Кошерът на Хелстрьом

61

— Значи вече има и пистолет — рече Хелстрьом. — Страхотно! Направо страхотно! Той да не е свръхчовек? Преди по-малко от половин час е бил в централната зала за кръстосване. Сигурен бях, че ще го заловим някъде наблизо, а ето че сега е унищожил две от издирващите групи цели осем нива по-нагоре!

Хелстрьом седеше в центъра на гнездото, зад гърба на един от наблюдателите. Креслото, в което се бе настанил, беше единствената възможност да си отдъхне през изминалата нощ. От двадесет и шест часа не беше мигвал, а часовникът на стената показваше четири сутринта.

— Какво ще заповядате? — запита операторът.

Хелстрьом погледна изненадан очертанията на човека пред него. Да заповяда?

— Какво ви кара да смятате, че моите заповеди биха могли да променят нещо? — ядоса се той. — Ваша работа е да го заловите!

— Все още го искате жив?

— Повече отвсякога! Ако наистина е толкова способен, трябва да смесим кръвта му с нашата.

— Вероятно пак е излязъл в някой от главните тунели.

— Разбира се! Наредете на преследвачите да се разположат край асансьорите. Чака го дълъг път нагоре. А вече е изморен. Съсредоточете главните сили в горните етажи. Накарайте ги да проверяват всяка кабина и да парализират съмнителните. Зная… — Хелстрьом вдигна ръка в мига, когато наблюдателят се извърна и го погледна шокиран. — Нищо не може да се направи.

— Но нали и наши…

— По-добре така, отколкото да го изпуснем. Вижте какво направи. Вероятно е включил парализатора на максимална мощност, без да го осъзнава. Всеки път когато стреля губим по няколко работника. И аз като вас съм преизпълнен с гняв, но не бива да забравяме, че той е изгубил контрол над себе си и не знае какво прави.

— Знае достатъчно, за да ни се изплъзва всеки път! — промърмори някой зад Хелстрьом.

Хелстрьом не обърна внимание на този очевиден признак на несъгласие и попита:

— Къде е пленничката? Още преди час наредих да я доведете.

— Трябваше да я свестим, Нилс. Всеки момент ще бъде тук.

— Добре де, кажете им до побързат.