Къде си сега?

77.

— Намерихме го. На Сто и четвърта и „Ривърсайд“ е — изкрещя Лари Ахърн.

Изпратиха сигнал за тревога до всички коли на отдела, които се намираха близо до ъгъла. С виещи сирени всички те се устремиха към мястото.

Стенобитната топка вече беше там. Изпълнен със задоволство, Дерек Олсен видя, че неговият съперник в бизнеса, Доналд Туайнинг, седи зад контролното табло.

— Едно — скочи от мястото си Дерек Олсен и започна да брои. — Две.

И тогава триумфалният вик замря на устните му. Някой отваряше закования с дъски прозорец на втория етаж на старата къща. Някой люлееше крака над перваза и ръкомахаше. Алтман. Беше Хауи Алтман.

Стенобитната топка се люлееше все по-близо и по-близо до къщата. В последния миг Туайнинг видя Алтман и извъртя топката така, че пропусна къщата на сантиметри.

Иззад ъгъла се появиха полицейски коли със скърцащи гуми.

— Върнете се! Върнете се! — крещеше Хауи Алтман и тичаше по покрива на верандата, размахвайки ръце към машината. Когато започна да скача на едно място, изгнилият покрив поддаде и къщата започна да се руши.

Етажите започнаха да пропадат един върху друг. Виждайки какво става, Алтман се хвърли обратно през прозореца точно навреме, за да се окаже заровен под тонове отломки.

От полицейските коли се заизсипваха детективи.

— Мазето! — изкрещя един от тях, — мазето! Ако са там, това е единственият им шанс!