Къде си сега?

36.

Досега Брус Гълбрайт и неговата съпруга, доктор Барбара Хановер Гълбрайт, бяха избягвали да говорят за Мак Макензи. Но най-после в сряда вечер, след като децата си легнаха и родителите изгледаха новините в десет, Брус разбра, че трябва да повдигне темата.

Двамата се намираха в библиотеката на просторния си апартамент на Парк Авеню. Всеки път, когато заминеше на служебно пътуване, Брус отново и отново осъзнаваше колко е щастлив в своя дом, заедно със семейството си. Барбара се бе преоблякла в светлозелена пижама и бе разпуснала пепеляворусата си коса, така че тя падаше свободно по раменете й. Брус отдавна бе преодолял периода, в който се чувстваше тромав и непохватен в нейно присъствие, но дори и сега чувството, че един ден може да се събуди и да разбере, че е сънувал, че животът, такъв, какъвто го познаваше, е само една илюзия, никога не напускаше подсъзнанието му.

През последните дни, откакто медиите започнаха да свързват Мак с изчезването на Лизи Андрюс — онова момиче от Кънектикът — а после и с убийството на преподавателката по актьорско майсторство — бе видял как Барбара става все по-напрегната и по-напрегната.

По време на новините с ревност, която така и не бе успял да преодолее, Брус бе наблюдавал изражението на съпругата си всеки път, когато на екрана се появяха снимки на Мак. След като натисна бутона на дистанционното и видя как екранът потъмнява, той разбра, че е време да обсъдят стъпките, които трябваше да предприемат.

— Барб — каза той, — аз бях в клуба вечерта, когато изчезна първото момиче.

— Знам, но там бяха и двадесет други момчета от „Колумбия“, включително Ник и Мак — отвърна Барбара, отбягвайки погледа му.

— Каролин Макензи ми се обади, но аз не й позвъних, както ме беше помолила. Готов съм да се обзаложа на каквото кажеш, че не се е отказала. Докато полицейското разследване се разширява, няма начин да не стигнат до мен. Все пак двамата с Ник бяхме съквартиранти на Мак.

Той наблюдаваше как жена му се опитва да преглътне сълзите си.

— Какво се опитваш да ми кажеш? — попита тя с треперещ глас.

— Мисля, че ти и децата трябва да отидете на гости при баща ти в Мартас Винярд. Той е преживял три сърдечни удара. Никой няма да се усъмни, ако кажеш, че отново не е добре.

— Ами училището?

— Като се имат предвид таксите, които плащаме, няма да е трудно да уредим индивидуална програма на уроците и частен учител. А и бездруго училищната година свършва след няколко месеца.

Брус видя изписаната по лицето на жена му несигурност.

— Барбара, поддържаш кабинет заедно с още двама педиатри хирурзи, така че би могла да се възползваш от правото си на личен живот. Смятам, че е време да го предявиш.

Той стана, отиде до нея, наведе се и я целуна по главата.

— Бих могъл да убия Мак за това, което ти причини — рече тихо.

— Вече го преодолях, Брус, наистина.

„Не, не си — помисли си той. — Но аз се научих да живея с това и няма начин да позволя на Мак отново да те нарани.“