Ленивият любовник

ГЛАВА XXI

Пери Мейсън седеше облегнат назад на въртящия се стол, вдигнал крака на ръба на бюрото. Той се обърна усмихнат към Пол Дрейк и каза:

— Знаеш ли, Пол, не бях се сетил за възможното значение на тези следи, преди да започна да ги разглеждам на обед. Лошото на косвената улика е, че наистина може да те измами и да ти сложи капан.

— Казах ви, че Бърнис Арчър е хитро създание. Трег я е оставил да говори с Флийтуд в затвора. В минутата, в която е разбрала какво се е случило, тя е казала на Флийтуд да твърди настойчиво, че мисис Олрид е била в багажника на автомобила. Скочила е в колата си и е заминала за мястото. На разсъмване в сряда сутринта тя е оставила отпечатъци, които да потвърдят показанията на Флийтуд. Било е толкова лесна работа. Всичко, което е трябвало да направи, е било да вземе какъв да е къс прът, да мине бавно от шосето до мястото на паркиране на автомобила, после да забие пръта в земята, за да се опре на него и да й служи като опорна точка при скока до мястото, където би трябвало да бъде багажника. След това е трябвало да изтича обратно до пътя. Докато го е правила, тя не е забелязала следите, оставени от Овърбрук, които са идвали до автомобила и са спирали там.

— Добре, но кой по дяволите го е убил?

Мейсън отговори:

— Когато Овърбрук е излязъл на разузнаване в понеделник през нощта, трябва да е имал със себе си някакво оръжие. Очевидно не е било пистолет. Той е едър, силен, мощен гигант и трябва да е носил някаква тояга, може би лост. Предполагам, че Олрид е бил вече в съзнание, когато Овърбрук е пристигнал, и вероятно е стенел. Овърбрук се е качил в колата, изкарал я е на заден ход до пътя и е тръгнал за лекар. По някое време той е открил кой е пасажерът му и те са започнали да спорят и да се обвиняват помежду си. Може би Олрид е сграбчил Овърбрук и той му е строшил главата.

— Откъде правиш това заключение?

— От кръвта в багажника — отговори Мейсън. — Никое показание досега не обяснява съществуването на тази кръв. Бърнис Арчър е била достатъчно умна да разбере, че първият, чийто разказ даде обяснение за кръвта в багажника, би имал преимущество. Затова тя целенасочено създава версия, която Флийтуд да разкаже и прави отпечатъците, които да я потвърдят. Толкова е бързала да се намери виновник за пред полицията, че е прекалила с измислиците си. От момента обаче, когато Флийтуд разказва историята, която обяснява петната кръв и съществуват следи, които да я подкрепят, той се превръща в доброто, искрено момче на полицията. Ако тя беше стояла настрана отпечатъците щяха да покажат накрая, че Флийтуд не е виновен, но тя не е можела да го разбере. Никой от тях не си е давал сметка какви чудесни условия за съхраняване на следите е имало на мястото, където е стояла колата.

— Твърдя, че ако тази кръв не е от разкървавения нос на мисис Олрид, тя трябва да е от раната на Олрид. Мисля, че Овърбрук е изпаднал в паника, когато е разбрал какво е направил. Той се е заел да скрие тялото и го е напъхал в багажника. После си е дал сметка, че това няма да му помогне и е стигнал до идеята да извади тялото, да го сложи отпред и да бутне колата по нанадолнището.

— Защо това да не е бил Флийтуд?

— Защото Олрид тежеше повече от осемдесет и пет килограма. Флийтуд е твърде деликатен мъж и не е особено силен. Овърбрук е силен, як фермер, който би могъл да се оправи с подобно тяло без особени затруднения. Що се отнася до мен, мисля че това е грижа на полицията. Те са снесли яйцата, те трябва да си ги мътят.

Дрейк се изкиска.

— Какво ще кажеш за подправения чек? — полита Дела Стрийт.

— Това е интересен случай, в който Олрид е надхитрил сам себе си. Ясно е какво е планирал да направи. Той е възнамерявал да залови Флийтуд с жена си, да убие и двамата и да блъсне колата им в някоя планинска пропаст. Имал е чудесна схема. После мисис Олрид ме моли да защитавам Пат. Съпругът й не иска аз да се забърквам в случая, иска ръцете му да са развързани. Той я придумва да унищожи писмото, което ми е написала, но тя все още се готви да ми изпрати чека. Тогава на него му хрумва блестяща идея. Защо да не ме възпре да започна работа по случая, като ми сервира два чека? Един от тях би могъл да бъде фалшив. Той е бил сигурен, че когато получа два чека за една и съща сума, няма да предприемам никакви действия, докато не се свържа с мисис Олрид.

Олрид е чувствал, че му трябва само един ден. В понеделник през нощта всичко е щяло да бъде свършено. Ако би могъл да обърка нещата така, че чекът, изпратен ми от мисис Олрид, да не бъде осребрен в понеделник, това е нямало да стане никога, защото смъртта на приносителя автоматично анулира всеки неизплатен чек.

Бързайки, мисис Олрид напечатва писмото до банката в Лас Олитас. То е лежало на масата до пишещата машина и чековата книжка. Олрид е сложил лист индиго отдолу, прекопирал е подписа и върху един от чековете с някакъв остър предмет, вероятно пиличка за нокти и го е попълнил, след като тя е излязла. Спомнете си, че той не е заминал за Спрингфийлд с тях, но ги е последвал след няколко минути. Той кара жена си да повярва, че Патриша Факсън е блъснала Флийтуд с колата си. Можете да проследите разсъжденията на Олрид изцяло. Той е искал да убие Флийтуд и прави два опита за това. Мислел е, че го е убил първия път, когато го е ударил с тоягата и го е оставил да лежи до живия плет. Олрид е изтичал покрай плета, когато Флийтуд е тръгнал да си отива. Застанал до оградата, откъм страната на улицата, той е чакал появяването на Флийтуд от вътрешния двор при началото на автомобилната алея. Необходим е бил само един добър, силен удар, за да се срути Флийтуд на земята. Олрид е мислил, че го е убил. След това той е издърпал тялото малко назад, взел е колата си и я е паркирал така, че когато Пат се върне, да бъде почти сигурно, че ще пресече ъгъла на живия плет с колата си. Дори и да не го бе направила, той би могъл да излезе и да огъне бронята на колата, когато е вече в гаража, така че Патриша да мисли, че тя е ударила Флийтуд, когато е завивала. После Флийтуд идва в съзнание, което ще рече, че Олрид е трябвало да измисли някаква друга сигурна схема. Когато Флийтуд се преструва, че има амнезия, Олрид съзира в това нова възможност. Тон нагласява Флийтуд да замине с мисис Олрид, която му казва, че е неговата омъжена сестра. Сам той идва при мен и заявява, че Флийтуд е забягнал с жена му.

— Олрид със сигурност си е падал по сложните планове — каза Дрейк.

— И този план го е пратил право в гроба — отбеляза Мейсън. — Очевидно той е наел кола и шофьор, за да го закарат до мотела „Гнезденцето“. Точно когато е пристигнал там, Флийтуд се е опитвал да се измъкне. Олрид е имал пистолет и го е накарал да спре колата и да го вземе. От този момент нататък разказаното от Флийтуд може да е истина. Единствената част, която е лъжа, е, че мисис Олрид е била в багажника. Флийтуд и Бърнис Арчър скалъпили тази история, за да обяснят петната от кръв върху мокета в багажника.

— И мисис Олрид е променила показанията си, защото е мислила, че така ще бъде най-добре за нея? — попита Дела Стрийт.

— Разбира се. Флийтуд и онова момиче, Бърнис Арчър, са измислили толкова убедителна история, че мисис Олрид изведнъж осъзнава, че има по-голям шанс да избегне затвора, ако подкрепи техните показания, отколкото ако каже истината. Въображението, с което Бърнис е натъкмила всичко, осигурява оправдателна присъда за мисис Олрид, ако адвокатът й пледира убийство при самозащита, и напълно оневинява Флийтуд.

— Косвените улики никога не лъжат, но не винаги е лесно да бъдат вярно изтълкувани.

— Всичко е добре, щом свършва добре — каза Дела Стрийт. — Започна се с един фалшив чек, а до каква развръзка се стигна! Струва ми се, че именно този чек събуди подозренията ви.

Мейсън се засмя:

— Усъмних се, защото в показанията на всички Флийтуд бе представен като ленивия любовник. Как така ще избяга с мисис Олрид, а после преспокойно си седи в колата и чака тя да урежда всичко, тя да ангажира стая в мотела, направо го мързи да се помръдне. Тогава ми хрумна, че може би Олрид крие в ръкава си цяла колода белязани карти.

— Чудесна идея под какво име да фигурира това дело в картотеката — усмихна се Дела Стрийт. — „Ленивият любовник“.