30) #30

30

„Из коментарите на Трьова Хелстрьом: Каквито и методи да използваме, за да получим специалистите, от които се нуждаем, трябва винаги да се възползваме от онова, което може да ни предостави човешкото тяло. Използването на човешкия ампутат може да се избегне само когато заработим директно с оригиналния гeнeтичен материал на тялото. Всичко, което е свързано с прилагане методите на генетичната хирургия или генното инженерство, трябва да събужда най-мрачните ни опасения. Ние сме преди всичко човешки същества и не бива в никакъв случай да прекъсваме връзката с нашите предци. Каквото и да сме, не сме едно — богове. Във вселената, в която живеем, очевидно много неща зависят от случайността.“

— Вече не предава. — отбеляза Джанвърт, докато въртеше настройката на апарата. Беше се настанил зад спуснатите завеси на фургона, а радиоприемникът бе поставен пред него на един от рафтовете в кухничката. Ник Миърли бе надвесил запотеното си тяло над него, опрял ръка на рафта до приемника. На лицето му беше изписано загрижено изражение.

— Какво мислиш, се е случило с него? — запита той.

— Предполагам, че нарочно е изключил предавателя.

— Боже мили! Защо?

— Последното, което получих, — той потупа с длан кутията на приемника, — беше предупреждението на Хелстрьом, да не се внасят вътре радиоуреди.

— Но това е ужасно рисковано, да изключва предавателя.

— И аз бих постъпил по същия начин. Вече е влязъл в студиото.

— И все пак…

— О, я млъквай! Кловис отвън при телескопа ли е?

— Да. — Миърли имаше обиден вид. Знаеше, че Джанвърт е назначен за заместник по време на операцията и все пак му беше неприятно, че се отнасят с него по този начин.

— Провери дали е забелязала нещо.

— Телескопът увеличава само двайсет пъти, а и в долината е доста мъгливо.

— Отивай да провериш. Кажи й какво стана.

— Добре.

Фургонът изскърца и се залюля, когато Миърли раздвижи едрото си тяло.

Джанвърт го проследи с поглед и отново залепи слушалката за ухото си. Какво ли целеше Перюджи с този странен разговор? Металургия? Нови открития?