Къде си сега?

Епилог

Една година по-късно

Когато провериха сметките на тръстовете, разбрахме, че Елиът ни е откраднал цяло състояние. Очевидно, точно както се бе изперчил Алтман, Мак бе осъзнал, че нещо не е наред с неговия тръст, и това откритие му бе коствало живота.

Беше същинско чудо, че Лизи бе все още жива. Бе прекарала шестнадесет дни и нощи на онзи мръсен под, неспособна да помръдне, с постоянните заплахи на Алтман, че ще я убие, които се редували с подигравки как веднага скочила в неговия джип пред „Бараката“, когато й казал, че Ник го е изпратил да я откара у дома. Беше й давал само по няколко капки вода на ден. Изтощена от глад и дехидратирана, тя била в извънредно критично състояние, когато я завели в болницата. Точно както мама бдеше до леглото ми, бащата и братът на Лизи не се отделяха от нейното, като я окуражаваха и умоляваха да се държи.

Семейство Андрюс се превърнаха в наши много добри приятели. Доктор Дейвид Андрюс, бащата на Лизи, редовно ни кани с мама на вечеря в клуба си в Гринич. Тяхното приятелство ни бе голяма утеха, докато двете с мама се борехме с болката от смъртта на Мак. Знам, че и ние оказваме помощ на Лизи, докато тя се възстановява емоционално от ужасното си премеждие. Майка ми продаде апартамента в Сътън Плейс и сега живее на Сентрал Парк Уест. Забелязвам, че доктор Дейвид редовно се отбива да я изведе на вечеря или на театър.

Успяхме да опазим от медиите пълната история за причината Мак да заподозре, че има нещо не наред с тръста му. Разбира се, казах на мама за сина на Мак. Нямах право да го скрия от нея. Доктор Барбара Хановер Гълбрайт дойде да ни види и изрази съжаленията си, задето е повярвала, че Мак я е изоставил. Дори и тогава тя не бе напълно честна — не призна, че е дала живот на детето на Мак, докато аз не й казах, че знам. Тогава започна да ни умолява да почакаме, докато синът й порасне, преди да му съобщим истината, и ние неохотно се съгласихме. И аз, и мама желаем с цялото си сърце да бъдем близки със сина на Мак. Дискретно посещаваме пиеси и концерти в неговото училище „Свети Дейвид“ и се чувстваме така, като че ли виждаме отново Мак. Те го наричат Гари. За мама и мен той винаги ще бъде Чарлс Макензи Трети.

Семейство Крамър се наслаждават на живота си в Пенсилвания. Когато разбраха истината за изчезването на Мак, те дойдоха да се извинят на мен и на майка. Лил ни призна, че понеже като млада била лежала в затвора, проявила прекалена чувствителност, когато Мак я попитал за часовника си. Намериха часовника в апартамента на Хауърд Алтман. Никога няма да разберем дали го е откраднал от студентския апартамент на Мак, или го е взел от него, след като го е убил.

Лил обясни също така какво е намерила в стаята на Мак, което накарало Гюс толкова да се ядоса.

— Беше само една глупава бележка, в която Мак ми се подиграваше — уж съм искала да ме заведе на танци, — но наистина нарани чувствата ми.

Това, разбира се, беше бележката, която бе написал Ник и после я бе изхвърлил. Очевидно се бе оказал прав, че Лил е страшно любопитна. Когато го попитах, той обясни, че я е смачкал и я е хвърлил в кошчето за боклук до бюрото на Мак. Точно затова Лил решила, че я е написал брат ми.

С гордост съобщавам, че съм един от натоварените помощник окръжни прокурори на Манхатън и често работя с детективите, които отначало ме бяха заподозрели и които сега са мои близки приятели и колеги.

Ник и аз се оженихме преди три месеца. Превърнахме жилището в Трибека в прекрасен нюйоркски апартамент. „Бараката“ се развива добре. Едно от любимите ни места за хранене е наново отворения ресторант на баща му за макарони и пица в Куинс. Винаги съм казвала, че ще имам четири деца, и сега с Ник с нетърпение очакваме раждането на първото, до което не остава много време. Надявам се да е момче. Ще го кръстим Чарлс Макензи Демарко.

Ще го наричаме Мак.