Любовницата на пирата

ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

Тристан помогна на Бетина да стане от масата и я придружи до дивана пред камината. Пламъците на огъня и свещите в големия полюлей над масата осветяваха стаята, но в салона цареше полумрак и бе хладно, тъй като навън наближаваше буря.

Тристан сложи още дърва в огъня и се върна при Бетина. Загледа се в едрия й корем, върху който почиваха ръцете й.

— Рита ли? — свенливо попита той. Детето бе част от Бетина, но той още не бе свикнал с тази мисъл и се притесняваше да говори за него.

— Да — засмя се тя, — сякаш се преобръща на всички посоки. Протегна се, взе ръката на Тристан и я сложи върху корема си. Усмихна се, като видя развълнуваното лице на Тристан, когато усети помръдването на бебето.

— Все още ли искаш дъщеря? — попита той и стисна ръката й в своята.

— Ще бъде чудесно да имам дъщеря, но както ти каза, всеки мъж иска син.

Очите му заискриха. Той се наведе и нежно я целуна.

— Скоро ще се върна, Бетина. Дървата са се свършили. Ще отида да събера, преди бурята да се е разразила.

Тристан излезе, а Мадлен седна на дивана до младата жена и двете заприказваха за двойната сватба, която предстоеше следващата седмица. Невести те бяха двете сестри на Малома и Мадлен бе развълнувана, сякаш бе тяхна майка. Възрастната жена много обичаше сватбите.

Беше средата на юли, а бебето щеше да се роди в средата на септември. След седемте дълги месеца, през които малкото същество растеше в нея, сега й се искаше времето да минава по-бързо. Ала последния месец, въпреки неудобствата, които й причиняваше доста наедрялата й фигура, бе изпълнен с щастие.

Бетина докосна сапфирените си обици и си спомни думите на Тристан, които й бе казал, че се надява те винаги да отиват на очите й. След нощта, когато Габи си замина, очите й бяха тъмносини и нямаше причина да променят цвета си. Наслаждаваше на всеки ден и не мислеше какво ще стане, когато наближи декември — тогава свършваше годината, която обеща да прекара с Тристан.

Той се отнасяше към нея с изключително внимание и задоволяваше всичките й желания. Държеше се като любящ съпруг и Бетина се чувстваше доволна и щастлива. Никога не бяха говорили за любов и брак, но щастието им бе очевидно за всички край тях.

— Имаме посетители — чу се гласът на Жюл.

Бетина въздъхна тежко, като си припомни последните посетители, които бяха имали, ала лицето й се отпусна, щом видя капитан О’Кейси, който стоеше на прага и се взираше в потъмнялото небе.

— Тревожа се дали хората ми ще стигнат до селото преди бурята да се е разразила — каза се той към Жюл. Сетне се извърна и на лицето му се изписа изненада, когато видя Бетина и Мадлен.

Тя стана, за да го поздрави и се засмя, като видя как очите му се разшириха при вида на огромния й корем. Капитан Кейси се усмихна стеснително.

Чу се звук от счупено стъкло. Бетина се обърна и видя майка си, която се бе заковала на място, а в краката й бяха разпръснати цветя и парчетата от разбитата ваза. Жизел бе пребледняла като платно, а очите й изумено се взираха в капитан Кейси. Последният стоеше като зашеметен и не можеше да помръдне.

— Жизел!? — едва успя да прошепне капитанът. — Мили Боже, нима е възможно?

Бетина объркано гледаше майка си, която се спусна към капитана и обви ръце около врата му. Той я притисна силно към себе си, сякаш се страхуваше, че може да изчезне, и Бетина разбра кой е той преди майка й да заговори.

— Райън… моят Райън! Мислех, че никога вече няма да те видя! — по бузите й потекоха сълзи на радост. — Защо те нямаше толкова дълго?

— Изминаха четиринадесет години, преди да бъда свободен да се върна при теб, но реших, че едва ли ще ме чакаш толкова дълго. Макар че все още те обичах, сметнах, че не бива да обърквам живота ти.

— Казах ти, че вечно ще те чакам.

— Четиринадесет години изглеждаха като цяла вечност… Ти беше толкова млада, когато се разделихме, само на шестнадесет години, а сърцата на младите момичета се променят — каза Кейси, обхванал лицето й с две ръце.

— Изгубих надежда, че някога ще се върнеш, но никога не съм преставала да те обичам, Райън.

Устните им се сляха в продължителна целувка. Бетина не можеше да откъсне поглед от майка си и баща си. Защо не бе усетила нищо първия път, когато го видя? Той все още отговаряше на описанието на майка й — ирландец с огненочервена коса и весели зелени очи.

Бетина погледна към Мадлен, която смаяно гледаше двамата влюбени и се усмихна.

— Знаех, че твоята майка никога не е обичала Андре Верлен и подозирах, че преди много години в живота й е имало любим мъж — прошепна Мадлен на Бетина. — Радвам се, че най-после се намериха.

— Изглежда, те не забелязват, че не са сами — тихо се засмя Жюл.

— Да не би да ги упрекваш? — попита го Бетина. — Та те не са се виждали близо двадесет години.

Младата жена се облегна назад, като не откъсваше поглед от родителите си. Питаше се как ли ще реагира Кейси, като разбере, че има голяма дъщеря, която скоро ще го направи дядо.

Жизел и Кейси нежно си шепнеха, забравили за всичко на света; имаха да си кажат толкова много и не знаеха откъде да започнат.

— Как си попаднала на този остров? — най-после попита Кейси. Съпругът ти с теб ли е?

— Андре умря миналата година.

— Значи тогава можем веднага да се оженим? — с надежда я погледна капитанът и взе ръката й в своята.

— Да, любов моя. А колкото до това как съм попаднала на един от Карибските острови, дойдох, за да присъствам на сватбата на дъщеря си, която така и не се състоя. Тристан ме доведе тук, след като отвлече Бетина от остров Сен Мартен.

— Бетина — промълви Кейси. — Когато за пръв път я видях, тя ми напомни за теб, но никога не съм и сънувал, че е моя дъщеря.

— Ти си я виждал?

— Когато Тристан за пръв път я доведе на острова. Момичето ме помоли да й помогна да избяга. О, Господи, какъв глупак съм бил! — Погледна към наедрелия корем на Бетина и очите му се присвиха. — Тристан ожени ли се за нея?

— Не, но… — Тристан влезе и прекъсна думите й.

— Кейси! Радвам се да те видя!

— Няма да е за дълго, приятелю — изръмжа Кейси и юмрукът му се заби в челюстта на Тристан.

Младият мъж се олюля от силния удар и се свлече до стената. Поклати глава и разтри брадичката си, а след това недоумяващо погледна към Кейси.

— По дяволите, човече! Какво ти става?

— Това е само за начало, младежо — заплашително го изгледа Кейси, докато го чакаше да се изправи.

В този миг Бетина стана от дивана, прекоси стаята и застана пред Тристан, а очите й умоляващо се впиха в лицето на баща й.

— Не искам да му причиняваш болка — каза тя.

— Да не би да го защитаваш, след всичко, което ти е причинил? — гневно извика Кейси.

— Опитах се да ти кажа, Райън, че те са щастливи — тихо се обади Жизел.

— Ще ми обясни ли някой какво става тук? — намеси се Тристан, изгубил търпение.

— Кейси не му обърна внимание и погледна към Жизел.

— Разказвала ли си й за мен? — намръщено попита той.

— Разказах й миналата година, когато напусна дома си, за да се омъжи — усмихна се Жизел.

— Вие двамата се познавате? — изумено възкликна Тристан.

Кейси въздъхна и тъжно поклати глава.

— Не знам какво да правя с теб, младежо. Иска ми се да те разкъсам на части, но моята дъщеря не желае да ти причинявам болка!

— Твоята дъщеря! — Тристан отмести поглед от суровото лице на Кейси към усмихнатото лице на Бетина. — Не вярвам на това!

— Да, но е истина — каза Кейси. През всичките тези месеци ти си спал с моята дъщеря, но ако знаех по-рано, тя никога нямаше да е в това състояние.

— Истина ли е това, мадам? — обърна се Тристан към Жизел.

— Да — гордо отвърна жената.

— Света майко! И двамата родители са под един покрив с мен! — избухна Тристан. — Защо точно ти, Кейси? Исусе Христе! От всички мъже на този свят, защо точно ти трябваше да бъдеш нейният баща?

— Глупав въпрос, младежо. Майката на Бетина е единствената жена, която съм обичам и я обичам от двадесет години.

— Много добре. Ти си неин баща, но това не променя нищо — каза Тристан.

— Това променя едно нещо, Тристан. Трябва да се ожениш за дъщеря ми.

— Няма да го направя! — изрева младият мъж.

— Тогава, след като бурята утихне, Бетина ще напусне острова с мен.

— Няма да стане! Тя ми обеща, че ще бъде една година с мен. Да не би да искаш да наруши дадената си дума?

— Вярно ли е Бетина? — попита баща й.

— Да.

Кейси въздъхна тежко.

— Щом като не искаш да се ожениш за нея, младежо, тогава няма повече да спиш с нея. Аз ще остана тук, за да съм сигурен, че няма да я докоснеш.

— Никой няма право да ми казва какво да правя и какво да не правя, Кейси, особено в моята къща!

— Тогава не ми остава нищо друго, освен да отведа Бетина.

Тристан разбра, че Кейси говори сериозно. Какво да направи? Още не бе готов да се раздели с Бетина.

— Защо не попиташ нея какво мисли за тона? — внезапно рече Тристан.

— Няма значение какво мисли тя — отсече Кейси. — Тя е моя дъщеря и аз няма да гледам как спи с мъж, за когото не е омъжена.

— По дяволите, Кейси! Нищо не мога да й сторя в сегашното й положение. Какво значение има дали ще спим в една стая, или не?

— Прав си. След като така и така не бива да я докосваш, защо си толкова упорит и настояваш да спи в леглото ти?

— Защото обичам да я усещам до мен.

— Съжалявам, Тристан, но не мога да го позволя.

Младият мъж видя, че е изгубил, но не можеше да измисли нищо, което да накара Кейси да промени решението си.

— Тогава е по-добре да се срещнеш с отец Адриан, преди бурята да е започнала. Аз настоявам ти също да се ожениш за своята дама, ако искаш да спиш в една стая с нея — саркастично подхвърли Тристан и излезе от салона.

Кейси видя тъжното лице на Бетина и нежно я погали.

— Аз съм твоят баща, детето ми, въпреки че съпругът на Жизел те е отгледал. Не биваше да напускам майка ти и вече двадесет години съжалявам за това. Но аз бях беден и не исках да лиша любимата си от луксозния и осигурен живот, с който бе свикнала. Често си мислех за теб, въпреки че винаги съм си представял, че имам син. Ала сега си радвам, че си това, което си. Досега не съм имал възможност да ти бъда баща, Бетина… Не ми се сърди заради Тристан и не ме мрази.

— Никога не бих могла да те мразя, Кейси — отвърна Бетина, разнежена от думите и ласкавия му тон.

Прегърна го и силно се притисна до него. Изпита чувството, че цял живот го е познавала. Ала след това си спомни за Тристан и очите й се напълниха със сълзи. Без да каже повече нищо, тя излезе от салона и се затвори в стаята си. Седна на леглото и се разплака.

— Сбърках ли, Жизел? — попита Кейси, докато гледаше как дъщеря му се качва по стълбите.

— Не знам. Напоследък Бетина беше много щастлива.

— Когато бях тук преди, Бетина мразеше Тристан.

— Той я държеше на острова против желанието й. Какво се е променило? Да не би тя да го обича?

— Да, но все още не иска да го признае и пред себе си — отвърна Жизел. — Може би така е по-добре. Ако останат за известно време разделени, може би Тристан ще разбере, че не може без нея и двамата ще се оженят. Но ми се струва, че няма да е лесно да ги държиш разделени.

— Да, сигурно ще е така. — Кейси се усмихна. — Тристан спомена за свещеник. Той на острова ли е?

— Да. Доведоха го, защото някои от хората на Тристан искаха да се оженят с Божията благословия.

— Тогава какво правим още тук? — ухили се Кейси.

Жизел звънко се засмя, а сърцето й се изпълни с щастие. След толкова много пропилени години, най-после мъжът, когото обичаше, щеше да бъде неин. А ако и дъщеря й последваше примера й, щеше да бъде най-щастливата жена на света.