Кошерът на Хелстрьом

44

Наближаваше дванадесет и вече половин час Хелстрьом крачеше неспокойно из голямата столова на централната сграда и се питаше дали има някакъв смисъл от всичките тези приготовления. Столовата беше обзаведена елегантно с цел да посреща гости Отвън и тук най-често се осъществяваха срещи с различни финансови партньори. Залата бе облицована с дърво и в нея се влизаше през просторна арка. В центъра беше разположена продълговата маса — имитация на якобински стил — а от двете й страни бяха подредени десет кресла. Над масата блестеше ослепително масивен сребърен полилей. Почти цялата насрещна стена се заемаше от изящен шкаф в китайски стил, с подреден вътре порцеланов набор. В дъното на стаята, през високите прозорци се разкриваше панорамна гледка към долината, обляна в ярка слънчева светлина. В другия край имаше люлееща се врата, зад която от време на време са мяркаха кухненските работници, заети с подготовката за посещението на Външния.

На масата, откъм кухнята бяха подредени четири комплекта за хранене — чинии от същия бледосин порцелан и прибори с ръчно гравирани дръжки.

Великолепна подготовка! Хелстрьом неволно си подсвиркваше. Сигурно можеше и да е по-добре, но за случая стигаше.

Колкото повече наближаваше часът за среща с Перюджи, толкова по-изморен се чувстваше Хелстрьом.

Мимека също помагаше в кухнята. От време на време Хелстрьом зърваше силуета й зад матовото прозорче, гледащо към кухнята. На външен вид беше досущ като Фанси, но всъщност Мимека беше от паралелна генетична линия, отличаваща се по доста характеристики от линията ФАНСY. Имаше нещо неуловима в изгледа й — черни коси, бледа, дори розова кожа, което я свързваше генетично с останалите характеристики, търсени в конкретния случай от Кошера — изразена плодовитост, независимост на въображението, воля за успех, лоялност към Кошера, интелигентност…

Хелстрьом вдигна глава към старовремския часовник с махало, окачен на стената. Дванадесет без четвърт и все още никакъв знак от Перюджи. Защо ли се бавеше? Никога досега не беше закъснявал. Ами ако се е отказал от срещата и е замислил нещо друго? Може би вече разполагат с достатъчно улики благодарение на колелото, което им отмъкнаха под носа? Перюджи изглеждаше съвсем уверен в предполагаемата помощ от ФБР. И все пак, с помощта на Мимека в ролята на Фанси, щяха да отбият първия удар. Колкото и да си приличаха, отпечатъците им никога нямаше да съвпаднат. А и Мимека не беше се кръстосвала скоро, което можеше да се установи и с медицински преглед. Хелстрьом дори щеше да настоява на подобен медицински преглед — Отвън. Така поне щеше да отведе далеч от тук нашествениците.

Вратата към вестибюла се отвори.

Може би най-сетне Перюджи?

Хелстрьом се извъртя на токове и пресече забързано столовата с нейните старовремски мебели и грижливо поддържана миризма на застояло. Едва бе отворил вратата и насреща му избърза някакъв непознат, а зад него притичваше Салдо. Непознатият беше дребен на ръст, по-нисък дори от възнисичкия Салдо, с разрошени от вятъра кестеняви коси и бдителен, сдържан поглед. Имаше тъмни кръгове под очите си, а челото му беше прорязано от пресни бръчки. Изглеждаше на не повече от двадесет, ако не бяха тези бръчки, които затрудняваха Хелстрьом да определи истинската му възраст. Непознатият беше облечен с избелели дочени панталони, туристически обувки и бяло поло от тънка материя, през което тук там стърчаха единични червеникави косми. Отгоре носеше кафеникаво яке с множество джобове, един от които се беше издул, вероятно от прибрания вътре пистолет. По крачолите му бяха полепнали белезникави семенца от трева.

Той спря, щом съгледа Хелстрьом и излая гневно:

— Вие ли сте Хелстрьом?

Само на крачка зад него, Салдо подаде предупредителен сигнал с ръка.

Изненадан от заповедническия, нетърпящ възражение тон на човека пред него, Хелстрьом почувства, че пулсът му се ускорява, но преди да успее да отговори, Салдо се намеси:

— Доктор Хелстрьом, това е мистър Джанвърт — колега на мистър Перюджи. Мистър Джанвърт е паркирал колата си долу, при старата мелница и е дошъл дотук пеша през полето.

Джанвърт продължаваше да се оглежда с мрачно изражение. Събитията се бяха понесли в бясно темпо, след като откриха мъртвото тяло на Перюджи. Незабавно се свързаха с щаба и още щом предадоха вестта, отсреща се обади Шефа. Самият той и Джанвърт не би могъл да забрави този разговор: „Мистър Джанвърт — рече му Шефа, — сега всички ние разчитаме на вас. Вие сте последната ни надежда.“ Вече не беше Дребосъка, а Мистър Джанвърт. Инструкциите на Шефа бяха кратки, изчерпателни, произнесени с твърд глас.

„Дошъл дотук пеша?“ — питаше се по същото време Хелстрьом. Най-вече го разтревожи маршрута, който беше използвал. Някъде в този район бяха заловили Дипиъкс.

Салдо се изравни с Джанвърт, отново подаде предупредителния сигнал и продължи на глас:

— Мистър Джанвърт носи ужасяваща вест. Той ми каза, че мистър Перюджи бил мъртъв.

Хелстрьом остана потресен от новината. Опита се да се съсредоточи, но мислите му бягаха. Фанси? Не, тя не каза нищо за това… Едва сега забеляза, че очакват от него някаква реакция и се възползва от искреното си объркване.

— Мъртъв? Но… аз го… — Хелстрьом махна с ръка към столовата, — очаквах… искам да кажа — имахме среща. Какво се е случило? Как е умрял?

— Все още се опитваме да разберем — рече Джанвърт. — Вашият помощник-шериф не ни позволяваше да откараме тялото, но вече получихме разрешение от федералния съд в Сейлъм. В този момент тялото пътува към Орегонския Медицински университет в Портленд.

Джанвърт внимателно следеше реакцията на Хелстрьом. Изненадата му изглеждаше съвсем искрена — освен, ако пред него не стоеше опитен актьор. Все пак — той се занимаваше с кино.

— Скоро ще разполагаме с резултата от аутопсията — продължи Джанвърт, сякаш Хелстрьом не можеше да се досети за логическото следствие.

Хелстрьом прехапа устни. Никак не му се понрави начинът, по който Джанвърт бе произнесъл думите „вашият помощник-шериф“. Какво се беше опитал да предприеме Линк? Нима бяха обречени непрестанно да правят грешки?

— Твърде жалко, ако помощник-шериф Крафт наистина се е опитал да ви попречи — каза той. — Но това едва ли има нещо общо с мен. Той не е нашият шериф.

— Стига сме дрънкали глупости — заяви Джанвърт. — Една от вашите госпожички е прекарала предната нощ с Перюджи и му е инжектирала някакъв допинг. Възнамеряваме да установим какво точно представлява този допинг. Ще се свържем с ФБР, с Данъчната инспекция по алкохола — те се занимават с наркотиците — и ще разровим чифлика ви като мравуняк с отровни гадинки!

— Я почакайте малко! — вдигна ръка Хелстрьом, опитвайки се да заглуши надигащата се в душата му паника. Да разровят чифлика! — Какво чувам — за някаква жена, прекарала нощта с мистър Перюджи? За наркотици? Какви ги говорите?

— Сладка страстна кукличка на име Фанси — продължи Джанвърт. — Фанси Калотерми, май така й бяха именцата. Тя е прекарала нощта с Перюджи и му е инжектирала…

— Това са глупости! — прекъсна го Хелстрьом. — Да не искате да кажете, че нашата Фанси… Че тя е имала сексуална връзка с мистър Перюджи?

— Дали е имала! Перюджи ми разказа всичко. Тя му е инжектирала допинг и по наши предположения, именно това го е довършило. Искаме да разпитаме мис Калотерми, както и останалите служители в компанията. Ще преобърнем наопаки къщичката ви.

Салдо прочисти многозначително гърло, опитвайки се да отвлече вниманието на Джанвърт и да позволи на Хелстрьом да се съвземе. Нещата се развиваха в крайно неблагоприятна посока. Салдо усещаше, как дълбоко вродените в него защитни реакции застават в бойна готовност. Налагаше се да приложи съзнателно усилие, за да се сдържи и да не се нахвърли срещу Джанвърт.

Джанвърт на свой ред му хвърли презрителен поглед.

— Имате ли нещо да добавите? — попита той.

Но този път Хелстрьом изпревари помощника си:

— И кои сме тези ние, за които непрестанно говорите, мистър Джанвърт? Трябва да ви призная, че не разбирам за какво намеквате. Харесвах мистър Перюджи и…

— Гледайте да не харесате и мен — прекъсна го Джанвърт. — Не ми се нрави онова, което се случва с хората, които харесвате. Що се отнася до въпроса ви, той има съвсем прост отговор. Както вече споменах, скоро тук ще се появят хора от ФБР и Данъчната инспекция по алкохола. Ако решим, че са ни необходими и други официални представители, по време на разследването, ще поканим и тях.

— Но вие не разполагате с никакви доказателства за вината ни, така ли е, мистър Джанвърт? — попита Хелстрьом.

Джанвърт погледна замислено Хелстрьом. Имаше нещо скрито зад този въпрос, което хич не му се харесваше. Той отстъпи неволно назад.

— Така ли е? — настояваше Хелстрьом.

— Не бъдете толкова сигурен за доказателствата, с които разполагаме, Хелстрьом — премина в атака Джанвърт. — Вашата мис Калотерми е забравила колелото си в мотела. А това колело е собственост на Карлос Дипиъкс, още един от хората ни, когото изглежда също сте харесали.

Хелстрьом заговори бавно, стараейки се да обмисля всяка своя дума:

— Май не мога да следвам мисълта ви. Кой е този… ах, да, колегата, когото мистър Перюджи търсеше. Не разбирам намека ви за колелото, но по-важното е — вие също ли работите в тази компания за фойерверки, мистър Джанвърт?

— Съвсем скоро ще ги видите тези фойерверки — закани се Джанвърт. — Къде е мис Калотерми?

Умът на Хелстрьом работеше на максимални обороти, премисляйки всички възможни последствия. Първата му реакция бе, да благодари на предвидливостта си, че бе извикал Мимека, за да се представи за Фанси. Защото беше станало най-лошото. Проследили са откъде се е взело проклетото колело! Все още бавейки, за да печели време, той каза:

— Страхувам се, че не знам къде точно е мис…

Тъкмо в този момент Мимека влезе в столовата. Вратата на кухнята хлопна зад гърба й. Не беше виждала Перюджи и си помисли, че Джанвърт е дългоочакваният гост.

— Ето ви и и вас — каза тя. — Обядът отдавна е готов.

— Да, тъкмо за нея говорихме — намеси се Хелстрьом като даде сигнал на Мимека да замълчи. — Фанси, това е мистър Джанвърт. Той ни носи тъжна вест — мистър Перюджи е починал при крайно мистериозни обстоятелства.

— О, ужасно! — възкликна тя, след като получи от Хелстрьом сигнал, че може да говори.

Хелстрьом впи поглед в Джанвърт, обезпокоен, дали ще бъде забелязана подмяната. Мимека наистина много приличаше на Фанси. Дори гласовете им бяха почти идентични.

Джанвърт посочи с пръст Мимека и я попита:

— Откъде взехте колелото, дявол да го вземе? И що за допинг сте използвали, за да убиете Перюджи?

Мимека го погледна уплашено и вдигна ръка към устата си. Необузданият гняв, примесен със страх, чийто миризма буквално дразнеше ноздрите й, резкият глас и неочакваният разпит — всичко това я объркваше.

— Един момент, ако обичате! — каза Хелстрьом, като същевременно предаде на Мимека, чрез езика на знаците, да замълчи и да следи думите му. Той застана срещу нея с напрегнато изражение на лицето и я заговори като разтревожен родител. — Фанси, искам да ми кажеш истината. Прекара ли предната нощ с мистър Перюджи в мотела?

— С мистър… — тя поклати глава. Тревогата на Хелстрьом беше почти осезаема и Мимека забеляза, че Салдо трепери целият. Но Нилс беше настоял да говори истината и дори го бе подчертал със знак за заповед.

В стаята цареше пълна тишина, докато Мимека обмисляше отговора.

— …разбира се, че не! — каза тя. — И двамата знаете, че бях тук, в… — тя млъкна, почувствала внезапно, че устата й е пресъхнала. Малко оставаше да каже Кошера. Огромното напрежение в стаята оказваше своето пагубно влияние. Трябваше колкото се може по-скоро да си възвърне самообладанието.

— Снощи тя беше тук, в къщата — потвърди Салдо. — Аз я видях.

— Така значи смятате да играете — кимна Джанвърт. Той погледна към жената и долови зле прикритото объркване, потвърждаващо всичко, което Перюджи беше казал, преди да умре. Тя е била с него в мотела. Убила го е и вероятно е действала по заповед на Хелстрьом. Но ще е ужасно трудно да го докажат. Разполагаха само с описанието на жената, направено от Перюджи. Ситуацията изглеждаше доста деликатна.

— Само след няколко часа из това местенце ще се ровят повече представители на закона, отколкото сте виждали през живота си — каза им той. — А нея ще приберем за разпит. Той посочи Мимека. — Не се опитвайте да я скриете, или да я измъкнете. Отпечатъците й са навсякъде по колелото и из стаята на Перюджи. С интерес ще чуя отговорите й на някои въпроси.

— Може и така да е — съгласи се Хелстрьом, поуспокоен от мерките, които бе взел срещу подобно развитие. Отпечатъците на Мимека там нямаше да открият. — Но доколкото ми е известно, мистър Джанвърт, вие не сте представител на закона. И докато такъв представител не…

— Казах ви да престанете с дрънканиците! — кресна Джанвърт.

— Разбирам тревогата ви — увери го Хелстрьом, — но не ми е приятен нито тонът ви, нито поведението, нито езикът, който държите, пред тази млада дама. Затова, ще ви помоля…

— О, я стига вече — прекъсна го Джанвърт. — Езикът, който съм държал пред тази млада дама! Снощи се е чукала с Перюджи и знае повече трикове в леглото, отколкото човек може да си представи. И ще ми говорите още!

— Това вече е прекалено! — заяви Хелстрьом. Той подаде трескаво сигнал на Мимека да си тръгва, но тя бе прекалено съсредоточена в думите на Джанвърт за да го забележи. А и Хелстрьом вече й беше наредил да вземе дейно участие в разговора.

— Да съм се чукала ли? — попита възмутено тя. — Та аз дори не познавам вашия мистър Перюджи.

— Няма да мине номера, малката — рече й Джанвърт. — Обещавам ти — няма да мине.

— Не си длъжна да отговаряш повече на въпросите му, Фанси — каза Хелстрьом.

Тя погледна към него, докато се опитваше да прецени ситуацията. Значи Перюджи е мъртъв? Какво е направила Фанси?

— Точно така — закима Джанвърт. — Затваряте й устата, докато не стъкмите някоя подходяща историйка. Но аз ви обещавам — не си правете илюзии. Разполагаме с преки улики…

— Да, вярно — въздъхна с престорено примирение Хелстрьом. — Преки улики. — Всичко вървеше чудесно. Той се обърна към Мимека. — Фанси, скъпа, не е необходимо да оставаш тук, докато не пристигнат официални представители, стига разбира се въобще да решат, че си заслужава да обръщат внимание на подобни смешни обви…

— О, уверявам ви, че ще дойдат — заяви Джанвърт. — И тогава с интерес ще чуя обясненията ви за доказателствата, с които разполагаме.

Салдо, който все още не можеше да се овладее напълно, вдигна ръка, за да привлече вниманието на Хелстрьом и запита:

— Нилс, да го изхвърля ли от тук?

— Няма да е необходимо — отвърна Хелстрьом и даде настоятелен знак на Салдо да се овладее. Не биваше да рискуват и да влизат във физически сблъсък с Джанвърт. Това можеше да доведе до поредното убийство.

— Точно така, дявол да ви вземе, няма да е необходимо — потвърди Джанвърт. Той пъхна ръка в издутия от пистолета джоб и отстъпи на две крачки от Салдо. — Не се опитвай, приятелче, че ще те пратя на вечен отдих!

— Хайде стига, стига! — намеси се Хелстрьом. — Направо прекалихте! — Той погледна многозначително Салдо. — Това, което искам от теб, Салдо е да се свържеш с помощник-шериф Крафт. Ако това, което мистър Джанвърт твърди, е вярно, не разбирам защо още не е пристигнал тук. Погрижи се да се свържеш с него и го попитай…

— Крафт е твърде зает да разговаря по телефона от участъка — прекъсна го Джанвърт. — Вашата марионетка сега е заета, ясно ли е? Така че, няма кой да дойде тук и да ви спаси и въобще да попречи по какъвто и да било начин, преди да дойдат хората от ФБР.

Хелстрьом не пропусна да забележи напрежението в усмивката на Джанвърт и веднага осъзна, че Външният действаше по предварително разработен план. Зачуди се, дали наистина е в състояние да повика хора от полицията. А може би само се опитваше да провокира някакъв инцидент, който да му даде повод да потърси помощ отвън? Имаше толкова много неща, за които трябваше да се погрижат преди тук да се появи полицията на Външните. Дали Джанвърт щеше да му попречи, ако реши да напусне столовата?

— Салдо, — каза Хелстрьом, — не бива да забравяме, въпреки всичко, че имаме снимачен план, който трябва да спазваме на всяка цена. Едно забавяне може да ни струва твърде скъпо. — Хелстрьом даде знак на Салдо да ги остави и да се подготви за затваряне на Кошера във връзка с предстоящото разследване. — Захващай се за работа, а аз ще изчакам тук, заедно с мистър…

— Никой няма да излиза! — кресна Джанвърт. Той направи още крачка назад, без да вади ръката си от джоба. За какви се мислеха тези негодници? — Става дума за разследване на убийство! Ако смятате, че ще ви позволя да прикриете…

— Първо трябва да го докажете, ако въобще има нещо за доказване — прекъсна го Хелстрьом и отново подкани Салдо да тръгва. — Лично аз съм уверен в едно — снощи Фанси не е напускала чифлика. А междувременно, мистър Салдо има неотложни задачи, свързани със заснемането на поредния филм. В този филм сме вложили неколкостотин милиона долара и в Холивуд го чакат с нетърпение. Мистър Салдо едва е успял да се измъкне, за да ви посрещне и да ви доведе…

— Тъкмо се разхождах в кратката обедна почивка — добави услужливо Салдо. Той погледна часовника си. — Божичко! Наистина закъснявам! Ед ще ме разпъне на стената! — Той се завъртя и закрачи чевръсто към изхода.

— Я почакай малко, ей! — извика Джанвърт.

Салдо не му обърна внимание. Хелстрьом беше дал изрична команда с езика на знаците да излезе от залата и той не възнамеряваше да я нарушава. Джанвърт очевидно беше въоръжен, но се налагаше да рискуват. Ще стреля ли? Салдо почувства, как мускулите на гърба му се стягат, но въпреки това не забави крачка. Кошерът го изискваше от него.

— Казвам ти да спреш, иначе…! — изкрещя Джанвърт. Той отстъпи няколко крачки назад, опитвайки се да проследи отдалечаващия се гръб на Салдо, без да изпуска от очи другите двама. Салдо отвори вратата! Ръката на Джанвърт, стиснала в джоба дръжката на пистолета, беше хлъзгава от пот. Ще посмее ли да стреля? Салдо излезе!

Вратата се затвори.

— Мистър Джанвърт — каза Хелстрьом.

Джанвърт се обърна и го изгледа. Тези копелета!

— Мистър Джанвърт, — повтори Хелстрьом с успокояващ глас, — въпреки всичко, моля ви, не усложнявайте допълнително ситуацията. Очаквахме мистър Перюджи за обяд и смятам, че ще е твърде жалко, ако не се възползваме от приготвената храна. Уверен съм, че настроението и на двама ни ще се подобри, ако сега…

— Нима вярвате, че бих хапнал нещо тук? — попита Джанвърт. Толкова ли наивен беше този Хелстрьом?

Хелстрьом сви рамене.

— Както разбирам, вие настоявате да изчакаме представителите на закона тук, и държите двамата с Фанси да не напускаме помещението. Предлагам ви разумен начин да прекараме периода на чакане. Уверен съм, че ще открием съвсем прости отговори на вълнуващите ви въпроси и ви съветвам…

— Че как иначе! — озъби се Джанвърт. — Нали и мен харесвате!

— Не, мистър Джанвърт. Никак не сте ми приятен. Не се съмнявам, че и Фанси споделя впечатленията ми. Загрижен съм единствено за…

— Я стига с тия преструвки за загриженост!

Джанвърт буквално кипеше от гняв и възмущение. Не биваше да позволи на оня другия да се измъква. Трябваше да го простреля в крака.

— Щом се безпокоите от храната ни, мистър Джанвърт, — предложи Мимека, — позволете ми да я опитам преди вас. — Тя погледна разтревожено към Хелстрьом. Нилс бе споменал, че разчита гостът да приеме храната им. Този посетител беше неканен, дали и за него важеше това предположение?

— Ще я опитате преди… — Джанвърт поклати учудено глава. Тези хора наистина бяха побъркани. Как можеха да се преструват на толкова невинни, когато той знаеше, че ги държи в ръцете си?

Мимека все още чакаше някакъв знак от Хелстрьом.

— Тя само се опитва да ви предразположи — обясни Хелстрьом, като незабелязано добави със знаци, обръщайки се към Мимека: „Накарай го да яде с нас!“ Той не изпускаше Джанвърт от погледа си. Преди малко Салдо се беше разминал на косъм. Джанвърт почти бе решил да използва скритото в джоба оръжие. На толкова отчаяни постъпки ли бяха готови хората от тази агенция?

— Вече имах възможност да се убедя, по какъв начин мис Фанси предразполага хората — рече хапливо Джанвърт. — Благодаря, не.

— Е, аз пък ще си изям обяда — заяви Хелстрьом. — А вие можете да се присъедините, или да откажете — ваша воля. — Той застана до Мимека и я хвана под ръка. — Да вървим, скъпа. Направихме каквото можахме.

Джанвърт нямаше друг избор, освен да ги последва в столовата. Той забеляза, че бяха подредени четири комплекта и се зачуди, за кой ли е бил предназначен четвъртият? Крафт? Или Салдо?

Хелстрьом настани Мимека с гръб към китайския шкаф, а самият той седна на централното място, така че вратата към кухнята остана зад него. Посочи на Джанвърт мястото срещу Мимека и го покани:

— Поне можете да седнете при нас.

Джанвърт игнорира поканата, заобиколи масата и се настани до Мимека.

— Където пожелаете — добави Хелстрьом.

Джанвърт погледна към жената. Седеше свила ръце скута си и свела поглед, сякаш четеше молитва. „Ах, колко невинна изглеждаш, сладурче! — помисли си Джанвърт. — Но този път те спипахме на място. И ако се опиташ да се измъкнеш, като приятелчето си, ще те застрелям без да ми мигне окото. После ще му мислим за последствията. Може и да не се прицелвам в краката.“

— Имаме печено свинско за обяд — каза Хелстрьом. — Сигурен ли сте, че не желаете да го опитате?

— За нищо на света — завъртя глава Джанвърт. — За нищо.

В този миг люлеещата се врата на кухнята изскърца и Джанвърт вдигна разтревожено очи. Към масата приближаваше старица с посивели коси и изумително яркосини очи. Дълбоки бразди покриваха лицето й, което разцъфна в усмивка, веднага щом старицата забеляза Хелстрьом. Джанвърт премести поглед към него тъкмо навреме за да забележи, че подава на старицата странен сигнал, движейки трескаво пръстите си. В същото време Хелстрьом и младата жена, седнала срещу него размениха многозначителни погледи.

— Каква правите вие? — запита Джанвърт.

Хелстрьом видя, че Джанвърт е проследил сигналите и погледна с отегчено изражение към тавана. С Джанвърт щяха да си имат ядове, ако не успеят да го примамят да яде. Чакаха го толкова много неотложни задачи, а и Салдо беше твърде млад, за да поеме на гърба си цялото бреме. Вярно, край него имаше доста по-възрастни съветници, но Хелстрьом знаеше, че понякога Салдо бе доста твърдоглав и невъзприемчив към чуждото мнение. Нищо чудно да не обърне внимание на съветите на кошерните мозъци.

— Зададох ви въпрос — повтори раздразнено Джанвърт.

— Исках само да намекна на хората си, че е необходимо да ви успокоим и да ви предразположим да приемете поканата за обяд — отвърна все така отегчено Хелстрьом. Ще му повярва ли Джанвърт?

— Ха, надявайте се! — извика Джанвърт. Той погледна отново старицата. Стоеше неподвижно зад Хелстрьом, с ръка върху дръжката на кухненската врата. Защо не говореше тази стара кучка? Така ли щеше да стои, като вкопана, докато някой й каже какво трябва да прави? Изглежда точно това възнамеряваше да стори.

Настъпи тишина, докато тримата обмисляха положението.

„Правилно ли го прецених? — питаше се Хелстрьом. — Да подам ли сигнал, че могат да ни сервират?“

„Какво, по дяволите, чакат?“ — чудеше се Джанвърт. Спомни си, че Перюджи бе споменавал нещо за „мълчаливите жени“. С някакво странно обяснение, че изучавали труден акцент. Тази стара кучка, обаче, не приличаше на актриса. Очите й бяха ярки и проницателни, в позата й се долавяше неизчерпаемо търпение.

„Дойде време да рискувам“ — помисли си Хелстрьом.

И той пръв наруши тишината.

— Мисис Найлес, ще бъдете ли така добра, да ни сервирате две порции — само за мен и за Фанси. Мистър Джанвърт няма да обядва. — Същевременно, прикривайки движенията си сякаш се почесваше по ухото, Хелстрьом даде знак на жената да сервира. Думите не значеха нищо за мисис Найлес, която всъщност беше един безплоден работник, специално обучен да изпълнява само тази задача. Тя проследи сигналите на ръката, кимна и се скри обратно в кухнята.

Едва сега Джанвърт подуши апетитната миризма, която идваше откъм кухнята, и се зачуди, дали не беше постъпил твърде глупаво. Щяха ли да посмеят тези хора да го отровят тук? Вярно, изглеждаха толкова странни, но все пак… не, не беше изключено да опитат. Положението изглеждаше доста объркано. Хелстрьом сигурно е знаел за смъртта на Перюджи. Кой друг би могъл да нареди екзекуцията? Но тогава, кого са очаквали тук за обяд? Ако наистина са знаели за смъртта на Перюджи, тогава целият този маскарад е само една предпазна мярка. И в такъв случай, храната, която са приготвили е безопасна. Боже, как само миришеше от кухнята! А и Джанвърт обожаваше печено свинско.

Хелстрьом зяпаше разсеяно през прозореца, сякаш мислите му бяха далеч.

— Знаеш ли, Фанси — заговори отвлечено той, — винаги ми е харесвало да се храня тук. Трябва да го правим по-често, въпреки напрегнатата снимачна програма.

— Да, напоследък често пропускахме да обядваме — съгласи се тя. — И ти също, наблюдавах те.

Той се потупа по корема.

— Няма нищо лошо от време на време да пропускаш по някое ядене. Напоследък нещо напълнявам.

— Ще ти го напомня някой ден — каза тя. — Ако продължаваш все така, ще си развалиш стомаха.

— Доста работа имаме — каза Хелстрьом.

„Господи, какви побъркани! — помисли си Джанвърт. Да дрънкат подобни безсмислици в такъв момент!“

Мисис Найлес се появи заднешком през люлеещата се врата с по една чиния във всяка ръка. Поколеба се за миг, после сервира първо на младата дама. Когато приключи, Хелстрьом й даде знак да поднесе напитките. Предварително беше избрал наливна бира от резервоара. Произвеждаха ограничено количество, като награда за добре свършена работа, или пък за да прикрият вкуса на химическите вещества, които даваха на провалили се в работата специалисти, преди да ги изпратят в търтейното.

Джанвърт неволно сведе поглед към чинията, поставена пред жената. Над ястието се вдигаше ароматна пара. Порцията задушено свинско беше заобиколена с гарнитура от вкусни гъби, спанак и печени картофи, залети с бял сос. Младата жена продължаваше да седи неподвижно, свела поглед. Нима наистина се молеше?

Неочаквано Хелстрьом скръсти ръце, вдигна ги пред гърдите си и произнесе с напевен глас:

— Мили Боже, приеми нашите чистосърдечни благодарности за храната, която ни предстои да изядем. И нека твоето божествено присъствие да ни следва винаги, докато споделяме радостта от живота. Амин.

Младата жена присъедини глас към това „амин“.

Искреното чувство, с което бе произнесъл своята кратка молитва Хелстрьом, допринесе още повече за объркването на Джанвърт. Жената бе заговорила точно в самия край. Очевидно, не им беше за първи път. Ритуалът беше разтърсил Джанвърт далеч по-дълбоко, отколкото бе склонен да го признае пред себе си и от това гневът му се усили. Отново техните малки пиески!

Ароматът, идещ от чинията, разпалваше още повече гнева му. Жената посегна към вилицата. Ето че щяха да се натъпчат с проклетото си ядене!

— Сигурен ли сте, че не желаете да ви поднесат от същото? — попита Хелстрьом.

Джанвърт отвърна с блеснал от гняв поглед, сетне неочаквано протегна ръка, дръпна чинията на Хелстрьом и произнесе:

— Защо не? Благодаря, че ми предложихте. — Той сведе триумфиращ поглед към чинията пред него и се усмихна доволно. Каквото и да бяха замислили, едва ли щяха да поставят отрова в храната на Хелстрьом!

Хелстрьом изви глава назад и започна да се смее неудържимо. Беше почувствал, как Кошерът се изпълва с нова жизненост, която се съсредоточава в него, за да му помогне в сражението. Джанвърт беше постъпил точно така, както бе предположил.

Мимека присви очи и погледна усмихнато Хелстрьом. Поведението на Джанвърт беше напълно предсказуемо, но това важеше за всички Външни. Хелстрьом бе успял да предугади действията му. Трябваше да признае, че за миг се беше усъмнила в способностите му, когато прочете плана, в набързо подадените сигнали. Но ето, че Джанвърт сам бе придърпал чинията със заредената порция и се готвеше да я изяде. Съвсем скоро щеше да се усмири.

Хелстрьом избърса бликналите си от смеха сълзи с крайчеца на кърпата и извика към кухнята:

— Мисис Найлес, моля донесете още една порция!

Вратата се отвори и старицата надникна.

Хелстрьом посочи с ръка празното място пред него и даде знак за нова порция. Тя кимна, изчезна и само след миг се върна с приготвената чиния. Вероятно нейната собствена, помисли си Хелстрьом. Надяваше се, че е останало повече. За работниците възможността да опитат подобна храна бе едно приятно разнообразие от неизменната каша от общия казан. Неусетно се замисли за това, откъде са взели месото — най-вероятно от младия работник, загинал при инцидента в генераторната снощи. Месото беше съвсем крехко. Той вдигна бавно ножа и вилицата и миг преди да започне да се храни, произнесе мислено: „Благословени да са онези, които се вливат във вечния поток на живота и стават част от общото“.

Месото не беше само крехко, то беше необичайно сочно и Джанвърт го поглъщаше лакомо.

— Нахранете се — подкани го Хелстрьом като махна с вилицата. — Тук сервираме само най-висококачествени продукти, а и мисис Найлес е великолепна готвачка.

„Наистина е великолепна — добави мислено Хелстрьом. Дано да е останало малко и за нея. Заслужаваше си наградата.“