Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))

ДЪЛГАДЖИЯТА

Хюсеин беше типичен анадолски турчин. Слаб, кокалест, клюнест със сини изцъклени очи. Мързелив и сиромах, той обичаше да продава мурафетлъци. Живееше сам в къщата, останала му от дедите и сигурно строена в дните на османското нашествие. С други думи „сиромах човек с чорбаджийки табихети“. Особено се мъчеше да изтъкне мъжките си надарености. Не пропускаше случай да каже, че Аллах го е надарил богато. Когато ходжата го обрязвал, останала кожа за едни урушки цървули. Още тогава той му сложил достопочтенна титла Караман Оксиклията т.е. Караман с мъжко достойнство като ок на каруца. Сутрин отсядаше в кръчмата на Вачо Данчов и чакаше някой да го почерпи. Този пен се бе събрала голяма компания. Черпеше обущаря Което за внука си Кастадин. Хюсеин се прикаламиса към компанията, която постепенно повишаваше градуса. Оканиците с вино хвърчаха, а и мезето беше добро. Дали от виното, дали от друго, на Хюсеин му се допикало, излязъл и тръгнал към клозета, който се намира в двора до малката вада. Хубаво, ама вътре имало човек, а виното в Хюсеин напирало да излезе на свобода. Оледал се Хюсеин и започнал да бърка в потурите си, като че ли лови риба в дълбок подмол. От зор непрекъснато подскачал като че ли под краката му имало жарава. Минута, две, ама рибата се не хваща. Накрая със замах дръпнал учкура на потурите си (връзка, която изпълнява ролята на колан). Те автоматично паднали, защото нямало какво да ги държи. Хюсеин въздъхнал с облекчение и клекнал. За зла врага излязъл един от компанията и гръмогласно се развикал:

— Елате да видите Караман кък пика като жена!

Така безславно и позорно рухна мита за Караман Оксиклията. След тази злополучна случка всички в махалата му викаха Дългаджията.

Той пасеше част от махленските кози от Гергьовден до Димитровден, като в края на всеки месец стопаните му се издължаваха. Пари нямаше и изкарваше месеца на верисия от бакалина, хлебара и кръчмара.

Хлебарят Свети Георги го беше научил всяка сутрин да му дава по една топла тарнаклия на версия. В края на месеца, като получи пари, Дългаджията погасяваше борча и започваше отново вересиите. Един месец не се издължил, втори месец не се издължил, като все намирал причини, които хлебаря приемал. Един ден при него дошъл братовчед му Вачо и от дума на дума станала приказка и за Дългаджията. Вачо му разказал как той се разплатил с него, и викнал по едно пиене на всички в кръчмата като почерпка. Когато поискал сметката, Вачо му я дал. Дългаджията отброил парите, но вместо да му ги даде на ръка, той ги хвърлил под масата. Вачо беше доста пълен и когато го попитал защо прави така, той му отговорил наперено:

— С труд и зор да ги изкараш! Нека ти поспадне толумо!

Разбрал Свети Георги, че с тези мурафетлъци Дългаджията скоро няма да си върне вересиите. На другата сутрин, когато турчина дошел да си вземе тарнаклията, видял че я няма на тезгяха. Попитал учудено:

— Георге, дек ми е тарнаклията?

— Вътре у месалната е. Влез да си я вземеш! — отговорил Георги.

Дългаджията влязъл вътре, повъртял се и извикал, че не може да я намери. Тогава хлебарят влязъл и започнал да го пердаши яко. Той бил прежалил вересиите, но решил да му покаже български мурафет. По едно време Дългаджията изхвръкнал от фурната целия овъргалян в тесто и брашно. Само очите му святкали като на плъх. Седнал на камъните пред фурната и започнал да се отупва от брашното. В това време излязъл от месалната Мато Суравио, чирак във фурната, огледал го и рекъл:

— Ама бой ли беше!

Нашият герой го погледнал, примигал от брашното, тупнал се юнашки по гърдите и рекъл:

— Ама я удържах ли? Не е бабаит тоа дек бие, а тоа дек носи боьо! — след което станал, метнал празната торба през рамо и погледнал кръвнишки към фурната. После бавно се запътил към Джамията, където ранобудните стопани вече изкарват стоката си.