Детектив Боб Гейлър започна да издирва Зак Уинтърс и неделя след срещата на отдела. Зак не беше в приюта на Мот Стрийт, който от време на време бе негов дом. Не го бяха виждали на улицата от ранната събота сутрин, когато се бе шлял около „Бараката“, а после бе отишъл в апартамента на Грег Андрюс. В събота следобед го бяха разпитвали, а после би трябвало да се е отправил към обичайните си свърталища. Само че не се бе върнал в приюта.
— Зак обикновено се връща поне през ден — сподели с Гейлър Джоан Колман, привлекателна тридесетгодишна жена, която работеше в кухнята на доброволни начала. — Разбира се, зависи от времето. Обича района на клубовете в Сохо. Перчи се, че там му дават повече подаяния.
— Някога споменавал ли е, че е бил близо до „Бараката“ вечерта, в която е изчезнала Лизи Андрюс?
— Не, поне на мен. Но той си има неколцина, които нарича своите „истински добри другарчета“. Нека да поговоря с тях — грейна тя при мисълта да се заеме с детективска работа.
— Ще дойда с вас — предложи Гейлър.
Тя поклати глава.
— Не, недейте, ако искате да научите нещо. Обикновено не идвам за вечерята, но тази вечер замествам една приятелка. Дайте ми номера си. Ще ви се обадя.
Боб Гейлър трябваше да се задоволи с това. Прекара по-голямата част от деня, бродейки из Сохо и Гринич Вилидж, без да има полза.
Зак Уинтърс просто бе изчезнал от лицето на земята.