Любовницата на пирата

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

В къщата бе приятно хладно, въпреки че лъчите на следобедното слънце огряваха белите каменни стени. Бетина бавно се спусна по стълбите, облечена с жълта памучна рокля без ръкави. През едната й ръка бе преметната голяма пухкава кърпа.

Докато живееше във Франция, тя се обличаше с рокли по последна мода, въпреки че ненавиждаше сложните и неудобни дрехи. Сега, на този тропически остров, младата жена захвърли широките долни фусти, стегнатите корсажи, големите дантелени яки и подплънките около талията, които придаваха женствена закръгленост на фигурата й. Нека Тристан да види колко са слаби краката й и да потърси някоя с по-пищни форми за задоволяване на похотливите си желания.

Бетина със задоволство огледа просторния салон. Ярките гоблени по стените, които Жако бе извадил от мазето, и белите завеси на прозорците, придаваха на стаята уютен и приятен вид.

За щастие в къщата имаше много мебели, които Тристан бе отмъкнал от испанските кораби, така че подредиха останалите стаи.

Плячката се държеше заключена в мазето и жените нямаха право да влизат там. Жако увери Бетина, че в него няма нищо тайнствено, ала на нея й се стори доста странно, че Тристан толкова бързо бе намерил обувки за нея и за майка й, при това с подходящия размер.

Младата жена прекара сутринта с Малома. Двете се бяха сприятелили, а тъй като и Малома бе бременна, имаха много общи неща. Жените се занимаваха с шиенето на бебешки дрешки, но въпреки че работата й доставяше удоволствие, Бетина не можеше напълно да прогони Тристан от мислите си.

Той беше заминал ядосан и бе взел само половината от хората си. Дори не се бе сбогувал с нея, тъй като същия ден между тях бе избухнала голяма разправия. Младата жена непрекъснато си повтаряше, че той въобще не й липсва и отсъствието му я прави щастлива; не знаеше кога ще се върне, но се надяваше да не е скоро.

Бетина влезе в кухнята и вдъхна от приятния аромат на топъл хляб. Отчупи си коричка и излезе във вътрешния двор. Там един едър русокос млад мъж сковаваше дъските на нов диван. Тя одобрително се усмихна, когато Жако вдигна глава и я погледна.

— Имаш талант за дърводелец, Жако — рече тя, оглеждайки работата му. — Да не би по-рано да си бил дърводелец?

— Аз съм корабният дърводелец, мадмоазел. Обичам да работя с дърво.

— От колко време си с капитан Тристан?

— Откакто той купи „Дръзката лейди“. Капитанът е прекрасен човек и се отнася много добре с хората си, но сега, когато имам жена и две деца, ми се иска да се откажа от морето.

— Значи възнамеряваш да се установиш на сушата?

Бетина си помисли, че има и благородни мъже сред хората на Тристан.

— Да. Двамата ми сина са вече големи и имат нужда от баща си. Смятах да попитам капитана дали мога да остана на острова. Тук имам малка хижа, но мога да я постегна, а този остров е прекрасно място за отглеждане на деца.

— Предполагам, че си прав — младата жена огледа свежата зеленина, която я заобикаляше. — Е, желая ти приятен ден, Жако.

Тя прекоси зелената поляна и се запъти към гората. Беше открила едно тайно място и почти всеки ден ходеше там. Започна да й се струва, че винаги е живяла на този красив остров, че изминалите месеци са само сън и тя никога не е срещала мъж на име Тристан. Ала колкото и да се опитваше да мисли за приятни неща, той винаги се промъкваше в мислите й.

Беше пролет и островът бе още по-красив. Небето бе чисто, слънцето грееше, а планината се извисяваше в далечината, обвита в прозрачна мъгла.

Бетина бавно си проправяше път през гъстата гора. Палмовите дървета изпълваха въздуха с екзотично ухание, а в подножието им се виждаше килим от ярки цветя — сини, лилави, жълти и розови.

Скоро чу шума от потока, който се спускаше от планината. Още няколко крачки и най-после бе в своя малък рай — малко езерце, което се бе образувало от бистрата планинска вода. На отсрещния край имаше хибискусови храсти и големи красиви цветя в яркожълто и червено. Бетина реши, че преди да си тръгне ще набере малко, за да украси салона. Когато стигна до езерото, постла кърпата на земята и започна да се съблича. Наоколо имаше високи дървета, гъста папрат и цветя, надвиснали над кристално чистата вода. Младата жена се чувстваше сигурна, скрита от чужди погледи.

Пристъпи в хладните води, питайки се дали когато Тристан се върне, ще може да запази в тайна от него своя малък рай. Ала в същия миг се ядоса на себе си. Защо не можеше поне за малко да престане да мисли за Тристан?