Любовницата на пирата

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

От сутринта му тръгна накриво и той с мъка се сдържаше да не халоса някои от моряците си. Изненаданите погледи на пиратите, които едва разпознаха капитана си без брада, го вбесяваха и той се закани да ги накара да си обръснат брадите. Да видим как ще смеят тогава!

Треперещ от гняв, той потропа на вратата на каютата на Жюл. Мадлен Доде отвори, но веднага се отдръпна назад и очите й се разшириха от страх. С изкривено от ярост лице, Тристан влезе в каютата и видя Жюл, седнал до масата с чаша горещо черно кафе в ръка.

— Какво правиш тук, Жюл?

— Опитвах се да убедя тази дама, че миналата нощ не си набил момичето. Не можеш ли да накараш онази дяволска жена да не пищи, сякаш я колят?

— Да не би да искаш да вържа устата й? Това само ще затвърди лошото й мнение за мен, въпреки че не знам защо толкова ме е грижа за това — отвърна Тристан и раздразнително погледна Мадлен. — Върви при господарката си. Сама ще се убедиш, че не е по-зле от вчера. Тъкмо обратното, струва ми се, че ще е доволна от себе си.

Тристан погледна след жената, сетне се извърна към приятеля си. Жюл звучно се засмя.

— По дяволите, Жюл! — избухна капитанът. — Твоето забавление за моя сметка отиде твърде далеч! Може би трябва да обръсна брадата ти, за да видя как ще смееш тогава!

— Не гладко обръснато ти лице ме разсмива — ухили се Жюл, — а синьото петно под окото ти.

Тристан бе забравил, че Бетина го удари и окото му сигурно бе насинено.

— Значи си позволил на жената да удари? — вече сериозно попита Жюл. — Един хубав бой ще й се отрази добре. Когато миналата нощ момичето се разпищя, се наложи да заключа прислужницата й. Искаше да се втурне да спасява господарката си.

— Мога да се справя с момичето. Ще я опитомя и ще пречупя волята й; затова реших да я задържа още известно време — ухили се капитанът.

— Но какво ще стане с откупа?

— Ще вземем откупа, но не веднага. Графът ще трябва да почака още, преди да се наслади на красивата си невеста. А ти не би ли искал да се върнеш при своята малка Малома?

— Разбира се, че искам, но Бетина и Мадлен смятат, че плуваме към Сен Мартен. Какво ще стане, като разберат, че сме сменили посоката?

— Няма да го узнаят, докато не стигнем у дома. Бетина сигурно ще изпадне в ярост, но няма да може да направи нищо. — Тристан млъкна и се замисли. — Защо не отидеш да съобщиш на екипажа? Последните две години имахме добра печалба и те сигурно няма да имат нищо против да си починат малко и да почакат за откупа.

— Сигурен съм, че няма да имат нищо против — кимна Жюл. — Те също искат да видят жените си.

— Още нещо. Не искам старата жена да узнае нищо за това. Предупреди хората да не говорят пред нея.

— Бетина, добре ли си? — попита Мади и затвори вратата.

— Да, защо питаш?

— Чух виковете ти миналата нощ. Помислих си, че той…

— Не, не ми е направил нищо. Виках от ярост и безсилие.

Мадлен объркано я изгледа. Устните на момичето бяха стиснати, а пръстите й непохватно промушваха иглата през плата. Бетина зашиваше скъсаната си кадифена рокля, но Мадлен никога не я бе виждала да шие толкова небрежно; бодовете бяха едри и криви.

— Видях капитана — плахо заговори Мадлен. — Той каза, че сигурно ще си много доволна от себе си, но, изглежда, е сбъркал.

Бетина вдигна глава. Очите й блестяха като изумруди.

— Значи капитанът си въобразява, че може да предугажда чувствата ми, така ли? Той е истински глупак!

Но тя също се бе проявила като глупачка, помисли си Бетина. Как можа да реши, че ще изпита удоволствие, ако се бори с Тристан? Беше се почувствала още по-унизена и омърсена. Не можеше да забрави отвратителния начин, по който я бе изнасилил, слагайки краката й на раменете си!

Събуди се рано сутринта и откри, че е сама. Изми се със студена вода и започна да кърпи ризата си. Ала пред очите й сякаш непрекъснато бе сцената от изминалата нощ. Устните й бяха зачервени и подути от грубите целувки на Тристан, а по китките и имаше сини петна — там, където ги бе стискал.

Реши, че няма смисъл той да къса дрехите й, а тя всяка сутрин да ги шие отново. Щеше да облича дрехите на Тристан и ако той ги късаше всяка нощ, щеше да си остане за негова сметка.

При тази мисъл на устните й се появи доволна усмивка.

— Да не забравя да попитам Тристан дали на кораба може да се намери бял сатен. Бих искала да си ушия нова сватбена рокля — тъмносините й очи сега блестяха като сапфири.

— Но ти още не си ушила новата копринена рокля, която започна вчера — напомни й Мадлен, радостна, че Бетина отново се усмихва.

— Остава още съвсем малко да довърша зелената рокля. А колкото по-скоро започна да шия сватбената си рокля, толкова по-скоро ще се омъжа за графа.