Ледена жега

СЕДЕМНАДЕСЕТ

Двете дупки от куршуми в тялото на Картър Деймън наистина бяха в неин стил. Лорън вече беше свалила ризата му и двете рани в горната част на тялото съответстваха с куршумите, които бе изстреляла в него в нощта на убийството на Дон.

Лорън Пари приклекна на кея до трупа, там, където го беше оставила Бреговата охрана, и посочи раните с върха на писалката си, като започна с тази от лявата страна, в основата на врата му.

— Да погледнем най-напред тази.

— Това е от изстрела ми през прозореца на таксито.

— Обзалагам се, че щом извърша аутопсията, тази ще се окаже почти фатална. Доколкото си спомням от балистичния доклад, ти си била на тротоара, така че куршумът се е движил надолу и вероятно е попаднал близо до подключичната или югуларната вена, или и двете. Ако беше успяла да улучиш някоя от тях, той щеше да е мъртъв за броени минути, дори по-бързо. Според мен само леко си засегнала някоя, така че предполагам, че е кървял бавно, но дълго през последните няколко дни. Ще узная повече долу в Б-23.

Това беше номерът на залата за аутопсии.

Хийт се отпусна на едно коляно и посочи другата рана — тази на гърдите му.

— Какви са тези следи около входната рана?

— Зорки очи имаш. От шевове са. Вероятно са се разкъсали, когато е паднал от моста във водата. — Тя приближи лицето си на около два сантиметра от раната. — Да, виждам остатъци от конци.

— Но ние звъняхме в спешните отделения — каза Ники. — Никой не ни съобщи за него.

— Да не искаш да кажеш, че сам се е зашил? Голям мъжкар. Хак да ти е, Чък Норис — рече Руук.

— Сериозно се съмнявам, че сам се е зашил — възрази Лорън. — Прилича ми на работа на професионалист. — После, когато Ники се наведе, за да разгледа другата рана, добави: — По тази не видях някакви следи от лечение.

— Защо е зашита само едната? — попита Фелър.

— Другата е по-рискова, заради близостта на вените и артериите. Който се е погрижил за него, е бил наясно да не ги закача.

— Значи, — каза Ники, — Деймън е получил помощ, но нелегално. — Тя се изправи и се протегна. — И е бил жив, когато е паднал в реката?

— Много е вероятно. Виждаш ли синините тук? — Лорън прокара пръст по следите по лицето и гърдите му. Съвместими са с начина, по който е паднал във водата. И има следи от съсирване около остатъците от шевовете по втората рана. Това нямаше да се случи, ако беше вече мъртъв. Ще мога да проверя за мастни клетки, когато се върна при микроскопа. И ще проверя дробовете му по време на аутопсията. Ако е бил жив, в тях ще има вода.

Когато следователите и Руук се запътиха към колите си, Лорън задържа Ники, за да поговорят на четири очи.

— Все още се тревожа за съсипания токсикологичен тест на Никол Бернарден.

— Ти очевидно не си виновна, Лор. А и сега Айрънс се занимава с това.

— Така ли? Накарах охраната да извади записите от камерите, за да не използват лентите отново, но когато се обадих на капитан Айрънс, за да му ги пратя, той ми каза да се обадя на детектив Хайнзбърг, която така и не се свърза с мен.

— Типично за нея — рече Хийт. — Ще пратя Роули. Той е Кралят на видеонаблюдението.

— Ами Айрънс? Няма ли да се ядоса?

— Докторе, докато не ми се бърка, изобщо не ми и пука.

Когато Хийт влезе в общия офис, мястото кипеше от трескава дейност и тя свика работна среща на отряда, за да се възползва от набраната инерция. Първо обаче трябваше да реши няколко малки проблема. Лон Кинг и беше оставил съобщение, за да й напомни да си запише час. Тя смачка бележката и я изхвърли. Да се оправи с Железния Човек, обаче, не беше така лесно.

Капитанът я откри в кухнята, докато си правеше кафе.

— Хийт, предполагам, че щом Картър Деймън е мъртъв, можем да приключим случая и да освободим служителите, които работят извънредно?

— А приключен ли е случаят? Според мен той беше само един от играчите.

— Той уби приятеля ви от военноморските тюлени. А сигурно и жената в куфара…

— „Сигурно“ не е доказателство. Да не говорим за майка ми.

— Значи не смятате, че е това, че той е разследвал убийството й, го е поставило в твърде удобна позиция?

— Добър въпрос — каза тя. — Простете, че ви напускам, капитане, но отивам да си свърша работата и да проуча отговора.

Тя излезе кухнята, без да се обръща.

Имаше много въпроси, които тревожеха детектив Хийт. Тъй като Шарън Хайнзбърг беше по задачи кой знае къде, а Айрънс висеше в кухнята и правеше препечени филийки, тя имаше възможност да ги сподели с нейния мозъчен тръст, събрал се около белите дъски. Ники написа „Картър Деймън“ в зеления квадрат, който беше оставила за случая на Дон и каза:

— Окей, разрешихме убийството на Дон.

— По-скоро го решихте ти и г-н Зауер — каза следовател Малкъм, което предизвика скромни аплодисменти. Тя ги укроти с един поглед.

— Само че — продължи Ники, — един решен случай води до цяла поредица от други въпроси.

— Да — рече Роули. — Защото не Дон е бил мишената, а ти.

— Точно така. Така че пак трябва да се запитаме, защо точно аз?

— Ами, много просто — каза Рейнълдс. — Ровеше се в случая на майка ти.

— Но аз постоянно ровя в този случай. Някой въобще има ли съмнения, че минава и седмица, без аз да го прегледам отново? — Никой не се обади. — И защо точно той ще ме погне? — Тя се обърна и написа под името на Картър Деймън: „Какво печели от убийствата?“

— Аз знам защо те е погнал — каза Руук. — Привлякла си нечие внимание. Не просто си се ровела в случая на майка ти, ти си се ровела дълбоко в него. И това е разтревожило някого. Ако не Картър Деймън, то някой, който е работел с него.

— Или за него — каза Фелър, който по рядко изключение се съгласи с писателя. — Искам да кажа, че Деймън е бил инструмент. Хората като него следват заповеди, взимат си парите и прекарват съботата в лъскане на колата.

— Съгласен съм. Не може да е само един тип. А и Картър Деймън не стреля по теб от Хай Лейн — каза Очоа.

Тогава Раймър се върна от разпита на очевидеца на Бруклинския мост.

— Как мина? — попита го Хийт, още преди да е седнал.

— Горе-долу. Тази сутрин д-р Арар тръгнал насам от Парк Слоуп с колата в 4:30. Бил на средата на пътя, когато забелязал някой да премята чувал с боклук през парапета. Когато се приближил, забелязал, че чувалът има крака и ръце. Набил спирачките точно когато човекът паднал. Каза, че спрял и надул клаксона и тогава онази побягнала в противоположната посока.

— Чакай малко — каза Хийт. — Онази? Свидетелят ти е казал, че е било жена?

— Без съмнение.

— Какво я описа?

— Висока към 175-180 сантиметра, атлетична, с тъмни дрехи и шапка.

— Видял ли е лицето й? Може ли да изготвим портрет?

— Затова казах, че е минало горе-долу. Било е твърде тъмно и тя не се е обърнала към него. Просто се навела и побягнала.

— Е, тогава как е разбрал, че е жена? — попита Малкъм.

— И аз това попитах. Каза, че е лекар и може да разпознае жена, като я види.

— Аз винаги гледам за адамова ябълка — каза Фелър. — Така избягваш конфузните изненади, като се усамотите.

Щом останалите спряха да го бъзикат, Роули се обърна към Хийт:

— А снайперистът от снощи? Възможно ли е да е било жена, а не мъж?

— Не знам — отвърна Хийт — Така и не видях адамова ябълка.

След това тя започна да им възлага новите задачи. Прати Малкъм и Рейнълдс на Стетън Айлънд, за да помогнат в 122-ро управление при претърсването на дома на Картър Деймън, и разпредели останалите да проверяват финансите и телефонните му обаждания. И за да не пропусне нищо, накара Фелър да провери алибитата на четиримата ученици по пиано от списъка на Джо Флин за нападението над нея на Хай Лейн, а Раймър прати отново да проверява аптеките и спешните отделения, тъй като вече знаеха, че Деймън е получил някаква медицинска помощ.

— Нямам нищо против — каза Опи, — но нали вече ги проверихме миналата седмица?

— Да, а сега можем да направим отново, но ще им пратим и снимката на Деймън по електронната поща — тя сложи капачката на маркера и се обърна към групата. — Сега е моментът да напомня на всички: не ставайте самоуверени. Знам, че ви се струва, че напредваме по някои от горещите следи, но всичко може да се обърне с главата надолу, ако не останем нащрек и не свършим черната работа. Само така ще разрешим тези случаи.

Когато хората й тръгнаха по задачите си, тя прати един патрул на Първо Авеню, за да вземе от Лорън записите от наблюдателните камери. Щеше да изчака Роули да се занимае с тях, след като приключеше проверката на финансите на Деймън. Или да ги натресе на Шарън Хайнзбърг, ако примадоната някога благоволеше да се появи.

Ники се обади на Лорън да я предупреди да чака униформения.

— О, значи не ми се обаждаш, за да ми кажеш „Хайде, момиче, какво се мотаеш с аутопсията“?

— В никакъв случай — Ники замълча за момент, а после каза: — Но понеже така и така повдигна въпроса…

Приятелката й се разсмя и каза, че й се е обадила в подходящия момент, защото тъкмо е приключила.

— Първо, да, в дробовете му имаше вода. Картър Деймън е дишал, когато е паднал във водата. И освен това, около разкъсаните шевове намерих мастни клетки, бели кръвни телца и лимфоцити. Това търся, когато гледам през микроскопа, за да знам дали едно живо тяло се е опитвало да се възстанови от нараняване. — Ники я чу да прелиства бележки и Лорън продължи. — Една интересна подробност. Раната на гърдите не само е била зашита, но който го е направил, е извадил и куршума. Не бих казала, че е направено много прецизно, но е било достатъчно добро, за да свърши работа. Който и да е бил, явно е сравнително компетентен.

— А вратът?

— Югуларната вена е леко засегната. Казах ти аз! Няма по-добър от мен!

— Трябва да прекарваш повече време с хора — каза Ники. — По възможност живи.

— Това изисква твърде много усилия. Както и да е. Куршумът още беше вътре. Разбира се, извадих го за балистичен анализ, но съм сигурна, че ще съвпадне с твоя пистолет.

Когато тя затвори, Руук се върна и се замота край бюрото й.

— Знаеш ли какво не ми излиза от ума, откакто се върнахме от кея сутринта? Дреболия е, но си задай въпроса все пак — какво беше необичайното в тялото на Картър Деймън?

— Какво?

— Толкова бързо ли се предаваш? — каза той. — Ще ти кажа. Старият белег от прострелването му като новак липсваше. Помниш ли как ни разказа за него на обяд?

— Може просто да не си го видял.

— Не съм го видял, защото нямаше такъв.

— Е, аз пък знам, че той още лежи на дисекционната маса долу в Съдебна медицина. Да се обадим ли пак на Лорън да провери?

— Няма нужда. Аз накарах една от секретарките да се обади в Отдел „Кадри“.

— Руук! Накарал си една от нашите секретарки да се обажда от твое име?

— Ами трябваше, защото Отдел „Кадри“ не гледа с добро око на цивилни, които се ровят в конфиденциална полицейска информация. Все едно, Картър Деймън никога не е бил прострелван. Защо ще лъже за това?

Руук беше прав — това беше дреболия. Но Хийт знаеше, че дреболиите често водят до големи разкрития и остави бележка на бялата дъска, макар че той се оплака от дребния й шрифт.

Този следобед, след като какофонията от телефонни обаждания от следователи с доклади и доставчици на храна, защото никой не искаше да излиза в почивка, приключи, Раймър възкликна от бюрото си:

— Бинго!

Опи звучеше сякаш е уловил едра риба. И си беше точно така.

Хийт закара Руук и Роули до Бронкс, стараейки се да бърза, колкото е възможно. На светофарите минаваше на жълто и даваше газ малко преди да стане червено, а накрая паркира неправилно пред аптеката и влезе вътре.

Въпросната аптека се намираше на три пресечки от мястото, където Картър Деймън бе зарязал откраднатото такси, след като Ники го простреля. Раймър не само разпрати снимката му по спешните отделения и аптеките, но се снабди и с карта, и се обаждаше най-напред на онези, които се намираха най-близо до колата. Първата клиника, на която позвъни, нямаше информация. Следващото обаждане беше до малка аптека на Южния булевард, близо до Проспект. Собственикът, който беше доста възрастен и не разбираше много от електронна поща, бе пропуснал предишните съобщения, но позна Деймън по описанието. Информацията се потвърди, когато Раймър му прати снимката по факса.

Изчерпателна въпреки нетърпението си, Хийт показа на собственика своето копие от снимката на Деймън, за да потвърди още веднъж показанията му.

— Да, това е той — каза Хюго Плейна и потвърди, че в нощта на стрелбата раненият Деймън е влязъл, олюлявайки се, точно преди аптеката да затвори в полунощ.

— Влезе без помощ, не знам как успя — каза възрастния мъж, свали бифокалните си очила и й върна снимката. — Целият беше в кръв. Тук и тук. — Той посочи двете рани, които Хийт беше нанесла на бившето ченге. — Попитах го да повикам ли линейка, а той просто изкрещя „Не!“ После ми поиска марля, ножици и антисептик, за да превърже раните. Започна да губи съзнание, така че аз му помогнах да седне в един от столовете в чакалнята.

— Защо не се обадихте в полицията? — попита Руук. — Ако някой в такова състояние влезе при мен, аз ще намеря начин да се обадя, независимо какви ги говори.

Старецът се усмихна и кимна:

— Да, разбирам. Но, виждате ли, ние сме малка, независима аптека. Семеен бизнес. В тази махала виждам доста хора в лошо състояние. За бога, понякога е направо ужасно. Понякога е резултат от бой, понякога — от война за територии, а понякога просто не искам да знам. И когато дойдат и поискат да им помогна, аз им помагам. Не съм тук, за да им задавам твърде много въпроси или за да ги издам. Те ми имат доверие. Все пак сме съседи.

— Дадохте ли му нещата, които искаше? — попита Хийт.

— Да. Сложих ги в торба, а когато приключих, той беше много замаян. Главата му се люшкаше. Пак му предложих да повикам линейка, но той отказа. После звънна телефонът му и той ме попита дали наблизо има хотел. Казах, че „Кий Ларго“ е зад ъгъла, а той ме помоли да му помогна да се изправи. После ми плати в брой, взе си торбата и си тръгна.

— Знаете ли кой му се обади? — попита Раймър. Хюго поклати глава.

— Звучеше сякаш някой иска да се срещне с него и пита къде.

Фоайето на „Кий Ларго“ беше тъмно и вонеше като всички долнопробни хотели, които Ники някога беше разследвала — на смес от стар мухъл, силни почистващи препарати и застоял пушек. Дъските на пода скърцаха под омацания килим, водещ до рецепцията. Там нямаше никой, а на една пластмасова табела с липсващи стрелки на часовника пишеше „Ще се върна в…“

Ники извика „Здравейте!“ и не получи отговор. Руук каза:

— Охо, те наистина са пресъздали елегантността и очарованието на Кий Ларго насред Бронкс. Чувствам се сякаш съм Боги, а ти — Бакол. — Той натисна сервизния звънец, който не издаде нито звук. Руук огледа ръката си и я изтри в панталоните си, с което искрено развесели Раймър. Хийт се канеше да извика отново, когато телефонът й избръмча. Обаждаше се Малкъм от Статън Айлънд.

— Имам новини за вас, детектив Хийт. — Ники се извърна от рецепцията и закрачи нагоре-надолу. — Нашите хора още претърсват къщата на Деймън, но с Рейнълдс открихме, че той е наел склад за съхранение в Касълтън Корнърс. Познайте какво има вътре.

— Мамка му, просто й кажи бе, човек — чу се гласът на Рейнълдс. Хийт се съгласи с него.

— Микробус — каза той и сърцето й се разтуптя.

— Кафяв ли? — попита тя.

— Да. А на него пише „Почистване на килими „Тип-Топ“.

— Справихте се чудесно. — Хийт обаче беше практичен човек и не бързаше да се вълнува. — Кажи ми, че и двамата сте с ръкавици.

— Да, госпожо, ние сме Синеръката банда.

— Чудесно. Пипахте ли нещо?

— Не, само светнахме с фенерче през задния прозорец, за да се убедим, че няма никой вътре, жив или мъртъв. Няма.

— Виж сега какво искам да направите. Отдръпнете се и стойте така. Оставете врата отворена, не докосвайте повече дръжката. Стойте на стража и изчакайте отдел „Събиране на доказателствата“ да разрови всичко. И когато кажа, ми доведете само Бениньо ДеХесус и никой друг. Не се издънвайте.

— Ясно.

— Освен това, Мал… С Рейнълдс къртите отвсякъде.

Хийт точно приключваше обясненията с Руук и Раймър, когато от задната стая изникна рецепционистката — едра бяла жена с изрусена коса, сплетена на плитки по главата й, — последвана от валма тютюнев дим.

— Стая за трима ли искате? Петдесет долара депозит.

Тя махна табелата с „Ще се върна в…“ от рецепцията и измъкна връзка ключове от етажерката. Когато се извърна, Хийт тикна значката си в лицето й.

Името на рецепционистката беше Диди и те я последваха надолу по коридора на втория етаж, като прескачаха множество кърпежи с тиксо по килима.

— Помислете отново, Диди — рече Ники. — Сигурна ли сте, че никой друг не е идвал да го посещава?

— Аз никога по никакъв начин нищо не виждам. Хората идват и си отиват.

— А ако някой е отседнал при него? Това трябва да го знаете, нали?

— Може и така да се каже. Но огледайте! — Тя спря по средата на коридора и театрално разпери ръце, точно когато на път за асансьора ги подмина една жена в яркожълти силно изрязани шорти и също толкова изрязано горнище. С това трудно можеше да се спори. — Човекът предплати за две седмици в брой. Само това ме интересува.

Спряха пред врата в края на коридора с табела „Не ме безпокойте“, закачена на дръжката й. Ники се зачуди дали доказателствата не бяха вече замърсени и попита:

— Камериерките влизали ли са?

— Да, бе. — Диди се усмихна подигравателно и посочи табелата. — Не очаквайте шоколадчета на възглавницата. — Тя почука два пъти и извика: — Управата е! — След като пъхна ключа, Ники й махна да се отдръпне. Тя и Раймър поставиха ръце на кобурите и влязоха първи.

— Мамка му! — каза Диди, изразявайки чувствата на всички. — Трябва да се обадя на собственика! — и бързо излезе.

Навсякъде имаше кръв. По леглото, възглавницата и особено горния чаршаф имаше засъхнали тъмно ръждиви локви. Купчината кърпи на пода също бяха оплискани с червено.

Бюрото беше преместено в средата на стаята и покрито с откъсната завеса на душа. От едната страна на винилното покритие имаше още една локва кръв, която се беше утаила с времето — по краищата кехлибарена, а по средата — тъмнокафява. Подобно на протекла свещ, тъмночервени струйки се стичаха по страните на завесата, там, където локвата бе преляла, оставяйки засъхнали петна по килима. На пода се валяха купчинки окървавени марли и опаковките им.

— Не съм виждал толкова кръв в хотелска стая, откакто гледах „Сиянието“ — оповести Руук.

— А аз намерих моето спешно отделение — каза Опи.

— И интензивно отделение — довърши Хийт. Остави Раймър да се оправя със стаята с надеждата, че отдел „Събиране на доказателства“ ще може да свали отпечатъци в този хаос и да открие кой е помогнал на Картър Деймън.

Когато се върнаха от Бронкс с Руук, Роуч вече ги чакаха и я награкаха още на вратата. Заведоха я до бюрата им, поставени едно до друго, където бяха организирали цял инструктаж.

— Първо банката — започна Роули. — Оказа се, че Картър Деймън е оставил своя собствена финансова следа. — Докато говореше, той отвори един файл на монитора си и запрехвърля с мишката страници от банкови извлечения. — Погледни тук. Прехвърлени са му 300 000 долара в понеделника, след като майка ти е била убита. А после, виж тук! По-малки суми — по 25 000 — на всеки шест месеца.

Заключението беше твърде очевадно — член на братството, следовател от полицията на Ню Йорк, вероятно е бил нает да убие майка й, а след това му е било платено да обърка разследването. Въпреки че заключението беше ясно, Ники се противопостави на инстинкта да предубеди преценката си като го приеме веднага, и попита:

— Колко време е получавал пари?

— До миналия месец. Следва голяма промяна. — Роули изкара другата страница. — Друг депозит от 300 000 преди две седмици.

Ники погледна датата.

— Тогава намерихме Никол Бернарден в куфара.

— И същия ден се срещнахме на обяд с бившия следовател от отдел „Убийства“ Картър Деймън — добави Руук. — Питам се, дали са му платили да убие Никол или теб?

— Или и двете? — почуди се Очоа. — Телефонните извлечения също имат какво да ни кажат. — Той подаде на Хийт едно копие от извадките, които беше прегледал. Руук се надвеси да го чете над рамото й.

— Открих три интересни неща. На края на първа страница пише, че Деймън е провел два международни разговора с временен мобилен номер в Париж. Един разговор в нощта на убийството на Никол — да ти напомня, това е било две нощи преди да намерим куфара — и още един до Париж, пак на същия номер, точно след като се е срещнал с теб и Руук на обяд.

Ники замълча за момент, за да подреди мислите си и каза:

— Добре, да видим. Да предположим, че първото обаждане е било за убийството на Никол Бернарден. Или за да получи заповедта, или за да потвърди, че го извършил. За какво се е обадил втория път?

— Може би да се е обаждал на убиеца на Тайлър Уин. Може той да е бил снайперистът онази нощ.

— Да, но ние проверихме всички пристигащи от Париж, помниш ли? — каза Очоа. — Никой от тях не беше в списъка с наблюдаваните.

— Е, и? — отвърна Руук. — Може да е дошъл от друго място като Бостън или Филаделфия. Или пък въобще да не е в списъка.

— Още ще го чепкаме това — рече тя.

— Деймън обаждал ли се е на семейство Бернарден в Париж? — попита Руук. — Може ли да е неуловимия г-н Сийкрест?

Очоа сви рамене.

— Няма такъв запис. Но това обаждане е дошло от временен телефон, помниш ли?

Ники мина на следващата страница.

— А това обаждане тук какво е?

— Проблемът не е в обаждането, а кога е направено. Погледни. Деймън го е направил веднага след като е затворил телефона, като се е обадил в Париж след вашия обяд.

— Ако Фелър е прав и Деймън е инструмент, според мен май някой му е казал какво да прави и той го е направил.

— Мигел, проверил си номера, предполагам? — каза Ники.

— Правилно предполагаш. Няма заповеди за издирване или арест за този, на когото се е обаждал. Номерът е регистриран на адрес на Второ Авеню на името на Салена Кайл.

Хийт и Руук се спогледаха.

— Салена? Това е моята палава медицинска сестра!

Сигналните светлини на покрива на форда на Роуч се отразяваха в огледалото й за обратно виждане, докато се движеха под конвой, но без сирени, през Сентръл Парк, към адреса на Салена Кайл на Второ авеню, близо до 96-та улица. Ники включи нейната сирена, когато пресичаха Пето Авеню. Докато караше по 84-та, тя погледна в огледалото, за да се убеди, че Роули я следва, а Руук каза:

— Е, сега знам защо Картър Деймън ме излъга, че е бил прострелван. Разправяше ми врели-некипели за възстановяването си, за да му дам името на Гитмо Джо. Сигурно го е намерил през моята агенция и го е заменил с това момиче Салена.

— И аз така мисля. — Ники наду клаксона и врътна кормилото, за да изпревари един камион за доставки, който блокираше нейното платно. Свивайки по Второ авеню, тя продължи: — Деймън я е оставил при теб, за да шпионира как върви разследването. Помисли, Руук, тя видя нашата дъска, записки те ни, всичко, преди да си тръгне. — Тя не можа да се сдържи и добави: — И през цялото време се хилеше с тези големи бели зъби.

Руук усети, че го будалка и отвърна:

— Също така правеше чудесен масаж.

Тя спря до тротоара на 96-та улица и паркира.

— Време е да посетим палавата сестра. — Само че когато Руук се накани да излезе, Хийт каза: — А, не, ти ще стоиш тук.

— Защо? Връщаш ми за масажа ли? Кълна се, през цялото време мислех само за теб.

Тя се присъедини към Роули и Очоа на входните стълби на жилищната сграда.

— Няма да споря с теб. Остани в колата, сериозно ти говоря.

— Само гъделичкаш самолюбието му — каза Роули.

Когато се качиха пред апартамента й на петия етаж, Роули коленичи пред ключалката, държейки в готовност ключа, получен от управителя. Хийт и Очоа се разположиха от двете му страни с извадени оръжия.

— Салена Кайл, полиция, отворете! — извика тя. Отговор не последва. Тя кимна на Роулз и той отключи. Ники завъртя бравата и се опита да отвори вратата, но тя се удари в нещо масивно и спря.

— Мой ред е — каза Очоа, отдръпна се и здраво ритна вратата. Тя се отвори едва на няколко сантиметра. — Заедно, силно — каза той и двамата с Роули се хвърлиха към нея с рамото напред, докато накрая тя се отвори.

— Спалнята е празна — каза Очоа.

— Кухнята също — каза Хийт.

Роули дойде откъм банята и прибра оръжието си.

— И в банята няма нищо.

— Бързо се е измъкнала — каза Очоа. — Чекмеджетата са отворени, а на леглото има полунареден сак.

Ники забеляза полуотворения прозорец. На път към вратата извика:

— Аварийният изход! Един от вас да се качи нагоре, аз ще поема улицата.

Хийт хукна по стълбите и изтича през вестибюла на тротоара. Руук чакаше до колата и посочи:

— Влезе в едно такси.

— Влизай! — каза тя.

— Видях ги да свиват в ляво по 97-ма.

Когато завиха, той извади телефона си.

— Запомних номера на колата й — каза той и се свърза с диспечера на таксито. — Това е спешно полицейско обаждане, искам да знам маршрута на ваша кола с номер К-В-4-0-3-0-9. — На Лексингтън настойчиво й посочи да завие наляво и тя го послуша. После поиска регистрационния номер и го записа. — Благодаря Ви много. Тръгнали са към летище „Кенеди“ през тунела „Мидтаун“.

— Твърде лесно се справи — каза тя, като се пресягаше за микрофона на радиото.

— Ей, и разследващите журналисти знаят номера!

Хийт се обади да предупреди униформените на входа на тунела да спрат черния „Линкън“ и им даде регистрационния номер, който бе получил Руук. Въпреки това Ники продължи с пълна скорост и точно когато прекосяваха 42-ра улица, той каза:

— Там! На дясното платно, минава покрай ресторанта за бързо хранене!

Едно изсвирване на сирената беше достатъчно да накара седана да спре. Тя се обади за подкрепление и отвори вратата.

— Стой тук, Руук.

Прозорците не бяха тъмни и задната седалка изглеждаше празна. Тя заобиколи колата с вдигнат пистолет и отвори задната врата.

На седалката нямаше никой.

Отвори и вратата до шофьора, но и там беше празно. Шофьорът беше с вдигнати ръце, докато тя прибираше пистолета.

— Къде ти е пътничката?

— Дамата каза да я оставя да слезе малко след като се качи. Оставих я още на 66-та, близо до Армъри. — Ники безнадеждно погледна към града. — Казах й, че е платила до летището и тя ми отвърна да продължавам насам.

— Направете ми услуга, господине, и отворете багажника — каза тя, въпреки че знаеше, че няма смисъл.

Този път позволи на Руук да я последва в апартамента на Салена Кайл. Когато влязоха, завариха Роули и Очоа да претърсват дневната с ръкавици на ръцете. За всеки случай тя подаде един чифт и на Руук.

— Току-що се чух със следовател Раймър. Пратихме му съобщение с копие на ей оная снимка на Салена Кайл. — Той посочи рамката на лавицата за книги до телевизора. — Каза да ти предам, че Диди — знаеш коя — е идентифицирала Салена Кайл като жената, посещавала стаята на Деймън през онзи ден.

Радостта й, че са открили ключовата връзка с Картър Деймън беше попарена от загубата на заподозряната и сърцето на Ники се сви. Вероятно й пролича.

— Ловък номер, да ти се изплъзне така — каза Очоа.

— Нали? — каза Хийт. — Наистина мислех, че сме я пипнали.

Роули прочисти гърлото си.

— Може би просто трябва да следваме уханието на парфюм.

— Много смешно — каза Руук. — Какво стана с братството на кръвопреливането?

— Поговорихме и решихме, че си искаме кръвта обратно.

Ники ги остави да се закачат и обходи останалата част от апартамента. Загубата на Салена не означаваше провал, но определено й остави горчив вкус в устата. Преди да се вкисне съвсем, реши да си намери работа.

— Момчета, прегледахте ли вече спалнята?

— Не още — отвърнаха Роуч.

Сакът в основата на леглото беше още отворен, така че Хийт започна от него, като реши, че Салена би взела най-важното за нея. Във външните джобове намери грим и тоалетни принадлежности. От другата страна — сешоар и четки за коса. Основното отделение на сака беше полупълно — чифт сандали, бикини, малко скъпо бельо и чифт дънки. Внимателно постави всичко на леглото и извика „Уррраа!“ на празната стая.

Под дрехите Ники намери откраднатата кутия със снимки.