Любовницата на пирата

ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Почти целия ден, Бетина прекара в борба със себе си. Дори забрави да слезе за обяд, но накрая реши, че няма да загуби нищо, ако признае всичко на Тристан. Напротив — можеше да спечели. Липсваха й ленивата му усмивка, веселите искрици в очите му, омагьосващите ласки, но особено й липсваше неговата нежност.

Искаше си обратно стария Тристан. Изведнъж я обзе странно щастие, че носеше под сърцето си неговото дете и й се прииска и той да го сподели. Не разбираше защо за нея стана много важно Тристан отново да се превърне в предишния весел и очарователен мъж. Излезе от стаята с твърдото намерение да говори с него и да оправи нещата помежду им.

Спусна се по стълбите, но видя, че салонът е празен, и излезе от задната врата, за да види дали Тристан не е в задния двор.

Той лежеше на дивана пред камината. Видя, че Бетина се е запътила към задната врата и понечи да я последва, но го спря глъчката, идваща от предния двор.

Бетина също чу шума, но преди да отиде и да разбере какво става, видя група мъже, които пресякоха ливадата и се отправиха към селото. Тя се намръщи, защото тези мъже бяха непознати. В този миг откъм салона се чу нисък женски глас.

— Тристан, ти очарователен негоднико, едва те познах! Значи най-после си обръснал брадата си. Много ми харесваш така, винаги съм го знаела.

— Измина доста време, Габи — развълнувано отвърна Тристан.

Бетина се обърна смутено и видя една жена с гъсти медночервени къдрици, които се спускаха до кръста й. Беше облечена като мъж, а прилепналите й панталони очертаваха дълги и стройни крака. На кожен ремък, преметнат през рамото й, висеше дълга сабя, а в колана й бе затъкнат камшик. Стоеше гордо изправена в средата на стаята, с лице към Тристан.

— Исусе Христе! Не мога да повярвам на очите си! Какво си направил с тази къща? Ако не те познавах, щях да си помисля, че тук е пипала женска ръка — възкликна червенокосата жена. — Ти, копеле! Да не си довел тук онази вдовица? По дяволите, Тристан, ако тя най-после те е накарала да се ожениш за нея, аз ще…

— Достатъчно, Габи — прекъсна я Тристан, като видя, че Бетина стои пред задната врата. — Маргарет не е тук, нито пък някога е идвала.

— Добре. Това си е за нейна сметка, а аз само ще спечеля — засмя се Габи. — Смятам да прекарам известно време само с теб, в тази къща. Ще те заключа в онази прекрасна спалня на горния етаж и ще си припомним миналото. По дяволите морето!

— Не си се променила — засмя се Тристан. — Както винаги нямаш срам.

— Ти също не си се отличавал с прекалена срамежливост, нали, любов моя? А сега ела да ме поздравиш, както трябва, иначе ще си помисля, че селските курви са те изтощили.

При тези думи Бетина пребледня и стомахът й се спи, Червенокосата красавица обви с ръце врата на Тристан, притегли го към себе си и страстно впи устни в неговите. Целувката им бе дълга и страстна, и проклет да е, той й се наслаждаваше и отвръщаше със същия плам.

В този миг някой я докосна по рамото и Бетина уплашено извика и се обърна. Видя груб мъж с гладко избръсната глава. Беше бос, а тясното кожено елече едва прикриваше голите му гърди. Бетина инстинктивно разбра израза на тъмните му, блестящи очи.

— Знаех си, шъ тря’ва да чакам дълга опашка в селото и виж к’во си намерих тук — говореше сякаш повече на себе си, но очите му жадно изучаваха тялото й. — Намират ли се наоколо още кат тебе или шъ трябва да те деля с приятелите си?

Бетина се запита дали и този път Тристан ще й се притече на помощ, или ще бъде прекалено зает с червенокосата хубавица, за да й обърне внимание. Реши сама да се защити.

— Мосю, аз съм бременна! Не виждате ли?

Той я привлече към себе си и устните му се разтеглиха в развратна усмивка.

— Т’ва, което виждам, е че си дяволски по-красива от курвите в селото. Доста отдавна не съм бил с бяла жена.

— Пуснете ме, мосю, или ще викам! — бързо изрече Бетина и гласът й се извиси.

— Не, няма да го сториш, щото шъ разсърдиш моя капитан. Тя не обича да я прекъсват, а май сега е доста заета.

Бетина се опита да отскубне ръката си, но мъжът я стисна още по-силно и се наведе, за да я целуне. Младата жена извика с треперещ глас, но Тристан вече бе при тях. С един замах дръпна мъжа от нея и я закри с едрото си тяло.

Червенокосата жена бе последвала Тристан, с пребледняло от гняв лице. Но преди да отвори уста, той се извърна, заби юмрук в челюстта на непознатия и той се просна на пода, плюейки кръв. Лицето му бе бяло като платно и той с ужас погледна към Тристан.

— По дяволите, Тристан! — гневно извика Габи. — Нямаш право да биеш хората ми! Отиде твърде… — Спря, когато видя Бетина, която пристъпи напред. Стаята се изпълни със зловеща тишина, когато тъмнозелените очи на Бетина се срещнаха за пръв път със стоманеносивите очи на другата жена. — Коя е тя? — властно попита червенокосата.

— Името на дамата е Бетина — усмихна се Тристан.

— По дяволите! — изфуча Габи. — И пет пари не давам как се казва! Какво прави тук? И щом един от хората ми иска да я има, ти защо трябва да го спираш?

Тристан присви очи.

— Това можеше да се избегне, Габи, ако ми беше дала възможност да ти обясня навреме. Но сега ще го обясня на твоя човек! — обърна се към мъжа, а очите му студено заблестяха. — След като разкрасих физиономията ти, може би по-добре ще разбереш това, което ще ти кажа. Бетина не е единствената бяла жена на острова. Има още две жени — майка й и прислужницата й — и никоя от тях няма да бъде докосвана. Но тази специално се намира под мое покровителство — кимна към Бетина и продължи: — Ще убия всеки, който се приближи до нея! Предай думите ми и на останалите и се постарай добре да ги разберат!

Мъжът се изправи с усилие и бързо се отправи към задната врата.

— Какво искаш да кажеш с това, че тя е под твое покровителство? — избухна Габи и лицето й пламна от гняв.

Бетина заговори, преди Тристан да успее да отвори уста.

— Тристан се изрази прекалено любезно, мадмоазел — сладко се усмихна тя. — По-правилно би било да каже, че аз съм негова собственост.

— Да не би да се е оженил за теб? — смаяно попита червенокосата жена.

— Не.

— Тогава значи си робиня! — от все сърце се засмя Габи. — Трябваше да се досетя.

— Робиня с особени задължения, мадмоазел — отново се усмихна Бетина. — Всъщност аз обслужвам Тристан само в леглото — и тя излезе от стаята, без да погледне назад, и не забеляза развеселения израз на лицето му.

Не бе спечелила кой знае колко от това, което бе заявила на червенокосата хубавица, освен че сега Габи бе много ядосана. Но колко ли дълго щеше да му се сърди? И дали Тристан отново щеше да я целуне?

Габи беше много красива жена, със зашеметяващо тяло, а Бетина бе загубила стройната си фигура и коремът й бе доста наедрял. Дали Тристан щеше да послуша съвета й и да предпочете другата жена, която да задоволява нуждите му в леглото? Щеше ли да й каже да напусне спалнята му, за да може да се забавлява с червенокосата хубавица? И защо тази мисъл й причиняваше толкова силна болка, сякаш някой забиваше нож в сърцето й?

Когато изкачи стълбите, Бетина тръгна по коридора, вместо да отиде в стаята си. Отиде до големия прозорец и се загледа в прелестите цветя, които пълзяха по стените, разцъфнали в нежни и уханни цветове.

Запита се дали Томас Уесли и днес ще й донесе вкусни плодове и защо къщата бе толкова необичайно тиха. Когато по-рано бе слязла, долу нямаше никого. Обикновено двете местни момичета работеха в кухнята, а моряците си почиваха край дългата маса. Къде бяха отишли всички?

Изведнъж сърцето й се сви при мисълта, че и майка й може би не е в къщата. Бързо отиде до стаята на Жизел и влезе. Отдъхна си с облекчение, когато видя, че майка й бе седнала на един стол до прозореца и гледаше навън.

— Поне ти си тук — въздъхна тя.

Жизел се извърна. Лицето й изразяваше загриженост.

— Видях някакви мъже, които тичаха към селото.

— Да, и аз ги видях. Изглежда, че имаме посетители — сухо отвърна Бетина и се настани до майка си. — Но къде са останалите? Когато преди малко слязох долу, къщата беше празна.

— По желание на Тристан — малко нервно отвърна Жизел. — Когато слязох долу тази сутрин, след като бяхме разговаряли, той каза на всички да излязат от къщата.

— Но защо?

— Каза, че иска да остане сам, но се държа много странно. Не ни заповяда да напуснем, а любезно ни помоли. Не разбирам каква е причината за тази промяна в настроението му. Както и да е, слугините и Малома отидоха до селото, за да навестят родителите си, а Жюл заведе Мадлен да й покаже новата къща, която строи. Аз не исках да излизам и затова дойдох в стаята си. Когато видях онези непознати мъже, се изплаших, но не посмях да сляза долу, за да не предизвикам отново гнева на Тристан.

— Сигурно щеше да го ядосаш, защото щеше да прекъснеш прегръдките му.

— Значи си му казала истината и вече всичко ще е наред?

— Не, мамо. Тристан не прегръщаше мен, а капитана на онези мъже, които си видяла.

— Една жена командва онези грубияни? — зелените очи на Жизел се разшириха от изумление.

— Да, а тя е много красива. Чух я как разговаря с Тристан. Те се познават от дълго време и преди са били любовници. Тя е дошла тук, за да бъде с него — тъжно завърши Бетина.

— Дори да е така, забравяш, че Тристан те желае — напомни й майка й.

— Не, вече не ме желае. Аз видях как я целуваше, мамо. Той се наслаждаваше на тази целувка. Мислиш ли, че ще предпочете надебеляло тяло, като моето, когато може да има в леглото си слабо и гъвкаво, като нейното?

— Да не би се каниш да се предадеш. Трябва да му признаеш всичко и да се бориш за него!

— Няма с какво да се боря.

— Но ти носиш неговото дете! Кажи му истината.

— Аз бях решила да го сторя, но мисля, че вече е твърде късно. Тя е тук. Той ще си помисли, че лъжа, защото го ревнувам от нея.

— А ти ревнуваш ли? — меко попита майка й. — Ревнуваш ли от тази жена?

— Може би. Много ме заболя, когато видях как Тристан отвърна на целувката й. Но това е само защото твърде дълго го имах само за себе си.

— И това ли е единствената причина?

— О, стига, мамо. Аз не го обичам, ако това е, което се опитваш да ме накараш да призная. Има много причини за ревност, не само от любов.

— Какво смяташ да правиш?

— Знам, че Тристан сигурно ще ми каже да освободя спалнята му, за да се наслади на червенокосата си любовница. Бих искала да остана при теб.

— Разбира се, че можеш да останеш при мен, няма защо да се тревожиш за това — увери я Жизел, — но аз мисля, че грешиш.

— Не, не греша. Ти още не си виждала тази жена. Тристан не би могъл да й устои, дори и да иска. След вечеря ще дойда при теб. Няма да му дам възможност да ме помоли да напусна спалнята.

Бетина беше много потисната, но дълбоко в сърнето си не бе решила да се откаже от Тристан. В ушите й още звучаха думите на майка й: „Ти го искаш, така че се бори за него.“ Ала как да го стори? Всичко, което можеше да стори, бе да си направи прическа и да облече нова рокля. Преди да слезе на вечеря, Бетина положи много повече грижи за разкрасяването си, отколкото досега.

Избра си рокля от бял брокат със златиста бродерия, която бе ушита съвършено. Това беше специална рокля и младата жена смяташе да я облече за сватбените церемонии, но не можа да я довърши навреме. Квадратното деколте на роклята бе ниско изрязано и разкриваше прекрасните й наедрели гърди. Когато се движеше, през пролуките, проблясваха белите й гладки рамене.

Мадлен й помогна да подреди косите си в красива прическа, като през цялото време изразяваше открито мнението си за жената капитан. Мади, също както и Жизел, смяташе, че Бетина няма за какво да се тревожи, но младата жена не забравяше, че в този момент Габи е в салона с Тристан.

Най-после Бетина бе готова да слезе в салона. Огледа се за последен път пред огледалото и с удоволствие видя, че падащата на богати дипли рокля отлично прикрива наедрялата й фигура.

Когато Мадлен отвори вратата, чу силен смях, идващ от долния етаж. Бетина позна безгрижния смях на Тристан и остра болка прободе сърцето й. Помоли Мадлен да тръгне преди нея, тъй като се нуждаеше от няколко минути, за да събере сили.

Когато влезе в салона, остана изненадана, че около дългата маса бяха насядали моряците от екипажа на Габи. Тези, които седяха с лице към нея, я гледаха със зяпнали уста, а останалите мъже се обърнаха, за да видят кой е този, който предизвиква такова смайване у другарите им. Всички мъже я съзерцаваха като омагьосани, защото Бетина приличаше на слънчево видение, изникнало от мрака. Тристан също не можеше да откъсне очи от нея, но тя го погледна и се обърна към Габи, която бе седнала до Тристан и тялото й бе притиснато до неговото.

Габи не се бе преоблякла, нито се бе изкъпала, тъй като явно не искаше нито за миг да остави домакина си сам. В този миг лицето й бе пламнало от гняв, защото като всички красиви жени, тя бе свикнала да е център на внимание, а Бетина бе привлякла всички мъжки погледи.

В стаята настъпи напрегнато мълчание, докато мъжете проследяваха с поглед как Бетина заема мястото си до Тристан. Сивите очи на гостенката гневно блеснаха, когато срещнаха зелените очи на Бетина. Тристан се облегна на стола, а ъгълчетата на устните му се изкривиха в дяволите усмивка.

— Забрави да ме представиш на приятелката си, Тристан — тихо каза Бетина и наруши неловкото мълчание.

Тристан погледна искрящите й очи и притеснено се изкашля.

— Аз съм Габриел Дрейтън — студено прозвуча гласът на Габи и съм капитан на „Червения дракон“. Тристан ми разказа как те е придобил, Бетина, но не ми каза цялото ти име, а то е?

— И по-рано ти казах, че имам причини да не ти казвам името й, Габи — рязко се намеси Тристан. — Смятам, че не е нужно да задаваш повече въпроси.

Бетина учудено го погледна; спомни си, че той не бе казал цялото й име и когато я представи на капитан О’Кейси. Нямаше за какво да се срамува от името Верлен, но сетне погледна към майка си и й се усмихна. Всъщност тя нямаше правото да носи името Верлен, а тъй като баща й не я бе признал, нямаше правото да носи и името Райън.

Габи настръхна, когато видя усмивката на Бетина. Значи тази русокоса французойка бе горда от подкрепата на Тристан. Той й бе казал, че Бетина се намира под негово покровителство, но тя едва сега видя колко далеч се простираше то.

— Не знаех, че робините носят такива великолепни рокли, нито пък, че им е позволено да се хранят на масата на господаря си — злобно рече Габи. — Това вече утвърдена практика ли е, или Бетина е изключение, Тристан?

Жюл се изкашля, а Жизел гневно скочи на крака, за да възрази, но Бетина бързо отговори, като се усмихна мило:

— Тристан е много добър господар. Той…

— Винаги ли отговаряш вместо него? — прекъсна я червенокосата с глас, треперещ от злоба.

— Достатъчно! — изръмжа Тристан и един мускул на бузата му затрептя. — Ясно ти обясних какво е положението на Бетина в къщата ми, така че престани да я разпитваш!

— Ти ми разказа доста интересни неща, включително и това, че детето, което носи, не е от теб — грубо се засмя Габи. — Кой е бащата тогава? Някой от твоите хора? А може би е твоя стар приятел Жюл? Той ли я облада първи?

— Отиде твърде далеч, жено! — извика Жюл и гневно удари с юмрук по масата. — Аз никога не съм докосвал дамата, нито пък някой от хората ни. Само този негодник, който седи начело на масата, е имал това удоволствие! — Тристан се усмихна, но никой не забеляза усмивката му, защото Жюл бе привлякъл вниманието на всички. — И ти грешиш като смяташ, че Бетина е робиня, защото тя не е. Тя е тук само защото се закле да остане до края на годината, а след това ще си замине — гневно завърши Жюл.

— Наистина ли? — смехът на Габи изпълни стаята и тя се обърна към Бетина. — Не ти ли харесва тук?

Смехът прозвуча като барабанен звук в главата й. Бетина погледна към Тристан и видя, че той е забил поглед в чашата си с весел израз на лицето. Усети как очите й се напълниха със сълзи, бързо стана и се спусна към стълбите. Нямаше да се разплаче пред тази жена! Гръмкият смях на Габи я последва до стаята й. Когато влезе в спалнята на Тристан, за да събере дрехите си, сълзите вече безпрепятствено се стичаха лицето й. Набързо събра вещите си и побягна към стаята на Жизел.

— Донесох ти нещо за хапване, Бетина — каза майка й. — Не биваше да позволяваш на онази жена да те разстройва. Тя го прави нарочно и ти добре знаеш защо.

Бетина се бе свила в креслото до прозореца, облечена в светложълта долна риза.

— Тристан още ли е с нея? — спокойно попита тя, докато поемаше таблата от ръцете на майка си.

— Да, но те не са сами. Той стана, за да те последва, но онази кучка му се присмя и го накара да остане. О! Тя толкова ме вбесява, че ми се иска да й издера очите!

Бетина мрачно се усмихна.

— И аз се чувствам така, мамо, само дето не го казах първа. Виждаш как се промени Тристан след нейното пристигане. Лошото му настроение изчезна и той забрави гнева си.

— Значи ти се отказваш, така ли? А не ти ли е минавало през ум, че Тристан нарочно се държи така, за да те накара да ревнуваш?

— Но защо? Той не знае, че аз го видях, когато я целуваше. Не, нека не говорим повече за това. Стана късно, а аз се чувствам напълно изтощена.

— Нищо чудно след всичко, което се случи днес, но то трябва да се храниш. Трябва…

— Знам, мамо — прекъсна я с усмивка дъщеря й, — трябва да мисля за детето.