Каролин отново не отговаряше на мобилния си телефон. Ник й позвъни в осем часа сутринта в четвъртък, за да я покани на закуска. Искаше да я види. „Трябва да я видя“ — помисли си той. Бе я гледал по късните новини по телевизията как пламенно защитава Мак.
Искаше да разбере как бе минало посещението при майка й. Знаеше колко наранена се бе почувствала тя от отказа на майка й да я види.
Най-после клетъчният й телефон се включи и започна да звъни. Целия понеделник следобед и целия вторник беше изключен. Гризящото го чувство, че нещо не е наред, накара Ник да се отбие до Сътън Плейс, за да се убеди, че Каролин си е у дома.
Дневният портиер тъкмо бе започнал смяната си.
— Не мисля, че се е върнала — каза той, когато Ник попита за нея. — Разбрах, че в три часа нощес е получила спешно съобщение и веднага е излетяла навън. Който и да е предал съобщението на портиера, е настоял, че е въпрос на живот и смърт. Надявам се, че всичко е наред.
„Не е наред!“ — помисли си трескаво Ник и започна да набира вече познатия номер на детектив Барът.