Кошерът на Хелстрьом

38

— Фанси е изчезнала! — докладва Салдо.

Беше нахлул в клетката на Хелстрьом след изморително тичане по коридорите и галериите, където животът продължаваше да кипи, без да обръща внимание на недоволството, което предизвикваше в работниците.

Хелстрьом седна в леглото, потърка очи и разклати глава за да се събуди. Беше заспал дълбоко, за първи път от много дни насам, надявайки се да събере малко сили преди поредната среща с Перюджи и онези, които стояха зад него и оказваха невидим натиск върху Кошера.

Фанси изчезнала!

В сумрака на клетката, той забеляза, че лицето на Салдо е изкривено от уплаха.

— Само тя?

— Да.

Хелстрьом въздъхна облекчено.

— Как се е измъкнала от Кошера? Къде е отишла?

— Използвала е шахтата на резервния вентилатор в скалите на северния периметър. Взела е велосипед.

— Ами охраната?

— Изненадала ги е с парализатора.

— Но нали в гнездото има дежурни?

— Не са я забелязали — призна Салдо. — По всичко изглежда, че е използвала този маршрут и друг път. Скрила се е сред дърветата, за да не задейства някой от външните датчици.

„Разбира се — помисли си Хелстрьом. — Велосипед. Но защо й е велосипед?“

— Откъде е намерила велосипед?

— Останал ни беше от един от Външните — Дипиъкс.

— И за какъв дявол го държите? Нали трябваше да го изпратите за претопяване?

— Един от инженерите решил да си поиграе с него. Бяха намислили да конструират подобен модел и да го използват за транспорт в долните галерии.

— В каква посока е поела? — Хелстрьом се надигна от леглото. Колко ли беше часът? Той вдигна поглед към кристалния часовник на стената — 3:51.

— Вероятно е пресякла моста „Палмър“. Следите й водят натам.

Значи към града. Но защо?

— Пазачите, които е парализирала, казаха, че носела Външни дрехи. От гардеробната потвърдиха, че е изчезнало кожено палто. Влизала е и в складовете. Още не сме открили какво е взела.

— От колко време я няма? — попита Хелстрьом. Той нахлузи кожените сандали и затърси пипнешком халата. Трепереше от студ, но знаеше, че се дължи по-скоро на занижения му метаболизъм.

— Близо четири часа — рече Салдо. — Поне толкова са били в безсъзнание пазачите. — Той потърка неволно пресния белег от раната. — Сигурен съм, че е отишла в града. Изпратих два химични детектора по следите — до там, докъдето е безопасно. Насочила се е право към града.

— Перюджи — каза Хелстрьом.

— Какво?

— Отишла е да се кръстосва с Перюджи.

— Разбира се! Да повикам ли Линк, или…

— Не — поклати глава Хелстрьом.

Салдо трепереше от нетърпение.

— Но велосипеда е на един от агентите на Перюджи!

— Че кой би разпознал един велосипед? Едва ли ще направят връзката. А и Фанси никога няма да им каже откъде е дошъл.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Когато става дума за кръстосване, Фанси е неспособна да мисли за друго. Трябваше да се досетя какво е намислила още когато я видях да атакува Перюджи.

— Този човек е опасен и хитър! Може да измъкне от нея каквото пожелае без тя да се усети.

— Ще трябва да проучим тази възможност. Но първо да предупредим Линк. Кажи му къде е Фанси и нека вземе необходимите мерки, за да не я отведат някъде за разпит. Перюджи е под постоянно наблюдение от хората си. Така че, ще бъде рисковано да вдигаме излишен шум около мотела.

Салдо погледна стреснато Хелстрьом. Очаквал бе, че Нилс ще вдигне на крак всички защитни сили на Кошера. Реакцията му в никакъв случай не можеше да се нарече адекватна!

— Други признаци за назряващо роене? — запита Хелстрьом.

— Не. Из… изглежда вентилацията помогна.

— Фанси е плодовита. Няма нищо лошо в това да забременее от Външен. Не само ще се сдобие с желаното дете, но и ние ще можем да я държим под око.

— Аххх… — Салдо можеше само да се прекланя пред мъдростта на Хелстрьом.

— Зная какво е взела от склада — рече Хелстрьом. — Взела е ампула с мъжки секс-стимулант за да възбуди Перюджи. Единственото, което иска, е да се кръстосва с него. И ние ще й позволим. Външните нерядко реагират странно на подобен род естествени природни желания.

— Така твърдят — промърмори Салдо. — Поне на упражненията по бихейвиоризъм, които минавах като подготовка, за да работя отвън.

— Можеш да си сигурен — рече Хелстрьом и се усмихна. — Сблъсквал съм се с подобна реакция много пъти. Утре, когато Перюджи цъфне тук, ще бъде самото разкаяние. Ще дойде с Фанси и ще е по-нисък от тревата. Ще се чувства виновен. А това ще го направи уязвим пред нас. Да, сега вече знам как да се справя с положението — благодарение на Фанси.

— Какво искаш да кажеш?

— Тези диви Външни не се различават особено от нас химически. Добре че беше Фанси, за да ми отвори очите. Същата техника, която използваме за да опитомим и поставим под контрол нашите работници, ще свърши работа и при Външните.

— Чрез храната?

— Или водата, или въздуха.

— А сигурен ли си, че Фанси ще се върне? — Салдо не успя да прикрие съмненията си.

— Сигурен съм.

— А колелото…

— Нима наистина вярваш, че ще го познаят?

— Не можем да рискуваме!

— Ако това ще те успокои, предупреди Линк за тази възможност. Но лично аз смятам, че сетивата на Перюджи ще бъдат притъпени от стимулатора и кръстосването с Фанси, та едва ли ще познае колелото.

Салдо се намръщи. Имаше нещо маниакално в държанието на Хелстрьом, което събуждаше тревогата му.

— Не ми харесва тази работа, Нилс.

— Ще свикнеш — увери го Хелстрьом. — Повярвай ми. Кажи на Линк, че изпращаш специална група. Искам хората да получат съвсем точни инструкции, никакво объркване. Иди при тях и бъди крайно внимателен. В никакъв случай да не се месят тази нощ. Основната им задача е да направят всичко възможно Фанси да не бъде откарана от мотела. Всички искаме да прекара една безгрижна нощ с Перюджи. На сутринта, при първа възможност да я приберат и да я докарат при мен. Възнамерявам да й благодаря лично. Кошерът наистина се учи и не само това — той реагира на опасността, сякаш е жив организъм. Винаги съм го подозирал.

— Нямам нищо против да я върнем — рече Салдо. — Но чак пък да й благодариш?

— Точно така.

— За какво?

— За това, за което ми отвори очите — че Външните са химически идентични с нас.