Дядо Илия бе занаятчия и добър майстор в занаята си. Като всеки занаятчия, той беше голям кюрлукчия. Работилницата му се намираше в Хармана, на такова място, че всички селяни, идващи на пазар, минаваха покрай нея като през баждарница. През пазарните дни идваха много цигани — копанари и калайджии от околните села, за да продават стоката си. С тях идваха и циганките им, които всеки знае, че са известни с врачуването си.
В един такъв пазарен ден дядо Илия излезе пред работилницата си да изпуши един тютюн на чист въздух. Седнал на един стол под липата и започнал да си свива цигара. Тогава по-сиромасите не пушеха купешки цигари, а си купуваха нарязан тютюн и цигарени книжки, в които завиваха тютюна. Голям майсторлък беше да се свие цигара, твърда като молив. Отдолу идвали две циганки, едната стара като дядо Ной, а другата млада и засукана. Спрели се при дядо Илия, стоварили торбите и старата му рекла:
— Добър ден, майсторе! Ще ми свиеш и на мен една цигара, пък аз ще ти врачувам за нея! Като гледам голем късмет те чака!
— На какво ще ми врачуваш? — попитал той и й подал цигарата.
— На каквото искаш, на карти, на ръка, или на боб, — рекла циганката.
Дядо Илия станал, завърнал престилката си, бръкнал в джоба на панталона си, извадил една сребърна столевка и казал:
— Ще ми гледа невестата и ако познае, освен цигарата и столевката ще й дам!
— Младо е още невестето, ама по гледане не пада по-долу от мен, — рекла зарадвана циганката.
Оправил си престилката майстора и казал:
— Гледай ме невесто добре! Ако познаеш в кой крачол ми е онази работа, халал да ти е стотачката!
Гледала го невестата, оглеждала го и старата циганка. Посъветвали се на цигански и невестата отсякла:
— В левия крачол е! Давай стотачката! Усмихнал се дядо Илия и казал:
— Не позна! А да беше рекла и за десния пак нямаше да познаеш!
— Защо бе майсторе? — попитали в един глас циганките.
— Защото отдавна го няма нито в левия, нито в десния — рекъл тъжно той, подал им столевката и си влязъл в работилницата…